Translate

27 октомври 2009

Археологическа сензация -Тракийска колесница на 1900 години

26 октомври 2009

Откриха кариерите на Цар Симеон

Археолози откриха варовиковите кариери, от които Цар Симеон е взел материала, за да построи дворците във Велики Преслав.

Оказа се, че каменните блокове са добивани близо до шуменското село Средня, което е на 15 километра от старата столица.

Уникалната находка разбулва мистерия, над която учени работят безуспешно повече от 100 години. Мястото било открито случайно от служители на Природен парк “Шуменско плато”, които правели карта на района.

Те помислили, че плитката пещера е скален манастир, а правоъгълните белези в стените взели за места за поставяне на икони. По-късно били извикани специалисти от музея.

“Когато видях всичко, ми се подкосиха краката. Трябваха ми 2-3 минути, за да осъзная, че очите ми виждат стара каменна кариера”, разказа днес директорът на Регионалния исторически музей в Шумен Георги Майсторски.

Вчера започнали сондажни проучвания, а днес специалистите вече са абсолютно сигурни, че са направили уникално откритие.

Структурата на камъка е абсолютно същата като на стените на двореца и крепостните стени в Преслав. Ясно се вижда, че от стените на изкопа са дялани блокове.

Повечето от тях са с размери 80х40х30 см, което е точният размер на блоковете в симеоновата столица.

На дълбочина около метър в пръстта пред кариерата археолозите се натъкнали на дребни натрошени камъни, което показвало, че блоковете са дообработвани фино на място и после са транспортирани до Велики Преслав с волски или биволски впрягове.

Намерени са и парчета от керамични съдове, вероятно ползвани от работниците.

“В кариерата открихме и старобългарски и стари рунически знаци, характерните за периода разцъфнали кръстове, както и на няколко места владетелския знак ипсилон”, каза Майсторски.

източник: Dnes.bg

25 октомври 2009

Археолог нищи тайник в храм

ТЪРГОВИЩЕ. Действащ храм е истинска съкровищница за археолозите. Това коментира проф. Николай Овчаров за най-старата църква в Търговищко - "Св. Георги Великомъченик" в с. Певец. Според него старината трябва основно да се проучи и изследва. Първоначално храмът е изграден през далечната 1752 г., а по-късно при силно земетресение през 1858 г. църквата е била разрушена и отново издигната от масивни каменни блокове. Според археолога по тях на външните стени на храма ясно личат издялани орнаменти и надписи. Върху фасадата се вижда знак, наподобяващ тамплиерски кръст, и два дракона в любовна прегръдка. Най-интересната находка в храма е запазен тайник с дълбочина около 1,5 м, който е служел за съхранение на църковна утвар по време на турското робство. На десния му свод е изсечен ктиторски надпис, където ясно личи името на майстор Рафаил от 1839 г., разчете старинното писание проф. Овчаров.

източник: в-к Стандарт

Яйлата

video

23 октомври 2009

ПАРТЕНОНА



Изкуството в Атина през 40-те и 30-те години на 5 в. пр. Хр. достига връхната си точка на съвършенство, достига своето “акме”, както са казвали самите древни гърци. То израз на най-големите постижения на полисната демокрация, за която свободата и героичността са висши човешки ценности. Най-висша изява на творческия гений на Фидий респективно на “високата класика” е цялостния скулпторен ансамбъл на Партенона. Със съвършената си пълнота този ансамбъл изразява това, което специалистите наричат още “зрял стил”.

Най-ранни по време са метопите на Партенона

.Донякъде те са се запазили само в изображенията на битката на гърците с кентаврите. Те са били работени от група скулптори, ръководени от Фидий. Но и в този уникален в историята случай геният имал проблеми, защото членовете на екипа му не били еднакво талантливи. Много от членовете на неговия екип все още били свързани с преживелиците на изкуството от първите десетилетия на ранната класика. В процеса на работата обаче Фидий успял да постигне единство на стила, въпреки трудностите.

Пластичната свобода, изразителната обобщеност на формите в композициите, даващи възможност да се разгърне буйното движение на кентаврите и героите, които са вписани в правоъгълните пространства на зофоросите са най-показателни за стиловите особености на това, което сега наричаме “зряла класика”.

( ПЛАН НА ПАРТЕНОНА)



Релефния зофор, опасващ целата от четирите външни страни е бил създаден по-късно от метопите. Той започва с изображение на събирането на ритуалните процесии. По-нататък се разгръща потокът на шествието, подчинен на пулсиращ ритъм, който ту се забавя, ту се ускорява. В заключителната си част композицията придобива все по-подчертана бавна тържественост.. Там участниците в процесията достигат целта си и предават приношенията си на жреците и движението им се изчерпва. Композицията свършва върху източната фасада с пир на боговете.

Началото на фриза, подготовката, събирането за процесия е разположено под западния фронтон и това е естествено, защото рехалния подход на празника на Панатенеите се осъществявало именно от запад.

Скулпторният ансамбъл на Партенона се увенчава от група фронтони. Те, особено западния фронтон, са дошли до нас в лошо състояние. Приблизителна представа за композицията на фронтоните ни дават някои изображения върху антични вази и особено т. н. Мадритски путеал (Puteal на латински означава оградата на кладенец). Но по-точна представа ни дават скиците, направени преди взривяването на барутните складове, разположени от турците в Партенона.

От тях става ясно, че в непосредствена близост до оста на западния фронтон се намирали фигурите на Атина и Посейдон, представени в стремително движение. Това била главната група на композицията, утвърждаваща движение от центъра към периферията. Това движение се уравновесявало от движението на страничните фигури Композицията на главния източен фронтон била посветена на раждането на Атина от главата на Зевс. Вляво тя завържвала с полегналия Кефал (или Тезей), а отдясно били разположени три почиващи си жени - Мойрите, богините на съдбата.

Ако това са мойрите. Според древните те се казвали Лахесис - името идва от жребий; Клото или “предящата”; И Атропос - неотратимата от пътя. Според другата интрепретация Афродита - съответно богинята на красотата и любовта; Пейто - богинята на убедителността и на красноречието и Диона -0 дъщеря на Гея и Уран, една от океанидите.

Юрий Колпински смята, че по убедително е да ги идентифицираме не като Мойрите, а като Афродита, Пейто и Диана.

В оригинала Фидий е подчертавал универсалното значение на сцената с раждането на божествата. В левия ъгъл на източния фронтон се виждат главите на конете, понесли колесницата на бога на слънцето Хелиос, а в десния главите на спускащите се коне на богинята на Ноща - Нюкс. Смяната на деня и ноща иносказателно говори за всеобхватното значение на изобразеното събитие. То има космическа мащабност.

Статуите от западния и източния фронтон на Партенона бележат върха на класиката. В тях тя е достигнала съвършено единство между възвишеното и жидненото, героичното и естественото.

Проблема за синтеза между скулпторната украса и архитектурата е намерил оригинално решение в другия паметник на Акропола - Ерехтейона. Неговата живописна асиметрична форма е обусловена от обстоятелството, че този храм е обединил тняколко по-древни светилища. Неизвестния архитект е превърнал това в художествено преимущество. Ерехтейонът противостои на Партенона със своето обемно-пространствено решение и с изтънчения артистичен характер на архитектурния образ. Това вече са тенденции свойствени за края на високата класика.

Монументалните статуи на корите-кариатиди са в поза на напрежение, понеже това всъщност са колони, върху които лежи покривната конструкция - анталемента. Те се явяват едновременно човешки образи и колони. Друг характер имат релефите от зофорите. Те са подчинени на принципите на стремителното развитие на движението в полосата на изображенията. В зофора на северния портик е бил намерен и своеобразен вариант на приложение на полихромията. Майсторът се е отказал от боите, но е използвал цветни материали - на фона на плочите от виолетов мрамор изпъквали сияещите с белотата си фигури и създавали ярък живописен ефект.

По друг начин е решен фризът на малкия храм Нике Аптерос. Тази композиция е слабо запазена, но въпреки това личи непринуденото разположение на фигурите. Играта на светлосенките в драпировките разкрива изпълнен с лека подвижност образ, хармониращ със стройните йонийски колони.

В мраморната балюстрада, обкръжаваща хлама са били вградени релефи, изобразяващи крилати Победи, прилетяли при своята приятелка безкрилата Нике (Някои релефи от балюстрадата, като например “Нике, влачеща към жертвеника бик” поразяват с енергията на движението, и със сочната дълбочина на контрастта на светлосенките.

Друга образна интонация отличава релефа с изображение на Нике, която си развързва сандала Нейният пеплос пада от рамото и това създава впечатление за интимност, която по-късно ще се развие в линията на Праксител през епохата на късната класика.

През ранната класика е построен и храма на Аполон Епикуриос в Басай, (или Васай, селище в Аркадия). Архитект на храма бил Иктион и той е бил построен в края на 5 в. пр. Хр. При него релефите са били разположени вътре в целата. При този архитектурен образец се вижда, че в консервативния дорийски ордер проникват нови елементи. Релефната украса се състои от обичайните “Амазономахия” и “Кентавромахия” В края на 5 в. пр. Хр. общия кризис на гръцкия полис, предизвикан от дългата Пелопонеска война всъщност открил един нов етап в развитието на класическата пластика. Настъпвало времето на късната класика.


Стопанство при древните българи

21 октомври 2009

Древните терми край Минералните бани са почти разкрити

След месеци усърдна работа през лятото древните терми в Минералните бани край Бургас са почти разкрити. Археологическите проучвания се извършват под ръководството на н.с. Цоня Дражева - директор на Регионалния исторически музей и д-р Димчо Момчилов - преподавател в Университет „Асен Златаров". Ценна помощ оказва и д-р К. Младенов, директор на Профилакториума „Бургаски минерални бани" ООД. Разкопките са финансирани от Община Бургас.

Общата площ на проучените части от древните бани е около 3.800 кв. м., а достигната максимална дълбочина е 6.3 м. при дъното на античните басейни. При новите разкопки е изцяло разкрита централната зала на баните, отоплителната система от специални глинени тръби, по които върви топлият въздух от каналите с гореща вода и отоплява каменните плочи на пода. При разкопките са открити помещения, в които са се съхранявали еквивалентите на днешните шампоани, балсами с жожоба и прочие благовония : ), които използвали посетителите в банята.

Източник: News.Burgas24.bg

08 октомври 2009

Кайро си иска "откраднати" археологически находки

Египет реши да преустанови всякакво археологическо сътрудничество с френския музей Лувър, докато не му бъдат върнати елементи от фараонска стрела, съобщи пред АФП директорът на музея в Кайро Захи Хавас.

Ние взехме решение да преустановим всякакво сътрудничество с Лувъра в очакване на връщането на тези "откраднати" археологически находки, намерени в гробница близо до Луксор (на 700 км южно от Кайро), допълни той.

Решението се отнася и за конференциите, организирани съвместно с френския музей, както и за археологическите разкопки, ръководени от Лувъра в местността Сакара, близо до Кайро, каза още Хавас.

Той уточни, че това радикално решение не е обвързано с провала на кандидатурата на египетския министър на културата Фарук Хосни за генерален директор на ЮНЕСКО.

източник: DNES.bg

07 октомври 2009

Тракийският град Хелис

За крепостното съоръжение в местността Сборяново край Исперих по- всяка вероятност може да се смята, че това е столицата на гетския цар Дромихет, Хелис. В историческите извори тя е известна във връзка с пленяването на Лизимах и отвеждането му там. Според изворите след смъртта на Александър Лизимах получава Тракия, където за да затвърди властта си той потушава едно след друго избухналите въстания, като си пробива път през старопланинските проходи побеждавайки Севт. Неговите успехи са прекъснати от владетеля на гетите Дромихет, който го пленява заедно със синовете му, а в последствие ги пуска. Тези събития се отнасят към края на IIIв.пр.Хр.
За да се проследи по- добре развитието на укрепения град край Сборяново и неговите особености ще е най- добре да се направи обобща картина на укрепените тракийски селища. Разбира се те не са еднотипни, но в основни линии носят своите отличителни белези. Голяма част от тях са изградени на естествено укрепени планински места и по- трудно достъпни върхове. Стените им са изградени от ломени необработен камък без спойка и следват очертанията на терена. Гръцката дума за тракийските укрепени селища е “тюрзис”, което на български означава “кула”.


Предполагаемия Хелис е изграден фърху плато, заобиколено от три страни от река Карпинец. Крепостната стена обгръща площ от около 100 дка. Стената огражда план с почти триъгълна форма. Изградените масивни стени имат ширина между 3,6- 4,2 м., като може да предположи, че височината и достига до 7-7,2 м., а с парапета не по- малко от 8 м. Тази крепост е единствената по рода си засега в Тракия, където се наблюдава спойка от глина. Стената е изградена от грубо оформени каменни блокове от местен варовик с пълнеж от различни по големина камъни и спойка от добре омесена глина, която се е изпичала на място до степен на отухляване. Липсата на кули може да предполага, че голямата ширина на стената не е единствено с цел здравина, а тя позволява струпването и свободното движение на на войски. Засега със сигурност е документирана кула единствено източно от южната порта. При проучването на крепостната стена са документирани северен и южен вход, като важна порта може би е съществувала и на югозапад. При документирането на ракопките могат добре да се проследят два строителни периода. При сондажни проучвания са открити и възможни квартали.
Интересното при плана е откриването на вътре;на крепостна стена. Тъй като вътрешно укрепление (цитадела) няма аналог в Такия, това откритие е неочаквано. Това вътрешно укрепление има площ от около 50 дка., докато цялото укрепление надхвърля площ от 100 дка. За сравнение може да се спомене, че цялата площ на Севтополис не е надхвърлял 50 дка. По отношение на жилищната архитектура може да се каже, че тя е следвала местната тракийска традиция. Сградите са строени със здрава дървена конструкция, измазана добре и от двете страни с глина. Има основание да се смята, че в околността има залежи на подходяща и качествена глина. Към културния пласт, който се отнася към втория строителен период са открити фрагменти от покривни керемиди, което говори за съществуването и на големи представителни постройки. При груб анализ може да се предположи, че градът е бил населяван най- малко от 1500- 2000 души, а като се прибавят и кварталите може да е имало население над 3000 души.
Основно значение за точната датировкана обекта имат амфорните печати, които са в изобилие и говорят за развит внос на гръцки предмети. Датировката дава основание да се смята, че градът е възникнал в края на 40-та или началото на 30-те години на IVв.пр.Хр. Данните засега сочат, че преди това на платото не е съществувало селище. За крайна дата се приема средата на IIIв.пр.Хр. Тя е определено посредством документирано земетресение около 250г.пр.Хр. Според мнението на сеизмолозите то е имало магнитут около или над 7-ма степен по скалата на Рихтер. Това е достатъчно силно по мащаб земетресение, за да превърне толкова процъфтяващ културен и търговски център в руини. Освен руините обаче липсват данни за пожари, липсват трупове и ценни вещи. Вероятно населението е било предупредено за наближаващото бедствие от по- малки трусове и се е изнесло вземайки всичко ценно със себе си. След това липсват данни да се твърди, че градът е бил построен наново.
Въпреки липсата на ценни предмети има основание да се твърди, че градът на гетите е бил проспериращ производствен център. Това е подкрепено от богатите находки на инструменти, керамика и др. Доказателства за наличието на работилници и производство на изделия от метал са налице. Такъв обект например е разрушената пещ в централния изкоп. Тя е била устроена в източния край на яма с елипсовидна форма, издълбана или дооформена в меката материкова скала. Богатите дъбови гори наоколо са неизчерпаем естествен източник на дървени въглища така неосходими за захранването на металообработващите пещи. Други инструменти подсказващи за процъфтяването на този вид занаяти са находките от тигели и поти, в които се е топял или изливал металът. С голяма степен на достоверност би могло да се определи и продукцията на градските ателиета. Това са фибули, пръстени, гривни, други накити и метални апликации. Особено значими са няколкото бронзови ядра, но те са отсечени само наполовина. Една от тях е бронзова монета, която въспроизвежда типа на драхмите на Истрия, а друга е бронзова имитация на тетрадрахмите от Александров тип. По този начин археологическите данни подсказват локализирането на един от центровете на имитативно монетосечене от ранноелинистическата епоха.
Освен местното производство на изделия добре са документирани и вносните. Тяхната идентификация се определя от амфорните печати, които за около 5% разкопана площ са 212 на брой. Това говори за оживени търговски отношения, като центровете обект на тези връзки могат да бъдат локализирани посредством тези печати. 140 или 66,03% от печатите са от Тасос, 43(20,28%) принадлежата на Синопе, а останалите се разпределят между Акантос(2), Кос(3), Хераклея(4), Херсонес(2) и други все още неиндефицирани центрове. Към тях трябва да се прибавят неподпечатаните амфори от Хиос, Пепаретос, т.нар. Солоха I, Коринт, Родос, Книд, Колофон и др. Монетите от Одесос, Калатис, Истрия и Месембрия сочат кои са били основните посредници в презморската търговия на гетския цар.
Неоспорими доказателства за локализацията на Хелис в резервата Сборяново все още няма, но до момента това е най- добрата хипотеза. Липсата на извори за града след случката с Лизимах е допълнителна спънка в правилната интерпретация. Според една от хипотезите, която вече е отхвърлена това е град Даусдава в Долна Мизия споменат от римския географ Клавдий Птолемей. Обяснението за столица или важен производствен център е подкрепено от високата производителна способност и наличието на огромно количество импортни стоки. Разбира се размерите на града съвсем не е маловажен, тъй като това е най- големият град открит на територията на Древна Тракия. Друг важен комплекс свързан с града е некрополът състоящ се от над 60 могили. Т.нар. “Гинина могила” дори се интерпретира като евентуална гробница на самия Дромихед.

Ранна класика - Атинският акропол


Разрушения по време на персийското нашествие Акропол известно време пустеел. Като се почне обаче от средата на 5 в. пр. Хр. започнало неговото основно преустройство.

Акрополът е разположен на хълм със стръмни скатове. Относително удобен за изкачване е само западния склон. Плоското плато на върха предоставя големи преимущества за отбрана и за строителство. На този хълм е възникнало най-старото селище на територията на Атина, което впоследствие се е превърнало в голям град. Още в 6 в. пр. Хр. на Акропола не се живеело. Той бил превърнат в цитадела и място на най-главните светилища.

Преустроения Акропол бил достоен за величието на Атинската морска държава. По замисъла на своите създатели той въплъщавал комплекса от естетически принципи на елинската култура. Това естествено било свързано с претенциите на Атина за политическа хегемония. Тези претенции се изразяват дори и в употребата в съчетание на двата ордера йонийски и дорийски, които, както видяхме, характеризират различни гръцки области.

Пресъздавайки сърцето на Елада майсторите на Акропола търесели да въплътят в зрими образи духовния принцип на атинската демокрация, формулиран в прочутите думи на Перикъл: “Ние обичаме мъдростта без изнеженост и красотата без (прихотливост) похотливост”. Мащабите на храмовете и монументалните статуи не подтискали човека, а били съразмерни с него и създавали героично-радостна среда. Ансамбълът се образувал от няколко съоръжения, разположени така, че зрително си взаимодействали едно друго. Така се създавала богата, последователно разгръщаща се във времето и пространството архитектурна композиция. Център на ансамбъла е храмът на Атина Партенос -–Партенона. Той е създаден от архитектите Иктион и Каликрат в периода от 447 до 438 г. пре Хр. Скулпторните фризове продължили да се работят и монтират до 432 г.

Партенонът има по 8 колони по късите страни и 17 по дългите. Целият е построен от квадри от пентелийски мрамор, изидани без спойка. Колоните на Партенон са поставени по-начесто отколкото при ранните дорийски храмове. Антаблементът не е толкова масивен и това създава усещането, че колоните с по-голяма лекота носят покривните конструкции. Майсторите са хармонизирали слабите извивки на стилобата и антаблемента и са придали на колоните незначителен наклон към центъра на сградата. Тези оптически ефекти са внесли в облика на Партенона черти на изключителна подредба без да се притъпи живото чувство за известно напрежение. Благородството на материала, от който е изграден храма на Девата позволило да се ограничи обичайното за гърците оцветяване на архитектурните детайли. С цвят само са подчертани конструктивните детайли, образуващи цветен фон на скулпторите. Синият цвят е използван като фон на метопите и фронтоните, а червения за триглифите. Празничната тържественост на съоръжението се подчертавала със сдържано осъществено позлатяване.


(КАРТА НА АКРОПОЛА)

Общата логика на ансамбловата планировка н
а Акропола е обусловена от посоката на движението на религиозните процесии, свързани с култа към богинята на града – Атина. Пристъпвайки към хълма от западната страна и изкачвайки се (по пандусу) участниците в процесията се приближавали към портика на Пропилеите, издържан в строг дорийски стил, проектирани от архитекта Мнесикъл и осъществени през 437-432 г. пр. Хр. Контрастирайки с величавата внушителна колонада на Пропилеите следвало близкото до входа храмче на Нике Аптерос, дело на архитекта Каликрат, осъществено между 449 и 420 г. пр. Хр

То се издигало вдясно от голяма отвесна скала. Компактния, приличен на мраморен кристал куб на този малък храм се белее сияйно на фона на небето. Когато посетителят подхожда към входа на Пропилеите, храмчето на Нике се скрива от полезрението му. Но той получава директно да съпостави дорийския и йонийския ордер през величествената дорийска колонада на Пропилеите, когато между тях види строините йонийски колони на храма на Нике Аптерос, безкрилата Победа.

Като се качи на Акропола посетителят виждал (някога) голямата бронзова статуя на Атина Промахос – охранителката на града. При приближаване на статуята настъпвал момента, когато тя преставала да се вписва в полезрението му и пред него се разкривал самият Партенон


Главния вход на Партенона се намира от източната страна и религиозната процесия не спирала пред западната фасада, а обикаляла храма, отивала по-нататък по протежение на северната му страна. Смята се, че свещенния път минавал през центъра на Акропола, защото Партенонът се намира вдясно от средната ос на хълма. Подхождайки от северната страна на храма, откъдето той вече не се възприемал цялостно, участникът в процесията виждал вляво и почти отпред изящното здание на Ерехтейона, построено в периода от 421 до 406 г. пр. Хр.


Ерехтейонът (Erexqeion, to) – храмът на Ерехтей бил посветен на родоначалника на Атинския етнос. Той бил автохтонен, родила го самата земя, възпитала го богиня Атина и го пренесла на Атинския некропол. Тук именно той станал герой и родоначелник на жителите на Атика и затова тя се нарича “земя на Ерехтей” (Erexqeos gaia). Неговият внук, царувал след смърта на баща си Пандион също се казвал Ерехтей. Затова неговата дъщеря, от него и от Орейтия, Клеопатра, съпруга на Финей, у Софокъл “семе на старото коляно на Ерехтеидите (Erexqeidai). Така се наричат потомците на Ерехтей в Атика и на остров Саламин. Една от атическите фили се нарича Ерехтеида (Erexqeidos).

Съпоставянето на кристално ясния Партенон с асиметрията и свободната композиция на Ерехтейона допълва контрастното съпоставяне на дорийския и йонийския ордер, което възниква при входа на Акропола. На фона на южната стена на Ерехтейона изпъквал неголям портик, в който колоните били заменени с фигурите на кор-кариатиди. Техният непринуден и величав покой подсилвал драматичната енергия на борещите се двойки от метопите на Партенона.

При архитектурната планировка на Акропола липсва симетрично, фронтално равновесие. Този пример ни показва колко гъвкаво било разбирането на гърците за функционалност. При решаване на градостроителните задачи се прилагали и принципи, които са противоположни на установилата се през 5 в. пр. Хр. Хиподамова система. Тя предполага застройко на града на основата на мрежа от улици, пресичащи се под прав ъгъл. Тази система има за модулна еденица правоъгълният квартал.

При решаване на уникалните съоръжения на Акропола са приложени принципите: Първо: функционалността се състояла в последователно развитие на отделните звена на ансамбъла. Втора: Цялостната картина предизвиквана от ансамбъла се създава от смяната на зрителните възприятия, построени върху прости и ясни съпоставки – фасадата на Пропилеите и малкото храмче на Нике Аптерос, дорийската колонада на фасадата на Пропилеите и техния йонийски интериор – Атина Промахос и Партенона, Партенона и Ерехтейона.

Тематиката и логиката на поместването на скулпторите в ансамбъла била неразривно свързана с общественото и културното предназначение на Акропола. Така господстващата над Акропола статуя на Атина Промахос напомняла за божественото покровителстване над града. Заедно с това тук има и метафора, напомняща за неговата военна мощ. Композицията на западния, възприеман още отдалече фронтон на Партенона въплощавала митичната история на Атика – спорът на Атина с Посейдон за първенство в земята на Атика (в този спор победила богинята, като създала маслината, изиграла голяма роля в земеделието на областта). Сюжетите на метопите също били посветени на митичната история на Атика – битката на гърците с амазонките (съгласно легендата атинянинът Тезей отблъснал нападението на амазонките над Атина), кентавромахията (борбата на гърците с кентаврите олицетворявала победата на човешкия разум) и превземането на Илион (тази тема след войната с персите се асоциирала с победата на елинството над персийската деспотия).

След западния фронтон в полезрението на посетителя попадал фриза-зофор, обтичащ целата и възприемащ се през колонадата като редица, разчленени от колонадата отрязъци. Имено тази промяна на зрителните точки, тази разчлененост подчертавала непрекъснатия поток на изобразената процесия, народното шествие на Големите Панатенеи. Величествената процесия на свободните елини органично се вплитала в системата на образите, посветени на богове и героични събития от миналото. Тук особено пълно се проявява отсъствието на мистична граница между образите на боговете и хората. Проявява се единство в тяхното пластично възприемане.

Обикаляйки храма зрителят виждал източната фасада, пред която се извършвали жертвоприношенията. Той бил посветен на раждането на Атина. На метопите била изобразена Гигантомахията, т. ест победата на олимпийските богове над стихийните сили в света. Цикълът скулптори завършвал с поместената във вътрешността на храма хризоелефантинна статуя на Атина Партенос. Нагледни примери за хризоелефантинана техника са фрагментираните статуи от 6 в. пр. Хр., открити в Делфи


Съществуват сведения от древни автори, които позволяват да се предположи, че Фидий е употребил при създаването на Атина Партенос злато с различни цветови тонове. Това давало възможност за по-ефектна пластичност. Подобем приом се е прилагал и при изработването на други златни предмети и украшения. Например античната златна патера от Ермитажа, открита в Северното Причерноморие, изпълнена от злато с два цветови отенъка.

Образът на култовата статуя на Атина Партенос в Партенона бил забележителен именно с култовата си тържественост и величие. Вероятно ефектът от съчетаването на златото и слоновата кост е внасял отенък на известна хладна парадност. Приблизителна представа за нейния облик ни дава т. нар. “Атина Варварикион” от Атинския музей. Фигурата на Атина Партенос се отличава с известна алегорична претовареност – Атина била представена в шлем, овенчан с фигури на грифони. На протегнатата ръка, опираща се на постамен тя държала Нике, а с другата придържала щит с изображение на битката на гърците с амазонките. Според Плутарх създаването на статуята на Атина Партенос довело до обвинение на Фидий, че разхищавал злато. Опровергаването на това обвинение не спасило скулпторо от затвор. Този разказ се счита за малко вероятен, но в него се съдържа интересно описание на щита и реакцията, която той събуждал у атиняните: “но над Фидий тежала завист, заради славата на неговата творба, особено затова, че той изобразил на щита сражението с амазонките и самия себе си в образа на плешив старец, вдигнал с двете си ръце камък. Точно такd той представил тук и прекрасен портрет на Перикъл, държащ вдигнато копие пред лицето си. Портрета бил направен майсторски, като че ли Фидий се е стремил да прикрие сходството, но Перикъл се виждал от двете страни на копието”.