Translate

27 декември 2009

Археологически находки от времето на цар Борис I

video

22 декември 2009

Месамбрия (Несебър обл. Бургас)


Hdt. IV, 93; VI, 33; Scyl. 67 (GGM I, p. 54); Ps. Scymn 739 (GGM I, p. 225); Polyb. 26,6, 12; 25, 2, 13; Nikolaos Damasc. Apud Steph. Byz. 446. 15; Strabo, 7, 6, 1; Liv. 40, 58; Ovid. Tristia, I, 10, 37; Pomp. Mela, 2, 22; Plin. Nat hist. 4, 45; Arrian Peripl., 24 (GGM I, 42); Cl. Ptol. 3, 10, 3; Theoph. Simoc. II, 12, 6; IGBR I (2), 307-413; IGBR. V, p. 47-64, Nr. 5086-5125.

Още през бронзовата епоха, през ІІ-то хилядолетие пр. Хр., днешният Несебърски полуостров е бил посещаван от кораби, доплавали от близки и далечни брегове. Доказателство за това са многобройните каменни котви, открити предимно в акваторията на днешното пристанище. Бронзовата и ранножелязната епоха са засвидетелствувани и на самия полуостров. Тук са намерени керамични фрагменти, датиращи от този ранен период на тракийската история.
Два керамични фрагмента източно-гръцка керамика с изображения на сирени от началото на VI в. пр. Хр. показват, че още през тази ранна епоха местните траки са поддържали контакти с източносредиземноморските области. Едно ойнохое с чернофигурно изображение на Херакъл в борба с Критския бик се отнася точно към времето на основаването на Месамбрийската полития около 519/512 г. пр. Хр. Новата колония се оформила окончателно през 494 г., когато прогонени от персите граждани на Калхедон и Бизантион дошли на полуострова и с благословията на местните траки трайно се заселили тук. Можем да предположим, че предходната, първа вълна от колонисти е дошла от Мегара и затова древните свидетелствуват, че Месамбрия има три метрополии – Мегара, Калхедон и Бизантион.
Новите обитатели на Несебърския полуостров запазили старото тракийско име на града. В него се съдържа името на легендарния тракийски основател Мелсас. Той е епоним на Месамбрия и това е отбелязано в надгробната епиграма на Юлия, която датира от II в. след Хр. и съдържа стиха “Mesembría dé mu patrìß ˜pò Mélsa kai bría” (IGBR, 345). Известно е, че втората съставка от името - “брия” на тракийски език е означавала “град”.
Този надгробен релеф се състои от четири изобразителни полета. В най-горното, под триъгълния фронтон виждаме тракийската богиня Бендида (Артемида) в ловна сцена. Под нея покойницата е представена с две обърнати надолу факли. Тя е предрешена като богинята на Подземното царство Хеката, която също е свързана с Артемида. В третото поле забулена Юлия-Хеката е седнала в колесница и шествува с нея към отвъдното.
Надгробният релеф на Юлия е открит при днешното село Ахелой. Многозначително за нас е точното изписване на името на легендарния тракийски основател Мелсас (имен. падеж). Това помогна на издателите на антични текстове да коригират противоречивото по-ранно четене “Мелна” у Страбон и да го заместят с правилното “Мелсас”.
Една уникална сребърна драхма от първата половина на V в. пр. Хр. преди няколко години окончателно затвърди убеждението ни, че и в тази ранна епоха, веднага след създаването на древногръцката полития Месамбрия, Мелсас е бил почитан като фактически основател на селището. Тя има върху лицевата страна образ на Мелсас с шлем насреща и върху опакото легендарният основател е представен в профил.
От лицевата страна на тази монета Мелсас ни гледа, скрит зад шлема, представен във фас. Това е постигнато чрез гравирането на точки в очните отвори на коринтския шлем. На опакото отново е гравиран този тракийски цар и жрец. Тук неговата глава в профил е разположена в един от сегментите на колелото с четири спици.
Сребърното монетосечене на Месамбрия е в синхрон с някои археологически паметници. Това е надгробният релеф на Каликрита и крепостните стени, които също датират от V в. пр. Хр. Тогава, през втората половина на века, месамбрийската полития става член на Атинския морски съюз.
Надгробният релеф на Каликрита дъщеря на Хипарх, се датира в края на V и началото на IV в. пр. Хр. По стил той принадлежи на късната класика.
Въздействието на Атина върху Месамбрия и съседната Аполония е продължило през цялата първа половина на IV в. пр. Хр. Съкровищата от сребърни диоболи, открити в село Вратарите, Добричко, в село Медовец, Варненско и бившето село Тракийци, Средецка община съдържат еднакво количество и с еднакво средно тегло монети на двете южночерноморски политии. Това навежда на мисълта, че през първата четвърт на IV век под някаква форма е съществувал монетен съюз между Месамбрия и Аполония. Той вероятно е бил сключен под влияние на Втория Атински морски съюз. Основният мотив трябва да е бил продиктуван от общата цел на двата града, произтичаща от търговията с тракийските племена от вътрешността. По същото време месамбрийските граждани се изявявали и в далечни презморски страни. Съществуват конкретни данни за месамбриеца Херотимос, син на Менандрос, който, според един надпис, починал в Атина около средата на IV в. пр. Хр. Месамбрийци са имали голямо влияние в град Олбия, чиито останки се намират на Северозападния бряг на Понтос Еуксейнос. През същия IV век месамбриецът Хайреген получил проксения от олбиополитите. Тя му се давала за ефективно посредничество в търговията между двата града. По-късно на двама месамбрийци била оказана същата чест в малоазийския град Милет – метрополията на съседна Аполония. Към края на IV или към самото начало на III в. пр. Хр. се отнася месамбрийският декрет, с който народното събрание на града дава почетно гражданство на тракийския династ Садалас (IGBR I(2), 307).
През III век пр. Хр. удобното географско разположение на Месамбрия и гъвкавата политика на нейните граждани довели до върхови моменти в нейното историческо развитие. Месамбрийци продължили да ухажват съседните могъщи владетели. Малко след средата на III век сред тях се наредил и келтският цар Кавар. По поръчка на съседния тракийски град Кабиле месамбрийската монетарница отсякла една емисия сребърни тетрадрахми в негова чест. В самата Месамбрия бил въведен специален тип бронзови монети. На лицевата им страна е гравиран в профил шлемът на основателя на града – Мелсас, а на опакото келтски щит гледан от вътрешната страна. Това е своеобразен символичен начин, с който градът показва, че се осланя на хероизирания, влезнал в легендите Мелсас и на реалния Кавар като защитници. Според писмените извори този цар на келтите в Тракия имал голямо влияние между 240 и 210 г. пр. н.е. Полибий го споменава като основна фигура при сключване на мирния договор между остров Родос и Бизантион през 219 г. пр. Хр. Кавар се прочул и като покровител на търговията в Черноморската област (Polyb, VII, 22). На такива важни владетели месамбрийските старейшини и стратези гласували голямо доверие в името на просперитета на своя град.
И наистина, както показват богатите златни находки от некропола, през III век пр. Хр. Месамбрия достига върхови моменти в своето стопанско и културно развитие. Богато е сребърното, златното и бронзовото монетосечене на града през този период. Широко е и неговото влияние в елинистическия свят. Имена на месамбрийци и бронзови монети на града се срещат в Атина, а през 232 г. един месамбриец става почетен гражданин на Оропос, който се намира на източния бряг на Атика. През същия период в Олбиа е погребан месамбриецът Сатирос, син на Дионисий.
Самата Месамбрия също е почтителна спрямо гражданите на други близки и далечни градове. Сред тях е съседната Аполония, родина на Созиас и малко по далечният Калатис, откъдето произхожда учителят Главкий, син на Аристомениос (IGBR I(2), 307bis). От този период имаме най-много пластични паметници. С особената си прелест между тях се открояват плочите на Агасиклея, дъщеря на Ной, и надгробието на учителя Менис, син на Атанайонос.
Агасиклея е изобразена като танцьорка с кротали. Това са ударни инструменти, използвани от древните при Дионисовите игри.
От III в. пр. Хр. датират най-богатите погребения в некропала на Месамбрия. Тук през втората половина на миналия век проф. Иван Гълъбов и Жана Чимбулева откриха изключително ценни златни украшения: огърлици, пръстени, аграфи и други апликации. Те отразяват митологичните представи на месамбрийци и тяхната вяра в задгробния живот. Най-разпространени са змиевидните пръстени. Те са били добре познати и на траките и това личи от ранния златен пръстен, открит напоследък в района на село Порой, т. ест в аграрната територия на Месамбрия. От нея произлизат и бронзови гривни със змиевидна форма. Многозначително е, че при някои от ранните екземпляри главите на змиите са орнаментирани с миниатюрни колелца с четири спици.
Икономическата мощ на Месамбрия, постигната през III век пр. Хр., се изразява с множество сребърни и бронзови съкровища от месамбрийски монети, открити на различни места в древния свят в един периметър от днешно Косово до древния Вавилон и от днешна Молдавия до Атина. В началото на ІІ в. пр. Хр. според епиграфски паметник, открит сред развалините на Истрия, между Месамбрия и съседната Аполония има военен сблъсък. Ябълката на раздора бил “фруриона” Анхиалос”.Тази война обаче не стопира развитието на Месамбрия. Възходът на града продължава през целия II, проявява се и през първата четвърт на I в. пр. Хр. Около 100 г. пр. Хр. месамбриецът Поликсенос, син на Мелсеонос, става голям дарител на гимназиона в град Дионисополис. По решение на народното събрание там е била поставена бронзова статуя на благодетеля Поликсенос.
В месамбрийските епиграфски паметници римското присъствие е отразено още през 72 г. пр. Хр. по времето на Втората война на Рим с Митридат VІ Евпатор и похода на Марк Лукул срещу Западнопонтийските градове. След това събитие градът престава да сече тетрадрахми, но “митридатовия тип” монети “Дионис – грозда” продължава до времето на Август и Реметалк І. През І в. пр. Хр. много месамбрийски монети са препечатани в дионисополската монетарница. Те се срещат на север чак в пределите на румънската област Трансилвания и това сигурно е резултат на похода на Буребиста в средата на І в. пр. Хр. по протежение на Западнопонтийския бряг. В края на I в. пр. Хр. Месамбрия отсича бронзови емисии с образа на Октавиан Август и на тракийския цар Реметалк I. През римската императорска епоха градът се ползва с привилегията сам да решава съдбата си и има правото на “свободен град”. На север територията му достигала до Навлохос (Обзор), на юг до Анхиало. На запад границата минавала по линията от местността Бейкьой (между селата Бата и Порой) до околностите на днешното село Гильовци. За охраната на близките и далечни пътища “денем и нощем” се грижели шестимата стратези на града, които ежегодно били избирани от Народното събрание и Съвета на старейшините. Първоначално един, а после двама от стратезите отговаряли за монетосеченето, а други членове на същата колегия били натоварени с външнополитическите дела на града.
Под името Месемврия, което за първи път се среща върху монети от времето на тракийския цар Реметалк І и Октавиан Август, градът отново достига до разцвет, но тогава той постепенно е изместван от съседния Анхиалос, който тогава е избран от бизийската династия за център на стратегия.
През императорска епоха градът продължава монетосечението си, възстановено при Хадриан с една емисия, върху която фигурира портрет на Траян. Най-интензивно провинциалната монетарница на Месамбрия работи през последния период на дейността си при управлението на Филип Стари и Филип Млади (244-249 г.), когато Анхиалос е престанал да сече монети.
Културно и икономическо могъщество на Месемврия е най-осезаемо през византийското и българското средновековие. Когато Константинопол станал столица на Източната римска империя, тя се е озовала в близкия му хинтерланд. Тук започнали да се строят раннохристиянски базилики, построена била и голяма, удобна баня. Специална водопроводна мрежа кръстосала града във всички посоки. За удобство водопроводите били положени в специално оборудвани тунели, които биха могли да имат и стратегическо значение.
След създаването на Българската държава Месемврия преминавала ту в български, ту във византийски ръце. През първите векове на българската история тук се е намирала митницата, която контролирала търговията между двете държави. След християнизацията на България двете държави станали духовно по-близки, но военното и икономическото съперничество продължили. При похода на Крум в 812 г. Месембрия била превзета от българската войска. Зрялото средновековие е оставило в града забележителни църкви. Оцелелите от тях датират преобладаващо от периода ХII – ХIV в. Тогава в града кристализира един оригинален “живописен стил” на църковната архитектура.
Месемврия често се споменава от средновековните автори. През определени години тя е ставала убежище на членове на византийското императорско семейство. Въпреки преместването на граничната митница в Девелт, Месемрия продължила да играе роля в българо-византийските отношения. Средновековните писатели са ни оставили по-подробни данни за времето на българския цар Иван Александър. Неговият чичо Самуил е подарил голяма икона на Богородица Елеуса на един от Месемврийските манастири. Подробно е разказан и походът на зеления граф Амедей Савойски, който в 1366 г. превзел Месемврия и я предал на византийците. През тази епоха българите започнали да произнасят името му “Несебър”. Градът е паднал в ръцете на турците през 1453 г. няколко месеца преди падането на Константинопол.

18 декември 2009

Ранна класика - Живопис


От периода на ранната класика, можем да кажем, че почти не са запазени произведения на живописта. За нея съдим според сведенията на древните автори. От тях научеваме, че раннокласическата живопис е имала преимуществено монументален характер и също като скулптората е била неразривно свързана с архитектурата. Използвала се фресковата техника, а върху дъските, предназначени за определени стени е възможно да са използвани залепнващи се бои. Вече се използвала и енкаустика - живопис в съчетание на боите с восък. В началонто тази техника се използвала при оцветяване на кораби и дървени саркофази.

Нямаме достоверни сведения за съществуването на кавалетна живопис, т. ест живопис правена на статив и предназначена за поставяне в рамка. Известно е обаче, че наред със стенната живопис съществували и други форми. Например има фрагмент от живопис върху кръгъл, мраморен щит от началото на 5 в. пр. Хр.. Той е бил детайл от статуя на Атина или някакъв друг вотивен предмет, предназначен за храмовия интериор. От изпъкналата страна щитът е украсен с релефното изображение на Горгона. На вътрешната страна се намира фрагмент от фигурата на Нике.

Въпреки че няма други образци на живопис ние знаем имената на най-големите живописни майстори. Запазила ни ги е античната традиция. Те са оцелели, защото техните носители се ползвали с широко признание инаред с поетите, драматурзите и изтъкнатите скулптори те се радвали на голяма обществена почит.

Монументалната живопис през 5 век стилистически била близка до скулптората. Нейната задача се свеждала да възпроизведе пластическия обем на човещкото тяло. Обкръжаващата среда се обозначавала с отрибути - морето с делфини, гората с птици, храмът с колона и т. н. Специфичните живописни средства - светлосянката и колорита се появяват едва в края на 5 в. пр. Хр. Изобразяването на човека сред природна или битова среда също е постижение на късната класика.

Въпреки това постеженията на монументалната живопис били значителни. Имено в 5 в. се зародило реалистичното разбиране за сюжетната ситуация. Подобно на скулпторите и живописците се стремяли да предадат не само физическия облик, но и духовно-нравственото състояние на своите герои.

За най-велик живописец през втората четвърт и средата на 5 в. пр. Хр. се счита Полигнот, преселник от Тасос, удостоен заради творбите си с атинско гражданство. Той бил майстор на големите многофигурни композиции, отличаващи се със сдържаност и тържествено величие. Според Аристотел, Полигнот “изобразявал човеците по-добри”, докато по-късните майстори ги правели “по-лоши или прилични на нас”. По същия начин се оценявали образите, създадени от Поликлет и Фидий. Полигнот предавал състоянието на душата не само чрез общо пластическо решение, но в някаква степен прибягвал и до изобразяване на мимики, чрез които оживявал лицата( Примерно той изобразявал вече движението на веждите. Както и своите съвременници скулпторите Полигнот моделирал драпировката на дрехите като ехо на живото тяло, създавайки изразителен контраст между голото тяло и живописната игра на диплите. Полигнот прибягвал и към обозначение на мястото на действие. Така в една фреска той за първи път изобразил бпега. Интересни са опитите му да намери ново решение на многофигурните сцени. От изображението на фигурите на фриза в една плоскост той преминава към едно по-свободно разпределение, обаче при това запазва единния мащаб на фигурите. Представа за това как биха могли да изглеждат такива композиции, а също така как живописецът е използвал обозначението на неравния терен за оживяване на групата ни дава т. вар. “Кратер от Орвето”, ( изображението в ляво)изобразяващ аргонавтите и избиването на ниобидите

Както и живописците от предходните времена Полигнот преимуществено се ограничавал с четирите цвята: черен, бял, жълт и червен. Истина е обаче, че са се запазили сведения в една от своите работи той изобразил демона в цват среден между синия и черния. Приписват му и употреба на синьо-зелени тонове. Но тези скромни опити да се въведе промеждутъчен цвят видимо не преодолявали локалността на живописта. Характерно било за Полигнот, че и той като вазописците надписвал фигурите с имената им, за да ги разпознават зрителите.

Най-голяма слава имала грандиозната композиция на Полигнот, красяща лесхата (помещение за отдих и беседи) на книдяните (книдците от остров Книд) в Делфи. Една от тях била посветена на превземането на Троя, на другата било изобразено подземното царство. Всака композиция запълвала огромно поле (9 Х 4 м.) и включвала в себе си от 70 до 90 фигури, които се разпадали на отделни групи.

Така в първата композиция - “Превземането на Троя” в центъра и горе били изобразени гръцките вождове, когато съдат Аякс. Долу, по страните били убитите войни и плачещите пленници. Особено място заемала сцената, показваща Неоптолем, убиващ троянец. В друга група били нарисувани Елена и Андромаха. Накрая фреската включвала изображение на морския бряг и кораба на Менелай, а също така и части от крепостната стена с издигащата се над нея глава на дарвения кон. Следователно картината представлявала всъщност съчетание на редица самостоятелни епизоди. Същия характер трябва да е имала и композицията изобразяваща посещението на Одисей в Царството на мъртвите.

Втората част от творчеството на Полигнот се реализирала в Атина, където той често работел с майстора Микон. През 60-те години те създали фрески, посветени на Тезей. Полигнот изобразявал неговото участие в борбата на лапитите с кентаврите, а Микон едно посещение на морското царство. Малко по-късно Полигнот, Микон и Панен украсили портика на стоята, получила по-късно названието “Поикиле” (Пъстра, т. ест изрисувана) с творби на митологически и исторически теми (“Превземането на Троя”, “Амазономахията”, “Битката рли Маратон и “Битката при Иное”.

И тук е характерен изборът на теми възвеличаващи митичното минало на Атина (Амазономахията) и борбата на гърците с Идтока, която се асоциирала с неотдавна преживаната гръко-персийска война. Още по-забележително е много рядкото в изкуството на високата класика обръщане към конкретна историческа тема. Вероятно Микон на финала на своето творчество вече се отдалечавал от строгите принципи на високата класика. Дори някои спаменават, че той търсел портретно сходство и ако не точно това търсел индивидуалност на изображението. Счита се, че Полигнот е възможния автор на “Битката при Иное” и че той поместил в тази картина портретите на вождовете на сражението.

Ако за композиционните способи на Полигнот и Микон може да се съди по “Кратера от Орвето”, то известна представа за живописните приоми на 5 век ни дават белофонните лекити. Те по-адекнатно, отколкото вазите на червенофигурната техника пасват на живописните творби.

Като цяло трябва да се признае, че в края на 5 в. пр. Хр. античната живопис достигнала до едно по целенасочено развитие на своите изобразителни приоми и възможности. Тяхната задълбочена разработка обаче датира от 4 в. пр. Хр. т. ест през епохата на късната класика.

07 декември 2009

Съкровището от село Дъбене

video

Боровското съкровище

Открито е през есента на 1974г. при оран край Борово в Русенска област. Състои се от пет съда изработени от масивно сребро- каничка ритон, три ритона и купа. Съдовете са изработка на гръцки майстори с изключение на купата, която е дело на месното занаятчийство. От надписите върху два от ритоните и каничката, които се превеждат като “Котис от Беос” може да се предположи, че това са царски дарове към местния гетски владетел Котела или местно светилище. Според Тотко Стоянов в контекста на иконографските и стилови белези каната- ритон би могла да се датира между самия край на V и началните десетилетия на IVв.пр.Хр. С термина “съкровище” се обозначава находка извън контекста на археологически разкопки, погребения или селища. Те са предимно случайни и причините за тяхното заравяне в земята все още на са изяснени напълно. Според някои учени те са заравяни вследствие на бягство, но според други в това би могло да се търси и ритуален смисъл. Интересни са интерпретациите на Иван Маразов във връзка с укриването на съкровищата. Използвайки легендата за Траян, който търсил съкровищата на дакския владетел Децебал, укрити в коритото на реката Саргетия той се опитва да обърне внимание върху обстоятелството на намиране на Рогозенското съкровище, което е открито на брега на поток. Пак според него изхождайки от митологична гледна точка укритото съкровище е заровено, но с цел да бъде намерено, и то не от кой да е, а от човекът, който притежава качествата да стане цар . Тотко Стоянов дава и друга възможна хипотеза свързана с Боровското съкровище. Според него причините за неговото заравяне могат да се търсят в опустошителното земетресение в Добруджа причинило разрушаването на гетската столица Хелис. Може би това е акт на омилостивяване на земата.

Общи сведения за ритоните
Поради своята нефункционалност в ежедневната употреба те са сред най- забележителните съдове в тракийските съкровища превърнали се в символ на тракийското изкуство, въпреки нетракийския си произход. В своето изследване за Ритоните в Тракия Иван Маразов проследява тяхното развитие в Древния свят. Един от главните признаци на ритона са двата отвора. Такива съдове се срещат още в IIIхил.пр.Хр. с формата на животински глави. Според Тухелт поява на вази с животински глави е в средноминойския период II- III. В Гърция също се появяват ритони, но за разлика от “варварския свят” там те никога не се изработват от благороден метал, а предимно от глина. Най широка популярност ритонът от скъпоценен метал получава в Скития, като тук се срещат дори и ритони изпълнени в тракийската художествена традиция. Очевидно е, че ритонът има култова функция и играе ролята на царска инсигния в ритуала. Херодот посочва сред обичаите на скитите: “Веднъж в годината владетелят в своята област приготвя съд за смесване на виното. От този съд пият само тия, които са убили враг. А тия, които не са успели да убият още враг, не могат да пият вино от този съд, а са длъжни да стоят настрана като опозорени. За скитите това е най- срамното от всичко. Напротив, на всички онези, които са умъртвили много врагове се подават по две чаши и те ги изпиват наведнъж.”. За ритуалното предназначение на ритона ни подсказва и изображението на каничката от Борово.
Тракийските ритони завършват най- често с глави или протомета на животни. Обикновено това са бик, кон, елен, овен и козел. Особено популярен сред траките е конят. По обясними причини изтъкнати от древните автори това животно е почитано и някои изследователи го смятат като символ на царската власт, както и бикът има функции свързани с мъжествеността. В иконографското изобразяване на бика и коня Иван Маразов е склонен да види ахеменидска мода, която, която според него е била възприета от Тракия. Тези ахеменидски черти той вижда в изобразяването на гривата като равна ивица изпълнена с паралелни насечки, а долната и част е представена чрез врязани вълнисти линии. Друга ахеменидска традиция според Маразов е главата на животното да се привежда към шията. При това навеждане се образуват гънки, които майсторът е изобразил с врязани дъговидни линии, концентрично разположени около задната част на главата. В изображението на протометата на ритоните от Боровското съкровище Иван Маразов намира точни паралели с ритоните от Прага и Полтава, каничката от Враца, фалерите от Луковит и летница и др.
Относно технологията на изработване на ритоните може да се предположи, че протометата са били отливани, както и устията, след което умело са били припоявани към рога. Рогът пък е бил изработен от сребърен лист украсен посредством техниката на изчукване. Част от пластичните орнаменти са се поставяли в последствие чрез припояване.
Каничка- ритон. Описание.
Каничката- ритон от Боровското съкровище заслужава особено внимание, защотото тя е украсена не по традиционния начин, а в нея са изобразени сцени от митологията. Твърде вероятно е и тя да се явава централен съд в сервиза. Тя има яйцевидно тяло, заострено към дъното и снабдено с една дръжка. Според тотко Стоянов тялото на каничката е била изработена от три отделни части- тялото, шийката и дръжката. Според него тялото е отлято, а шийката огъната чрез изчукване. Отделните части от съда са били припоени. Сцената върху тялото на каничката е развито в два фриза. Каничката носи надписи с гръцки букви, изчукани с точки: “Kotyos eg Beo”. В долния фриз са изобразени шест фигури, които са по- големи спрямо фигурите от горния фриз, което подсказва, че това е основната сцена от композицията, а вдолния фриз са изобразени единадесет фигури. Долната композиция е разделена на две от изображение на кратер, поставен под чучур с форма на лъвска глава. Централната фигура от каничката е изображение на гола фигура на възрастен мъж седнал върху скала, застлана с меча или лъвска кожа. Той е с широко лице, къса брада, а на главата си носи венец от бръшлян. Фигурата е преставена насреща. Във вдигната си дясна ръка мъжът държи ритон с протоме на грифон, а в лявата си ръка, която е сгъната пред гърдите държи фиала. От дясно в гръб към възрастният мъж танцува гол ерос, а на лявата му ръка е завързана панделка. Срещу ероса седнал на камък силен свири на двойна флейта. В ляво на централната фигура отново в гръб към него е представена двойка мъж и жена седнали на камък. Фигурата на мъжа е изобразена на по- преден план, като дългата му коса е покрита с бръшлянов венец, а лицето му е покрито с дълга брада. Тялото му е горе, като част от мантията му, която е пстлана върху камъка покрива част от коленете му. Във вдигнатата си дясна ръка то държи ритон с протоме на сфинкс, а в лявата, която е сгъната пред гърдите държи фиала. Седналата до него жена е с дълга коса и грижливо прибран бритон, облечена в дълга до глезените дреха. Дясната и ръка е вдигната напред на нивото на раменете, а лявата отпусната облегната на коляното, като с тях държи предмет подобен на колан. Между двойката и кратера е разположен ерос с бръшлянов венец който в протегната си лява ръка подава фиала на жената.
За разлика от долния фриз, който вероятно представя угощение то горната композиция изобразява шествие. Торевтът е обозначил началото на шествието с двойка младеж и девойка прегърнати обрнати почти в ан фас в бавен ход. И двамата са наменати с мантии, а младежът в дясната си ръка през рамо носи тирс. Пред тях е изобразена менада в танцова стъпка, следва гол сатир с два бръшлянови клона в двете си ръце в бяг. Следващите две фигури изобразяват група от бакханки, като едната свири на двойна флейта в бавен ход, а другата пред нея танцува с лице към шествието. Следва гол сатир, превит под тежестта на торба и подпирайки се на дълъг тирс. Предпоследен или втори в шествието е силен преметнал през рамо дълъг тирс, а лявата ръка е вдигната в знак на поздрав. Пред него върви бакханка с нож.
На дъното на каничката в отделен фриз отделен от горния са изобразени три жерава поглъщащи риба. Жеравитен са изобразени симетрично разположени в кръг около дъното на съда. Този фриз е отделен от горните два чрез въжевидна пластична украса. Пластияна украса, но от волути ограничава и горните фризове на мястото, където се съединяват тялото и шийката.

Интерпретация на изображенията от каничката- ритон
Безспорно най- интересен предмет от Боровското съкровище се явява каничката със своята богата и сложна композиция. Въпреки детайлните сцени и наличието на отличителни знаци, сцената от каничката все още предизвиква дискусии около сюжета. Фактът, че в изобразителния текст се срещат двата ритона- този с протоме на кон и на сфинкс- са достатъчно ясен знак, че това е сервиз, а не случайно попаднали предмети. Според Иван Венедиков сюжета на каничката представя Залмоксис и свързания с него мистериален култ. За двойката мъж и жена на горния фриз Венедиков разпознава Дионис и Семела, но допуска, че е възможно да са Орфей и Евридика. Той свързва централната сцена като пир в подземното царство. Сред персонажите от централния фриз Венедиков разпознава Залмоксис, Зевс Керауниос и Персефона. Според него сцената най- вероятно е свързана със слизането на Дионис в подземното царство, който иска да прибере оттам майка си Семела. Според Иван Маразов обаче сцената от Боровската каничка представя култа към кабирите. Той успява да различи Дионис, но вече в централния фриз заедно с неговите отличителни знаци. За цялостното обяснение на сюжета Маразов включва и сцената от дъното на каничката, където са представени три водни птици поглъщащи риба. Той идентифицира птиците като жерави и съответно жеравите като част от Кабирическите мистерии. Пак според него безспорно на каничката е изобразен сватбен пир. В тази интерпретация се включва и Тотко Стоянов, който вийда в сцената сватбата на Дионис и Ариадна. Освен това той дава и много близки паралели, което потвърждава неговата интерпретация. Изхождайки от иконографията на други четири паметника, Тотко Стоянов смята, че каничката е твърде вероятно да е била изработена в ателие в северозападна Мала Азия в атели свързано с Дионисовия култ.
Ритон с протоме на кон
Ритонът е изработен от сребро с позлата. Дължината на рога е 20,2см.(същата дължина на рога има и ритона с протоме на сфинкс) Рогът е декориран с вертикални канелюри, като в горния си край те са закръглени, а между тях са поместени перли. Над тях във фриз е разположен гравиран орнамент на бръшлянова клонка. Според проф.Иван Маразов този орнамент само маркира мястото, където би трябвало да се припои лятият орнамент от бръшлянова клонка. Бордюрът на рога е украсен с овоиден орнамент, а в долната си част той се извива почти под прав ъгъл. Протомето на ритона е представено от галопиращ кон. Образът на животното е представен обобщено, но пластично са маркирани основните мускули и черти. Позлатата подчертава силуета и повишава декоративния му изглед: ноздрите, окото, гънките между главата и шията, гривата, мускулите на краката.
Ритон с протоме на бик

Ритонът с протоме на бик е силно фрагментиран от засегналия го плуг при откриването му. Рогът е къс и извит под прав ъгъл. Покрит е с хоризонтални канелюри ограничени отгоре с ред перли. За разлика от останалите два ритона тук липсва орнаментален фриз в полето над канелюрите. Протомето представлява предната част на коленичил бик- предните крака са подгънати, главата е приведена напред. Протомето е стилизирано, като главата е изработена с повече внимание към подробностите. Мощта на животното е обобщена от обобщена моделировка, която подчертава масивността на обемите. Конструкцията на ритона и украсата на рога свидетелстват за силно влияние от ахеменидското изкуство.
Ритон с протоме на сфинкс
Това е най- изящният ритон от боровското съкровище, като несъмнено той следва стриктно елинската традиция и вероятно е изработен от елински майстори. Рогът е дълъг и отлят от масивно сребро и украсен с много добре профилирани канелюри. Отгоре канелюрите се разширяват и завършват със закръгляване, като между краищата им са поставени малки перлички. Над канелюрите е изработен пластичен орнаментален фриз изобразяващ две бръшлянови клонки , които се срещат в центъра на предната част. Растението е представено изключително точно, а на мястото, където двете клонки се срещат са изобразени кичури плодове. Под тях върху канелюрите е кацнала птичка. Всичко това е отлято отделно като в последствие е припоено към фриза над канелюрите на рога.
Протомето представлява полуфигура на сфинкс. Женското лице е строго с правилни черти, изработено според класическите идеали на IVв.пр.Хр. Косите опасват челото като венец и са събрани в кок. Ушите и са продупчени в долната си част, което вероятно подсказва, че тя е носила и обици. На шията и е надяната красива огърлица, от която висят амфорки. Гръдната част на тялото на сфинкса е покрит с пера, а краката са му са изобразени като лъвски лапи. Докато при изобразяването на лицето и тялото липсва всякаква стилизация то при крилата тя е налице, като перата са изобразени в три последователни реда по дължината на крилото. Позлатата на ритона предава допълнителна художествена изящност, като с позлата са покрити гърдите, крилата, ноктите, огърлицата, косите, бръшляновата клонка, птицата и орнамента на бордюра.
Купа
Купата е разлата и лежи върху столче. Периферията и е украсена с овоиден орнамент. Снабдена е с две дръжки с форма на полукръг, които влизат в отвори в горната част на апликации с изображения на изцяло позлатени глави на сатири. Върху дъното и е разположена позлатена сцена на борба между грифон, който се е заканил да забие клюн в главата на легнала сърна. Изображението е стилизирано, а сцената категорично може да се свърже с местното тракийско изкуство.



04 декември 2009

Проф. Овчаров търси цитадела

Отново ще търсим останките от средновековния град Крън в Казанлъшко. Те бяха прекратени в края на 1989 г. поради липса на пари, обяви проф. Николай Овчаров вчера в Казанлък. Проучванията започват идното лято. Крън е била една от най-непристъпните крепости в късното Средновековие у нас и се е намирала най-вероятно между днешните казанлъшки села Крън и Енина. Проф. Овчаров направи и уникален подарък на историческия музей "Искра" в Казанлък. Той дари керамична плочка от XIII-XIV в. пр. Христа. На него пък му я дал негов работник от Казанлъшко. От едната страна на плочката са изобразени слънчеви лъчи, а от другата - богът Слънце.

Матей Бонев


източник: В-к Стандарт

03 декември 2009

Варненския некропол

Варненският некропол се датира в края на каменно - медната епоха (края та 5 хил.пр.н.е)халколит и отговаря на археологическите периоди Караново V и Караново VІ
Некрополът се намира на северния бряг на Варненското езеро, проучени са около 300 погребения. В тях са открити над 6 кг златни предмети. В некропола е представена една раннокласова крайбрежна цивилизация от Западното Черноморие, решително изпреварила синхронните и култури във вътрешността на континента. Повечето от крайбрежните селища на на тази ранна европейска цивилизация днес са потънали под водата.

Богатите погребения в центъра на некропола и бедните край тях, празните и символичните гробове, в някои от които има и глинени маски, оформени в грунта, показват, че аристокрацията е групирана около свой предводител. Безспорната социално - политическа задача на тази фигура изглежда усложнена и от неговите жречески функции. С еднаква степен на вероятност се предполагат култ към прародителя, които, обаче, не може да бъде идентифициран, както и култ към централно хтонично божество, сближено в най - общ порядък към богинята - майка.


Изучаването на духовната култура от епохата на халколита, както и на другите древни епохи е трудно, поради липса на писменни извори. По тази причина, откриването на Варненския некропол е от изключителна важност, при неговото проучването е необходимо да отделим внимание и на халколитното съкровище от Хотница.
Изучаването на Варненския некропол дава възможност да се определят три вида погребения: (виж. Ivanov, I., Varna and the birth of the Europen civilization and Myth, ritual and gold of a ‘civiliztion that did not take place’, by Maya Avramova: In Varna necropolis, The Down of Europen Civilization, Sofia 2000)
1-ви тип - погребения с полагане на трупа в легнало положение
2-ри тип – погребения с полагане на трупа в свито положение (хокер)
3-ти тип – символични погребения (cenoaphs)
“...Стадиите на развитие на религиозните представи, които са запазени в митологията, фолклора и ритуалите от древни времена могат да бъдат открити в проучените символични погребения от некрополите в Дуранкулак, Девня и Варна. Изглежда, че семантиката им трябва да се търси в изображенията на антропоморфни образи на пластичното изкуство и погребалните комплекси в предна Азия и Анатолия ...” Myth, ritual and gold of a ‘civiliztion that did not take place’, by Maya Avramova p. 20

Проучена е площ от около 7500 кв. м, на която са разкрити 294 гроба с повече от 3000 златни предмета с общо тегло над 6 кг. Само в един гроб има повече злато, отколкото всичкото злато, намерено по света от тази епоха.
Откритията във варненския некропол промениха схващанията за родината на цивилизацията. Оказа се, че варненският некропол е по-стар от Египет и Месопотамия. Налага се категорично твърдението, че около Варна се е зародила първата европейска цивилизация. Оттук на запад са проникнали металургията на медта и златото. Възрастта на некропола се преценява на повече от 6000 години.
Най-големите скептици разбраха, че некрополът е необикновено откритие, което не е само едно съкровище, а комплекс със световно значение за тази епоха.
От 1973 г. съкровището на варненския некропол започва да странства по света. То бе включено през 1973 г. в изложбата "Златото на траките", обходила почти всички световни културни центрове. През 1982 г. съкровището бе показано в продължение на седем месеца в Япония под името "Най-строто злато в света", Първата европейска цивилизация - Варна - България. През 1985 и 1988 г. бе показано в Германия. През 1989 г. то бе изложено във Франция, през 1994 г. в Израел, а днес се намира във Флоренция - една от културните столици на света.
Значението на варненския некропол ще се предценява тепърва. Има още да се разкопава от него и амбицията на варненските археолози е да направят една експозиция на място, за да може да се види как се откриват и как изглеждат гробовете с находките в тях.