Translate

27 октомври 2012

Треска за злато погубва Рацария


50 хиляди иманяри всеки ден дупчат България, обладани от треска за злато, възмути се във вчерашния си брой в. "Вашингтон пост". И публикува обширен материал на "Асошиейтед прес", посветен на разграбването на римската перла край Дунав - Рациария. Символът на иманярската алчност, която поглъща около $40 млн. всяка година, според "Вашингтон пост". Прочутата столица на крайбрежна Дакия, най-забележителният римски град на Балканите, днес е жалка развалина. Осеяна с изкопи на всички посоки, купища пръст и едвам пробиващи бурени между тях. Рациария не просто е забравена, тя е унищожена. Някога самото й име е предизвиквало възторг у археолозите. През 1957 г., при едно разораване с трактори за садене на лозе, са били открити уникални керамични и метални находки, части от скулптурни фигури. Тогава саденето е било спряно, а на терена е пратен научният сътрудник от БАН проф. Велизар Велков. Той направил сондажи, резултатите от които надминали всички очаквания. Разкопките започнали на следващата година и продължавали всяко лято. През 1978 г. в тях участвал и екип от университета на Болония - Италия. Водел го проф. Донанкарло Сузини. Така - до 1991 г., когато проучванията на терена секнали. Държавата се оттеглила от разкопките поради липса на средства. Случайно или умишлено, освободила място на мафията, която изнася антики. Ако някой иска да види какво е това иманярска страст или истерия, да дойде в Рациария. Вече 20 г. в античния град се копае ударно и масово. В началото на ден земята ровят по 500 души, боботят трактори и булдозери - по 20-30 на брой. Не всички копачи са иманяри - повечето са наемници на иманяри. Сред тях има и деца. И те знаят, че земята на това място крие съкровища. Колкото по-надълбоко ровиш, толкова по-голямо съкровище излиза. Вече и официално се говори, че на полицаите е плащано яко, за да си траят Конкретни имена обаче не излизат. Днес ровенето е единично, най-много по 2-3. В бюлетина на областната дирекция на МВР често се появява информация за иманярско престъпление: "Ф.И., 23 г., и В.М., на 26 г., са арестувани при разкопки в Рациария. Иззети са два металотърсача. Срещу тях е образувано досъдебно производство". Задържането за 24 ч обаче не спира иманярския набег - на следния ден там може да се видят други хора. Двадесетина са осъдени - обикновено условно - да полагат общественополезен труд. Петима излежават малки присъди в затвор, защото са хванати втори път и условните стават ефективни. Според археолога Анна Йоцова всичко ценно в Рациария вече е извадено. Някога тя е участвала в разкопките и познава устрема на археолозите да открият повече пространство, да проучат стени, сгради, скулптури, плочи, монети. Така са идентифицирали западната и северната крепостна стена. Изследвали са сгради. За едната се знае, че е била резиденция на управителя на Крайбрежна Дакия. Под тухлен под от друга е извадено златно съкровище - накити. Какво е откривано след това - не се знае. Само от време на време става ясно от криминалните новини, че на музеите са предадени ценни антики, открити в багажа на заминаващи от страната български граждани. Тогава специалисти като Анна разбират, че Рациария има още богатства. Глава на лъв, саркофази с ценни релефи на които е изобразена римската вълчица, части от статуи, монети с императорски образи, вази, солници и т.н. са спасени за поколенията. Но каква част са те от общото количество нелегално изнесени от страната, никой не може да каже. Пак поради липса на средства Регионалният исторически музей във Видин не планира и не извършва разкопки в античния град. Едва преди 3 г. археоложката докторантка в Софийския университет Красимира Лука започва да проучва части от града. И за пръв път в по-новото време алармира за унищожаването му, за немарата на държавата. През октомври 2011-а тя попада на главната улица и разкрива няколко метра от нея. През тази година тя събира екип от студенти от различни университети на Европа и Америка да работят в Арчар и привлича за делото и един от най-големите познавачи на римската история у нас - проф. Румен Иванов. Екипът стои повече от месец в селото, но разкопки така и не започват. При това той не иска пари от държавата, а си ги е осигурил от други източници. Четири молби за разрешително за започване на разкопките, което издава само Националният археологически институт с музей (НАИМ), така и не получават отговор. Според директора му - доц. Людмил Вагалински, в искането не е написано какво точно ще се търси, какви проучвания ще се правят. Така частните разкопки се провалят. Държавата не си дава историята, но и няма средства за нея Все пак проф. Иванов успокоително обяви, че докато е бил в Рациария, е установил, че иманярите са работили на дълбочина до 2 м. Римският пласт е на 3,5-4 м. Т.е. има смисъл да се правят разкопки, ако обаче се разбие монополът на НАИМ. Според доц. Вагалински сега по-важното е античният град да се опази, което е работа на съдебните и правоохранителните органи. През 2007 г. в Арчар е открит полицейски участък, но иманярските набези не са спрели и за миг. Хората копаят сутрин рано или вечер късно, копаят и през почивните дни, когато полицаите си отдъхват.

Първолета Цветкова
Публикуване на коментар