Translate

21 април 2010

ВИТРУВИЙ

За това колко силна е била в началото на империята ориентацията към строга яснота и към спокойния ред на гръцката класика свидетелствува трактатът на римския военен инженер и архитект Витрувий, работил през втората половина на І в. пр. Хр. Витрувий съставил обобщен трактат Десет книги за архитектурата”, който след столетия забрава бил намерен от италианския хуманист Поджо Брачолини в библиотеката на Сен Галенския манастир. Издаден най-напред през епохата на Възраждането, трактатът на Витрувий оттогава насам непрекъснато се издава и се изследва в детайли. В ново време за трактата на Витрувий се е създала обемно научна литература, но различните части на трактата са проучени неравномерно. Най-пълната цялостна разработка и тълкувана още през Възраждането е направена в трактатите на Алберти и други теоретици на възраждането на античната теория за ордера.

По малко внимание в миналото е обръщано към теоретическите положения в трактата на Витрувий, извлечени от него от съчиненията на най-забележителните древногръцки архитекти, имената на които сам Витрувий привежда в предисловието към Книга Седма в своя трактат. Сред имената на страрите архитекти фигурират Иктин – архитекта на Партенона, строителят на Пирейския арсенал Филон, знаменитият строител на йонийски храмове Хермоген и много други архитекти и описания на съоръжения и книги, построени и написани от тях.

Заедно с това Витрувий отделя внимание на архитектурните постижения на своето време. Така сводовете фигурират у него само като покритие на мазета и като висящи леки сводиове в интериора. Витрувий мълчи обаче за такива важни съоръжения от неговото време като храма на Херкулес в Тибур, театъра на Марцела, Пантеона, термите на Агрипа и т. н. Това се обяснява с увлечението по обяснявана на гръцката архитектура. Витрувий гледа да се позовава преди всичко на гръцкия опит и почти не теоретизира на базата на римския опит.

В “Десетте книги за архитектурата” се разглеждат следните основни въпроси: видове здания, необходимете на архитекта основни категории на античната теория на архитектурата, класификация на най-важните видове съоръжения, а също така и основните въпроси на градостроителството и отбранителните съоръжения (Книга І), строителните материали (Книга ІІ), построяването на йонийските храмове (Книга ІІІ), дорийските и коринтските, а също така етруските и кръглите храмове (Книга ІV), обществени съоръжения: площади)форуми), базилика,, курии, театри и свързаните с тях въпроси на акустиката, бани, палестри, строителството на пристанища (Книга V), частни домове и вили (Книга VІ), вътрешни работи, устройство на подове, мазилки и закрепване на материалите, стенопис, получаване на изкуствен мрамор, видови бои (Книга VІІ), вода за пиене и нейните свойство, водопроводи (акведукти) (книга VІІІ), битова астрономия, измерване на времето и устройство на слънчевите и водни часовници (Книга ІХ), основна механика, подемни механизми, прилагани в строителството, водоповдигачи, прибори за измерване на изминатия път, военно обсадни машини и т. н. (Книга Х).

Редът на изложението в основни линии съвпада с установеното в Първа книга деление на архитектурата – книги І – VІІІ ; на гномиката т. е. теорията на слънчевите часовници е посветена книга ІХ, и на механиката (Книга Х). Обаче строга последователност на изложението в трактата на Витрувий отсъства и при по-задълбочено изследване става ясно, че той е съставен от много разнородни фрагменти.

Широкият обхват на трактата на всички проблеми на архитектурата го превръща в енциклопедия на строителството. Този забележителен труд на Витрувий свидетелства за широкото, реалистично научно мислене на архитекта и е ценен принос в теоретическото наследство на световната архитектура.

Публикуване на коментар