Translate

30 април 2010

Хванаха иманяр номер 1 в Югоизточна България

В резултат на полицейска операция, на бял свят излязоха множество антични и средновековни предмети с художествена и историческа стойност, произхождащи вероятно от района на Нова Загора, става ясно от информация на МВР – Сливен. Акцията е проведена от служители на сектора "Трафик на културно-исторически ценности" в ГДБОП, съвместно с териториалното звено в Сливен. След предварително наблюдение, на 29 април са проверени адреси в столицата и в Нова Загора. При акцията на софийска територия служителите намерили и иззели два антични керамични съда, 9 сребърни римски императорски монети, антична бронзова апликация със сребърно изображение на горгона Медуза и металотърсач. Последващите действия по досъдебното производство /чл.277а, 278 и 278а от НК/ са проведени със съдействието на антимафиоти от Сливен и полицаи от РУ на МВР - Нова Загора. В хода на акцията са претърсени два адреса в Нова Загора. От двете къщи на Р.С./30г./, антимафиотите иззели сериозна сбирка от разнообразни ценности – над 500 антични монети, накити, медальони, керамични фигури и съдове-статуетки, рогове, инкрустирани с метал, бронзова глава – всички от епохата на античността, а също и средновековни артефакти с висока художествена и историческа стойност. Иззет е и магнитометър с висока разделителна способност, ползван за незаконни теренни проучвания. Собственикът на двата имота е задържан с полицейска мярка. Р.С. от Нова Загора е известен като иманяр, но има данни, че е основен дилър и трафикант на движими културни ценности в региона на Югоизточна България, заявиха от полицията.

Източник : Dnevnik.bg

3D модел на наследството на трактие

video

28 април 2010

Древни сечива разкрити след топене на ледници в Канада

Топенето на ледници в планините в далечната северна част на Канада е разкрило богата находка от древни сечива, използвани за лов на елени и други животни, съобщи АФП.

Високо в планините Макензи в Юкон археолози са открили приспособление за изстрелване на копия на 2400 години, капан за катерици, използван преди 1000 години, и лъкове и стрели на 850 години.

"Тези ловни оръдия са удивителни. Сред тях има толкова умело изработени елементи, че е трудно да си представи човек как някой ги е правил с камък в ръка", казва ръководителят на учените – Том Андрюс.

Археолозите работят в района от 10 години, след като местни ловци попадат на връх на стрела на 4300 години.

Източник: Dnes.bg

Артефактът е намерен в тор от северни елени, открит в резултат на топенето на ледовете.

На мястото работят и биолози, които изследват животинските екскременти за останки от растения, насекоми, полени и паразити.

27 април 2010

Рогозенското съкровище



През 1965 г. във Враца решават да се построи жилищна кооперация на мястото на насип, който дълги години е стърчал почти в центъра на града. Още при първите копки багерът изважда железни части, за които по-късно се установява, че са от тракийска колесница. Археолозите откриват ограбена в древността гробница и други две, които са сравнително запазени. В по-голямата камера са намерени скелети на възрастен човек и млада жена, както и уникални погребални дарове. Най-ценни сред тях са откритите златен венец, златни обеци и позлатен сребърен наколенник, който изобразява Великата богиня-майка Бендида. Намерени са и две сребърни канички, четири фиали, златни апликации от конска сбруя, бронзови съдове и различни оръжия.
Погребението било изключително богато и това дало основание да се мисли, че то е на тракийски владетел и неговата съпруга. Главата на младата жена била украсена от изящен златен венец, наподобяващ лаврови клонки. Той тежал 205 грама 24-каратово злато. Венецът се допълвал и от масивни златни обеци, украсени в долната част с фигурки на сфинксове и растителни орнаменти. В третия гроб, частично ограбен в древността, били открити скелети на мъж и жена със златни и сребърни канички, златни скъпоценности, предмети от глина, стрели със заострени железни върхове. Златната кана изобразява две колесници, теглени от по четири коня, означаващи двете начала на древния свят - слънцето и земята, соларното и хтоничното. Поради тази причина едната колесница е управлявана от бог Аполон, а другата - от бог Дионис. На дръжката на каничката пък е апликиран Херкулесовият възел.
Богатите находки в съкровището от Могиланската могила утвърждават мнението, че става въпрос за гробница, принадлежала на род от племето на трибалите, което през IV в. пр. н. е. е обитавало земите на днешния Врачански край. Богатите гробни дарове пък са направени в ателиетата на известния тракийски владетел Котис.
Минават 20 години. През 1985 г. трактористът Иван Димитров решава да копае канал в двора си в с. Рогозен, намиращо се на 40 км от Враца, та да напоява по-добре зеленчуците. Изкопал е няколко метра, когато лопатата му се натъква на някаква тава. Открива 42 кани, 22 фиали и една чаша. Иван Димитров не е обхванат от иманярска треска и не се опитва да задели нищо за себе си, а веднага се обажда на кмета, който пък извиква археолозите от Враца. Те откриват втора яма, от която изваждат още 100 сребърни съда.
Фиалите имат най-голям дял сред сребърните съдове от Рогозенското съкровище. Те са 108 на брой и това надхвърля всички скъпоценни фиали, които се намират днес в музеите по света.
Очевидно е, че скъпите съдове са били укривани. Причината вероятно е била грозящата опасност от военните походи на македонския владетел Филип II в земите на трибалите през 341, 339 и 335 г. пр. н. е.
Съкровището от Рогозен с право беше наречено "находката на века" - то е най-голямото, откривано в българските земи, и представлява една огромна колекция от 165 красиво изработени сребърни съда. От тях 31 са позлатени. Всички съдове от Рогозен са с общо тегло 20 кг.
Древногръцки съкровища могат да се видят в много световни музеи, но Рогозенското по направата си е уникално. То е изработено в стил, типичен за тракийското изкуство, който рядко се среща и е чужд на разпространените по света предмети на древногръцките майстори. Върху съдовете са изобразени божества и сцени от интересната, но слабо позната тракийска митология и обредност.





23 април 2010

Светилището на бог Митра в Родопите

video

Изработват карта с археологическите обекти, засегнати при реконструкцията на жп-линията Видин-София

Първият обект, който ще бъде наблюдаван през археологическото лято на тази година е в района на изграждащата се инфраструктура на Дунав мост 2. Това каза за радио “Фокус”- ВидинОля Миланова, археолог в Историческия музей. Тя посочи, че от април до края на тази година ще се работи на откритите три селища от бронзовата епоха, открити в землищата на видинските села Антимово и Покрайна. „Археолози ще наблюдават изкопните работи, които ще се извършват в местността Гриндора, където са се намирали тези три древни селища. Там се намира и надгробна могила”, уточни Миланова. През 2004 г. в местността Гриндора археолози откриха ценни находки от бронзовата епоха, които още не са показвани. Тя посочи, че в момента се работи върху създаването на археологическа карта във връзка с изработването на оценка за въздействието върху околната среда в 30-километрова отсечка, където ще се разширява жп-линията Видин-София. „На картата трябва да се нанесат археологическите обекти, които евентуално ще бъдат засегнати при строителството на жп-линията”, допълни археологът. Ще продължат и разкопките край село Кладоруб в Община Димово, където работи председателят на Българско археологическо сдружение Красимира Лука. Край Кладоруб археолози разкриха римски военен лагер от 1-ви век.
Анна ЛОЗАНОВА

източник: агенция ФОКУС

Тракия и Елада


Историческото развитие на древна Тракия било силно и благотворно повлияно от близкото съседство с древна Гърция (Елада) и нейната морска цивилизация. През втората четвърт на І хил. пр.Хр. по тракийските брегове на Егейско море, Пропонтида (Мраморно море) и Евксинския понт (Черно море) възникнали многобройни елински колонии. Най-значителни от егейските колонии били Енос (при устието на Марица), Маронея, Абдера (при устието на Места) и Амфиполис (близо до устието на Струма), както и островните колонии Тасос и Самотраки. На северния бряг на Мраморно море се намирал Перинт, на Босфора – Бизантион (днешният Истанбул). По тракийския бряг на Черно море били разположени Аполония (днес Созопол), Месeмбрия (Несебър), Одесос (Варна), Дионисополис (Балчик), а на добруджанския бряг на днешна Румъния Калатис, Томи и Истрия. Колониите били търговски пристанища, през които преминавала все по-интензивната и взаимноизгодна търговия между тракийските земи и древна Елада. От началото на V в. пр.Хр. водеща роля в тази търговия играела Атина. Понякога тракийците упражнявали политически натиск върху колониите, принуждавайки ги да им плащат данъци или плячкосвали територията им с внезапни нападения. Но най-често взаимната икономическа полза предопределяла толерантно отношение и повечето колонии с времето се превърнали в богати и цветущи градове.
Благодарение на продължилите векове постоянни контакти и културен обмен между елини и тракийци, в древногръцката литературна традиция са запазени разнообразни сведения за древна Тракия и нейните обитатели. До известна степен тези сведения компенсират липсата на домашни, тракийски писмени извори. Заедно с проучваните от археолозите материални паметници на тракийската древност те дават възможност да се възкреси, макар и не винаги с достатъчна сигурност и подробни детайли, историята на тракийските земи в древността.

Разровиха светилище на 35 века

Иманяри рушат стените на уникален храм-кладенец край брезнишкото село Гърло. Бандити с металотърсачи са надупчили древното светилище, за да дирят злато под камъните. В района има желязна руда и фосили и каменните стени пищят. Това подлъгва търсачите на съкровища, оплакаха се археолози. Мегалитният храм е под егидата на ЮНЕСКО. Той е от ХV-ХIV век преди Христа. Открит е в началото на 70-те години на ХХ век от археоложката Димитрина Митова-Джонова. От късната бронзова епоха е и е сравняван с културата на нурагите в Сардиния. Смята се, че той е не само култов обект за почит към божество, но и древна обсерватория. Предполага се, че куполът, под който се е влизало, е бил отворен и при пълнолуние са се наблюдавали звездите и небето. При слънчево затъмнение пък е можело да се видят планетите. Каменните стълби от кладенеца водят до малка кръгла зала със свод. Смята се, че това е храм на шумерския бог на подземните сладки води Енки. Кладенецът се намира върху селище от къснобронзовата епоха. Проучването му в бъдеще ще даде много информация, твърди археоложката Василка Паунова. Според нея трябва да се вземат спешни мерки за опазване на обекта. Около него има късноримска и вероятно елинистична крепост, а в подножието - римски лагер, и целият район може да се оформи като археологически резерват.
Анна ГЕОРГИЕВА
източник: в-к Стандарт

22 април 2010

3/4 от археологическите ни паметници са изчезнали, няма ги дори на документи

Три от всеки четири археологически паметника у нас са изчезнали. Поне по документи - от 100 000 разкрити находки в археологическата карта на България са включени едва 21 000, а в Националния регистър на недвижимите културни ценности - 4000. Прокурори и антимафиоти от месец са по дирите на изчезнали документи от архива на бившия Национален институт по паметниците на културата. В хранилищата му липсват огромно количество документи. Оказва се, че НИПК е издавал разрешения за строителство, довели до унищожаване на част от старините. В архива обаче цари хаос, данните за 30-те хиляди културни паметника в Националния регистър са грешни или непълни. 2/3 от документите не са инвентаризирани и не е ясно какво изобщо съдържат. По тези случаи прокуратурата проверява бившия шеф на НИПК Георги Угринов и други служители от института. На него вече му бе повдигнато обвинение за незаконното строителство до църквата "Св. Йоан" в Несебър.



Баровски вили насред ранносредновековен град - така изглежда днес Улпия Анхиало "Палеокастро" в Поморие. От 2007 г. архитектурният резерват е буквално разграден двор. Тогава комисия на Министерството на културата променя режимите на античното селище и некропола и отменя защитената зона "В". В архива на НИПК не попадат (или изчезват) документите, в които са описани новите граници на териториите. Липсват и данни за мотивите на промените. Ръцете на мераклии и строители обаче са развързани, а НИПК допуска безумни градежи. Това установява проверката на културното министерство в края на 2009 г. Заключенията на експертите разкриват, че в архива липсват основните инструменти за защита на груповите паметници в Поморие. Не е ясно как и защо са намалени защитените територии и как НИПК е провеждал политика за опазване на културните ценности, пише в протокола от проверката.
Скандално "почистване" от документи е открито и в архивните папки на Античния форум в Пловдив. Проверяващите не намират три писма на тогавашния шеф на института Георги Угринов, с които разрешава застрояването на форума. До тях се добират обаче от друго място. С едното от 14 юли 2007 г. Угринов еднолично съгласува план за регулация на площад Централен със застрояване на защитената зона "А" на Античния форум. Там новото строителство е абсолютно забранено
На 20 февруари 2003 г. шефът на НИПК приема втори вариант на "обемно-устройствено проучване със застрояване". На 6 февруари 2004 г. той "еднолично съгласува скицата с виза за проектиране на идеен проект за изграждане на 5-етажен културен, информационен и търговски център с двуетажни подземни гаражи върху форума и предлага демонтиране на археологическите ценности", установяват експертите.
И в трите случая бившият шеф е решавал без обсъждане в Експертния съвет на института, каквото е задължително за паметници с национално значение. Протоколи от Експертния съвет липсват, няма и искания за съгласуване на застрояването на Античния форум.
Скандално оскъдно се оказва и досието на исторически резерват "Трапезица" във Велико Търново. Няма нито планове, нито проекти за консервация. Рехава е и документацията на "Доросторум-Дръстър" и късноантичната гробница в Силистра.
От проверените 16 групи паметници с национално значение се оказва единствено изрядна документацията на Боянската църква. Досиетата на останалите са били без описи, което е позволявало свободното изнасяне или манипулиране на документи, твърдят експертите.
Документите на Националния институт по опазване на недвижимите културни ценности (НИОНКЦ) продължават да се съхраняват на две места - в централната сграда на столичния бул."Княз Дондуков" 16 и в 50-годишна барака в кв. "Изгрев". Националният регистър на недвижимите паметници се пази върху дървени рафтове в помещение на втория етаж в централата, незащитено срещу пожари. Върху стелажите са и досиетата на културните ценности. Фотоархивът е в приземния етаж, а преди наводнение унищожава част от него.
Трагична е съдбата на голяма част от архива, който от 20 г. се води "необработен". Оригинални документи на паус, хартия и картон са натрупани в таванските помещения на института с олюпена мазилка и течове от стария покрив. За да се разбере какво съдържа необработеният архив и каква част от него е унищожена, ще трябва сигурно година, твърдят служители в института.
Тъжно е и завареното от новото ръководство на института техническо оборудване на архива - 4 компютъра, принтер, неработещ скенер, един дигитален и 5 лентови фотоапарата. "Никой досега не е направил нищо, за да се променят нещата", коментира новият директор на НИОНКЦ Йорданка Кандулкова.
Божидар Димитров

източник: в-к Стандарт

21 април 2010

ВИТРУВИЙ

За това колко силна е била в началото на империята ориентацията към строга яснота и към спокойния ред на гръцката класика свидетелствува трактатът на римския военен инженер и архитект Витрувий, работил през втората половина на І в. пр. Хр. Витрувий съставил обобщен трактат Десет книги за архитектурата”, който след столетия забрава бил намерен от италианския хуманист Поджо Брачолини в библиотеката на Сен Галенския манастир. Издаден най-напред през епохата на Възраждането, трактатът на Витрувий оттогава насам непрекъснато се издава и се изследва в детайли. В ново време за трактата на Витрувий се е създала обемно научна литература, но различните части на трактата са проучени неравномерно. Най-пълната цялостна разработка и тълкувана още през Възраждането е направена в трактатите на Алберти и други теоретици на възраждането на античната теория за ордера.

По малко внимание в миналото е обръщано към теоретическите положения в трактата на Витрувий, извлечени от него от съчиненията на най-забележителните древногръцки архитекти, имената на които сам Витрувий привежда в предисловието към Книга Седма в своя трактат. Сред имената на страрите архитекти фигурират Иктин – архитекта на Партенона, строителят на Пирейския арсенал Филон, знаменитият строител на йонийски храмове Хермоген и много други архитекти и описания на съоръжения и книги, построени и написани от тях.

Заедно с това Витрувий отделя внимание на архитектурните постижения на своето време. Така сводовете фигурират у него само като покритие на мазета и като висящи леки сводиове в интериора. Витрувий мълчи обаче за такива важни съоръжения от неговото време като храма на Херкулес в Тибур, театъра на Марцела, Пантеона, термите на Агрипа и т. н. Това се обяснява с увлечението по обяснявана на гръцката архитектура. Витрувий гледа да се позовава преди всичко на гръцкия опит и почти не теоретизира на базата на римския опит.

В “Десетте книги за архитектурата” се разглеждат следните основни въпроси: видове здания, необходимете на архитекта основни категории на античната теория на архитектурата, класификация на най-важните видове съоръжения, а също така и основните въпроси на градостроителството и отбранителните съоръжения (Книга І), строителните материали (Книга ІІ), построяването на йонийските храмове (Книга ІІІ), дорийските и коринтските, а също така етруските и кръглите храмове (Книга ІV), обществени съоръжения: площади)форуми), базилика,, курии, театри и свързаните с тях въпроси на акустиката, бани, палестри, строителството на пристанища (Книга V), частни домове и вили (Книга VІ), вътрешни работи, устройство на подове, мазилки и закрепване на материалите, стенопис, получаване на изкуствен мрамор, видови бои (Книга VІІ), вода за пиене и нейните свойство, водопроводи (акведукти) (книга VІІІ), битова астрономия, измерване на времето и устройство на слънчевите и водни часовници (Книга ІХ), основна механика, подемни механизми, прилагани в строителството, водоповдигачи, прибори за измерване на изминатия път, военно обсадни машини и т. н. (Книга Х).

Редът на изложението в основни линии съвпада с установеното в Първа книга деление на архитектурата – книги І – VІІІ ; на гномиката т. е. теорията на слънчевите часовници е посветена книга ІХ, и на механиката (Книга Х). Обаче строга последователност на изложението в трактата на Витрувий отсъства и при по-задълбочено изследване става ясно, че той е съставен от много разнородни фрагменти.

Широкият обхват на трактата на всички проблеми на архитектурата го превръща в енциклопедия на строителството. Този забележителен труд на Витрувий свидетелства за широкото, реалистично научно мислене на архитекта и е ценен принос в теоретическото наследство на световната архитектура.

Под бъдещото трасе на метрото - Град на мъртвите

Около храмовете са извършвани множество погребения. Снимка: Валерия Ноева
Два некропола са сред най-значимите до момента открития на терена, обект на археологически разкопки, намиращ се срещу ЦУМ (бъдещата метростанция 8).

На гръцки думата „некропол” буквално означава град на мъртвите. Двата некропола се развиват около разкритите църкви под настилката на източното платно на бул. „Мария Луиза”.

Множество погребения са извършвани около храмовете, като най-предпочитаното място за намирането на вечен покой е в близост до апсидата на църквите.

Значителен брой гробове се откриват около втората, по-късна църква, същестувала в продължение на няколко столетия, и която е била действаща до последното десетилетие на XIX в.

Стенописите и архитектурата на църквата вече са обект на консервация.

За погребения е била отредена голяма част от двора на храма, като мястото със сигурност е било едно от най-предпочитаните в самото сърце на града.

Многобройните препогребвания в едно и също гробно място, както и откритите следи от наследствени заболявания по костите на погребаните, говорят за наличието на семейни парцели, в които лежат останките на поколения. Нерядко са откривани положени едновременно възрастни и деца, вероятен белег за епидемии и периоди на висока смъртност сред населението.

Според антрополозите „костите помнят”. След внимателното им изследване могат да се установят наличието на множество заболявания, специфики в начина на живот и често извършваните физически дейности от някогашното население (като например: езда, специфични пози на стоеж, извъшвани продължително време и дори трудни раждания).

Погребалният ритуал е близък до този в нашето съвремие. Мъртвите са полагани с глава на запад и ръце най-често скръстени върху гърдите. Често множество накити и дребни монети ги съпътстват в последния им дом. Открити са десетки бронзови пръстени, както при жените, така и при мъжете, има още гривни най-често стъклени, медальони, мъниста от нанизи.

По-голяма рядкост са намираните кръстчета, въпреки безспорната християнска принадлежност. С бижута са погребвани дори и някои от децата.

За „гиздави” дрехи говорят пайетите и шевиците върху частично запазани тъкани. Монетите, някои от които сребърни, обикновено са поставяни при главата на мъртъвците.

Многобройни останки от съдове и други предмети на бита има в насипа на гробовете. Сред най-впечатляващите за епохата преди Освобождението са красиво изработените глинени лули.

Различни на цвят с изящни форми, лулите са били изработвани в калъпи, а тютюнът е бил пушен с дълги дървени чибуци (цигарета). Не са рядкост и т.нар. „филджани” – малки стъклени чашки за ракия. Те обаче не са „гробни дарове”, а предмети от бита, по-скоро случайно попаднали в пръста, с която са засипвани гробовете.

След като към средата на XIX в. извършването на погребения в рамките на града вече е забранено, постепенно около гробищния църковен двор изникват жилищни сгради.

За една от масивните постройки се предполага, че е била един от хановете, намиращ се до разположените недалеч тържища.

източник: Dnes.bg

16 април 2010

Културата на древна тракия 1 ч.


1. Древна Тракия
Тракийски шлем
Историята на българските земи през І хилядолетие пр.Хр. е свързана с разцвета на оформилата се през бронзовата епоха тракийска народност. Територията на древна Тракия обхващала земите между Карпатските планини (в днешна Румъния) на север и Егейско (Бяло) море на юг. В древността тракийците били смятани за един от най-многолюдните народи в света. Били прочути като храбри бойци. Страната им се славела с плодородието си и с безбройните си стада. Тракийците отглеждали и много коне. Обичали да пият вино, да празнуват и да се веселят, обличали се с шарени дрехи, носели много накити и дори татуирали кожата си. В древността Тракия била смятана за родина на бога на виното и веселието Дионис. Древните предания са запазили и спомена за любовта на тракийците към музиката, персонифицирана в образа на митичния певец и музикант Орфей.
Сред най-добре познатите на античната традиция природни забележителности в Тракия са големите планини Хемус (Стара планина) и Родопа. През северна Тракия минава долното течение на голямата река Истрос (Дунав), от многобройните притоци на Истрос в тракийските земи най-известен бил Оскиос (Искър). Планините на Южна Тракия са прорязани от плодородните долини на реките Стримон (Струма), Нестос (Места), Хеброс (Марица) и Тонзос (Тунджа).



12 април 2010

Търсят некропол под ядрено депо

Площадката "Радиана" стана арена на разкопки. Археолозите започнаха да копаят на мястото, което е един от най-подходящите терени за изграждане на национално хранилище за ниско и средно активни отпадъци. Спецовете от врачанския музей ст.н.с. Нарцис Торбов и Георги Ганецовски ровят в голям могилен насип южно от АЕЦ "Козлодуй". В земята под бъдещото ядрено депо лежи уникален цялостен некропол без аналог у нас, съобщи Ганецовски. Двамата били извикани от държавното предприятие "Радиоактивни отпадъци" да проверят има ли нещо ценно в района, преди да започне строежът на хранилището. Дружеството инвеститор дори финансира разкопките. О геомагнитното заснемане на терена се виждат три гробни съоръжения, подредени в една линия, което ги прави неповторими. Първите находки сочат, че погребенията са от началото на III век пр. Хр., известни в науката като хокерни.
Райна Тошева
в-к Стандарт

08 април 2010

Тракийското светилище край Трявна

Проф. Румен Теофилов

---
Край село Черновръх, в местността Елова могила, на 7 км североизточно от центъра на Трявна, иманяри достигат с верижен трактор до невисокия, но стръмен връх. Какво са намерили ние не знаем, но веднага бяха предприети спасителни археологически разкопки. Екипът е от Археологическия музей с институт при БАН (авторът на настоящата статия) и д-р Венелин Бараков (Специализиран музей Трявна). Съдействието при проучванията оказват кметът на Трявна инж. Стефан Данаилов и директорката на музея Юлия Нинова.
Какво показаха разкопките?
Иманярите са започнали да разравят руините на неизвестно досега из този край тракийско светилище. То е било издигнато в чест на главното божество - Тракийския конник, както показват намерените многобройни мраморни оброчни плочки с неговото изображение. Тук населението от околността идвало да се моли и да оставя оброчни дарове. Култовото съоръжение е съществувало почти осем столетия - от времето на Александър Велики (356-323 г. пр.н.е.) та почти до края на IV в.сл.н.е. Разбира се, имало е времена на интензивно посещение, както и периоди на отлив в зависимост от честотата на варварските нашествия в района между Дунав и Балкана. Мястото се намирало недалеч от малкия старопланински тревненски проход, наричан още мъглижки. Тук в далечното минало живеели траките от племето кробизи.
Богомолците идвали на това място с различни молби, в които върховният за тях бог трябвало да се вслуша и непременно да помогне. В проучван пласт от римската епоха шпаклата на археолога Бараков попадна на неизвестен досега за обекта предмет - оловен свитък (той може да бъде отнесен и към по-ранно време). Когато се пристъпи към внимателното му разтваряне, се оказа, че се касае за тънка оловна плочка (5 х 2,5 см) с гръцки букви от двете страни. Това е бил тайнствен амулет. Този атрибут е част от магическо свещенодействие. За амулетите се смята, че имат предпазни свойства и са се използвали от незапомнени времена. Много често се казва, че хората могат да се откажат понякога от своите вярвания, но от суеверията си - никога. От края на I в.сл.н.е. до началото на IV в. античната магия процъфтява из цялата Римска империя. Множество магьосници и техните заклинания (най-вече от Египет, Сирия, Мала Азия и Елада) проникват във всички провинции на огромната империя - от Британия и Галия до Тракия и Северна Африка. Нещо повече - магическите ритуали, символи и дори заклинания до голяма степен се унифицират. Но нека да се върнем към амулетите (някъде се използва и думата талисман). В древния Рим още на втората или третата седмица върху
вратлетата на бебетата се поставяли амулети
След навършването на пълнолетие те се подменяли с други. Жените окачвали такива чудотворни предмети при следните случаи: да могат да забременеят, да износят плода си, да родят здраво дете. Мъжете също носели амулети за здраве и особено за потентност. Често се откриват изображения във формата на фалос. Желанията били основно за здраве, за излекуване от тежки болести, за късмет, за скорошна сватба. В градовете амулетите били използвани дори за печеленето на дело в съда или при развод, колкото и рядко да се осъществявал. При плочките-амулети (изработвани най-често от олово или калай) се изписвало послание-молба до висшестоящия горе. Това ставало посредством вещ в занаята магьосник, който пряко контактувал с божеството. Можело връзката да се осъществи и с някой демон (добър или лош) или с неизвестно свръхестествено същество. Богатите молители използвали плочки от тънко злато или сребро.
Амулетът имал сила, дошла от тази на магьосника
Той пък от своя страна я вземал посредством контакта с божеството. Получателят на амулета трябвало обаче дълбоко в себе си да вярва, че придошлата енергия ще помогне. В текста на плочката (в нашите земи най-често на старогръцки и по-рядко на латински) се изписвало божеството и в кратка форма молбата за здраве или изпълнение на някакво желание. При някои амулети били изписвани само 7-те гласни от старогръцката азбука. С това били означавани седемте планети около земята, както смятали източните астрономи. По този начин магьосникът контактувал с вселенския разум и силите му ставали подвластни. Има и немалко случаи, когато се отбелязвали само "магически букви" или "магически формули", какъвто е и нашият случай край Трявна. Съдържанието знаели само магьосникът и молещият се. Смятали са, че божеството на небето ще разбере тяхното писмено послание. Нашият оловен амулет бил навит на руло и после поставен в капсула, най-често от кожа.
В много случаи имаме намерена плочка амулет с образ - на божество или демон. Около рисунката бил изписван текст-молба, както и магически формули, които не могат да се разтълкуват. Такава била тайната на приносителя.
За амулети можело да се използват дебели червени конци (завързани около китката), малки цветни камъчета в кожени торбички, железни парчета с най-причудливи форми, кости от различни животни. За "класически" амулет се смятал този, изработен от метал, благороден метал или скъпоценни камъни. Философите от александрийската школа смятали, че златото принадлежи на Слънцето, среброто на Луната, оловото на Сатурн и желязото на Марс.
Обикновено осветените в това свещенодействие лица не вземали много пари. Задоволявали се със скромни суми и нещо в натура. За сметка на това те разчитали повече на всекидневния "оборот". Тези магьосници-заклинатели се отличавали от останалите хора. Те странели от околните, а пък и местното население не искало често да се среща с такива люде поради страх от тяхната незнайна всевишна сила. Всички смятали, че тези саможивци имали контакт с далечни планети, божества и демони. Разбира се, такива магьосници имали много знания в сравнение с околните. Те можели да лекуват с билки, да тълкуват според вътрешностите на животни,
да говорят с огъня и небето,
чрез заклинания да разтварят земята.
В светилището бяха открити около стотина мънички бронзови и сребърни камбанки. В Тракия камбанките се появяват още през средата на II хил.пр.н.е., като през ранножелязната и желязната епоха са били разпространени и от двете страни на Балкана. Предполага се, че камбанката има двойно предназначение. От една страна, звукът да служи като магия, която да помогне на болните (особено на децата) и да ги изцери от болестта. Издаваните звуци трябва да стигнат до божеството, към което са предназначени. От друга страна, тези звуци трябва да прогонят злите сили и да стигнат до предназначението си. Те се срещат и в погребалния свят - предимно в детски гробове, по-малко в женски и в редки случаи в мъжки. Предполага се, че те са поставяни с цел преходът от земния свят в отвъдния да бъде осъществен по-леко. Не са малко случаите, когато в гроба се поставят няколко камбанки, вероятно с цел да се усили въздействието на този „амулет" и добрите сили да въздействат по-добре. В погребалния ритуал камбанките служат и за отблъскване на злите сили и същевременно този звук да бъде разпознат по-добре от близките на покойния и да го приобщят към тях. Оставянето на камбанки в светилищата се смята като посвещение към някое божество, в нашия случай към Тракийския конник. Чрез техния звук сякаш посветителят иска да направи връзка с него и да бъдат чути по-скоро молбите му. Върху много от камбанките могат да се забележат концентрични кръгове, разположени от външната страна на тялото (в горната и долната част). Тук много учени виждат соларна символика. Изказва се хипотезата, че камбанките се употребяват като особен предмет, който осъществява връзката земя-небе.
Някои ще попитат откъде това селско тракийско население край светилището е знаело за тези магии и откъде са купували тези ювелирно направени камбанки ? На северозапад от Трявна, на около 20 км по права линия, се намира днешното село Гостилница, Дряновско. Там през римската епоха било съградено
голямото тържище (емпорион) Дискодуратере,
където се е събирал много народ от Мизия и Тракия. Извършвала се разнообразна търговия в натура и пари. Тук идвали всякакви хора от различни краища. Северно от Дискодуратере се простирал римският град Никополис ад Иструм (край с. Никюп, област Велико Търново). Край него минавали шест важни пътя. Тук са живели гърци от Мала Азия, римски граждани, траки и всякакви други. А оттатък билото на Балкана кратък друм отвеждал до големия тракийски център Августа Траяна (Стара Загора).
Намерените находки от светилището от местността Елова могила край Черновръх могат да се видят във витрините на "Музея на тибетското изкуство" в град Трявна.

Източник: в-к СЕГА







Професор Овчаров търси религиозните мистерии в Родопите


Проф. Николай Овчаров показва откритото край гръцкото село Термес скално светилище на римския езически бог Митра
ФОТО ЩИЛЯНА ЧАКЪРОВА
СМОЛЯН. Древно скално светилище на бог Митра ще приема скоро туристи в Родопите. Професор Николай Овчаров представи вчера уникалния храм, който се намира на гръцка територия на 4 км от границата при Златоград. До IV в. Митра е бил официално признат в Римската империя и е бил в люто съперничество с християнството. Според изследователите на римската история и археология "съперникът" на Христос е бил роден в пещера на 25 декември. Божеството е било символ на земята, наричали го "Бог от скала" и след навлизането на християнството в земите на древен Рим, се наблюдава интензивно смесване на култа с този на Христос, обясни проф. Овчаров.
Светилището е открито през 1915 г. от Богдан Филов, но до днес е тънело в забрава. Това е първият скален барелеф, образец на култа към бог Митра, открит на територията на Родопите. Част от изображението изсечено в скалите е увредено, най-вероятно от иманярско нашествие. Според специалистите по римска археология под светилищата на бог Митра, известни като митреони, винаги са откривани сериозни богатства и находки с голяма историческа стойност. На метри от древния скален комплекс бълбука лечебното минерално аязмо, което вече е изследвано и има доказани лечебни свойства за ред заболявания. Най-вероятно находката ще постави основите на четвърти културно-туристически център на култа на Митра, който ще се обвърже с активния туризъм в региона.
Щиляна Чакърова






ИЗТОЧНИК: В-К СТАНДАРТ

Критска култура

Цикладската и еладската култура преминават по-неотличимо в
микенската цивилизация, която израства върху тях. Докато Крит е обособено
пространство, естествено отделено от образуващия се гръцки свят. Това е причина
отношението между образец и заемка от Крит към Микена да бъде по-наблюдаемо.
Разцветът на критската (минойската) цивилизация се ограничава в епохата на
средния бронз. Изглежда, върху население от типа на лелегите и пеласгите във
втората половина на третото хилядолетие пр. н. е. на Крит се заселват индоевропейци.

След тяхното заселване се развиват критските дворцови центрове,
известни от средноминойския период, започващ към 2000 г. пр. н. е. Кнос, Фес и
Малия са вероятно столици на самостоятелни царства, включващи малки селски
общини. Докато в предишния период се изпитват повече влияния от север, от
еладския свят, сега погледът се ориентира на юг – критяните заемат навярно то
Египет своето писмо, някои елементи в архитектурата и сами стават известни там с
керамиката и дори с името си. За народа кефти и страната Кафтор се знае и във
Вавилония. Голямо земетресение на границата на ХVІІІ и ХVІІ век пр. н. е. слага
край на средноминойския период. Скоро след това върху старите основи в Кнос,
Фест и Малия биват издигнати по-обширни дворци. Разцветът на късноминойския
период е към 1600 г. пр. н. е. Предполага се, че в това време наброяващият към
50 000 жители Кнос установява хегемония над останалите критски центрове. Кнос
владее вероятно морето със своя флот и както се заключава по мита за Тезей, се
опитва да разпростре властта си на север. Критските произведения на бита и
изкуството се ценят и подражават в Микенска Елада и Мала Азия. Едно ново
бедствие, изригването на вулкана на о-в Санторин (към 1500 г. пр. н. е.), съпроводено
от земетръс и гигантски морски вълни, става причина да се прекъсне животът в
критските дворцови центрове. Продължава да е обитаван само Кнос, където около
петдесет години владеят ахейците, за да напуснат острова към 1400 г. пр. н. е.
В случая ни интересуват основните черти на критската култура, послужили като
образец за един вид универсално поведение, което е било нужно на въздигащите се
към самостоятелно културно реагиране елини от Микена, Тива и Тиринт. Защото
културата е набор от образци, които клонят към единно решение на основните
проблеми на ориентирането на човека в света.

Когато говорим за минойска култура, имаме предвид наблюдаемата в опазените
паметници дворцова култура на Крит. За нас е закрита динамиката, пораждала се от
отношението между нея и селската култура на острова. В областта на култа прави
впечатление, че божествата в Крит се почитат на естествени места – в пещери,
горички и по върхове Ако е вярно твърдението, че митичния цар на Кнос Минос се
възкачва на планината Ида за свещенодейстиве в свещена пещера и че той е цар
жрец, могат да се направят връзки с подобни реалии в древна Тракия и да се очертае
около елинския регион пространство с различна култова практика и свързана с нея
идеология. Добавя се предположението, че в Крит се почита най-вече една богиня
от типа на Великата майка. Тя се застъпва в три образа – на богинята със змии, на
владетелката на животните и на господарката на дървото. Дали не е неин син богът
ловец и роденият според един мит тук Зевс и цялата митология на бика, заета от
гърците? Критската религия изглежда ориентирана хтонично и хоризонтално.
Критската култура ни се представя отворена и нестрога и в другите си проявления.
Така, както ни е познат от разкопките, критският дворец е център на
агломерация може би защото морето служи за естествена защита при нападение. Но,
изглежда, действа и принципна културна ориентация – културното и
извънкултурното пространство на Крит не са отделени отчетливо. С това можем да
обясним и лекото проникване на природните форми в границите на цивилизацията.
Площта в кноския дворец е организирана естествено и неусловно. Свободно развит
около голям правоъгълен двор, дворецът е по-скоро без център. Строените по
различно време помещения са като че ли трупани. Строежът не се издига, а се
разстила. Трудно се открива вертикалът на йерархията. Разбира се, хоризонталното
съотнасяне на център и периферия също служи за изразяване на йерархически
отношения. Но центърът в кноския дворец е неясен. И ако е вярно, че в мотива за
критския лабиринт е отразено впечатлението, което е оставял подобен строеж у
склонните към отчетливо съотнасяне на части и цяло елини, имаме в този мотив не
друго, а маркиране на слабата условност, на нецентрираността на критския поглед
към света. Сравнението издава какво не е постигнал този поглед. Същевременно е
редно да подчертаем какво е постигал – една континуалност с видимия природен свят,
особена приземеност, която обяснява защо е така неизявен в критската
култура религиозният момент. В традиционните култури той е толкова по-подчертан,
колкото по-раздалечени и противопоставени са пространствата на природата и
културата. В древния Крит наблюдаваме обратното.

Критската керамика има дълго развитие от края на третото хилядолетие пр. н. е.
до края на минойската култура. Но и в по-ранния период на вазите в стила камарес –
полихромни, със светли шарки върху тъмен фон, и в по-късните от ХVІ век пр. н. е.,
с тъмна, кафява окраска на светла основа, главният изразен елемент са
стилизираните изображения на листа и цветя, на риби, раковини и медузи. Разликата
е, че в по-късната епоха се разширява кръгът на елементите. Под влияние на стенната
живопис изображенията стават по-свободни, нараства изобразителният момент. Но и
когато са стилизирани, мотивите от животинския и растителния свят едва ли са
преносители на по-общо значение. В отворения свят на критската култура на
природата се гледа като че ли неусловно. В тази връзка е показателен градежът на
критските керамични съдове, неподчертаването на частите, преливането им една в
друга. Това е същият атектонизъм, който откриваме в архитектурата на критските
дворци.

Изкуството на фреската се развива към 1600 г. пр. н. е. в разцвета на
късноминойската култура. Вероятно то е египетска заемка, в която не е пренесено
нищо друго освен техниката. Критското фресково изображение е свободно – било
по-чисто декориращо като стената от т. нар. “Мегатрон на царицата”, изписана с
делфини и по-малки риби, било представящо група хора и дори разказ за събитие
като т. нар. “Жени в синьо” или прочутия “Играещ върху бик”, също от двореца в
Кнос. Нашите тълкувания са несигурни. Възможно е маймуните, птиците и котките в
критските фрески, особено фантастичните грифони да са носители на символно
значение. Сцените върху саркофага от Агия Триада представят свещенодействие и
може би това са символни. Но в ред други случаи е трудно да се установи характерът
на представеното – дали означава или изобразява. И все пак за много сцени от
критски фрески може да се твърди, че прадставят несимволно един настоящ свят –
танци, игри на деца, театрални представления и угощения. Струва ни се, че тук се
цени насладата. Може би съвременното впечатление е ефект от налагащото се
сравнение с Египет и по-късната Микенска Гърция? В света на критските фрески се
улавя като че ли настоящето на определени устойчиви форми на живот. От това
предположение следва заключението, че критската вазопис и стенна фреска са
изкуства на декорацията и изобразителността, т. е. изкуство в тесния смисъл на
думата. Подобни заключения не бива да се приемат сигурно. Само в съотношението
със символното значение, налагано от тези изображения, можем да установим
действителния дял на изкуството. Механизмът на тоав съотношение остава закрит за
нас. Затова предложените характеристики имат валидността на предположения.

източник: Богдан Богданов - История на старогръцката култура