Translate

06 октомври 2011

Ценно тракийско съкровище откриха археолози в надгробна могила близо до с. Борисово

Ценно тракийско съкровище откриха археолози в надгробна могила близо до с. Борисово, край Елхово, съобщава в. „24 часа“. Накитите и ценни предмети, положени в гроб на знатна тракийка, живяла в края на I - началото на II в., са били намерени при разкопки от археоложката Даниела Агре и нейният екип. Сред тях са комплект луксозни бронзови съдове, преносима масичка (изключително рядка находка), голямо кръгло блюдо с ажурен ръб и ситула (котел) - всички с еднаква стилна украса от бръшлянови листа.
Сред погребалните дарове е и съд с форма на малка кофичка, в който е поместен друг с капак, наричан от археолозите шеговито "шампаниерата". Според Даниела Агре тази находка няма аналог сред откриваните досега артефакти. Намерена е и изключително ценна украса от колесницата на покойната тракийка. Самата колесница обаче вероятно е  унищожена от иманяри, предполагат участниците в разкопките
Декорацията на колесницата включва 4 орела, чиито криле "преливат" в драконови глави. Близо до гробницата е намерена голяма квадратна олтарна маса, върху която е оставяна храната за мъртвата като част от погребалния обред. Откриването й е голям успех за родната археология, тъй като е първото реално доказателство за древния ритуал, за който дсега само се предполагаше теоретично,че е съществувал.

Три последователно съществували каменни стени са открити на обекта Провадия-Солницата

  Снимка: Информационна агенция "Фокус"

27 септември 2011 | 15:59 | Агенция "Фокус"
Начало / Култура
Провадия. Сензационното тази година е, че в рамките на настоящия сезон ние успяхме да установим останките от три последователно съществували дебели каменни стени на археологическия обект Провадия-Солницата. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” проф. Васил Николов от Националния археологически институт и музей на БАН, ръководител на екипа, работил това лято на археологическия обект Провадия-Солницата. „Подобни стени до сега познавахме само в Средновековието или в античността. Изумени сме от това, което успяхме да установим, някъде около 4700 години преди Христа е направена първата стена, направена с големи камъни, която има дебелина около 2 метра и е била висока поне 3,5 метра. Това е първото укрепление около селището”, каза проф. Николов. Според него, е очевидно, че хората са имали с какво да плащат, за да бъде построена тази стена. „Тя е изисквала огромен труд, освен това е имало какво да пазят зад тази стена. След това селището се разширява и върху тази стена е построена друга близо до старата. Тази каменна стена е с дебелина 2,6 метра. Последната стена, която е била в последните две столетия от съществуването на селището преди края на живота тук, което става около 4200 години преди Христа, е обхващала цялата селищна могила, която е имала дебелина около 5-6 метра”, посочи проф. Николов. По думите му - цялата селищна могила на Провадия-Солницата е била заобиколена като с броня. „Високо горе на тази броня е издигната друга каменна стена, която е правила селището непристъпно, дори е имало каменни бастиони, които са излизали пред стената. Невероятното е, че това са елементи на укрепителна система, която познаваме от по-късна епоха”, каза проф. Николов.
Красимира ГЕОРГИЕВА

Петър Детев

Ст.н.с. Петър Детев е откривателят на прародината на Европейците. Археологът проучва над 350 селищни могили в басейна на река Марица.[1] В българската част на стара Тракия изтъкнатият археолог-праисторик изследва, а и интерпретира над 14 хиляди открити от него артефакти, начиная края на седмото хилядолетие до Христа. Детев единствен от археолозите считаше, че т.нар. траки (всъщност първите жители на Стара Европа) са по-младите генерации на местно, коренно население, дошло в края на палеолита и началото на неолита непосредствено от Мала Азия във времена, когато и Босфора, и Дарданелите не съществували като протоци, а били сухоземни пътища за идещите от Африка и Азия наши предци (homo sapiens), оказали се носители на Първата европейска култура [2] Могилната култура в Тракия е всъщност първата европейска култура, а късният неолит се е развил като самобитна култура в Тракия, за която Детев използва геолого-географското определение "басейнът на река Марица". Оттогава местната култура отпочва невиждано в тогавашния свят собствено развитие и усъвършенстване. Зачестяват доказателствата днес, че същото праисторическо население, през античността елините наричали Траки. ДНК анализи вече доказват, че немалка част от нас сме преки наследници на коренното неолитно население. Впрочем любопитното тук е, че подобна е картината на Балканите, което сякаш показва каква е била Най-старата история на Европа, показва откъде започва историята на континента. С течение на времето, когато отпаднат политическите пречки пред подобни доказателства ще сме наяснов с етноса на Българите. Без подобно доказателства трудно се вижда цялостната роля на изследователя Детев, според който старата местна култура от края на неолита до края на каменно-медната епоха е била водеща в света. Аналози на откритията направени от нашите предци, първите заселници по земите ни от посочените праисторически епохи се откриват в други част на Европа и света, едва 1000-1200 години по-късно Изложбата "Откъде започва историята на Европа". Детев е носител на Почетния знак на Пловдив и Почетен гражданин на гр. Нова Загора и град Пловдив (2000 г. посмъртно). Голям принос има Петър Детев в изучаването, популяризирането и разпродаването на могилната култура в Тракия. Той е отложен в двете му монографии - "Разкопаница" и "Прародината на Траките". Принос е и стратиграфията на Детев на могилите в Тракия

източник: bg.wikipedia.org

Селищна могила с.Капитан Димитриево

Селищната могила  край с.Капитан Димитриево обозначава праисторическо селище в периферията на съвременното село. Тази селищна могила с размери 140х110м и височина 13м е възникнала в течение на четири хилядолетия като резултат от натрупването на останките на няколко десетки села, изграждани от техните обитатели на едно и също място. Началото на селището лежи в началото на VІ хил. пр. Хр., а животът му завършва в началото на ІІ хил. пр. Хр. Едва ли има в Европа друго място, което да е било обитавано толкова дълго време. Включително и заради това селищните могили в с. Капитан Димитриево и Караново – Новозагорско се причисляват към най-значителните праисторически обекти.
  Археологическите проучвания, започнали през 1998год. показват, че в селищната могила  са представени всички степени на развитие на културата през посочения по-горе четири хилядолетен период: новокаменната епоха /или неолит, VІ хил. пр. Хр./ и ранната бронзова епоха /ІV-ІІІ хил. пр. Хр./.
   Местността предлага подходящи условия за дълготрайно обитаване: съвсем наблизо тече река, а край нея бликат извори. На изток и юг се простират плодородни земеделски земи, а на запад се издигат гористите височини на Родопите, подходящи за лов на сърни, елени и диви свине.
   Първите разкопки на могилата край с.Капитан Димитриево са предприети през 1947-48год. от Петър Детев от археологическия музей-Пловдив.
   От 1998год. работи екип от Археологическия институт с музей при БАН и историческия музей -Пещера под ръководството на проф. Васил Николов, финансирани от Община Пещера.