Проучването на селищните могили в нашите земи е започнало в края на ХІХ век. През 1898-1903 г. французи любители на старини са разкопали селищни могили до Ямбол, Прослав (Мечкюр) и Костиево, Пловдивско. Разкопки на селищни могили са правили още Анастас Чилингиров (в Невски Султан (гр. Попово, Разградско), Шуменско, през 1905 г.), Карел Шкорпил и Д. Костов в Русе, през 1912 г. Рафаил Попов е правил разкопки на могилите до Салманово, Шуменско и през 1914 г. е започнал проучване на Коджадерменската могила, а още през 1911 е предприел разкопки на могилата в Деве Барган. Проф. Гавраил Кацаров е проучил могилата до Кирилметодиево (сега Кирилово, Хасковско) в 1912 г. По-късно могилата в Кирилово е била разкопавана от германския археолог Карл Бител (K. Bittel).
Тези първи праисторически разкопки на селищни могили в България са имали само сондажен, разузнавателен характер. Главната цел е било попълване на местните колекции в учредяващите се музеи и музейни сбирки. Изключение правят разкопките на Рафаил Попов в Коджадермен и Салбманово, Шуменско. Нашият пръв праисторик е имал солидна теоретична и практическа подготовка. Разкопките му са били целенасочени. Основната му задача била да изследва живота и културата на обитателите на селищата, стрити в селищните могили. Най-резултатни са разкопките на Попов на могилата Коджадермен и Салманово. Те донесли богата информация и показали, че селищните могили крият в недрата си ценни археологически материали, които имат стойност не само за историята, но някои от тях са паметници на най-древното изкуство и говорят за богатия духовен живот на праисторическия човек. Преобладаващата част от откриваните материали датирали от меднокаменната епоха.
След Първата световна война в праисторическите разкопки активно се включва младия тогава Васил Миков. Той е разкопавал селищната могила до Кубрат (Балбунар), Русенско през 1924/25 г., могилата при Веселиново (Азапкьой), Ямболско (1935 г.). Миков пръв обръща внимание на Карановската селищна могила и провежда на нея първите разкопки през 1936 г.
Неговите археологически проучвания се насочват към селищната могила при Завет, Бургаско (1939), която е разположена на стратегическо място между днешна Южна и Северна България. През същата година той предприема и първите разкопки на телл “Юнаците” при едноименното село в Пазарджишко.
Васил Миков продължава да работи и след Втората световна война като разкопава селището при с. Криводол, Врачанско (1946), продължава телл “Караново” (1946-1957), започва Дипсизката могила до Езеро пре Нова Загора (1952-1058).
След Втората световна война в праисторическите изследвания на селищните могили се включва младия български учен Георги Ил. Георгиев. Той започва разкопки на селищните могили до с. Колена, Старозагорско (1947), Русенската могила (1948-1953), разположена на стратегическо място недалеч от Дунав, продължава започнатата от Миков в Караново (1947-1957І, до Загорци, Сливенско (1947, Калино, Шуменско (1947), Кремиковци, Софийско (1958-1959). Георгиев предприема изключително големи разкопки на Азмашката могила в Стара Загора.
Николов, В. Проф. Г. И. Георгиев - Размисли за учителя. - Археология, ХХХVІІ, 1995, кн. 1, 12-14.
Проф. Г. Георгиев почина през януари 1988 г. На пишещагта му машина остана недовършена статията за каталога на голямата българска праисторическа изложба в Саарбрюкен, Германия. Преди нея той вече беше публикувал в български и чужди издания около 60 научни изследвания, изложени в статии и студии. Научната му продукция е сравнително скромна по обем, но за сметка на това неговите изследвания остават актуални точните му теренни наблюдения Административната и научно-организационнта му дейност и многобройните спасителни разкопки на му позволиха да подготви окончателните публикации върху проучените от него селища и селищни могили, включително и върху основното дело на живота му - Карановската могила. Той успя обаче да подготви едно поколение специалисти.
Пътят на проф. Георгиев към голямата наука е предопределен от спечелването на конкурс за държавна стипендия, което му дава възможност да специализира праисторическа археология във Виенския университет (1941-1944V при един от най-добрите специалисти проф. О. Менгин. Поради спецификата на следвоенния перод в България и заради негативното отношение на марксиската историография към някои от тезите на Менгин, проф. Георгиев избягваше да говори за научните си занимания във Виена. Но този период е бил решителен за изгръждането му като учен.
През 1945 г. Георгиев е назначен в Археологическия музей - София (по-късно Археологически институт с музей на БАН). В него работи като асистент и научен сътрудник, от 1961 г. е старши научен сътрудник, а от 1974 - професор по праистория (първият проф. по тази научна дисциплина в България). Бил е научен секретар на Института, а от 1965 до 1982 - ръководител на Секцията по праистория. Четеше курсове лекции по праистория на Българските земи в Софийския, Великотърновския и Залцбургския университет. Отделни лекции е чел в много други европейски градове. Беше член на Италианския Институт по пра и протоистория във Флоренция.
Проф. Георгиев ръководи археологически разкопки на редица праисторически обекти, но основните му научни интереси бяха насочени към неолита и халколита на Тракия. Между проучваните селища са Караново (съвместно с В. Миков) и изцяло проучените селищни могили Азмашка, Кадзанлък и Чавдар.
Още при първите си разкопки Георгиев изработва и прилага подходяща методика за проучване като съсредоточва вниманието си върху проучването на жилища. Поради интерес към неговата индивидуална методика е канен като консултант на праисторически обекти в чужбина. Неговите разкопки често са посещавани от чужди колеги, за да наблюдават прочулата се методика.
Георгиев влиза в голямата световна наука през есента на 1959 г. на симпозиума “Европа в края на каменната епоха” в Чехословакия. Както свидетелства председателят на заседанието проф. Н- Я. Мерперт, докладът на Георгиев направил огромно впечатление на аудиторията, състояща се от елита на световната праисторическа науко. Това бил най-дългия доклад, регламентът бил превишен няколко пъти, но никой не протестирал. Всички били заслепени от блясъка на карановските находки, от пределно ясната систематизация и периодизация на културните слоеве и находките в тях. От перфектната логика на представеното изследване. Докладът на почти неизвестния до този момент археолог демонстрирал голямата ерудиция на автора. Всички осъзнавали, че без праисторическите проучване в България Югоизточна Европа ще остане бяло петно. С този доклад, според проф. Н. Мерперт българската праистория излязла триумфално на сцената на ивропейската праистория.
С публикуването на разширения вариант на доклада в Прага, кокто и с многобройните си статии и доклади проф. Георгиев доизгради и утвърди Карановската хронологическа система и тя се превърна в основен репер на културите в Югоизточна Европа. Минималните промени, които напоследък се налагат в тази система, не се дължат на грешки и недоглеждания на Георгиев, а на липсата на напластявания от някои фази на неолита и енеолита по времето, когато тя е създадена.
В последните години от своя живот проф. Георгиев заедно с проф. Щефан Хилер от Залцбургския университет допълни разкопките в Караново - той беше напълно сигурен в направените от него преди 30 години изводи върху стратиграфията и периодизацията на тази селищна могила.
Като ръководител на секцията по праистория при Археологическия институт проф. Георгиев даде рамо на десетки музейни работници да израснат в праисторията. Много негови ученици като покойния Александър Бонев, проф. Васил Николов и др. сега с достойнство представят праисторическия дял от българската археология.
Тези първи праисторически разкопки на селищни могили в България са имали само сондажен, разузнавателен характер. Главната цел е било попълване на местните колекции в учредяващите се музеи и музейни сбирки. Изключение правят разкопките на Рафаил Попов в Коджадермен и Салбманово, Шуменско. Нашият пръв праисторик е имал солидна теоретична и практическа подготовка. Разкопките му са били целенасочени. Основната му задача била да изследва живота и културата на обитателите на селищата, стрити в селищните могили. Най-резултатни са разкопките на Попов на могилата Коджадермен и Салманово. Те донесли богата информация и показали, че селищните могили крият в недрата си ценни археологически материали, които имат стойност не само за историята, но някои от тях са паметници на най-древното изкуство и говорят за богатия духовен живот на праисторическия човек. Преобладаващата част от откриваните материали датирали от меднокаменната епоха.
След Първата световна война в праисторическите разкопки активно се включва младия тогава Васил Миков. Той е разкопавал селищната могила до Кубрат (Балбунар), Русенско през 1924/25 г., могилата при Веселиново (Азапкьой), Ямболско (1935 г.). Миков пръв обръща внимание на Карановската селищна могила и провежда на нея първите разкопки през 1936 г.
Неговите археологически проучвания се насочват към селищната могила при Завет, Бургаско (1939), която е разположена на стратегическо място между днешна Южна и Северна България. През същата година той предприема и първите разкопки на телл “Юнаците” при едноименното село в Пазарджишко.
Васил Миков продължава да работи и след Втората световна война като разкопава селището при с. Криводол, Врачанско (1946), продължава телл “Караново” (1946-1957), започва Дипсизката могила до Езеро пре Нова Загора (1952-1058).
След Втората световна война в праисторическите изследвания на селищните могили се включва младия български учен Георги Ил. Георгиев. Той започва разкопки на селищните могили до с. Колена, Старозагорско (1947), Русенската могила (1948-1953), разположена на стратегическо място недалеч от Дунав, продължава започнатата от Миков в Караново (1947-1957І, до Загорци, Сливенско (1947, Калино, Шуменско (1947), Кремиковци, Софийско (1958-1959). Георгиев предприема изключително големи разкопки на Азмашката могила в Стара Загора.
Николов, В. Проф. Г. И. Георгиев - Размисли за учителя. - Археология, ХХХVІІ, 1995, кн. 1, 12-14.
Проф. Г. Георгиев почина през януари 1988 г. На пишещагта му машина остана недовършена статията за каталога на голямата българска праисторическа изложба в Саарбрюкен, Германия. Преди нея той вече беше публикувал в български и чужди издания около 60 научни изследвания, изложени в статии и студии. Научната му продукция е сравнително скромна по обем, но за сметка на това неговите изследвания остават актуални точните му теренни наблюдения Административната и научно-организационнта му дейност и многобройните спасителни разкопки на му позволиха да подготви окончателните публикации върху проучените от него селища и селищни могили, включително и върху основното дело на живота му - Карановската могила. Той успя обаче да подготви едно поколение специалисти.
Пътят на проф. Георгиев към голямата наука е предопределен от спечелването на конкурс за държавна стипендия, което му дава възможност да специализира праисторическа археология във Виенския университет (1941-1944V при един от най-добрите специалисти проф. О. Менгин. Поради спецификата на следвоенния перод в България и заради негативното отношение на марксиската историография към някои от тезите на Менгин, проф. Георгиев избягваше да говори за научните си занимания във Виена. Но този период е бил решителен за изгръждането му като учен.
През 1945 г. Георгиев е назначен в Археологическия музей - София (по-късно Археологически институт с музей на БАН). В него работи като асистент и научен сътрудник, от 1961 г. е старши научен сътрудник, а от 1974 - професор по праистория (първият проф. по тази научна дисциплина в България). Бил е научен секретар на Института, а от 1965 до 1982 - ръководител на Секцията по праистория. Четеше курсове лекции по праистория на Българските земи в Софийския, Великотърновския и Залцбургския университет. Отделни лекции е чел в много други европейски градове. Беше член на Италианския Институт по пра и протоистория във Флоренция.
Проф. Георгиев ръководи археологически разкопки на редица праисторически обекти, но основните му научни интереси бяха насочени към неолита и халколита на Тракия. Между проучваните селища са Караново (съвместно с В. Миков) и изцяло проучените селищни могили Азмашка, Кадзанлък и Чавдар.
Още при първите си разкопки Георгиев изработва и прилага подходяща методика за проучване като съсредоточва вниманието си върху проучването на жилища. Поради интерес към неговата индивидуална методика е канен като консултант на праисторически обекти в чужбина. Неговите разкопки често са посещавани от чужди колеги, за да наблюдават прочулата се методика.
Георгиев влиза в голямата световна наука през есента на 1959 г. на симпозиума “Европа в края на каменната епоха” в Чехословакия. Както свидетелства председателят на заседанието проф. Н- Я. Мерперт, докладът на Георгиев направил огромно впечатление на аудиторията, състояща се от елита на световната праисторическа науко. Това бил най-дългия доклад, регламентът бил превишен няколко пъти, но никой не протестирал. Всички били заслепени от блясъка на карановските находки, от пределно ясната систематизация и периодизация на културните слоеве и находките в тях. От перфектната логика на представеното изследване. Докладът на почти неизвестния до този момент археолог демонстрирал голямата ерудиция на автора. Всички осъзнавали, че без праисторическите проучване в България Югоизточна Европа ще остане бяло петно. С този доклад, според проф. Н. Мерперт българската праистория излязла триумфално на сцената на ивропейската праистория.
С публикуването на разширения вариант на доклада в Прага, кокто и с многобройните си статии и доклади проф. Георгиев доизгради и утвърди Карановската хронологическа система и тя се превърна в основен репер на културите в Югоизточна Европа. Минималните промени, които напоследък се налагат в тази система, не се дължат на грешки и недоглеждания на Георгиев, а на липсата на напластявания от някои фази на неолита и енеолита по времето, когато тя е създадена.
В последните години от своя живот проф. Георгиев заедно с проф. Щефан Хилер от Залцбургския университет допълни разкопките в Караново - той беше напълно сигурен в направените от него преди 30 години изводи върху стратиграфията и периодизацията на тази селищна могила.
Като ръководител на секцията по праистория при Археологическия институт проф. Георгиев даде рамо на десетки музейни работници да израснат в праисторията. Много негови ученици като покойния Александър Бонев, проф. Васил Николов и др. сега с достойнство представят праисторическия дял от българската археология.
Няма коментари:
Публикуване на коментар