Translate

04 септември 2015

Дъбенското съкровище

Дъбенското съкровище е открито през лятото на 2004 г. в землището на село Дъбене при Мартин Христов. Нови елементи от него са открити през 2005-2007 г.
разкопки под ръководството на археолога 
Разкопките край Дъбене започват, след като двама археолози от Националния исторически музей срещат местна жена, носеща изящно изработена златна огърлица, намерена от съпруга ѝ, докато орял нивите си с трактор. Първоначално съпрузите не подозирали произхода на украшението, но оказали съдействие на археолозите. Тъй като съкровището е открито в земеделска земя, археолозите трябвало да съобразят времето на разкопки със селскостопанските дейности.
Цялото съкровище се състои от 21000 златни елемента, като най-значим сред тях е откритият при разкопките през 2006 г. златно-платинен кинжал (двуостра кама), който завършва не с остър връх, а със заточена равна част. Съкровището е датирано към 2500-2000 година пр. Хр. Археолозите все още не са единни в мнението си за произхода му - тракийски или прото-тракийски. Предполага се обаче, че в Карловското поле, в което се намира и село Дъбене, в древността се е намирал вероятно производствен център. Този извод е направен, тъй като златните елементи не са открити в гробна могила, липсват останки от човешки кости и керамика, т.е. не са части от погребален дар.
Съкровището е открито в отлично състояние и без реставрация е изложено в НИМ на 9 август 2005.

31 август 2015

Уникална мозайка на 16 века бе открита при разкопките на Ларгото

Уникална мозайка на 16 века бе открита при разкопките на Ларгото

/КРОСС/ Уникално красива мозайка на 1600 години беше открита при разкопките на Ларгото на Стара Сердика. Тя е изработена в шест цвята от естествени елементи, съобщава ВTV. 
Мотивите се появяват под бетонов крепежен блок под булевард „Дондуков". Археолозите предполагат, че мозайката е под на централна сграда на заможни жители на Сердика. Под мозайката е разкрита отоплителната система на сградата, която се прави от кухи канали, по които минава затоплен в специална пещ въздух. Голям проблем за археолозите е влагата под бетоновия блок и запазването на мозайката.
„Това е кант, който обрамчва една централна част - тя може да е фигурална, може и геометрична. Без да се разкрие поне 50-60 см навътре, не можем да кажем как продължава мозайката", обяснява археологът Марио Иванов.

29 август 2015

Пръстенът с тракийски надпис край Първомай

Златният пръстен с надпис на тракийски език е намерен през 1912 година при разкопки на надгробна могила в местността Пърженака до село Езерово. Той е особено ценен защото доказва, че най-древните жители на България са разполагали с писменост, докато точно траките са създателите на първата азбука. Пръстенът е един от най-забележителните техни епиграфски паметници. Освен тази забележителна находка са открити и редица други древни артефакти - златна диадема, малка златна лъжичка, бронзово огледало и т.н. Пръстенът е с тежест 31, 30 гр. а повърхостта, върху която са гравирани буквите има елипсовидна форма с размери 1,7x2 см. Датировката на намерените в тракийската могила обекти е V-ти век пр. Хр.




19 август 2015

Участвай в археологически разкопки в Ахтопол

Повече информация за инициативата на фондация Вортекс, може да откриете тук.

Находки от Татаревската могила

На уникална находка попаднаха доц.д-р Костадин Кисьов и екипът му при разкопките на Татаревската могила – по стените на отлично запазен глинен съд е отпечатан текст с гръцки букви. Според доцента той е от Iв.сл.Хр. Служел е за съхраняване на благовонни масла. Археолозите първо били изненадани, защото надписите обикновено са издълбани по повърхността на съдовете, а тук става въпрос за отпечатано в негатив писмо. Няколко обстоятелства потвърждават, че това не е целенасочен надпис. Предполага се, че съда е бил увит с пергамент, върху които е бил изписан текстът. Във времето когато това се е случило, се е ползвало мастило от сажди и естествени багрила, които са се отпечатали върху глината. От едната страна надписът е в хоризонтални редове, в съседство е под ъгъл, а на дъното на съда ясно личи отпечатък от прегъването на пергамента. Буквите са равни, което потвърждава, че става дума за щампа. Знаците са в „негатив“ и за да се прочетат ще трябва да бъдат обърнати.
Макар да се е намирало в пределите на Римската империя, местното население не е ползвало латинския език, а тракийските племена са пишели с гръцки букви. Този надпис може да съдържа името на погребания в могилата. Той може да се окаже посвещение или заклинание. Накратко – би могъл да донесе много повече информация от един накит или златен предмет. И първата е, че местните са били грамотни - знаели са да четат и пишат. Предстои надписът да бъде консервиран и съхранен. След това се очаква да бъде и разчетен. Доцентът е сигурен, че това е уникална находка, която винаги ще бъде в центъра на експозицията, разказваща за този период от историята на човечеството и очаква към нея да бъде проявен интерес от чуждестранни археолози.
Балсамарийят (както е названието на този съд) е открит при разкопаването на четвъртия гроб в Татаревската могила. Той е последният, разкрит от археологическия екип при спасителните разкопки на могилата и се счита за централно погребение.
Всички, открити до момента гробове са датирани от I век сл.Хр. и са в период от около 50 години. Предполага се, че могилата е фамилна.
Гроб №1 беше намерен на 3 м под върха на могилата и е християнско погребение с характерното полагане на трупа с ориентация изток-запад, а горните крайници са били скръстени в областта на таза.
№2 и №3 са били съответно на 6 и 9 м по- надолу. И в двата гроба са били оградени с тухли, а положените са били изгорени на място.  По-горният гроб е бил на жена, която вероятно е била от знатен произход. В гроб №3 е погребано дете.
Гроб №4 е бил в изкопана в земята яма с размери 2 м х3,5м и е бил затрупан с дърва, а след това е извършено изгаряне. В североизточния ъгъл са намерени гробни дарове – 5 глинени съда и един малък железен връх на копие. Запазени са, защото са поставени след кремацията. Тъй като археолозите са намерили метален цинт, предполагат, че мъжът е бил обут със сандали с цинтове.
След приключване на разкопките и реставрация на намерените предмети в Националния исторически и Пловдивския археологически музеи, ще бъде направена и изложба. Централно място в експозицията ще намери глиненият съд с надпис. А фотографска изложба на находките би могла да гостува и в Първомай.
Теодора Кирякова

Откриха кула край Дебелт.

Уникална кула откриха край средацкото село Дебелт археолозите, проучващи района. Тя е от времето на Източната римска империя, съобщиха специалистите. Подобни градежи са намерени в Северна Африка. Кулата е с височина 4 метра и е в много добро състояние. На същото място са намерени различни предмети от бита - монети, останки от облекло, ризници, стрели, копия и глинени светилници.

В Абритус археолозите достигнаха до покрив на късноантична сграда


Голяма късноантична сграда от VI век разкриха археолозите в Абритус, която се развива в посока юг в непроучена част от крепостта. Зидовете са от големи ломени варовикови камъни на калова спойка. Запазени са във височина до 50 см. Открити са и част от основите, вкопани в по-ранни пластове. 
В сградата са намерени много предмети - стени от амфори и бронзови монети от Юстиниан I, съобщи ръководителката на разкопките Галена Радославова. 
Под тази постройка се показват продължения на зидовете на помещенията, открити при разкопките през 2013 година - нападали кирпичени стени и покрива на късноантична постройка от V век. Дълбочината на проучванията е вече над два метра. Първо са открити много интересни керамични фрагменти от гърнета с характерната врязана украса. И още - един железен процесен кръст и един бронзов кръст – енколпион. 
Археолозите попаднали на интересен механизъм, изработен от желязо, мед и олово, чието предназначение остава неизвестно. Под този пласт се открива част от плана на късноантичната сграда. 
Дотук разкопките се финансираха с 12 000 лева от Министерството на културата. 

Археологическото лято на Абритус ще продължи още месец, но със средства, осигурени от Община Разград. Заетите в разкопките се надяват да успеят дотогава да достигнат до подовите нива на сградата и на още много интересни находки. 
Източник: БНР http://bnr.bg/post/100590731

Откриха надпис с мастило в тракийски гроб на 2000 години!

Уникален надпис в негатив с мастило от пергамент върху глинен съд в тракийски гроб на 2000 години разкриха тази седмица на Голямата могила край първомайското село Татарево пловдивски археолози с ръководител шефът на Археологическия музей в Пловдив доц. д-р Костадин Кисьов, пише „Монитор“. Разкопките са спасителни след иманярски набези на могилата и се провеждат благодарение на община Пловдив, откъдето дойде финансирането и със съдействието на община Първомай.
Находката е действително уникална не само защото до момента по българските земи никога не е откриван надпис от пергамент от първи век след Христа, но и защото разчитането на старогръцките букви би дало информация за самоличността на мъртвеца, какво послание са отправили траките към него и към някое от своите божества. Наред с това надписът показва, че погребаният и хората, които са го изпратили – тракийци вероятно от племето беси, са били образовани, за да могат да четат и да пишат на старогръцки казва ръководителят на разкопките доц. д-р Костадин Кисьов.
Той и колегите му са намерили уникалния глинен съд в основата на Голямата могила. Разкопките там текат от близо месец и до момента археолозите са разкрили общо четири погребения. Уникалното откритие с надписа дошло с разкриването на мъжкия гроб № 4, който е на кота „нула”, тоест на дълбочина 12 метра от върха на Голямата могила. „Това е първият гроб, който е най-рано издигнат. Върху него е изградена малка могила с диаметър 6 метра и височина 2 метра. Самият гроб представлява правоъгълна яма, вкопана в скалата под основния терен, с размери 2 метра на 1,50 метра и дълбочина 0,60 метра”, казва доц.д-р Костадин Кисьов. На дъното на ямата бил открит пласт от около 30 см от въглени, а и самите стени на гроба били опушени, от което се прави изводът, че трупът е бил изгорен в гроба.
„След като мъртвият е изгорен, в ямата са поставени гробните дарове. Те се състояха от: пет глинени съда и един малък железен връх от копие. Открихме малък железен цинт от сандалите му. Само той се е запазил от пламъците, защото беше в периферията. Съдовете датират погребението от първи век след Христа –около 80-90 година след Христа”, обяснява ръководителят на разкопките. По думите на доц. д-р Костадин Кисьов най-уникалната находка е глинен балсамарий, върху чието дъно и външни стени са открити надписи.
„Но надписите не са направени специално и не са гравирани. Нашата изненада бе голяма, защото видяхме надпис, направен с мастило. И то в негатив, тоест, буквите са обърнати обратно. Другото интересно е, че надписът е в хоризонтални редове и всички букви са абсолютно еднакви като размери”, показва надписа върху глинения съд доц. Кисьов. След внимателен оглед на съда археолозите забелязали, че на дъното му има отпечатък от пергамент. Така специалистите правят най-разумното предположение, а именно, че балсамарият бил завит с пергамент, мастилените букви от който се отпечатали огледално върху глинените стени на съдината. Заради това една част от надписите са хоризонтални редове, а друга част са отвесни. Тоест, буквите са се отпечатали върху глиненият съд по местата, където пергаментът е бил прегънат, за да бъде увит около погребалния дар.
Пергаментът бил използван и в древен Египет, в древна Гърция и по-късно в Рим и представлява обработен от свинска кожа лист, върху който древните са писали с мастило. Мастилото пък са правели от сажди и от естествени багрила. 2000 години по-късно от пергамента няма и следа, но мастиленото послание от него се е запазило, за да бъде открито и разчетено в наши дни.

17 август 2015

Откриха в нива печат с лика на Христос
Бил на цар Петър, заровен край “Русокастрон”
Уникален печат с лика на Христос отпреди 1000 години бе открит в крепостта "Русокастрон" край бургаското село Русокастро. Според археолозите клеймото е принадлежало на българския цар Петър, управлявал от 927 до 969 година. На уникалната находка се натъкнали местни жители от близкото село Желязово. Те открили царския печат, докато копаели в градината си на около 400 метра от крепостта. "Става въпрос за оловен печат - моливдовул, на българския цар Петър. На лицето на печата е изобразен Иисус Христос с ореол, в който е вписан кръст, а от другата страна е изобразен българският владетел със съпругата си Мария. Печатът е един от най-добре запазените, открити изобщо до този момент. Находката е първата, открита в Тракия", коментира шефът на Историческия музей в Бургас Милен Николов. По думите му на юг от Стара планина е намерен само един подобен печат - от крепостта "Кракра" при Перник. "На практика в Южна България единствено бургаският музей вече притежава такава находка", каза още Милен Николов.
При разкопките в крепостта "Русокастрон" са открити и други ценни находки. Освен богатата колекция от монети археолозите са намерили и няколко бронзови апликации от колани, които категорично се свързват с ранносредновековната българска култура. Тези находки за пореден път потвърдиха голямото значение на Русокастро не само през периода на Второто българско царство, но и през IХ-Х в. Подобни апликации на колани, които са често срещани в Плиска, Преслав и изобщо в Североизточна България, в Южна България се откриват единствено в Русокастренската крепост.
Разкопките бяха подновени преди месец след двугодишно прекъсване.
Проучена бе кулата кладенец в най-ниската част на прохода, която е един от най-монументалните градежи през Средновековието. "Дебелината на стените й са цели 2,9 м. Външните й очертания не са правоъгълни, както е вътрешността на самия кладенец, а са най-вероятно с петоъгълна форма, като челото на кулата опира буквално в главния път, водещ от с. Русокастро към с. Желязово", разказа Милен Николов, който ръководи разкопките.
Тук се откри още една бойна кула с ширина 8,2 м, пред която посредством стъпала се е преодолявала голямата денивелация от Русокастренска река към северната стена на крепостта.

15 август 2015

Интересни открития в комплекс глухите камъни

Вече втора седмица археологически екип, воден от доц. д-р Нехризов, работи на скалния комплекс „Глухите камъни“. През тази година от проучванията /вече осма по ред/ те стигнаха до разкриване на част от средновековния некропол, развил се около църквата на най-горната скална площадка. При проучванията в северния сектор установиха, че в културните напластявания от ранната желязна епоха през Средновековието са вкопани гробове. Досега са разкрити четири – два на възрастни индивиди и два на деца на възраст 4-5 години. „Съдейки по накитите – гривни, обеци, огърлици, гробовете са на жени и момичета. Гривните и обеците са изработени от сребро и бронз и са характерни за периода ХІ-ХІІ в. Особен интерес представлява едно герданче от раковини Cypraea moneta и стъклени мъниста, което беше открито на шията на един от детските скелети“, сподели носителят на наградата „Александър Фол“, която се присъжда на учени с принос в проучванията на тракийската култура.
През 2015 г. екипът предприе разширяване на проучваната площ в централния и южния сектор с цел изследване на културните останки от тракийския период. В западния сектор продължава проследяването на разкритата през миналия сезон средновековна крепостна стена.
До този момент находките са над 60. Всяка от епохите, през които култовият комплекс е функционирал, е представена със специфични предмети. От праисторическия период има оръдия, изработени от кост и рог на елен. Сред тракийските материали най-важни са една почти цяла и фрагменти от още две фибули, както и част от бронзов накит и бронзова монета от ІV в. пр. Хр. на гръцкия град АбдераРазкриха се и три почти напълно съхранени керамични съда, които след реставрация могат да бъдат експонирани в музейна среда.
Изключително ценна като музеен експонат е една сребърна монета – денар на Римската република, сечен през 85 г. пр. Хр. На лицевата му страна е представена мъжка глава с атрибути на Меркурий, Нептун и Аполон съответно крила, тризъбец и лавров венец, а на реверса – Виктория управляваща квадрига (колесница с четири коня). Монетата е първата открита досега от този период. Тя носи важна научна информация и показва, че скалния комплекс Глухите камъни е функционирал и в периода на първите походи на римляните в тракийските земи.
Най-многобройни са находките от средновековието – монети, върхове на стрели, част от бронзово кандило и множество фрагменти от керамични съдове.
Глухи камъни (1) Глухи камъни (2)

13 август 2015

Съкровището от Луковит



Съкровището от Луковит е открито през 1953 г. в голям, ритуално заровен керамичен съд. В него са събрани около 200 предмета - съдове и елементи от конски амуниции от сребро, сребро с позлата и желязо. Сред намерените предмети се открояват фиали, кани и три гарнитури за оглавник на конска амуниция. По апликациите се виждат изображения на конници, животни - лъв, куче, елен и други. Смята се, че заравянето на съкровището е станало в края на ІV и началото на ІІІ в. пр.Хр.





12 август 2015

Златото от гробницата Голямата косматка

В саркофага са открити над 20 златни предмета (произведения на тракийското изкуство) с висока художествена стойност - златен венец с дъбови листа и жълъди, киликс и фиала и каничка, златна апликация за конска амуниция с глави на елени, глава на богиня, както и бронзови съдове. Не по-малко ценни са железният меч със златна апликация, шлем, както и други оръжия. Особен интерес представлява бронзовата глава на брадат мъж в естествена големина, с очи от полускъпоценни камъни.







10 август 2015

Оловен печат на цар Симеон Велики влиза в Националния исторически музей.

Откриха печат на цар Симеон
Уникалната находка вече в НИМ, "изскочила" край Златната църква в Преслав
Оловен печат на цар Симеон Велики влиза в Националния исторически музей. Уникалната находка е открита случайно край Златната църква в Преслав при изкопни работи и добросъвестно е предадена в НИМ.

„Уникална находка. Такива печати на български царе се откриват веднъж на десет години”, каза директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров.
Печатът е изработен от олово и е с отлично запазени изображения. На предната страна е царят с боен шлем и надпис „Архонт Симеон”, а на другата страна Христос Пантократор (Вседържител) с надпис „Господи, пази архонта на българите Симеон”. И двата надписа са в отлично запазено състояние.

„С такъв печат цар Симеон е скрепявал укази, заповеди и административни писма”, разказва професорът. Тъй като те се пишат от краснописци, печатът удостоверява, че заповедта, указа или писмото действително е от царя. Проф. Димитров уточи, че „архонт” е всъщност гръцкото наименование за цар. „Не е необходимо да се чака някой да те провъзгласи за нещо. Ние сме независима държава, всеки владетел има право да се обяви за каквото пожелае", каза шефът на НИМ. Той допълни, че Симеон е избран за архонт на Преславския събор.

"Допускаме, че може би цар Симеон именно чрез този печат е свиквал хора за битката при Ахелой, за която е трябвало да събере цялата българска армия, тъй като византийците идват и те с цялата си армия", обясни проф. Димитров. Той отказа да разкрие точно каква сума ще получи откривателят на оловния печат, но ще е под 10 000 лв.

Пътят на древните минавал през Бургас

Ако почивате някъде по Южното Черноморие и плажът не засища страстта ви за приключения, потопете се в Страната на чудесата. Змейови къщи и древни храмове разказват приказки от преди 1001 години! На север и на юг от Бургас в недрата край пясъчните ивици лежат безценни тракийски съкровища, вампири и мощи на светци. Край тях стърчат руините на крепости и кули, опасвали преди хилядолетия крайбрежието. Ще чуете разкази за кървави пиратски нападения и невероятни истории за разкошни терми, в които жрици на любовта продавали телата си срещу злато.

И ако всичко това ви звучи като приказка, само почакайте да видите крайморските чудеса на България. И да гласувате за тях в тазгодишната национална кампания на в. "Стандарт" "Чудесата на България" на www.bgchudesa.com

На север:

1. Мавзолеят на Лесескепра

Първата спирка на север от Бургас, която спира дъха, е Античната куполна гробница - Хероон. Ще я откриете вляво от пътя за Поморие. Древното чудо на архитектурата било построено през II - III век сл. Хр. И възкръсва през 1975 г., когато при изравняването на могила е открито богато погребение на тракийската жрица и лечителка Лесескепра, живяла в края на I в. пр. Хр. Мавзолеят се състои от две преддверия, разположени в началото на коридора, дромос и централна камера. Следи по входното стъпало подсказват, че тук е имало двукрила врата, използвана многократно. Това означава, че не се касае за обикновена гробница, а за мавзолей, в който често са били извършвани религиозни ритуали. В стената са вградени 5 симетрично разположени ниши, в които били поставени урните с праха на мъртвите или умалени фигури на боговете, които са почитали древните траки.

2. Император губи битка заради термите на Месембрия

Само десетина километра по на север, сгушени на малък живописен полуостров, чакат руините на древна Месембрия. Старинният Несебър е запазил спомена от няколко отминали хилядолетия. Животът тук се зародил още в края на бронзовата епоха, свидетелстват първите погребения в древния некропол. Най-ранните са датирани от 5 в. пр.Хр. За богатство на Несебър са кръстосвали шпаги траки, гърци, римляни и прабългари. Невероятното историческо богатство е оцеляло през вековете и днес е под закрилата на ЮНЕСКО. По маршрута на "Духовния път" ще видите старинни, богато украсени църкви, оцелели непокътнати до купол в продължение на цяло хилядолетие. В древността на малкия полуостров е имало над 30 православни храма, половината от които са запазени до днес. Сред най-блестящите образци от тази епоха са църквите "Св. Стефан" и "Св. Йоан Кръстител".

Дебели и високи крепостни стени опасвали красивия полуостров и го бранели от вражески нашествия. Огромните зидове, вдигнати през V в. сл. Хр., са оцелели до днес. От същото време са датирани и уникалните римски терми, които станали причина за невиждания разгром на Византия. През VII век българският хан Аспарух водил кървава война срещу византийския император Константин Погонат. В критичния момент на сражението край Одесос, император Константин поел към римските терми, за да се лекува. В лагера му настанала паника, защото войниците му помислили, че бяга и византийската войска била разгромена от българите. Зад стените на Несебър са стаени още много тайни и чудеса, които оставяме на екскурзоводите.

3. Жрици на любовта в Деултум

Западно от Бургас е разположен археологическият резерват Деултум - истинско чудо, което заслужава да се види. Разкошната архитектура на сградите подсказва, че някога в тях са живели знатни римляни. В гробниците им са открити разкошни златни медальони-реликви, които показват принадлежност към висшата каста. Тук е открита и единствената проучена в Европа средновековна митница. В нея Византия изплащала ежегодния си данък на България, свидетелства открит митнически печат. Сред руините на храмовете от римско време пък бе открита уникална бронзова глава на римския император Септимий Север.

Невероятна история разказват античните терми на Деултум. Освен че са били прочут СПА център, те са били и луксозен публичен дом. Жрици на любовта разливали вино и продавали телата си на римските легионери срещу злато и сребро. Древният бордей си имал и любопитен фейсконтрол, който може да се види и днес. Здравеняци пазели портата на термите и пускали при жриците мъже с достатъчно големи ходила. Всеки клиент заставал върху издялани в камъка стъпала, за да премине фейсконтрола.

На юг:

1. Созопол пази артефакти и от ада, и от рая

Ако пътешествието ви отведе на юг от Бургас, Созопол е мястото, където има какво да видите. За да разгледате всички чудеса в един от най-древните градове на Черно море, ще ви трябва повече от една ваканция, защото едва ли има друго място по света, в което можете да видите мощи на светци и вампир.

Созопол пази безценна светиня за християнския свят - частица от мощите на св. Йоан Кръстител, а поклонници казват, че молитвите пред нея стават реалност. Реликвата се съхранява в малката църква "Св. Георги". Християни от цял свят се стичат всеки ден в Созопол, за да се помолят пред чудотворните мощи.

Друга невероятна забележителност, която можете да видите, тук е прочутият вампир. Неговият скелет е изложен в местния археологически музей в стъклена витрина. Приживе българският Дракула е бил прободен с кол в сърцето - типичен в древността ритуал против вампирясване. Интересен факт е, че останките на вампира бяха открити в некропола на същия манастир, в който лежаха и мощите на св. Николай.

Ако се озовете в Созопол, не пропускайте да видите и останките от светилището на бога на моретата Посейдон, който се намира близо до храма "Св. Николай Чудотворец". От антични времена е и внушителната крепостна стена, която е опасвала древна Аполония срещу вражески нашествия.

2. 13-метров Аполон пазел остров Св. Кирик и Юлита

Само на метри от Созопол е разположен остров Св. Кирик и Юлита. Сухопътна връзка осигурява бърз достъп до него. Островът пази руините на пет древни храма, които някога са се извисявали величествено сред морето. Днес останките от каменните им зидове крият тайните на първите островитяни. Находките говорят, че целият остров е бил смятан за свещено и сакрално място. Св. Кирик е бил духовно средище с огромен храмов комплекс в продължение на 24 века. Първите храмове тук са построени през VI в. пр. Хр., а последните датират от края на XIX в., когато е била разрушена църквата "Св. Троица". Предполага се, че най-вероятно на острова се е намирал и Акрополът. През римската епоха е съществувало и светилище на тракийския Херос. През късната античност пък е имало християнска базилика с кръщелна. Археолозите са открили до основите на християнския храм и некропол. В него са били оставени богати дарове, включително златни, бронзови и сребърни накити.

Легендата разказва, че преди много векове на острова се е извисявала гигантска статуя на бог Аполон, висока 13 метра. Според хрониките на древноримските историци колосът отдавна е напуснал днешните български земи. Древните летописи разказват, че римският завоевател Марк Локул, веднага след като превзел някогашната Аполония, свалил от острова бронзовата статуя и я отнесъл в Рим. Изображението на бога е било изложено на най-високото място - хълма Капитолия, но по-късно изчезнало и днес следите му са безвъзвратно изгубени.

3. Спалнята на боговете е Беглик Таш

На юг от Созопол пътеката на "Чудесата" минава през уникалното тракийско светилище Беглик Таш. Езотериците вярват, че на това място се сбъдват всички желания, стига човек да вярва в това, което иска. Гигантските каменни блокове край Приморско напомнят на Стоунхендж. В чудатата композиция природата или човешка ръка е издялала "Брачно ложе", известно още и като "Спалнята на боговете". То се намира точно в центъра на мегалита и представлява внушителен жертвеник с форма на легло. Учените смятат, че това е "брачното ложе", върху което жрецът и жрицата ритуално изпълнявали единението между бога Слънце и майката Природа. "Спалнята" е обградена от камъни с издълбани улеи, използвани при обредите за жертвоприношения.

Светилището е скътано в полите на Странджа планина. Огромни скални късове, обработени от незнайни майстори, изграждат гигантска композиция в непристъпна местност на 6 км северно от Приморско. За траките Беглик Таш е имало магическа сила. Тук отбран кръг от посветени са извършвали тайнствени обреди, за да омилостивят боговете. Принасяли жертви и гадаели бъдещето. По скалите са издълбани ритуални знаци, които още не са разшифровани. В центъра на светилището е разположен каменен трон, от който древният жрец е ръководел церемониите. Един от монолитните късове е обработен във форма на обърнато сърце. За какво е служело то - остава загадка. Между две от скалите пък е издълбан тесен проход. Догадките на учените са, че той е бил използван като изпитание. Само който успеел да се промуши през него, можел да се причисли към кръга на "избраните".

4. Съкровището на Мотис

Още по на юг, точно до Синеморец, е гробницата, в която бе открито съкровището на знатния тракийски владетел Мотис. В нея преди девет години бяха открити 180 златни и сребърни предмета - свидетелство за истинско царствено погребение. Сред безценните погребални дарове бе открита златната пластина с надпис "Деметриус го направи". В невероятното съкровище се отличават два масивни златни наушници с изключително изящна изработка. Те са във формата на колесници, теглени от по два коня, върху които препуска крилатата богиня на победата Нике, принадлежали вероятно на господарската съпруга. Изящна златна огърлица с масивна бича глава и царствена диадема са красили още знатната тракийка. Върху тях древният майстор е инкрустирал полускъпоценни камъни, които наредиха тези бижута сред шедьоврите на античното ювелирно изкуство. В гробницата са открити и сребърни дискове, които по всяка вероятност са били част от ритуално облекло. Реплика на съкровището ще видите, ако посетите музея в Царево.

Копирано от standartnews.com

Археолози откриха ценна златна монета край първомайското село Драгойново - See more at: http://plovdiv.topnovini.bg/node/620696#sthash.gtF5FIE7.dpuf

Снимка: Topnovini.bg (архив). Снимката е илюстративна
Снимка: Topnovini.bg (архив). Снимката е илюстративна
Ценна златна монета са открили археолозите от ПУ "Паисий Хилендарски" по време на осмата експедиция в района на първомайското село Драгойново, съобщи ръководителят на експедицията доц. Иван Джамбов пред Радио Пловдив.
Находката най-вероятно е от времето на император Аркадий и датира от края на IV и началото на V век. Намерена е зазидана в една от постройките покрай източната крепостна стена.
Тази година за пръв път е направено по-усилено разкриване на крепостните стени и крепостните съоръжения, разказа доц. Джамбов. Става въпрос за късноантична крепост от IV-VI век и средновековен манастир. При работата си археолозите са се натъкнали на данни за наличие на средновековна крепост, която подсказва, че става въпрос за укрепен манастирски комплекс.
Манастирският ансамбъл включва няколко църкви и един параклис. Тази година е доразкрита ортогонална сграда с кръгъл план отвътре с диаметър 5 метра, вероятно свързана с този църковен ансамбъл, каза още доц. Джамбов.
След края на експедицията, която вече приключи, работата на екипа продължава с описване на находките от тазгодишното проучване, по време на което са били открити още десет монети - сребърни и медни, както и предмети от бита – керамика, църковна утвар и различни сечива.
Доц. Джамбов апелира да се осигури охрана на обекта до следващото лято, за да бъдат предотвратени иманярските набези. С това се е ангажирал лично кметът на Първомай Ангел Папазов. 
- See more at: http://plovdiv.topnovini.bg/node/620696#sthash.gtF5FIE7.dpuf

Откриха златна монета на перперикон

Монета от 23-каратово злато грейна на Перперикон

Нови съкровища откриха археолозите на Перперикон. За уникалните находки разказа професор Николай Овчаров. Той представи невероятно красива златна монета, намерена при разкопките в скалния град само преди три дни. Тя носи лика на византийския император Василий II Българоубиец, както и този на брат му Константин VIII. Монетата е от 23-каратово злато и е малко по-лека от стадартните за производство 4,4 грама. Според проф. Николай Овчаров тя не е била в употреба, защото е изключително запазена. Находката е от особена важност, тъй като е изключително рядка. На всеки 100 произведени монети от този тип само две-три са с подобен олекотен грамаж на благородния метал. Друга интересна находка на Перперикон е и оловен печат. Проф. Овчаров обясни, че това са своебразните визитни картички на благородниците и императорите във Византия по време на Средновековието. Окритият печат е на Георги Кивилиот от ранния етап на кариерата му, когато е бил патриций. По думите на известния археолог това е третият негов печат, но останалите два са в частни колекции.

Проф. Овчаров съобщи, че около 20 са намерените печати на Перперикон от началото на разкопките и още стотина в подножието на крепостта.

В момента работата по скалния град е в третия си месец за тази година, като археолозите имат време до 12 септември. За тази година разкопките се финнасират с 200 хиляди лева, една четвърт от които ще отидат за консервация на града до следващия трудов сезон.

За следващата година екипите на Овчаров се целят към двореца светилище в горната част на крепостта. Сега завършва проучването на Акропола, който е ограден от монументални каменни сгради, включително храм, посветен на бог Аполон. "Има и големи сгради от по 26 метра на два-три етажа за жилищни цели", разкри още проф. Овчаров.

Камък с макет на жилище в "Сборяново"

На 70 интересни находки се натъкнаха археолозите при проучването на обект ранносредновековно селище в местността Петрова нива край резервата "Сборяново". За част от тях разказа Мария Николаева, заместник-ръководител на проучвателния екип пред Фокус. Предметите са свързани с бита - ножчета с различни размери и степен на запазване, 4-5 прешлена за вретено, седем монети от античността, използвани като разменни през Средновековието. След точилния камък с рисунка на корабчета сега археолозите са попаднали на точилен камък, върху който има издраскване, приличащо на макет на жилище.
"Ще бъде направена проверка на изображениет
Копирано от standartnews.com

08 август 2015

Откриха бронзов кръст и средновековни монети при разкопки на крепостта Кастрици

Бронзов кръст и съкровище от монети откриха при разкопки на Кастрици
Кръст и медальон с изображение на Божията Майка са открити при разкопките на крепостта "Кастрици" в резиденция "Евксиноград", съобщи ръководителят на проучванията проф. Валентин Плетньов, директор на РИМ-Варна. Находките са намерени на пода на една от разкритите сгради на крепостта, украсен с графито керамика с изображения на лъвове и цветни орнаменти. Там са открити бронзов процесиен кръст, на който с гръцки букви е записано "Св. Йоан Предтеча". Той вероятно е носен с хоругва, каза проф.Плетньов. На пода е намерен и идеално запазен сребърен медальон с диаметър около 4 см и с изображение на Богородица.
При проучването тази година е открита и колективна находка от много редки за България монети на султан Баязид I и неговия син, емир Сюлейман. Откритите при разкопкитемонети са вече близо 300. Сред тях има и сребърни монети, които вероятно са сечени в монетарницата на цар Иван Александър, Иван Шишман и други български царе. Има и малко съкровище от близо 80 монети на деспот Добротица. Открити са също монети на султани в Египет, на татарските ханства, на владетели от Влахия, Полша и Молдова, което свидетелства за изключителната и оживена търговия, която се е водила на пристанището Кастрици. Намерена е и златна фалшива монета от времето на император Андроник II от XIV в. Общо намерените монети от началото на проучванията за десет години насам са 4000. Продължилите два месеца археологически разкопки приключиха вчера. Открит е малък квартал от 7-8 сгради между северната улица и централната порта на крепостта.

Археолози установиха, че Беланташ е най-старото скално светилище в Европа

Завършиха археологическите дейности на светилището Беланташ за тазгодишния  сезон, оповести ръководителят на екипа от археолози д-р Борислав Бориславов. Проучването на обекта започва през 2010 г., но 2015-а се очертава като най-резултатна.  От изсичанията, намерени в камъка, археолозите установяват, че древният тракийски храм е на възраст 7000 години. Това го прави най-старото скално светилище не само в България, а и в Европа.
Находките на археолозите показват, че на скалното светилище е имало храм и крепостна стена, разрушени най-вероятно от сражение и погром върху мястото. Предположението се основава на открити отломки от скални късове, които свидетелстват за насилствено разрушаване.
Оригиналното име на мястото е Беланташ, а не Белинташ, което погрешно се извежда от „белум, бели” от латински и турското „таш”, уточни д-р Бориславов. 

Археолози откриха Христов монограм в Сандански

Археолози сглобиха мраморна плоча с изображение на Христовия монограм, наричан още хризма или „печат на Бога". Плочата е сглобена от останки, които са събирани с години на терена на Епископската базилика в Сандански. Находката е от 6 век, смятат специалисти, цитирани от БНТ.
Археолозите в продължение на 25 години откривали малки фрагменти от хризмата. С последния намерен е направена пълна възстановка на християнския символ.
Директорът на Археологическия музей в Сандански Владимир Петков обяснява, че това е христограм. Той идвал от гръцкото хи-ро, което е на Исус Христос името и заедно с буквите алфа и омега, които са също в централната част на хризмата. Монограмът е с геометрични украси, които са с голям диаметър над 55 см.
Интересното е, че в оригиналната мраморна плоча Христовият монограм е комбиниран с ктиторски надпис. Петков пояснява, че това е най-древно изчуканият надпис, който са срещали по нашите земи. „Това са 2-3 малки странички и където Божият раб Антим споменава, че е построил  такава хубава и великолепна сграда която я сравнява със Соломоновия храм в Йерусалим...", споделя директорът на музея.
Той обяснява още, че изображението на монограма е един постоянен мотив в християнското изкуство. Археологът смята, че христограмът е бил част от украсата на откритото помещение - скрипториум или античната библиотека към Епископската базилика.

07 август 2015

Археолози откриха каменен релеф на орел край Свищов

Каменният релеф с изображение на орел. Снимка: Svishtov Today.
На три километра западно от Нове в Свищов е намерен каменен релеф с изображение на орел, съобщи ръководителят на разкопките от българска страна доц. д-р Павлина Владкова, цитирана от"Svishtov Today"



Поради човешка дейност и от дългото му стоене във водата на Дунава, големи части от правоъгълния варовиков блок са обезличени. 



Върху лицевата страна е издялан орел с прибрани крила, на който липсва главата, която е била обърната на дясно. На едната тясна страница има оформено почти квадратно вдлъбване, което показва, че блокът е бил вграден в стена. Такъв тип паметник за пръв път се открива в Нове.



Оперението, торсът и краката са изобразени чрез плитки и дълбоки вдлъбвания с различна форма и посоки, като по-този начин, чрез сенки и светлосенки, фигурата се откроява ефектно и изразително. Несъмнено релефът принадлежи на богато декорирана фасада на представителна сграда. 



Орелът е символ на върховния римски бог Юпитер, като в лагера на I Италийски легион Нове култът е бил много популярен и официално честван в принципиите (военната комендатура), откъдето произхождат няколко надписа с посвещения, както и отделни мраморни и бронзови статуетки на орли. Юпитер е основното божество, към което се обръщат държавните служители, когато правят посвещения за благоденствието на императора. Божеството е почитано и от ветераните и цивилното население, което живее около лагера. 



Част от постамент с посвещение на латински език на Аполон и Диана. Снимка: "Svishtov Today".



По брега на реката в района на римския лагер са открити няколко надписа в чест на Юпитер Оптимус Максимус. Новооткритият релеф е поредното доказателство, че храм на божеството е имало и извън крепостните стени и неговата фасада е била богато декорирана. 



Разкопките в Нове започнаха преди 10 дни, като първата значима находка е част от постамент с посвещение на латински език на Аполон и Диана. Екипите на българо-полската археологическа експедиция ще работят през целия месец август в различни сектори в римския лагер.