Translate

30 юни 2010

Казанлъшката гробница

video

Събраха имането на одрисите


Златните фиали от Долно Атанасово
Фото Красимир Свраков
Навярно малцина у нас знаят какво е това рамфея. Сега любознателните не само могат да видят това древно оръжие на траките, но и да разберат как се използвало. Няма нужда да се ровят в книгите или в интернет. Достатъчно е да посетят новата експозиция на Националния исторически музей "Съкровищата на одриските воини". Изложената рамфея вероятно е била използвана в много битки. Дългото 1,4 м острие еднакво добре е вършило работа и като копие за ръкопашен бой, и като меч, обяснява един от експертите в НИМ д-р Лазар Гичев. Той е категоричен, че използването на рамфеята изисква изключителна подготовка, което от своя страна дава основание да се говори за съществуването на тракийска бойна школа.
Но и самата изложба е уникална като цяло, защото е резултат от обединените усилия на 8 музея - НИМ, националния археологически и тези от Пловдив, Сливен, Стара Загора, Ямбол, Казанлък и Нова Загора. С една дума от земите на древното царство на одрисите - най-голямото и мощно тракийско племе.
Посетителите на музея в Бояна могат да се запознаят с общо над 300 изключително интересни предмета, принадлежали на одриската аристокрация и открити предимно в надгробни могили.
А че одрисите са били наистина могъщ и богат народ, свидетелстват изложените предмети. За прадедите ни златото, среброто и бронзът не са били лукс, а бит. Достатъчно е само да се видят находките от Златиница, Ямболско. Те произхождат от гроба на тракийски принц от IV в. пр. Хр., и се показват за първи път събрани на едно място. Гостите на НИМ ще могат да разгледат отблизо златен венец с апликации, пръстен-печат, наколенник, два невероятни ритона от сребро, уникална желязна ризница със защитна яка, сребърни апликации, шлем и копие.
Друг акцент в изложбата е бронзовият шлем на цар Севт III, открит от покойния археолог Георги Китов в гробницата под могилата Голяма косматка, Казанлъшко. На лицевата част на шлема е изписано името на известния одриски владетел на старогръцки.
Голям интерес се очаква и към намерените в Сливенско златни нагръдник и фиала, както и част от златна огърлица от некропола на тракийския град Кабиле до Ямбол.
Истинско бижу са и бронзовите наколенници от могилата Голяма Косматка.
За първи път се излагат и двете златни фиали, открити отдавна край село Даскал Атанасово, Старозагорско. Те са били три, но едната е изчезнала, а от втората се е запазила само малка част. Другото парче се е превърнало в златни пломби, докато находката е спасена от археолозите.
Уникални са и лабрисите - двойните брадви от местността Кози грамади в Средна гора. Най-малката от тях е позлатена, и е изпълнявала ролята на царски жезъл при различните церемонии. Спонсор на изложбата, която ще гостува в НИМ до края на октомври, е фирма RED DEVIL CATERING.

източник: в-к Стандарт




29 юни 2010

РАННА ХРИСТИЯНСКА АРХИТЕКТУРА (IV-VII В.)

Паметници, илюстриращи най-ярко настъпилите след Миланския едикт промени в духовния живот на населението на днешните български земи, са: църквата Св. София в Сердика, ”Голямата базилика “ в Месемврия, ”Червената църква” край Перущица.

Храмът “Св. София” в Сердика, най-голямата християнска базилика, построена на Балканския полуостров през V в., в основите на която има останки от две по-ранни църкви. План.

Храмът “Св. София” - общ изглед днес.

Централно-куполната, т.нар. “Червена църква”, край днешна Перущица, датираща от VІ в. Общ изглед.

Базиликата “Св. София” в София е придобила вид, близък до съществуващия днес, през VІ в. Тя е трикорабна базиликална сграда с внушителни размери за времето си 46,5/23/16,10 при височина на купола 19,70. В основите на сградата са запазени субструкциите на две също базиликални църкви от ІV и V в., времето, когато Сердика е била средище на християнството и създаващото се тогава изкуство на източноправославния свят. Наличието на напречен кораб - трансепт се счита за иновация в църковното строителство на времето в тази част от света. На пресечницата между централния кораб и трансепта се издига купол. Стълбовете, които разделят трите кораба, са масивни. Апсидата е една. Нартексът обхваща цялата ширина на сградата, като от юг и север завършва с елипсовидни помещения, над които са се издигали кули.

Храмът до ХV в. е бил действащ. През ХVІ в. е превърнат в джамия, но след сериозни разрушения от земетресения бил изоставен. През 30-те години арх. Ал. Рашенов прави първата реставрация. По негов проект се изработва и сега съществуващият иконостас. През 1989 г. арх. Васил Китов предприема реставрационни и консервационни работи, които придават на сградата вида, в който може да бъде видяна днес с цялата си внушителна монументалност.

Св.София в Константинопол - еталон за източноправославен храм

През VІ в., когато в Сердика се построява най-представителната трикорабна базилика във византийския свят, в центъра на Византия, Константинопол, бива издигната църквата, която се превръща в еталон, тъй като чрез нея се развива нов символизъм, първо равнище на византийската литургична интерпретация, получило вербален израз в Мистагогията на Максим Изповедник по-късно (ок. 630 г.). Това е един от редките случаи, когато архитектурата изпреварва с един век писаното слово, за да въплъти и предаде чрез своя “език” идеи и за да формира понятия, на които богословието все още не е намерило точен вербален изказ.

Създатели на храма са Исидор от Милет и Антимий от Трал. Строителството започва в 532 г., а храмът е осветен през 537 г.

Архитектурата на храма “преразказва” космологията на християнството, обединявайки я с идеята за божествения произход на императорската власт. В композиционните елементи и връзката между тях са вложени смислови значения, които стават основополагащи за източното православие.

Композиционната схема на храма има за свои прототипове базиликата на Максенций и Пантеона (храма на всички богове) в Рим, както и куполните базилики в Мала Азия. Тя съвместява октогонална и трикорабна схеми, т.е. прототипа на мартириум и църква за народа. Октогонът е силно разтеглен по надлъжната си ос, а колоните на трикорабното пространство са превърнати в мощни стълбове, които носят големия централен купол с диаметър почти 32 м и двата полукупола, покриващи образуваната в план елипса.

Храмът “Св. София” в Константинопол, издигнат между годините 532 и 537 г. Придобил славата на “идеален” православен храм и приет като еталон за храмово строителство в източноправославния свят. Вътрешно пространство.

“Св. София” в Константинопол - план.

автор: Маргарита Коева

литература:

1. Архитектурното наследство на България. С., 1988.
2. Архитектурата на Българското възраждане. // СТИГА при БАН, С., 1975.
3. Бербенлиев, П. Архитектурното наследство по българските земи. С., 1987.
4. Василиев, А. Черковното строителство в София до Освобождението. // Юбилеен сборник на Дружество “Ив. Денкоглу”, 1898-1939. С., 1939.
5. Василиев, А. Църкви от по-ново време в Несебър и Созопол. // Извори на Народния музей в Бургас. С., 1950, Т. I.

Иванко убиецът на Асен погребан в Асеновград?


ДНК експертиза на скелета на почти двуметров мъж, прободен в гърба и погребан под стените на Асеновата крепост, ще поиска кметът на Асеновград д-р Христо Грудев.

Само сравнителна ДНК експертиза на находката и скелета на Цар Калоян във Велико Търново може да докаже родството и оттам дали открития преди три години средновековен гроб и човешки останки в него са действително на Иванко убеца на Асен, съобщи Грудев и допълни, че общината е готова да финансира скъпото изследване.

Предполагаемият скелет на Иванко се пази и до момента в кашон в градския исторически музей.

Върху интересната находка бе намерена и монета с датировка на сечене 1208-1230 година, а последните категорични данни за Иванко са от 1200 година, когато е бил в Станимъка, примамен от византийския император да се върне от крепостта край Кричим. Кога и къде умира и къде е погребан Иванко, не е известно.


източник: News.bg

Нови съкровища търсят край Сливен

СЛИВЕН. Екипът на археолога Диана Димитрова ще подновява проучванията на тракийските могили край Сливен. От кметството са осигурили 60 000 лв. Началото на експедицията положи покойният Георги Китов преди 4 г. Още при първите разкопки бяха открити златна маска на тракийски владетел, пръстен с печат, златни фиали, сребърни ритони и други уникални находки. По-голямата част от тях вече са изложени в историческия музей в града.

Георги Мангинов

източник: в-к Стандарт

27 юни 2010

Светилищата, основани от траките, са свещени места и до днес

В началото на юли започват разкопките в района на тракийските могили в Свещари. По-късно ще продължат и започналите миналата година проучвания на тракийското светилище на Дионис на връх Острец, край Велинград. Това каза за радио „Фокус”-Шумен археологът ст.н.с. д-р Диана Гергова. През това археологическо лято тя ще работи освен в Сборяново и на връх Острец и на селищната могила Дядово. „Искаме да превърнем този обект в едно прекрасно духовно място. Както и в Свещари, свещените места, светилищата, основани от траките са свещени места и до наши дни. Както в Свещари имаме натрупване на орфизъм, християнски паметници, след това на мюсюлмански, на Острец също има едно прекрасно съчетание и доказателства как тракийската вяра преминава в християнството”, коментира д-р Диана Гергова. По думите й, тракийското светилище на Острец има 1500-годишна история, а открития миналата година железен жезъл със змийски глави свидетелства, че това наистина е светилище на Дионис. Д-р Диана Гергова изрази надежда да се пристъпи към подготвяне на обекта за консервация и експониране и превръщането му в обект за културен туризъм. „Както гетите са пророци в „Сборяново”, така това е територията на бесите, пазили някого светилището и прорицалището на Дионис”, обясни д-р Диана Гергова. Проучванията в Свещари и на Острец, са свързани със събирането на материални доказателства за нивото на тракийската религия, организацията на религиозния живот и влиянието на траките.
В края на август, началото на септември, д-р Диана Гергова ще продължи работата си на селищната могила Дядово, в сътрудничество с българо-японска експедиция.

Ивелина ИВАНОВА

източник: Агенция Фокус

26 юни 2010

Отвориха за посетители уникалната могила от Караново

Археологическият комплекс „Източна могила - Колесница и гробница на тракийски аристократ от 1 в. сл. Хр." бе официално открит за посетители. Той се намира в с. Караново, Нова Загора.

От днес посетителите на Източната могила могат да видят оригиналната тракийска колесница и точно копие на бронзовите апликации, които са разположени на мястото на откритието.

Една от най-интересните и важни находки е тракийската колесница четириколка, с впряг от два коня и куче, открита през есента на 2008 година.

Колата се отличава с големия размер на колелата - диаметър 1, 20 м.

Запазените следи от дърво дават представа за нейната конструкция и общ изглед. Впечатляваща е декорацията от бронзови апликации на коша на колата. Още по-богато са украсени ярема и сбруите на конете, посочват от ОББ, които са участвали дейно в проекта за откриване и реставриране на тракийските находки в Източната могила.

Археологическите открития са в изключителна близост до главния път към Южното Черноморие и се очаква да привлекат много български и чуждестранни туристи.

На събитието присъстваха Тодор Чобанов, зам.-министър на културата, проф. Валерия Фол, д.и.н., Веселин Игнатов, археолог, Евгени Димитров, председател на Сдружение „Културни проекти" и Николай Грозев, кмет на Община Нова Загора.

източник: News.bg


Работата по всички започнати обекти в Преслав ще продължи под формата на сондажни проучвания

Велики Преслав. Работата по всички започнати обекти на територията на средновековен Преслав и околностите му ще продължат, но са в много намален обем заради липса на финансови средства и са под формата на сондажни проучвания. Това каза за радио „Фокус”-Шумен Александър Горчев, директор на Археологическия музей във Велики Преслав. Министерството на културата на този етап няма сключени договори с Археологическия институт за извършване на системни археологически разкопки за цялата територия за Преслав. Към момента три екипа на Археологическия институт работят по проект, свързан с научни изследвания между института и Министерството на образованието, младежта и науката. В продължение на 10-12 дни сондажни проучвания е извършил екип, воден от ст.н.с. Стойчо Бонев, в югозападния ъгъл на т.нар. вътрешна крепост. Към финала са сондажните проучвания в района на дворцовия център, където екипът на ст.н.с. д-р Маргарита Ваклинова изследва малко като обем и квадратура пространство. Те са с малко хора, но все пак успяха до този момент да засекат някои структури, жилища, сгради от различни периоди от съществуването на Преслав, като се започне от 12-13 век до долу, до същинския царствения град, през 9-10 век, каза още Александър Горчев. Сондажни проучвания се извършват и в т.нар. манастир на Чъргубиля Мостич от екип, воден от проф. Казимир Попконстантинов. „Сега, когато има повсеместна криза, кризата се отразява и при музеите и тяхната дейност. По-голямата част от нашите средства идват или от проекти, или от Министерството на културата, от наши собствени средства или от спонсори, които към настоящия момент, за съжаление, са да не кажа никакви, но клонят към 0,01 процент”, заяви Александър Горчев.

Ивелина ИВАНОВА

източник: Агенция Фокус

Археологически обект от римско време беше разкрит в София

Останките от град от римско време бяха представени пред обществеността в центъра на българската столица София, съобщава АФП.
Разкопките на обекта, който в момента включва дворец, бани и гробищен комплекс, както и по-нова църква от 13-и век, са започнали преди няколко години.
Според археолози в близост до обекта се намират още два двореца, които трябва да бъдат разкрити.
Обсъжданията за съдбата на обекта се разгорещиха допълнително, тъй като през същото място минава и строящото се софийско метро.
Стойността на работата по комплекса, който трябва да бъде напълно възстановен до 2011-2012 г., възлиза на около 20 млн. лв

Източник: Агенция Фокус
Празни бутилки от тракийско вино - когато преди 2 години археолозите намериха в новозагорското село Караново съдовете сред снаряжението на войниците от 1 в., мнозина се размечтаха да вдигнат наздравица за официалното откриване на гробницата. От вчера Археологическият комплекс "Източна могила" е отворен за посетители. Да видят чудната колесница на тракийския аристократ дойдоха и стари баби с бастунчета, и пъргави ромчета.
Това е уникално събитие за българската археология и за нашето културно-историческо наследство като цяло, защото се докосваме до автентични свидетелства за тракийската ни древност
С тези думи заместник-министърът на културата Тодор Чобанов откри комплекса.
На събитието присъстваха още проф. Валерия Фол от Центъра по тракология към БАН, археологът Веселин Игнатов от Новозагорския музей, Евгени Димитров, председател на сдружение "Културни проекти", Николай Грозев, кмет на община Нова Загора, и Деньо Денев, кмет на Караново. В словото си Евгени Димитров подчерта, че когато преди две години археолозите са започвали работа по обекта, те едва ли са предполагали, че днес ще работят при толкова добри условия. Той подчерта приноса на "виновниците" за реализирането на този обект - кметът на община Нова Загора Николай Грозев със спонсорството на ОББ, която е отделила 100 хил. лева за разкопки и реставрация и, разбира се - на водещите специалисти, извършили цялата огромна работа. Той нарече археолога Веселин Игнатов "човекът, който ни носи новините от автомобилостроенето през I век на новата ера". И подчерта, че реставраторката Силвия Борисова, благодарение на създадената от нея система за триизмерно възпроизводство на обекта, е позволила да се запази неговата цялост.
Самият обект - най-интересната и важна находка на Източната могила, е без съмнение тракийската колесница четириколка заедно със скелетите на двата коня, които са я теглили, и кучето, открита през есента на 2008 г. Колата се отличава с големия размер на колелата - диаметър 120 сантиметра. Запазените следи от дърво дават представа за нейната конструкция и общ изглед. Впечатляваща е декорацията от бронзови апликации на коша на колата
Още по-богато са украсени яремът и сбруите на конете. Тогава археолозите с помощта на сдружение "Културни проекти" решиха да извършат реставрация и адаптация на самия обект. Сега оригиналната тракийска колесница с точно копие на бронзовите апликации е разположена на мястото на откритието. То бе уникално и с факта, че за разлика от десетките други обекти в района на с. Караново, не е засегнато от набезите на иманярите
Бяха запазени всички предмети, съпътствали живота на висшия тракийски аристократ, който е бил погребан там - 3 броя мечове, 6 броя копия, остатъци от щита, шлема и ризница, а също така изключително богат погребален инвентар, съдържащ пръстени, остатъци от златни висулки на гердани, стъкленици, съдържали благовонни масла и мехлеми, медицински инструменти, които са били част от снаряжението на един войн от тази епоха, и споменатите бутилки от вино. Всички те сега се намират в Новозагорския музей и работата по реставрацията им продължава. Крайната идея е техни дубликати да бъдат изложени на място. Самият гроб пък сега е покрит с лека, но устойчива конструкиця, която го предпазва от атмосферните влияния. За охраната на обекта се грижи община Нова Загора, РУ на полицията и служба СОТ.
Кметът на Нова Загора Николай Грозев заяви, че Караново има пълен потенциал да се превърне в център на международен туризъм доколкото се намира в непосредствена близост до магистралата София-Бургас. А проф. Валерия Фол изрази надеждата на всички археолози и траколози, че тук рано или късно ще бъде открит надпис, документиращ сегашните предположения, че тук е погребан последният независим тракийски владетел Реметалк III. Тя подчерта, че находката действително показва целия блясък на древна Тракия, макар и в периода на нейния упадък. Но това още веднъж свидетелства за блясъка, разкоша и богатствата на тракийските владетели.
Веселин Игнатов добави, че е щастлив, че е завършил първият етап от разкриването на Източната могила, но че търсенето на нейните тайни ще продължи. Всички изказали се подчертаха непоправимите щети, които иманярството нанася на културното ни наследство.
Кметът Николай Грозев подчерта: Слава Богу, че се намериха обществени институции като ОББ и сдружение "Културни проекти", които ни обединиха в усилията да спасим всичко това от иманярските набези. Той посочи, че съществуват свидетелства от поне 200 тракийски колесници, открити натрошени и разграбени от иманяри. В Новозагорско засега има само 4 напълно запазени такива колесници, като тази в Караново е единствената четириколка.
Константин Събчев
източник: В-к Стандарт

18 юни 2010

Рим


Главният град на огромната империя още в началото на импероторския период станал арена на големи преустройства. Вече казах, че Август обичал да изтъква факта, че е заварил Рим кирпичен и го остовя мраморен. Още повече преобразования настъпили след големия пожар в 64 г. след Хр.. Тогава две трети от града изгорели. Това строителство на императорите обаче съвсем не засегнали самата негова градоустройствена планировка. Основните столични магистрали били продължения на споменатите в предходните лекции главни пътища, излизащи от Рим. Тези магистрали се събирали в центъра близо до форума и по този начин съставяли гръбнакът на радиалната планировка на вечния град. Така че нищо прилично на регулярен план не може да се констатира в Рим. Мрежата от улиците се състояла от основните магистрали и множество малки, тесни улички и ъгълчета, които ги свързвали. Стихийното разширяване и неравния терен, образуван от седемте хълма и долините между тях били допълнителна причина за безпорядъка и хаотичността в планировката Гръцкият писател Диодор пише за улиците на Рим7 “въпреки цялото си могъщество римляните не могат да си изправят улиците”.

В зависимост от терена Рим се дали на две основни части: градът на хълмовете, и градът в низината. Хълмистата част била заселена от аристокрацията, привлечена тук от здравия микроклимат. В тази част били разположени разточителни широки домове с градини. Втората част била разположена в най-маларичните места между хълмовете. Тя принадлежала на бедните и тук имало многоетажни гъсто населени къщи, които били доходни само за богатите си собственици.

Императорите харчели огромни средства за построяването на представителни сгради в столицата. Те разбирали голямата пропагандна сила на импозантната архитектура и на паметниците, арките и другите съоръжения. В същото време нищо не се правело за регулирането на уличната мрежа в бедните квартали, нито пък за подобрение на условията за живот на беднотата.

През императорската епоха територията на града се разширила неимоверно. Старите градски стени вече пристягали града и те били разрушени и до 70-те години на ІІІ век Рим бил без функционални крепостни съоръжения. Едва при император Аврелиан били построени нови градски стени през 70-те години на ІІІ век.

Общата дължина на Аврелиановите стени била 19 км. по-късно тази стена била нееднократно преустройвана, но в първоначалния си вид устройството й било съвсем просто: стената била от бетон, с облицовка от тухли, имала височина 6 м и дебелина 3.6 м.. Отгоре имала парапет с бойници. Правоъгълните в план кули били на интервали 30 м една от друга. В стената имало 11 главни порти и няколко второстепенни. Обикновено всяка врата се фланкирала от две кули,някои от тях били кръгли. На някои места обаче стената била устроена другояче. Върху една сравнително ниска височина имало галерия с бойници, а на покрива пак имало бойници. Впоследствие това устройство се приложило по цялото протежение на стената.

Рим имал силно развита централна част. В нея влизали система от форуми в долината; Капитолийския хълм с величествения храм на Юпитер, Палатинския хълм с двореца на Флавиите. Редом с тях през 70-те години на І век бил построен амфитеатърът на Флавиите, който е централен за няколко други здания. Това са храма на Клавдий, термите на Траян, храма на Венера и Рома. Със своите оси те са насочени към него. Колизеят като че ли ги привлича и едновремено с това стои като противовес на ансамбъла на Капитолия. Така се подчертава широтата и величието на градското ядро, затворено от едната страна от Капитолия и от другата от амфитеатъра на Флавиите.

Форумите било мястото на срещата на основните градски магистрали (Via Flaminiaq Via Nomentanaq Via Tiburtina, Via Prenestinaq Via Appiaq Via Ostia и Пристанищната улица.

Комплексът от форумите се състоял от Римския форум и форумите наЦезар, Август, Веспасиан, Нерва и Траян.

Особено място в живота на града заемало Марсовото поле. Според замисъла на императорите тук трябвало да си почиват обикновените хора. Марсовото поле заемало низината в извивката на река Тибър. Страбон, който посетил Рим по времето на Август се възхищава от Марсово поле: “Много удивителни съоръжения се намират на Марсово поле. Природната красота на това място се увеличава от мъдрите грижи, полагани за него. Тази равнина е удивителна със самата си големина. Тук, без никой да ти пречи, можеш да се носиш на колесница и да се занимаваш с други видове конен спорт. В същото време огромна тълпа играе на топка, хвърля диск, упражнява се в борба. Зданията наоколо, вечно зелената морава, венецът от хълмовете, спускащи се към самата река са прекрасна картина, от която не можеш да откъснеш очи.

Монументалният силует на мавзолея на Август ограничавал от север Марсово поле. Наблизо били разположени по-суровите по форма мавзолей на Хадриан на другия бряг на реката. На Марсово поле били парковете, градините на Агрипа и полето на Агрипа, сред дърветата се криели великолепни портици, украсени с гръцки и римски скулптори, картини мозайки. Един от портиците се наричал стоколонен и това говори за мащабите му. Тук бил портикът на Випсания, портика на Октавия и портика на знаменитата Ливия. Имало и много библиотеки.

Близо до Марсово поле в Рим имало още много други паркове, но в повечето случаи те били частнои владиния с изключение на парка на Цезар от другата страна на Тибър

Мащабът на столицата подчертавали и колосалните по размери здания на императорските терми.

Голяма роля в живота на Рим играели акведуктите. Водата се разпределяла между императорския двор, състоящ се от паркове, дворци, придворни служби, обществени места: терми, градини, амфитеатри, пазарища. Имало също така много фонтани. Поетът Проперций пише, че по целия град се носи “тих плясък на вода”. Някои от фонтаните били цели монументални съоръжения.

Акведуктите със своите строги аркади, често превишаващи с височината си обикновените строежи придавали на градския пейзаж вертикална завършеност и рязко разграничавали отделните райони на града.

Тясно с Рим бил свързан и пристанищният град Остия

В Рим, както казах имало много форуми. От тях най забележителни били форумът на Цезар, форумът на Август,, форумът на Мира, или на Веспасиан, форумът на Нерва и форумът на Марк Улпий Траян .

Изключително красиви и атрактивни били новите форуми на Рим. В тях, търсещите популярност императори хвърляли огромни средства.

Няколко десетилетия след построяването на форума на Цезар Рим почувствал нужда от нов форум, защото съществуващите площади вече не можели да поберат нарасналото население. И във 2 година пр. Хр. бил открит за публиката, но завършен малко по-късно Форум на Август. Той бил разположен перпендикулярно на форума на Цезар. От съседния гъсто населен и често подпалван квартал Субура Форумът на Август бил отделен с голяма стена, висока 36 м. и стигала до срязания при съоръжаването на този форум хълм Квиринал.

Форумът на Август запазил основните черти на плана на форума на Цезар, но храмът в него бил изтеглен плътно към задната стена, а страничните стени, отстъпвайки образували два полукръга.

Огромният храм от италийски тип бил посветен от Август в чест на убития Цезар на Марс Ултор – Марс Отмъстител. Той бил един от най-величествените в Рим. Имал осем коринтски колони отпред и бил дълъг 35 м. Вътре били събрани шедьоври на гръцката скулптора. Апсидата била запълнена от колосите на Марс и Венера. Статуята на самия император била издигната на форума чак след смъртта му. За разлика от Цезар предпазливият Август създавал култа към себе си с косвени средства като възвеличавал преди всичко държавната власт и династията на Юлиите.

Форумът на Мира или на Веспасиян бил построен от Рабирий за Веспасиан след Юдейската война. Неговото предназначение било да стане място за трофеите, донесени в Рим главно от богатия Йерусалимски храм, а също така и някои експонати от Гърция. Този форум е разположен между Колизея и Свещения път и има размери 115 Х 125 м. През една колонада Форумът на Веспасиан е свързан с Преходния форум и по този начин с форума на Август.

Преходният форум, или Форума на Нерва възникнал като архитектурно оформление на пътя от хълма Есквилин към комплекса от форуми. Благоустрояването на тясното пространство между стените на форумите на Август и Веспасиан били започната от Домициан, който построеил на входа на квартал Субур храма на Минерва. С трудната задача да преобразува този участък с неправилни очертания се заел архитекта Рабирий при управлението на Нерва в 97 г. след Хр.

За да скрие задната част на една от апсидите на Форума на Август Рьбири го замаскирал с една екседра с обратна насоченост. Другата част на участъка, опираща в базиликата Емилия той заградил с кръгла стена, с входна арка в ъгъла. В тясното пространство нямало място за портици и затова Рабирий поставил прилепнали колонади. Този приом архитектът вече бил приложил при вътрешната гранична стена на форума на Веспасиан и в тронната зала на двореца на Флавиите.

В резултат на всичко това преходния форум с неголемия храм на Минерва, който изглеждал висок, съпоставен с ниските колонади и пристенните писастри се получил зрителен ефикт и този тесен в действително форум изглеждал значително по-широк

Форумът на Марк Улпий Траян бил построен последен и по мащабност и блясък той превъзхожда своите предшественици. Тук е прочутата колона на Траян, която увековечава неговите победи в земите на Балканския полуостров.

При него е характерно, че тук храм на божество вече не доминира в ансамбъла. На форум за първи път се появили библиотеки, които били хранилища на литературни трофеи и една голяма базилика, която с големия си обем затваряла площада на Траян и създавала неутрален фон за неговата статуя.

Най важните храмове от императорската епоха били разположени преобладаващо на т. н. Римски форум. Той се намирал в подножието на Палатинския хълм и през него преминавал Свещения път. Неговото устройство е изключително сложно и затова аз ще спра вниманието ви само на най-важните храмове от императорската епоха.

Първо ще спомена Храма на Цезар, първият, който Август построил и посветил на обожествения Цезар. Той бил издигнат в 29 г. пр. Хр. именно на Римския форум и това бил скромен простилен храм в йонийски ордер. На Римския форум се намирали още Базиликата Емилия, Курията, Храма на Конкордия, Храма на Веспасиан, Храма на Сатурн, където се съхранявала градската хазна, арката на Септимий Север, арката на Тиберий, Рострата, Храма на Диоскурите и още много, Хероону на Ромул един от основателите на Рим, Храма на Венера и Рома.

Особено място в римската архитектура заема достигналият до наши дни Пантеон – Храмът на всички богове. Това е в основаната си част кръгло здание с внушителни размери. Той е бил построен по времето на император Хадриан между 118 – 128 г. и впоследствие реставриран при Антонин Пий, Септимий Север и Каракала. Вследствие на това обликът му малко се е променил. Той бил издигнат на Марсово поле на същото разтояние както Колизеума и в архитектурно отношение бил нещо като противовес на това друго голямо съоръжение. По всяко вероятност проектант на Пантеона е бил архитектът Аполодор Дамаски, въпреки че древните подмазвачи приписват проекта на самия Хадриан

Пантеонът се състои от три части: куполна ротонда, правоъгълен портик от северната страна и преходни архитектурни елементи между тях. Те имат височината на ротондата и ширината на портика (Рис. 47, 48).

Разкопките показаха, че пред Пантеона се е намирал издължен, покрит с плочи двор с пропилеи по оста на храма и с триумфална арка в центъра на двора. Гигантската ротонда има вътрешен диаметър 43.5 м. и сферичен купол д диаметър 43.2 м. Този купол превъзхожда не само древните строежи от този вид, но и по-късните средновековни, възрожденски и нови до ХІХ век. Пантеонът е най-монументалното здание от римската епоха.

Ротондата се подпира на пръстеновиден фундамент с ширина 7.3 м. и дълбочина 4.5 м.. Осемте основни ниши са широки по 8.9 и дълбоки по 4.5 м. За да се крепи огромния купол ротондата има 16 радиални опори-контрафорси.

В интериора на Пантеона доминира полусферата на огромния купол.

В Пантеона е намерила максимален израз инженерната и архитектурната мисъл на древния Рим. Тази мисъл естествено се опира на по стари традиции. След него в Пергам е бил построен храм от същия архитектурен тип, посветен на Зевс Асклепиос, но той е с по-малки размери. Силно влияние има Пантеона и върху архитектурата на Ротондата в Остия (диаметър 18.5 м.). Тя е посветена на култа към императора.

Учени откриха златното вретено

Велико Търново. Преданието за златното вретено, на което незнайна невеста преде копринени нишки, може и да се окаже истина.
При разкопките около църквата "Св. св. Петър и Павел" в Търново археолозите проф. Николай Овчаров и Хитко Вачев откриха миниатюрна халка, изработена от сребро, но с плътен слой злато върху нея. На нея е съхранено парченце дърво, което най-вероятно е било от вретеното, минавало през нея. В научните трудове се споменавало, че в по-богатите семейства е имало такъв обичай вретеното да се украсява със златна халка.
Сред уникалните находки в разкопките е и гроб на болярка, в който са открити две златни обеци от ХIV век, както и пръстен с печат на рода Шишмановци.

Иван Иванов

източник: В-к Стандарт

09 юни 2010

Откриха злато под Царевец

Велико Търново. Седем златни монети откри проф. Николай Овчаров в подножието на хълма Царевец близо до църквата "Св. св. Петър и Павел". Според нумизмати находката е изключително ценна, защото досега у нас са намирани само 3 подобни монети. Те били само на 30-40 см под повърхността на проучвания слой. Открити са слепени една за друга. Една от хипотезите е, че те са били скрити в кесийка от болярин от рода на Асеневци. На монетите са изобразени Света Богородица, която слага венец на Йоан Ватаци, а от другата страна Христос, седнал на трон.
Иван Иванов

източник: в-к Стандарт

07 юни 2010

Форумите в Рим събират империята



Част от процесията на Олтара на мира
Проф. дин Николай Овчаров
На латински език форум означава пазар. Именно като място за търговия се зародили централните площади на римските градове, но постепенно се превърнали в средища на обществения живот. След създаването на империята от Октавиан Август, световните владетели се надпреварвали да строят във Вечния град свои форуми, които разполагали край стария главен площад - Форум Романо. Те са известни като императорските форуми. Идеята за изграждането им идвала от желанието да се възвеличи империята. Освен търговци, на площадите се изявявали най-добрите оратори и политици, извършвали се религиозни церемонии. През Средновековието на това място се ширели блата, откъдето дошло и италианското им име - "Пантани".
Идвам от Колизея по Улицата на императорските форуми и достигам Форум Романо. В епохата на Юлий Цезар той се оказал недостатъчен за неговите амбиции и той го разширил. От Форума на Цезар са оцелели само три колони от храма на Венера Прародителката, издигнат в чест на победата над Помпей в 46 г.пр.Хр. Октавиан Август създал своя форум непосредствено до този на Цезар. Той поставил там статуите на своите предци от легендарния троянски герой Еней до своя осиновител Цезар. Сред тях се извисявала 14-метровата статуя на Октавиан Август. Акцент е добре запазеният храм на Марс Отмъстител, издигнат след победата над убийците на Цезар, Брут и Касий, при Филипи в 42 г.
Улицата на форумите е направена през 30-те години на ХХ в. по поръчка на фашисткия диктатор Бенито Мусолини. Същевременно обаче той създава модерна улична мрежа в центъра, при което са унищожени доста старинни паметници. Такава е съдбата на заложения при император Веспасиан в 69 г. Форум на Мира, замислен в чест на неговата победа в Юдейската война. По-добра е съдбата на площада на император Нерва или Преходният форум, намиращ се в останалото между предишните форуми място. Днес могат да се видят колоните от храма на богиня Минерва, покровителка на императора.
Продължавам по улицата и достигам до форума на Траян. Той е най-голям от всички и е бил проектиран от архитекта Аполодор от Дамаск през 106-113 г. Главна сграда в него е грандиозната базилика Улпия с дължина 170 м и широчина 60 м. Това е най-голямата базилика, строена в Римската империя. До нея се издига прочутата колона на Траян, висока заедно с пиедестала около 40 м. Тя е куха и е била замислена като място, където да се съхранява прахът на великия император. Околовръст са представени сцени от двете войни с даките, в които са изобразени 2500 персонажи, а само Траян е показан 60 пъти. Цялото строителство на форума е финансирано с плячката от тези победи.
Едно от най-забележителните творения на римската архитектура е прилежащият към комплекса пазар на Траян. Това колосално съоръжение също е дело на Аполодор, като за целта захапали част от хълма Квиринал. Получил се 5-етажен ансамбъл от тераси по склона на възвишението. Там са намирали над 150 магазина, кръчми, лавки, пунктове за раздаване на безплатна храна на населението. Имало всичко - плодове, риба, зехтин, редки подправки и коприна, донесени от Изтока. От магазините са запазени мозайки, фрески и дори счетоводни сметки по стените.
Зашеметен от видяното, излизам на площад "Венеция" и тръгвам по улиците на Рим. Минавам край задължителните Фонтан ди Треви и площад "Испания". На площад "Колон" се спирам пред колоната на император Марк Аврелий със сцени от неговите войни с германци и перси. Оттам се насочвам към река Тибър и стигам до прочутия Олтар на мира на Октавиан Август. Той се намира до неговия мавзолей, от който са останали само тухлените стени. Съвсем различна била съдбата на Олтара на мира. Той бил официално осветен от Август през 9 г. По щастлива случайност още през ХVI в. попаднали на неговите останки, а разкопки от ХIХ-ХХ в. помагат да бъде възстановен в целия си блясък. Наскоро открит за посетители, Олтарът на мира е уникален с изпълнените във висок релеф религиозни процесии с множество портретувани лица от епохата.
Връщам се по бул. "Виторио Емануеле". Заобикалям Капитолийския хълм, на чийто връх се намира бронзовата конна статуя на император Марк Аврелий. После отново потъвам в духа на античния Рим. Ето че вдясно виждам театъра на Марцел. Идеята за създаването дал Юлий Цезар, но строежът осъществили в 13 г.пр.Хр. по времето на Август. Той посветил театъра на починалия си племенник Марцел, а в него се събирали до 20 000 души.
Минавам край древните храмове на Веста и Фортуна Вериле. Тук излизам на огромно хлътнало поле, над което се извисяват руините на императорските дворци на хълма Палатин. Това е Циркус Максимус, Големият цирк, където пред повече от 300 000 зрители правели състезанията с колесници. Оттук само след 200 м съм на най-големите обществени бани в Римската империя - термите на император Каракала.
Виждал съм доста такива съоръжения от епохата, като термите във Варна, но този ансамбъл ме изумява с размерите си. След създаването им от Каракала през 212 г. те функционирали чак до 537 г., когато след поредната обсада готите ги отрязали от подаващите акведукти. Днес на десетки метри стърчат оголените от пищната мраморна украса тухлени стени. Сред тях могат да се видят останки от мозайки с прекрасни изображения на атлети и животни.
Прибирам се след поредния изморителен ден из древния Рим. Пътьом минавам покрай една от мощните порти на неговата крепост, изградена по времето на император Марк Аврелий (121-180). Първата стена на Вечния град била построена още по времето на цар Сервилий Тулий (588-533 г.пр.Хр.) Дълго време той нямал нужда от сериозна защита, защото бил безспорната столица на света. Зачестилите варварски нашествия след II в. наложили укрепяването му, което обаче не могло да го спаси през V в.


източник: В-к Стандарт

03 юни 2010

Откриха в църква дворцова настилка

Велико Търново. Църквата "Св. св. Петър и Павел" във Велико Търново е била с подова настилка, подобна на тези в царските дворци.
Това разкри археологът проф. Николай Овчаров още в първия ден от разкопките на храма, в който е била Българската патриаршия през ХIII век. Той е бил ремонтиран от Иларион Критски, който извадил оригиналната настилка, но вместо да я изхвърли, я закопал в северната част на храма.
Вчера работниците, които проучват мястото, се натъкнали на парчета от мозайката, които са застилали двора на най-важната търновска църква. Настилката може да бъде определена като опус сектиле, която наподобявала дворцовите настилки, каза Овчаров.
Тя прилича на поляна с разцъфнали цветя, защото фрагментите от нея напомнят точно това. За направата й е използван най-скъпият мрамор в зелено, червено и бяло донесен от Италия и Константинопол.

video


източник: В-к Стандарт , БНТ