Translate

26 март 2010

Археолози разкриват новия Перперикон

Археолози разкриват новия Перперикон

Снимка: БГНЕС

От месец юни започват новите археологически разкопки на скалния масив Беленташ край Асеновград.

За това се договориха заместник- директорът на Националния исторически музей доктор Иван Христов и кметът на Асеновград доктор Христо Грудев.

Историческата забележителност се намира в района на село Врата, община Асеновград. Археологическата експедиция ще протече под ръководството на НИМ и Министерството на културата.

Последните проучвания от 2003 година показват, че обектът може да съперничи по значимост и параметри с известния скален град Перперикон, обясни за Dnes.bg кметът Христо Грудев.

Сред мотивите за подновяването на разкопките е факта, че Беленташ е сред най- посещаваните туристически обекти в Западните Родопи.

Той е скално платно с дължина около 300 метра и височина 50 метра. Горната площадка е равна и гладка, като изсечена с нож и на нея се забелязват издълбани странни геометрични фигури и канали, които според специалисти образуват картата на звездното небе и на съзвездията.

Открити са и издълбани три кладенеца с много гладки стени, които представляват правилни цилиндри с дълбочина 2,30 метра.

Името на скалата в превод означава „умен камък” или камък на знанието.

Предполага се, че там е било едно от големите древни светилища на траките в Родопите.

При разкопките на Беленташ е намерена единствената сребърна плочка с образа на бог Сабазий. Археолозите са убедени, че някъде в скалата е скрита древната библиотека със знанията на траките.

"Дали това е така предстои да научим през настоящия археологически сезон“, изрази надежда Христо Грудев.


източник: Dnes.bg

24 март 2010

Завладяващата архитектура на Древен Египет

Египет – страната на фараоните, едно райско кътче от земното кълбо, което заема водещо място в света по брой и ценност на паметниците на културата. Една от причините те да се запазят така добре през вековете е благоприятния климат на земите около митичната река Нил. Сухото и топло време, както и редките валежи ни дават възможност и в наши дни да се наслаждаваме на чудесните произведения, излезли от ръцете на гениалните египетски архитекти.

Истинско удивление буди факта, че най-ранните наченки на това изкуство са още от преди хилядолетия. Става дума за постройки, които дори с днешните средства на научно-техническия процес трудно могат да бъдат направени. Това място е истински оазис сред африканската пустиня и не случайно е посещавано от толкова много туристи. Доказателство за ценността на това свещено земно кътче е и факта, че то е послужило за декор на не една и две кино продукции, като например “Мумията” на режисьора Стивън Сомърс и още по-касовото й продължение “Мумията се завръща” с участието на звездата от кеча Дуейн Джонсън – Скалата. Последният филм е типичен пример за това как богатствата на една древна цивилизация и низките страсти на хората, тяхното вманиачаване по развлекателния спорт, могат да докарат несметни печалби на холивудските продуценти дори и от филм с посредствен сценарий.

Но нека се върнем към строителното майсторство на египтяните – тези истински архитектурни гении. То, както и цялата им култура, било изцяло в плен на религиозния култ. Всичко, което се строяло, било по волята и в почит на обожествения господар–фараона и неговите приближени – робовладелците. Цялото строителство е било подчинено на религиозните канони – разположението на сградите, начинът им на изрисуване и т.н. Именно те са били главната причина за сътворяването на най-уникалните съоръжения в историята на човечеството – грамадните пирамиди-гробници на фараоните. Те са гигантски по размери, за да подчертават величието, властта и могъществото им. Съградени от камък, те показват необикновения строителен дар на архитектите от поречието на р. Нил.

Едно от най-старите каменни здания в света изобщо е пирамидата на фараона Джосер, построена преди над 5000 години. “Вечното жилище” на този владетел е на 6 етажа и има доста внушителен силует, който господства над околните храмови постройки и над монотонния пустинен пейзаж. Отделните етажи на пирамидата са изградени от варовик, а отвън са облицовани с добре полирани гранитни плочи, някои от които са запазени и до днес.

Друг голям шедьовър на древното египетско строително изкуство е пирамидата на фараона Хуфу, която ние познаваме под името Хеопсова пирамида, поради факта, че старите гърци са произнасяли името му по този начин и то се е запазило такова и до днес. Изграждането на това огромно здание е продължило цели двадесет години и е отнело живота на хиляди роби. Условията на работа били изключително тежки и те издъхвали от изтощение под ударите на бича и палещите лъчи на слънцето, но неиздържалите веднага били заменяни с нови работници и така през всичките тези години те достигнали внушителната цифра от 100 000 души. Плодовете на този труд също имат забележителни за времето си размери – Хеопсовата пирамида е високи цели 146 метра, дължината на основата й е 233 метра, а броят на каменните блокове, от които е изградена достигат приблизително 2 300 000. Истинска загадка и до днес си остава това, как простосмъртни хора са повдигали тежащите 2,5-3 тона блокове на такава височина.

Заобиколена от двете си страни от по-малките по размер гробници на фараоните Хефрен и Микерин, Хеопсовата пирамида представлява една от най-чудните гледки, до които човешкото око може да се докосне. Някога и трите пирамиди в Гизе са били покрити с гладко полирани гранитни плочи, от които за съжаление в днешно време са останали твърде малко поради сухото време и силния вятър, а също и заради набезите на арабите, които безогледно смъквали от пирамидите материал, за да построят своите светилища и джамии.

Характерно за всяка една от древните египетски пирамиди, във връзка с тяхното основно предназначение, е изграждането вътре в самата пирамида на “погребално помещение”, до което се стигало посредством система от тесни коридори и до които по специално изградени вентилационни пътища е прониквал пресен въздух. Входовете към тези помещения били умело замаскирвани, но въпреки този факт много от тях стават жертва на грабежи и разрушения.

Извънредно скъпо построените пирамиди били достъпни единствено за “синовете на слънцето” – фараоните, а на простосмъртните било обяснявано, че те не умират, а просто “залязват зад хоризонта, където плуват в небесната ладия на бог Ра – повелителят на светлината”. Дори роднините на тези “свръх хора” трябвало да се задоволят с малки задгробни къщи, които по-късно били наречени от арабите “мастби” или в превод – задгробни седалища. Те представлявали правоъгълни ниски пресечени пирамиди, които били зазиждани. Всяка една мастба се състояла от 3 помещения – преддверие за статуята на покойника, стая за жертвоприношения и дълбок кладенец за укриване на самата мумия. От вътрешната страна на стените били изобразявани сцени от живота на погребания - моменти от неговото ежедневие, образи на слугите и робите му. Най-голям брой отлично запазени мастби има в Мемфиския акропол – едно от най-големите гробища на света със своята площ от 80 км2.

В годините между 2100 и 1800 пр. Хр. в Египет се появили и трети вид гробници, които били изсечени в скалните масиви. Гърците нарекли тези гробници “ипогеи”, което им име е останало и до днес. Това били дълбоки помещения в самите скали, до които се стигало по изсечени в тези скали стъпала. Фасадата на ипогеите била украсявана с издялани каменни колони, а до самата погребална стая, в което била положена мумията, отново се стигало през лабиринт от тесни коридори. Украсата на това помещение се състояла предимно от релефи и стенописи, изобразяващи процеса на самото погребение. В някои области на Египет тези скални гробници били строени на етажи, една над друга и дори в права линия – гробница до гробница.

През годините на Новото египетско царство (ХVІ-ХІ в.пр.Хр.) на преден план в архитектурата да Древен Египет излиза храмът. През този период те ставали все по-големи и по-големи, за сметка на навопостроените пирамиди, които “се смалявали”. Храмът вече не бил само обикновена постройка, а станал едно истинско произведение на изкуството, в което художественото майсторство намирало все по-голям простор на изява – тяхната декоративна и скулптурна украса непрекъснато се обогатявала. Най-характерната част на храмовете била обелиска – удължената и изтънена пирамида с пресечен връх, над която седяла друга по-малка пирамида. Той обикновено се облицовал с позлатени медни листове, за да блести и напомня, че храмът е издигнат в чест на “вечното слънце”. Външните стени на египетските храмове са леко приведени навътре и напомнят на пирамида с пресечен връх, а парадния вход представлява врата, притисната от две кули, наречени “пилони”. Пред тях египтяните обикновено поставяли обелиски и колосални статуи, а зад пилоните се намира “перистилът” – една от трите задължителни части на египетските храмове. През него се влиза в “ипостила” – голямата колонна зала на храма. Тя символизирала “свещената гора” и заради това колоните й наподобявали растителни форми. В долната си част ипостилът обикновено бивал обагрян в кафяво, а нагоре в зелено. Таванът обезателно бил син и обагрен с множество златисти петна, символизиращи звездите. Зад ипостилната зала на храма се намирало и самото “светилище”. В него стояла статуята на бога, в чиято чест е построен храма. В него разбира се достъп имали само фараонът и жреците.

Най-големият от всички египетски храмове е храмът на Амон Ра в град Карнак. Той е строен в продължение на много векове и е едно от най-гигантските произведения на египетската архитектура. Съединен посредством дълга алея с другия храмов гигант на египтяните в Луксор храмът на Амон Ра достига дължина от 360 метра. Най-внушителното нещо обаче е голямата му ипостилна зала със 144 колони, разположени върху площ от над 5000 кв2. Гъсто разположените и огромните по диаметър колони обаче пречат да се почувства в пълнота грандиозността на това помещение. Ипостилната зала на храма е била построена и украсена по времето на Рамзес ІІ и в нея осезателно личи прекалено пищния стил на тази епоха – огромни релефи и рисунки, в които разбира се преобладава образът на Рамзес ІІ. Храмът на Амон Ра в Карнак, заедно с този в Луксор и с всички останали надземни египетски храмове, пръснати из долината на река Нил, са най-доброто доказателство за строителния гений на древните египтяни, които и в наши дни си остават ненадминати в изграждането на “вечни жилища” за боговете.

По времето на Новото египетско царство нилската архитектура се ориентира към една нова разновидност на храмовото строителство – скалния храм, изсечен в самите скални масиви подобно на ипогеите. Един от най-красивите храмове от този тип е Големият храм в Абу Симбел, отново сътворен по заповед на фараон Ремзес ІІ. Изсечен в стръмно издигащата се над нилския бряг скала, на границата между Египет и Нубия, храмът в Абу Симбел има фасада, която се издига на височина 33 метра, а ширината й достига 38 метра. Той е богато украсен със скулптури и върху естествения й наклон, от двете страни на храмовата врата, са изваяни четири 20-метрови скулптурни колоса – портрети на Рамзес ІІ, седнал на трона си. На самия вход на храма има голям релеф на бог Ра, а също и един ред каменни маймуни, гледащи към небето, изсечени в чест на бог Тот.

Други паметници на египетската култура, които предизвикват вниманието ни, са от времето на династията на Птоломеите. Измежду тях си заслужава да се споменат храма на Клеопатра в Дендера и храма в Едфу, а също и прелестния “Павилион на Траян”, в който вече се забелязва и полъхът на гръцката култура.

Всички тези архитектурни шедьоври, струпани на едно място неминуемо поразяват всеки, който ги зърне и те остават в съзнанието му за цял живот. Каквото и да се каже за египетската архитектура – то все ще бъде недостатъчно, но едно е сигурно – цялото това многовековно наследство, на което имаме възможност да се наслаждаваме и в наши дни, се дължи единствено и само на трудолюбието на египетския народ, който е вложил цялата си вътрешна същност от вярвания и мечти за вечен живот в тези паметници на културата. Но най-големият паметник построен от техните ръце си остава “паметника на безсмъртното египетско изкуство”, който е дал огромен тласък в развитието на човешката култура изобщо, огромен тласък в развитието на научно-техническия и културен прогрес на обществото.

Литература: Драган Тенев – “Чудната история на изкуството”

22 март 2010

Късната класика

Терминът “късна класика” се използва за обозначаване на времето след Пелопонеската война, която трае от 430 до 404 г. Значи късната класика обхваща периодът след 404 г. и обхваща почти три четвърти от 4 век пр. Хр. стигайки до времето на големите завоевания на Александър Македонски.
Късната класика се развива в един период от историята ан древна Гърция, когато полисната система на управление търпи дълбока криза. Та е настъпила вследствие на изтощителната Пелопонеска война, разтърсила основите на гражданския живот. След нея последвала също така една безкрайна верига на малки междуполисни войни, разяждащи непрекъснато устоите на гръцкото полисно общество. И преди това полисите живеели независимо и разпокъсано, но това не им пречело да предоставят благодатна почва за развитието на класическата култура. През 4 век пр. Хл. Обаче започнало да се чувства, че полисната система е вече изчерпана. Достигнала своя връх - акме през периода на пентаконтаетеата на Перикъл демокрацията вече търпяла един мъчителен залез. В народното събрание - булето на всеки град имало непрекъснати крамоли, полисното общество вече било загубило своята целенасоченост. Това разногласие обаче по един естествен начин създавало предпоставки да се преодолее полисната разпокъсаност и да се търси едно обединение на градонете на основата на нови конституционни принципи. За да функционира хармонично едно обединение вече било необходимо властта да се поеме от силна и авторитетна личност, която да съумее да въведе авторитарен режим.
Този кризис на полиса довел до дълбоки изменения в духовния живот. Те вече се усещат в творчеството на последния велик трагик Еврипид. През 4 век това светоусещане било задълбочено в пластиката на първия велик представител на късната класика - скулпторът Скопас. До известна степен традициите на ранната класика са били продължени в творчеството на Кефисодот, ваятел от края на първата третина на 4 век и след него от Леохар, творил в средата на 4-тото столетие.
Духът на времето в най-голяма степен се усеща в творчеството на Лизип. Ние като класически археолози обаче трябва да започнем с разглеждането на архитектурата, която всъщност е средата не само за всички човешки дейности, но и за пластическите и живопосни творби през всички времена.
През 4 век пр. Хр. архитектурата най-общо казано имала преходен характер. Та продължила да се развива в рамките на класическата ордерна система, поставяйки в същото време фундамента на бъдещата елинистическа архитектура.
В течение на първата трета на 4 век пр. Хр. се забелязва известен спад в строителството, който е резултат от разрухата, причинена от Пелопониската война. Въпреки че продължило строителството на храмове, много по-голямо внимание започнало да се отделя на строителството на утилитарни съоръжения - строяли се повече театри, палестри за гимнастически упражнения, гимназиони, булевтериони (закрити помещения за обществени събрания. Пренасянето на акцента върху това строителство било продиктувано от засилването на интереса към всекидневния живот. Т. нар. “героични” времена останали в миналото.
Принципно значение вече започнали да имат зданията, сградите, предназначени да възвеличаят отделната личност. Те най-напред се появили в Малоазийска Гърция и по късно започнали да се строят и в същинска островна и континентална Гърция.
За късната класика е характерно съчетаването на различни ордери. При това, ако високата класика обединявайки дорийския ордер с йонийския се стреми да достигне най-висша хармония, то в 4 в. пр. Хр. едновременното използване на трите ордера - дорийски, йонийски и коринтски преследва друга цел. Архитекта постигал или импозантност на архитектурния образ, или подселване на неговото динамична сложност и живописно богатство. Едно от направленията в строителството проявявало по-голяма склонност към голяма представителност, а друго си поставяло задача да активизира образната, емоционалната страна на архитектурния комплекс. И в двата случая обаче се пренебрегвал основния принцип на високата класика - единството на конструктивното и естетическото начало, брилянтната завършеност и пластичната органичност.
Новите тенденции се изразявали във все по разширяващото се приложение на коринтския ордер. В началото го използвали в интериора, а после и във външните колонади. Със своето светлосенъчно богатство на формите коринтския капител не само подсилвал декоративната изразителност на архитектурния образ, но и прикривал чувствителното напрежение, възникващо при срещата на колоната с тежкия антеблемент (покривната конструкция. Това, да си спомним, е присъщо на дорийския и йонийския ордер.
Един от паметниците, при който ярко се проявяват чертите на късната класика е преустроения след пожар в 395 г. пр. Хр. храм на Атина Алея в Тегея, Пелопонес. Създател на неговата архитектура и скулпторна украса е Скопас. Преустройвайки храма той употребил и трите ордера. Както при по-ранния храм в Баса, коринтският ордер е използван само в интериора на храма при полуколоните в наоса. Храма на Атина Алея чувствително се различавал от храма в Басса с по-голямата си пищност и с многообразието на декора си ( alea - бягство, спасение).
По думите на Павзаний храмът на Атина Алея се считал за най-красивия в Пелопонес. Днаменитият скулптор Скопас вложил големия си палант при извайването на фронталните скулпторни групи и изобщо цялата скулпторна украса на храма.
Запазените фрагменти от скулпторите са изпълнени с патетична изразителност и прекрасно характеризират стила на майстора. Целият храм е от мрамор. Пред него имало голям жертвеник, от който са се запазили само богато орнаментирани фрагменти.
При храма на Атина Алея се забелязва забележителен стремеж да се обогати интериора. Забележително е също така приложението на ордера в архитектурното оформление на стените. Храмът бил периптер с удължени пропорции. Той имал 6 Х 14 колони околовръст и стилобат с размери 19.16 Х 9.5 м. Дорийските колони на птерона били високи 9.5 м. и били необикновено стройни. Долният им диаметър се нанася във височината малко повече от шест пъти. Профилът на ехиносите е изгубил първоначалната си плавна закръгленост и е почти праволинеен.
Целата е близка до целата на храма на Аполон в Басса и се смята, че архитектурата на последния е повлияла върху архитекта на храма на Атина Алеа. Идеите заложени в композицията от Басса намерили при храма на Атина по-нататъшно развитие. Така коринтските полуколони вътре в целата били тук непосредствено прилепнали до стените на целата. Така оформен интериорът повишавал естетическото въздействие от статуята на богинята. Нейната база заемала цялата свободна широчина на наоса. Освен главната фигура на Атина на този пиедестал били разположени статуи на здравеносните божества Асклепий и Хигия, също изваяни от Скопас. Както в Басса целата имала допълнителен вход от северната страна.
Наличието на композиране на трите ордера се споменава още от Павзаний (Павзаний, VІІІ, 45,3), но неговото описание не съвпада напълно с резултатите от разкопките.
От самото начало на ІV в. пр. Хр. датира и т. н. “Лъвска гробница” в Книд, построена в 394 г. пр. Хр. Тя е характерна с масивния си цокал, върху който се възвишава затворена постройка, обкръжена с дорийски полуколони. Над нея се издигала стъпаловидна пирамида, увенчана със статуя на лежащ лъв, изваяна от пентеликонски мрамор. Вътре била разположена улиевидна надгробна камера.
В този надгробен паметник малоазийските форми са съчетани с елинистическите. Статуята на лъва била атическа творба. “Лъвската гробница” в Книд може да се счита за важно звено в развитието на архитектурния тип на “мавзолея”. Тя свързва “Паметника на Нереидите” в Ксантос (Ликия, Мала Азия) с огромния Мавзолей в Халикарнас, за който ще говорим след малка.
Към числото на най-интересните ансамбли, преустроени в средата на 4 в. пр. Хр. се отнася комплексът в Епидавър. За него е харакгерно свободното разположение на основните здания. Един от центровете на ансамбъла е голямото, кръгло светилище на Асклепий

Най-голяма археологическа и естетическа стойност в ансамбъла на Епидавър има разположения малка встрани от светилището театър, построен от Поликлет Млади. Както и другите театрални съоръжения на гърците (например, в театъра на Дионис в Атина), каменните стъпала на театъра са врязани в естествения склон на хълма. Те органично се вписват в спокойните форми на околната природа. Разгръщащите се като ветрило (или амфитеатрално) стъпала обхващали орхестрата – кръгла площадка, върху която заставал хорът, който играел изключително важна роля в античната трагедия. Зад тази площадка се разполагала сцената – т. ест палатката, в която актьорите се подготвяли за излизане на площадката, която сега наричаме авансцена. Още в 5 в. пр. Хр. сцената т.е. палатката била заменена от двустепенно съоръжение, превърнало се в постоянен архитектурен фон. Актьорите играели или върху орхестрата или на тясното издигнато място по протежение на сцената, което се нарича проскения (един вид авансцена).
Структурата, устройството на античния театър се е формирала на базата на народното култово зрелище. Някога участниците в тези народни представления играели в кръг, образуван от зрителите. С увеличението на техния брой, станало необходимо зрителите да застават по наклона на даден хълм, а долу, на равното се опъвала палатка, в която се преобличали участниците в действието. Този принцип на разпределение на актьори и зрители бил запазен и при решение на архитектурните театрални съоръжения. Зряла форма на такова съоръжение е театърът в Епидавър. Трябва да се подчертае, че в Епидавър и при другите антични театри стъпалата на театрона обкръжавали оркестрата винаги малко повече от половината. Това целяло да се преодолее противопоставянето на драматичното събитие и зрителите. Действието върху кръглата орхестра се развивало в буквалния смисъл на думата сред самите зрители. Тяхното множество, обхващайки актьорите ставало с тях едно цяло.
Театърът в Епидавър е построен в средата на 4 в. пр. Хр или малко по-късно от архитекта Поликлет Млади, както казах. За него прочутия Павзаний, гръцки историк и географ от ІІ век след Хр. автор на Периегезис тес Елададос пише: “На участието на светилището на епидавърци има също и театър, който е достоен да бъде видян: римските театри превъзхождат всички други театри в света със своето великолепие; с големината си се откроява театърът в Мегалопол при аркадците, а що се касае за хармония и красота, то кой архитект може да се мери и да си съперничи с Поликлет? Защото Поликлет е бил строител и на този театър, и на това здание”.
Епидавърският театър има прекрасно разположение и забележителни акустични свойства. Той е най-добрия пример за съвършенство. Това се отнася не само за общите свойство на неговата композиция, но и на отделните детайли при обработката на скенето, ордерите на проксения (авансцината), парода и театрона.( Той сега е напълно възстановен заедно с вратите, които се намират от двете страни на скенито, от което са останали само основите. Орхестрата, както при всички театри от класическата епоха представлява пълна окръжност, покрита с трамбована глина.
Пак в Пелопонес, в прочутата Олимпия строителството не било толкова интензивно през епохата на късната класика. Заслужава да отбележим обаче т. нар. Метроон или храма на “Майката на боговете (Magna mater deorum). Това е периптер в традиционния за Пелопонес дорийски ордер със съотношение на колоните 6 : 11, с което наподобява епидавърския храм на Асклепий.
Друг забележителен паметник в Олимпия е Филипийонът, с който всъщност тук завършва класическата епоха. Той е съоръжен от македонския цар Филип ІІ, за да се ознаменува победата над атиняните при Херонея през 338 г. пр. Хр. Този паметник е издигнат в знак на тържеството на македонската монархия и с него се отбелязва краят на политическата самостоятелност на елинските градове и ограничаването на демократичния държавен строй.
Филипейонът представлява кръгло в плана си здание, състоящо се от тристъпална основа, или стереобат. Обграден е с 18 колони в йанийски ордер. Диаметърът на стилобата, върху който са подредени колоните бил около 18 м. Йонийските колони на външния ордер имали бази и капители от атическо-йонийски тип и стволове, украсени с 24 канелюри. Всяка от колоните се състояла от 5 или 6 барабана. Техните пропорции били стройни, а височината им 9. 67 м. Разстоянието между колоните - интерколумниите е 2.5 м. Височината на антаблемента - покривната конструкция е в съотношение с височината на колоните 1 : 5. Архитрава е разчленен по хоризонтала на две фасции, буквално “лица” и се подразбира части. Той бил изсечен заедно с фриза от един каменен блок.
Кръглата цела била обрамчена от стена значително по-висока от корниза на външната колонада и била покрита с конусообразен покрив с керемиди.
Таванът на външната колонада бил изпълнен от каменни плочи, украсени с прости с очертанията си ромбоидни касети.
Стените на Филипейона били украсено отвътре с полуколони в коринтски ордер на два етажа. Цялото здание било от ситнозърнест варовик. Само стъпалата на стилобата, цокълът на стените на вътрешното помещение, а също така и симите с антефиксите и лъвските глави били изсечени от пароски мрамор. Стените били покрити с цветна мазилка.
Вътре във Филипейона се помещавали хризоелефантинни статуи от скулптора Леохар. Те изобразявали представители на македонския царски двор.
Както вече говорих в предходния период на ранната класика в хризоелефантинна техника се изработвали само статуите на боговете., покровители на полиса. Поставянето на подобни статуи във Филипейона, както и самото му изграждане в свещения храмов участък (теменос) на Олимпия говори за желанието на македонските царе да се обкръжат с ореола на божественото величие и да издигнат авторитета на своята власт в очите на покорените от Македония елини.
В архитектурата на Малоазийска Гърция, която била традиционно свързана с Изтока отдалечаването от класическите идеали се проявявал още по-отчетливо. С разточителство и усложнена архитектурна украса се отличавал храма на Артемида в Ефес, преустроен след пожара в 356 г. пр. Хр. и храма на Артемида в Сарди, издигнат върху основите на храм от 5 в. пр. Хр. и др.
Скоро след пожара на архаичния храм на Артемида в Ефес, подпален от Херострат през 356 г. започнало строителство на нов храм. Както Мавзолея на Мавзол той се считал за едно от “седемте чудеса на света”. Строител на новия Артемисион, който представлява грандиозен диптер, бил архитекта Хейрократ.
При строежа в основни линии бил запазен предишния план, но стилобатът бил повдигнат с още няколко стъпала.
От Артемисиона до нас са дошли фрагменти от мраморния, а не керемидения покрив. В скулпторната украса били включени оцелели елементи от архаичния, подпален от Херострат храм.
Друг прочут архитектурен паметник от епохата на късната класика е т. нар( Мавзолей в малоазийския град Халикарнас. Той носи името на управителя на Кария Мавзол, който направил в Халикарнас своята резиденция.. За строителната дейност на Мавзол ни съобщава Витрувий (ІІ, /, 10-13).
Халикарнас бил разположен в котловина, напомняща извивката на театрона на гръцки театър. На най-ниското място по протежение на пристанището имало пазарен площад. По средата на високия скат на хълмовете била прокарана широка улица. В нейния център се възвишавал знаменития паметник на Мавзол. По-нагоре по средата на горния край на града бил разположен храма на Арес с колосална акролитна статуя на бога (акролитна означава изпълнена от мрамор и позлатено дърво статуя). Над десния сектор на котловината се намирало светилището на Афродита и Хермес, което било разположено при извора Салмакида. На противоположната лява страна симетрично се възвисявал двореца на цар Мавзол. Това било великолепно здание, богато украсено с проконески мрамор.
Стените на двореца на Мавзол били от кирпич, покрит с богато оцветена мазилка с огледално гладка повърхност.
От двореца надясно се откривала великолепна панорама към пазарния площад, пристанището, а наляво бил скрит военния порт.
От описанието на римския архитект Витрувий можем да доловим, че Мавзол е построил в Халикарнас един архитектурен ансамбъл проектиран с широта на мисленето и с особено ветрилообразно разположение.
Сред архитектурните паметници в Халикарнас особено внимание заслужава гробницата на Мавзол (Мавзолея). Постройката била започната още приживе на цар Мавзол и завършена от неговата вдовица Артемисия около 353 г. пр. Хр. Строители на Мавзолея били архитектите Питей, или Питий и Сатир. Богатата скулпторна украса била изпълнена от най-добрите скулптори на това време: Скопас, Тимотей, Бриаксис и Леохар.
В плана си халикарнаския Мавзолей представлявал леко разтегнат правоъгълник с размери 66 Х 77.5 м. Първия, цокълният етаж служел за погребална камера на Мавзол и Артемисия. Квадровия градеж бил увенчан от релефен фриз, над който преминавал корниз. Мавзолея имал три такива фриза, но точното им разположение не е установено.
Над първия етаж се възвисявала колонадата на втория етаж. Числото на колоните при различните опити за реконструкции на съвпада. Приема се обикновено, че на късите стени те били девет, а на дългите единадесет. Те били в йонийски ордер. Формата на капителите на тези колони повтаря старата йонийска форма, но пропорциите им са променени.
В интерколумниите на втория етаж стояли мраморни статуи. Колоните поддържали антаблемент с фриз, покрит с барелефи. Корниза имал ред от зъбчат орнамент.
Над втория етаж се възвисявала стъпаловидна пирамида, служеща за покрив на Мавзолея. Нейните очертания се реконструират по различен начин. Между колоните били разположени статуи на лъвове, а отгоре се намирали колосални мраморни статуи на Мавзол и Артемисия, изправени в колесница с впряг от четири коня (квадрига). В подножието на това грандиозно съоръжение били разположени статуи на лъвове и конници върху коне, изправени на задните си крака. Релефните фризове с изображения на амазономохия, опасващи Мавзолея, се отличавали с напрежение в движението и изразително предаване на бурния патос на борбата.
Зад колонадата на втория етаж се намирало опасано със стена правоъгълно помещение, предназначено за заупокойния култ на обожествената царска двойка..
Таванът на вътрешното помещение на долния етаж вероятно бил поддържан от 15, разположени в три реда колони в дорийски стил. В помещението на втория етаж също е възможно таванът да се е подпирал върху 15, но коринтски колони, подредени като колоните на първия етаж. Така в Мавзолея, както и в ред други постройки от V) век пр. Хр. се комбинирали елементи и от трите ордера. Освен чисто елинистическите форми архитектите въвели в Мавзолея стъпаловидната пирамида, свойствена за архитектурата на Древния Изток, а също така и високия цокъл на етаж, характерен за надгробните съоръжения в Мала Азия.
Мавзолея оцелял непокътнат чак до 12 век след Хр. и бил разрушен от рицарите йоаннити в началото на ХV век. Сега ние разполагаме сам с фрагменти от архитектурни и скулпторни части на монумента на Мавзол и те не са достатъчни за изчерпателна и непредизвикваща съмнения реконструкция.

Монети разкриват вековни тайни

Монетите, открити при разкопките за новата метростанция пред ЦУМ, ще дадат точни сведения за епохата, от която са старините в центъра на София. Археолозите са попаднали вече на над 200 находки. Намерени са обаче освен монети, но и много накити, съдове, различни сечива, оръжия и много други. Особено впечатляващи са откритите изящни стъклени гривни, обеци, колиета, копчета.
Най-много обаче са монетите. До момента археолозите са преброили около 150. За да се определи откога са, те се дават за експертиза на реставратор и нумизмат, обясниха експертите. Така се определя точно от кой исторически период са.
Повечето от тях са бронзови и от лицевата им страна е изобразен ликът на владетел. От обратната страна пък има различни държавни символи. По откритите османски монети обаче няма лица, а само символи. От тях също са намерени много екземпляри. Открити са и стотинки от времето на Фердинанд.
Археолозите са попаднали на много находки, датирани още от IV-V век, както и такива от по-късните ХI и ХII век. Досега са намерени и няколко римски монети
Ралица Русева
източник: В-к Стандарт

19 март 2010

Съдим Гърция за уникални чинии


Уникалната фруктиера, изложена на търг в аукционната къща "Кристис" през 2006 г.
9 чинии са на път да скарат България и Гърция. Скандал с изкопани от иманяри в края на 90-те години антични съдове в Пазарджишко е на път да сблъска двете държави пред Темида.
Ще съдим до дупка Гърция заради античната колекция на стойност милиони долари. България ще предприеме всички предвидени в европейското законодателство мерки, за да си върне ценните чинии. Това са решили в понеделник на нарочно съвещание шефове от Върховната касационна прокуратура и Министерството на културата, научи "Стандарт". Сред участниците в срещата са били зам. главният прокурор Галина Тонева, шефът на отдел "Антики" във ВКП Николай Соларов, зам.-министърът на културата Тодор Чобанов.
От лятото на 2007 г. гръцките власти отказват да върнат антиките въпреки безспорните доказателства, че са български. Гърците не изпращат и поисканите със съдебна поръчка копия от документи за произхода, собствеността и легалното влизане на чиниите на гръцка земя. Не допускат и български експерти, които да анализират предметите.
Доказателства, че чиниите са изкопани у нас и 4 години по-късно по криминален начин се оказват в три гръцки музея, са повече от категорични.
През 2003 г. иманярите, които ги изравят, правят пълни самопризнания, описват подробно всеки от инкрустираните античните съдове. Описват дори в детайли повредите, нанесени им от кирките.
През януари 2008 г. уредничката на атинския музей "Бенаки" - Анастасия Дръндаки, обяви, че поисканите от България книжа са при нея и увери, че скоро ще ги предостави. Документи досега няма. 9 от изровените общо 13 чинии остават в южната ни съседка, други 2 са в Англия. Последните 2 предмета от колекцията се смятат за загубени. С тях иманярите са платили на посредниците при нелегалната продажба на колекцията.
Няколко са правните възможности България да си върне колекцията, коментираха пред "Стандарт" ангажирани със случая магистрати. Доказателствата по образуваното у нас дело срещу пазарджишките иманяри са достатъчни, за да може то да приключи и без данните от съдебната поръчка от Гърция. Ако делото бъде внесено в съда и се стигне до присъда, антиките ще бъдат конфискувани в полза на държавата.
Европейското право дава и възможност уредничката на музея "Бенаки" - Анастасия Дръндаки, да бъде призована от българския съд, да даде обяснения и да покаже документите сама. Фактът, че с години бави без причина изпращането им, може да се приеме като умишлено действие - че прикрива произхода на антиките, твърдят юристи. По случая у нас дори може да се образува наказателно дело по чл. 253 от Наказателния кодекс (за пране на пари, б.р.), по което на Дръндаки да бъде издадена европейска заповед за арест и да бъде екстрадирана в София.
Възможност чиниите да бъдат върнати в България пък дава влезлият в сила на 1 януари 2007 г. в страните от ЕС Закон за признаване, изпълнение и постановяване на актове за обезпечаване на имущество. Според него, ако българският съд постанови съдовете (които са предмет на престъпление у нас, б.р.) да бъдат изпратени в София, гръцкият съд е длъжен да потвърди решението незабавно. Законът налага това не само за вещи и документи, които са предмет на престъпление, но и за онези, които са облага от престъпление.
Не на последно място, България може да сезира по случая Европейската комисия, което от своя страна да доведе и до допълнителни санкции.
Божидар Димитров

източник: в-к Стандарт

18 март 2010

Подземни съкровища в центъра на София

Строежът на втория лъч на софийското метро доведе до разкриването на нови факти от многолетната история на града.

Изненадващо, първите останки от миналото (гробове от периода на българското Възраждане) „лъснаха” буквално на сантиметри от асфалтовата настилка на столичния булевард Мария Луиза.

Извършваното в момента археологическо проучване по трасето на големия инфраструктурен проект е планирано и няма да стане причина за забавяне на пуска на метрото.
Въпреки многото строежи и изкопи, извършавани многократно и на голяма дълбочина, в самия център на столицата вече са разкрити останките от сгради и структури от три различни епохи
В списъка на откритията са две средновековни църкви, два некропола (около тях), засечени са сгради от периода на късната античност (IV –VII в.) и антична улица, подобна на запазената частично в подлеза между Президентството и Министерски съвет.

Откритите в близост архитектурни детайли (част от колона, база и архитрав) говорят за наличието на представителна антична сграда или сгради в близост до извършваното проучване, което попада и в рамките на крепостните стени на Сердика.

Особен интерес представляват и пластовете от периода на Средновековието. Поради продължителността на живота в голям град като София често средновековните останки са разрушвани от по-късни сгради, изникнали на тяхно място.

И двете разкрити цъкви са запазени частично, разсечени от прокарания водопровод и колектор на кабели през 50-те години на миналия век, когато археологическите проучвания не са били обвързани с изграждането на подземната инфраструктура.

По тази причина изненадващо откритие се оказаха запазените стенописи и в двете църкви.

В първата по-малка църква (която вероятно датира от XIII – XIV в.) те още не са разкрити, заради трудния достъп и опасността да бъдат увредени от атмосферните влияния.

Вторият слой стенописи на втората, по-голяма църква, предизвика възхищението на специалисти, които го сравняват по качество и цветове със стенописите на Боянската църква.

Един от най-неотложните проблеми, чието разрешаване предстои е как и къде ще бъдат запазени стенописите, които е възможно да датират още от края на XII в.

източник: Dnes.bg

13 март 2010

Грижа за храма на Кибела в Балчик


Храмът на Кибела в Балчик да бъде обявен за културна ценност с национално значение.

Това ще предложи на министъра на културата Вежди Рашидов комисия от археолози, архитекти, научни работници, която огледа античната сграда, съобщи пресцентърът на общината.

Комисията смята, че трябва да бъде определен териториалният обхват на археологическия обект, за да бъде подготвен за експониране.

Предвижда се да бъде забранено всякакво строителство в района, което няма връзка с консервационно-реставрационните работи в обекта. В бъдеще всички изкопни работи, дейности по озеленяването, по т. нар. вертикална планировка ще бъдат извършвани под надзора на археолог от Историческия музей в Балчик.

Под ръководството на арх. Виктор Попов археолози, архитекти и научни работници вчера са дискутирали възможностите за съхранение на археологическата находка.

Определените граници и режими за опазване на територията ще бъдат отразени в кадастралната карта и застроителния план на града.


Предвижда се в най-кратък срок да бъде монтирано временно защитно покритие върху целия храм и временно укрепване на източния скат на археологическия изкоп.

В момента храмът е изложен на атмосферните условия. Заради липса на правно основание общината няма как да построи защитно съоръжение на храма.

При посещението на комисията вчера част от ската в близост до храма се срути.

"Настоящият закон връзва ръцете на кмета на града по отношение на съхраняването на този паметник", заяви пред комисията кметът Николай Ангелов.

"Нямаме нито един документ, който да показва статута на паметника. В момента временният статут за национално значение е с изтекъл срок. Ние не се отказваме да финансираме съхранението на паметника, нещо повече - съгласни сме да поемем всички разноски, но искаме министерството да ни даде правно основание да извършим това. Ако се забавим, възможно е догодина да няма какво да се опазва", обяви пред специалистите кметът.

Античният храм бе разкрит през април 2007 г. при изкопни работи за строителство на семеен хотел.

Той е единственият открит храм на Майката на боговете в източната част на Балканския полуостров и най-добре запазеният елинистически храм в България.

Намерените надписи и мраморна пластика са изключително важни археологически паметници за религиозния и обществен живот в Дионисополис и за историята на провинция Скития през първата четвърт на ІV век.

Като брой и разнообразие те са най-голямата група находки, свързани с култа към Майката на боговете, откривани до сега в неин храм. Бил е разрушен от земетресение или опожарен при варварско нашествие през управлението на император Валенс (364-378 г.)

ИЗТОЧНИК: VESTI.BG

12 март 2010

Одрисите вдигали клади в Старосел

Гробницата в Старосел е част от древен култов център на царството на одрисите, разкриха археолози и траколози, които представиха последните открития в района на Средна гора. Те внасят съществени корекции в познатата ни досега история на траките, посочи ръководителят на работилия през миналата година екип д-р Иван Христов. При разкопки в най-големия подмогилен храм на Балканите - Четиньова могила край Старосел, бе открита ритуална клада, върху която са поставени каменни хлябове, дарове на богинята покровителка на храма - Хестия. Анализът на пробите, извършен в Хайделбергския университет показва, че кладата е горяла след 358 г. пр. Хр. Според д-р Христов храмът в Четиньова могила и разположената наблизо тракийска владетелска резиденция под връх Кози грамади са построени от одриския цар Аматок II (359-351 г. пр. Хр.). Той показа и родовия герб на династията му - двойна брадва (лабрис). Според проф. Валерия Фол пък самият храм на Хестия е символ на схващанията на траките за Космоса и за земната йерархия. Десетте колони на храма са символи на 10-те степени на посветеност в жреческото съсловие. Археолозите от НИМ са очертали трасето на "Свещения път" до храмовете в Старосел. Въпросът е тези уникални открития да се популяризират и да се превърнат в източник на доходи за местните хора, каза в заключение зам.-министърът на културата Тодор Чобанов.
Константин Събчев

източник: В-к Стандарт



08 март 2010

Разкопки от Пловдив

Созопол - Apollonia Pontica (обл. Бургас)

Thracia

Herodot, 4, 93; Arist, Polit. 1303a, 36-38; Ps. Scymn. 728-731; GGM, I, p. 226 (Müller); Anonym Peripli Ponti Eux. (Diller), 84-87; Aelianus, Varia hist. 3, 17; Ptol. 3, 11, 10; Arr. Peripli Ponti Eux. 36 (Diller); Aeneas Tacticus, 20, 4; Menipus Pergamenus, Peripl. (Diller), 1, p. 156), IGBR, I(2), p. 343-347, n. 387 bis 467.

Древните и модерните автори приемат 610 год. пр. Хр. като дата на възникването на Аполония Понтика. У Псевдо-Скимнос четем: “Тоя град (Аполония) основали мелетци, които дошли в тия места около 50 години преди царуването на Кир (558-529 г. пр. Хр.)”. В общи линии това се потвърждава и от археологическите находки. През V - IV век пр. Хр. милетската колония достига акме в своето развитие.

Аполония Понтика, днешния Созопол се намира в подножието на крайбрежното разклонение на Странджа, което носи името “Меден рид”. Всъщност то се е получило от названието на най-високия му връх “Бакърлъка”, което на турски език има същото значение. Трудно е да се проследи историята на този топоним, но е сигурно, че произходът му се корени в богатството му на медни месторождения и в тяхната експлоатация през вековете. Съществуват доказателства, че тукашните рудни богатства са били използувани още през меднокаменната епоха. Това са големи струпвания на шлака, топилки и археологически материали, произхождащи от акваториите на полуостров Атия и Созопол и едно еднослойно енеолитно селище в землището на село Черноморец, което се намира недалеч от полите на връх “Бакърлъка”. Античната Аполония е заемала днешния Созополски полуостров, наричан още Скамний. Поради големи промени на бреговата ивица много от ранните археологически материали, керамика, пластични паметници и др. сега се откриват под водата при подводни проучвания.

Геолозите смятат, че медните месторождения в Меден рид са произлезли вследствие на вулканична дейност и това крайбрежно разклонение на Странджа, оформящо полукръгъг, спрямо съвременния бряг има свой корелат, който сега се намира под водите на Черно море. На много места в района и особено на нос “Свети Димитър” пред устието на река Ропотамо преобладават значителни скални образования от вулканичен туф, а в района на крепостта “Вълчановото кале” се откриват залежи от вулканични топки. Те са били събирани и използувани от древните обитатели на района като камъни за прашка

Когато през далечния VII в. пр. Хр. милетските преселници са стъпили на днешния Созополски полуостров или на острова срещу него, те са били привлечени не само удобния естествен пристан. Решаващо значение едва ли е имала малката по размери равнина между Меден рид и морето. “Орната земя” в нея може би е била достатъчна за една първоначална автаркия, но едва ли със своето умерено плодородие, тя е била в състояние да даде мощен тласък на развитието на полиса в първите два - три века на съществуването му. Местната металургия и транзитната търговия със сигурност са дали мощния тласък на първоначалното развитие на Аполонийската полития. Това най-ярко се проявява в зараждането на първото типично понтийско средство за размяна – бронзовите стрели-монети и в герба на Аполония – изправена котва, срещаща се и върху домонетните стрелички и върху всички автономни емисии на полиса.

Поселищния живот в днешната акватория на Созополски полуостров датира още от края на V-тото и началото на IV- тото хил. пр. Хр. когато започва експлоатацията на медните залежи. С прекъсвания и с периоди на възход и падение поселищната традиция продължава и през ранната бронзова епоха. Находките от късния бронз са сравнително редки, но през вековете на халщата наблюдаваме отново едно съживяване.

Сравнително гъстата предгръцка поселищна мрежа в региона и дебелината на изследваните културни пластове на крепостта “Малкото кале” показват, че в Меден рид през VIII - VI век вече е съществувал интензивен добив на метал. В изоставени древни галерии при разположения наблизо рудник “Червено знаме” е била открита чернофирнисова керамика от IV от тук произхождат много дървени минни подпори, останки от въже и малка дървена лопадка. Тези следи от металургична дейност и резултатите от нея вероятно са били в ръцете на местни траки, с които още първите колонисти са влезли в контакт.

Най-старата импортна родоско-йонийска или източногръцка керамита от региона произхожда от самата Аполония, или от некрополите й в непосредствена близост. Сред нея се откроява родоското ойнохое в стил “дива коза”, открито при прокопаване на канал в старинната част на Созопол.

През последните години созополския археолог Димитър Недев проведе спасителни разкопки на редица места в стария град и откри фрагменти от ранна керамика, показващи наличието на културни напластявания още от края на VII и първите десетилетия на VI. Сред тях има няколко фрагмента от чашки, украсени с апотропеично изображение на горгоната Медуза. Един плитък скифос с Медуза, изцяло запазен, беше открит при подводните проучвания на потъналото пристанище пред устието на река Ропотамо.

При разкопки до църквата “Свети Георги” в центъра на Созополския полуостров е открит античен жилищен квадрат, а в неговата югоизточна част светилище на Афродита Сирийска. Между двете крепостни стени на късноантичния и средновековния Созопол в края на ХХ век беше открито и светилище на Хеката, идентифицирано чрез посветителен надпис с името на Артемидор.

През осемдесетте годи покойната Мария Цанева откри крепостна стена от големи ломени камъни с дебелина 2 м. в началото на провлака към Созополския полуостров. За съжаление тези разкопки останаха непубликувани. На няколко места, точно над стената бяха открити погребения от по късно време, датиращи от IV век пр. Хр. Върху челото на запазената част от крепостната стена беше открита бронзова стреличка, принадлежаща към категорията на стрелите-монети.

Близките и далечни некрополи на древна Аполония са много по-подробно изследвани от самия град. Най-значителни са разкопките, ръководени от проф. Иван Венедиков, проведени през 1946 - 1949 год и публикувани в сборник “Аполония”. Тогава в местността “Калфата” и на провлака към полуострова в Морската градина са били открити гробове от периода на ранната и късната класика. Впоследствие през различни години в некропола са работили ст.н.с. Михаил Лазаров, откривателят на гробници с 13 кратера Георги Бояджиев. След разкопките на проф. Венедиков най-мащабни са изследванията на Мария Цанева, която в продължение на близо 20 години разкри близо 1000 погребения, сред които е и могилното погребение на нос Колокита. През последните две десетилетия разкопките в отделни участъци на Аполонийските некрополи продължават. Голямо значение имат и подводните проучвания в акваторията на Созополския полуостров.

Древните автори са твърде пестелива, когато говорят за античната история на Аполония. Херодот споменава Аполония и нейното тракийско обкръжение във връзка с похода на Дарий между 519 и 512 г. пр. Хр. От Аристотел знаем за някакви вътрешни сътресения в политията, които са твърде лаконично представени. Сигурно е, че след средата на V в. пр. Хр. градът попада в орбитата на Атина и атическата керамика от некрополите показва, че това продължава и през ІV в. Според епиграфските паметници конституцията на града определя Народното събрание (Демосът) като върховен законодателен орган, а Градският съвет (Булето) като наблюдател и контрольор на избраните от него магистрати – архонти, стратези и др. Монетосеченето на града било организирано и контролирано от монетни магистрати, може би архонти и техните имена могат да се прочетат върху някои от сребърните и бронзови емисии. Познати са ни имената на монетните магистрати:

1. EГHNΩP (Мушмов, Н., 1912, 3140, Pl. XVI, 2)

2. BATAK… (Мушмов, Н., 1912, XVI, 1)

3. IMOΞOY… (Mushmov, Н., XVI, 3)

4. AПYPO (Мушмов, Н., 1912, 3148)

5. AΘHNAГ… (Мушмов, Н., 1912, 3151, SNG, IX(1), Pl. VI, 164)

6. AΛΚΙΟΣ (Мушмов, Н., 1912, 3152)

7. KΛEOKPATHΣ (Karayotov 1995, p. 400, n° 2, p. 399, fig. 3a et b)

8. ΛIXHΣ (Lanz, Auktion, 68, 6 juin, 1994, p. 12, n° 80)

9. …{E}ΣIAΣ (SNG, IX, 1, 165)

10. [Σ]ΩΛΩTHΣ (Lanz, Auktion 74, 20 novembre 1975, n° 115).

Sur les dioboles : ΣΩ

11. KΛEINIO (SNG, Copenhagen 1942, n° 454 ; Стефанова, Ан., 1980, с. 8)

12. ΔHMOYXOΣ (Lanz, Auktion 58, Mail bid sale, 19 septembre 2001, n° 347)

13. [AΘH]NAIΣ (Lanz, Auktion 58, Mail bid sale, 19 septembre 2001, n° 348; Plovdiv, AM, n° 747 )

14. [.Σ?]OXO[Λ..] (Dimitrov 2001, p. 4).

15. ΚΛΕΙΝΙΟ - (Lanz, Auktion 135, No.106.


В съкратен вид някои от тези имена се срещат и като печати на керемиди, произведени в Аполония. Според декрет на Аполонийското Народно събрание, открит сред развалините на другата милетска колония Истрия през първата половина на ІІ в. пр. Хр. Аполония е водила доста опустошителна война със съседната дорийска колония Месамбрия. С помощта на истрияните аполонийците си възвърнали крепостта (фруриона) Анхиало.

През първата половина на V в. пр. Хр. в храма на Аполон Лечител на днешния остров “Свети Кирик” е била поставена колосална бронзова статуя на епонима на града, направена от атинския скулптор Каламис. Според писмените извори през 72 г. пр. Хр. при наказателната експедиция на Марк Лукул статуята е била пренесена в Рим и поставена на Капитолия. За нейният вид съдим само по изображения върху монети, защото от римския Капитолий тя е изчезнала незнайно къде по време на варварските нажествия през V в. след Хр.

Римляните не пощадили Аполония, защото по време на войните на Римската република с Митридат VІ Евпатор в града имало гарнизон на понтийския владетел и това е засвидетелствано от декрета на булето и демоса, които по предложение на архонтите дават проксения на Митридатовия стратег Епитюнгхан от малоазийския град Тарс.

След превземането на Аполония от римляните тракийският етнически елемент се чувства по-осезателно особено от епиграфския материал. Последните тракийски царе, васали на Рим, правят дарения в храма на Аполон Иетрос, Меток, син на Тарулас прави реконструкция на крепостните стени. В Аполония е открит и посветителен надпис на Леонто, дъщерята на анхиалеца Авлудзенис и жена на тракийския стратег от времето на Тиберий, Гайос Юлиос Аполониос, син на Ептайкентос от град Бизия.

От римската императорска епоха няма много находки. Все пак М. Лазаров е публикувал един гроб, в който е бил открит луксозен бронзов антропоморфен балсамарий. Градът е сякъл бронзови провинциални монети с имената на Антонин Пий (138-161), Марк Аврелий (161-180), Фаустина Млада, Луций Вер (161-169), Септимий Север (193-211), Юлия Домна и Каракала (198-217).

През късната античност в ІV в. Аполония е била прекръстена и станала Созиполис Градът е бил укрепен с двойна крепостна стена, която на места е сравнително добре запазена, защото е била поддържана през средновековието. През късната античност Созиполис е бил епископски център и тук се откриват основи на раннохристиянски базилики.

Венедиков и др. 1962; Иречек, К. 1974, с. 825 и сл.; Мушмав, Н., 1912, 3140-3193;

Лазаров, М. 1970, 2-3; Лазаров, М., 1972, 153-158; Лазаров, М., 1973, 3-52; Лазаров, М. 1975; Цанева, М., 1975, 32-33; Димитров, Б., 1975, 30-31; Цанева, М., Димитров, Б. 1976, 5-8; Цанева, М., 1976, с. 38; Цанева, М. 1977, с. 50; Цанева, М. 1979, 58-59; Цанева, М., Стоянов, Т., 1981, 69-71; Цанева, М., 1986, 61-62; Цанева, М., 1987, 359-364; Цанева, М., Панайотова, Кр., 1991, 77-79; Дражева, Ц., Нeдев, Д. 1994, 110-111; Лазаров, М. 2000, 23-41; Панайотова, Кр., Дражева, Ц. 2003, 215-234; Лазаров, М., 2002; Карайотов, Ив., 2002, 10-11; Лазаров, М. 2003а; Карайотов, Ив., 2005, 46-62; Карайотов, Ив. 2006а 63-80; Дражева, Ц. 2003, 215-234; Zaneva, M., 1982, 197-200; Eherhart, N., 1983, S. 19, 44, 58,61, 63, 65, 97,101, 117, 125, 137, 144,, 147, 148, 153-165, 167, 175-177, 182, 209, 215, 220, 230, 239, 245; Lazarov, M., 1984, 63-68; Porogeanov, K., 1984, 69-72; Zaneva, M., 1985, 352-359; Zaneva, M., 1986, 166-173; Karayotov, Iv., 1995, 387-408; Fritze, H. von 1913, S. 63; Laks A., 1983; Leclan, J. 2005, 686-68; Nedev, D., Panayotova, Kr. 2003, 96-156; Oppermann, M. 2004, S. 9, 12-15; 29-41; 86-92; Varbanov, Iv., 2005, 803-838.

Obzor (Naulochos, Templum Iovi, Обзор, обл. Бургас)

Strab. 7, 319; Plin. Nat hist. 4. 11, 45; Arr. Peripl. Ponti Eux. и Anonym. Peripl. Ponti Eux.(Diller, A.1952, p. 136) ; Tab. Peut. (ab) Erite XVI (ad) Templo Iovis XVI (ad) Mesembria

Пристанище и емпорион Naulochos

Оловни щокове на котви от V – ІV в. пр. Хр. Съкровище от ремски републикански денари, заровено след средата на І в. пр. Хр., бронзиви монети на Реметалк І.

Пътна станция на крайбрежния път, възникнала на мястото на по-стария емпорион.

архитектурни детайли от хромове и християнски базилики. Проучена с разкопки голяма обществена сграда. Крепостни стени от късната античност. Саркофаг, късноантична амфора. Скусптора от късната античност.

Крепост. Стратегически център в системата на Балканската преградна линия, построена през късната античност.

Шкорпил, К. и Х., 1890 и 1891, 15-16; Шкорпил, К. и Х., 1892, 39-42; Шкорпил, К., 1930/31, с. 205; Шкорпил, К. 1930/31; Герасимов, Т. 1965, с. 607; Юрукова, Й,, 1963, 39-44; Чангова, Й., 1959, с. 247, Обр. 2; Mihailov, G., 1962, p. 212, Nr 17; Dimitrov, D., 1938, 304-313] Чимбулева, Ж., Балабанов, П., 1978, 95-96.