Translate

27 април 2010

Рогозенското съкровище



През 1965 г. във Враца решават да се построи жилищна кооперация на мястото на насип, който дълги години е стърчал почти в центъра на града. Още при първите копки багерът изважда железни части, за които по-късно се установява, че са от тракийска колесница. Археолозите откриват ограбена в древността гробница и други две, които са сравнително запазени. В по-голямата камера са намерени скелети на възрастен човек и млада жена, както и уникални погребални дарове. Най-ценни сред тях са откритите златен венец, златни обеци и позлатен сребърен наколенник, който изобразява Великата богиня-майка Бендида. Намерени са и две сребърни канички, четири фиали, златни апликации от конска сбруя, бронзови съдове и различни оръжия.
Погребението било изключително богато и това дало основание да се мисли, че то е на тракийски владетел и неговата съпруга. Главата на младата жена била украсена от изящен златен венец, наподобяващ лаврови клонки. Той тежал 205 грама 24-каратово злато. Венецът се допълвал и от масивни златни обеци, украсени в долната част с фигурки на сфинксове и растителни орнаменти. В третия гроб, частично ограбен в древността, били открити скелети на мъж и жена със златни и сребърни канички, златни скъпоценности, предмети от глина, стрели със заострени железни върхове. Златната кана изобразява две колесници, теглени от по четири коня, означаващи двете начала на древния свят - слънцето и земята, соларното и хтоничното. Поради тази причина едната колесница е управлявана от бог Аполон, а другата - от бог Дионис. На дръжката на каничката пък е апликиран Херкулесовият възел.
Богатите находки в съкровището от Могиланската могила утвърждават мнението, че става въпрос за гробница, принадлежала на род от племето на трибалите, което през IV в. пр. н. е. е обитавало земите на днешния Врачански край. Богатите гробни дарове пък са направени в ателиетата на известния тракийски владетел Котис.
Минават 20 години. През 1985 г. трактористът Иван Димитров решава да копае канал в двора си в с. Рогозен, намиращо се на 40 км от Враца, та да напоява по-добре зеленчуците. Изкопал е няколко метра, когато лопатата му се натъква на някаква тава. Открива 42 кани, 22 фиали и една чаша. Иван Димитров не е обхванат от иманярска треска и не се опитва да задели нищо за себе си, а веднага се обажда на кмета, който пък извиква археолозите от Враца. Те откриват втора яма, от която изваждат още 100 сребърни съда.
Фиалите имат най-голям дял сред сребърните съдове от Рогозенското съкровище. Те са 108 на брой и това надхвърля всички скъпоценни фиали, които се намират днес в музеите по света.
Очевидно е, че скъпите съдове са били укривани. Причината вероятно е била грозящата опасност от военните походи на македонския владетел Филип II в земите на трибалите през 341, 339 и 335 г. пр. н. е.
Съкровището от Рогозен с право беше наречено "находката на века" - то е най-голямото, откривано в българските земи, и представлява една огромна колекция от 165 красиво изработени сребърни съда. От тях 31 са позлатени. Всички съдове от Рогозен са с общо тегло 20 кг.
Древногръцки съкровища могат да се видят в много световни музеи, но Рогозенското по направата си е уникално. То е изработено в стил, типичен за тракийското изкуство, който рядко се среща и е чужд на разпространените по света предмети на древногръцките майстори. Върху съдовете са изобразени божества и сцени от интересната, но слабо позната тракийска митология и обредност.





Публикуване на коментар