Translate

03 февруари 2009

Мезолитът

Холоценът т.ест съвременният геологически период настъпил след разтопяването на ледниците. Линията на глетчерите се оттеглила на север до днешното Балтийско море и постепенно отстъпвала все по на север и на север.Климатът в Евразия станал топъл и влажен. Това съвпада със среднокаменната епоха в развитието на човешката култура. Тя се нарича така защото заема междинния хронологически интервал между старокамената и новокамената епоха. Среднокамената епоха в праисторията се нарича мезолит като този термин е произведен от “месос” – “среден” и “литос” – “камък” . Не всички праисторици обаче използват този термин. За повечето мезолитът е прости една последна фаза от палеолита, преходна към неолита.. Някои употребяват термина “епипалеолит” т. ест “следпалеолит”.
Най известни мезолитни култури са азилската култура, получила името си от Мас д’Азил [Mas d’Azile (Le) –Mas d’Aziliens - пещера] във Франция и тарденоазката от Фер-ан-Таденоа [Fère-en-Tardenois], пак във Франция, близо до Париж.
По един естествен път ранномезолитните култури продължили традициите на мадленската фаза от старожелязната епоха. Във късномезолитните вече има тенденции, водещи към култерата на неолита – новокаменната епоха. Именно затова някои изследователи не приемат термина мезолит и причисляват ранномезолитните находки към късния палеолит, акъсномезолитните към протонеолита.
Мезолитът в Европа се датира между ІХ – VІ хилядолетие пр. Хр., а в Близкия Изток и в днешните Български земи между Х – VІІ хилядолетие пр. Хр.
Оръдията на труда през тази епоха продължили да се изработват от камък, дърво и кост. Най-характерни за този период са т. нар. “микролити”, които за пръв път се срещат в края на Старокамената епоха. Техниката на изработването им е важно откритие. Микролитите са от кремък с малки размери. Имат форма на трапец, трапезоид или сегмент. Изработени са от тънки кремъчни пластинки и понякога имат страничен ретуш. Размерите им са от 1 до 2 см. Те били използвани за направата на съставни оръдия и като върхове на стрели. Именно това е едно от доказателствата за откриването на лъка и стрелата. Покрай микролитите в някои области се срещат и груби оръдия – макролити, върхове от кост, брадви, оръдия, подобни на мотики от рог и т. н.
През мезолита запасите от храна стават постоянни, а не случайни и това говори за уседнал, а не номадски начин на живот. Поселенията на мезолитните ловци и риболовци обаче били сезонни и разположени край бреговете на морета, езера, реки и върху пясъчни дюни.. Пещери и каменни навеси продължили да бъдат обитавани. На открито мезолитните жилища били леки постройки. Хората продължили да се обличат с кожи.
Мезолитният човек започнал да ловува малки и средни животни, развил риболовът, ловът на птици, събирането на миди, охлюви, плодове и др. Условията за живот на малките ловно-рибарски групи били трудни. Те били принудени да използват всичко, което им предлагала природата.
Лъкът и стрелата с малко каменно острие придобиват значение на най-важни оръдия и оръжия. Харпуните с един или два зъбци и рибарските мрежи осигурявали добър риболов сред препълните с риби реки езера и морски крайбрежия. Вече има сигурни доказателство, че по тихоокеанското крайбрежие на Южна Америка.
Един френскоперуански интердисциплинарен екип от няколко години насам проучва именно мезолитно находище на брега на Пацифика близо до Квебада де лос Бурос в Перу (Quebrada de los Burros) в Перу. Ръководители на този екип, направил сензациозни открития са французойките Даниел Лавале (Danièle Lavallé и М-м Мишел Жюлиен (Michèle Julien).
Този международен екит си е поставил задачата да разреши генералния въпрос за заселването на Американския континент. Досега господстваха хипотезите, че Америка е заселена през Беринговия проток. Но от п-ов Аляска до Перу има 188 000 км. И изследователите на мезолита в Южна Америка откриват красноречиви доказателства, че откритите от тях праамериканци са познавали мореплаването и вече градят хипотезата, че днешния бряг на Перу е заселен от човешки групи пресякли разтоянието от южна Мала Азия до Перу пресичайки Тихия Океан. Прецизното датиране чрез използване на комбинирани методи датира началото на перуанското поселение 11 000 години преди нас.
Праисторическото селище Квебрада де лос Бурос е разположено на северния ръб на пустинята Атакама, който е най-стръмен в света. Поселението се намира в окръг Такна на 50 км от границата с Чили. Погледнато на картата поселението попада на около 15 градуса южна ширина т. ест в зоната на тропиците. То е разположено на височина между 150 и 200 м. и на около 2 – 3 км от сегашния бряг на Пацифика. Разположено е в малка скалиста долина. Разкапките показват, че става дула за една стоянка на рибари, събирачи на миди и ловци на морски млекопитаещи. Поселението е било обитавано от 10-тото до 1-то хилядолетие пр. Хр Датата 11 000 г е отбелязана с английското съкращение BP – преди настоящето.
През този период, според палеоклиматичните изследвания климата на това място е бил относително спокоен и влажен. През зимата имало много гъсти мъгли, които били характерни за около 5 500 години от периода. Тогава дъното на долината е било заето от малки езерце или от блата. Изглежда обитателите са били привлечени от животинския и растителния ресурс. Палеоклиматиците свързват тези климатични особености с въздействието на тихоокеанското течение Ел Ниньо, което според тях зависи от пасатните ветрове и е било а активно още преди 5 000 ВР – преди настоящето.
Френско-перуанският археологически екип е открил 7 жилищни нива, заемащи дебелина повече от 2 м. В културните пластове са открити огнища, подпори от дървени колове и наредени каменни блокове. Откритите са замазки и във всички открити фрагменти има фина слама.
Основен източник на храна за обитателите на това селище е бил Океанът. Най-много се ловяла и консумирала риба. Впечатляващо е и откритото количество от черупки от миди, но те отстъпват на рибите. Съвсем малко е количеството на сухоземна фауна, което означава, че мезолитните перуанци са практикували и сухоземен лов.
Сечивата в селището са били от камък като преобладава кремъкът и различните кварците. Има изключително много върхове на стрели, но преобладават съставните харпуни за морски риболов. Открити са също така харпуни от кости на морски бозайници, фрагменти на въдици от раковини или от кост. Този материал красноречиво говори за ориентация към риболова. Естествената среда е давала възможност на обитателите да се снабдяват с дръжки за харпуните и пръчки за въдиците. Те можели да си правят и плетени кошници, тъй като още не познавали керамиката. Видовете хващани риби внушават идеята, че за да баде осъществен риболовът е трябвало да се използват плавателни съдове. От етноисторически изследвания е ясно, че дори през тази далечна епоха са правени леке плавателни съдове от снопи от тръстика и от надути кожи морски лъвове. Къщите са били от от нетрайни материали и археолозите не са открили никакво доказателства за сезонно обитаване на селището. Те смятат, че изобилната храна предлагана от богатата фауна на Океана е давала възможност на праперуанците да живеят но това място без прекъсване.
Разнообразието от видове риби, които били хващани и самата техника на улавянето им е свидетелство за перфектна адаптация към морската среда. Още много други изследвания, осъществени по Тихоокеанското крайбрежие през последните години са донесли неопровержими доказателства за заселването на тази зона от човека преди около 11 000 години. Тези огкрития донякъде противостоят на хипотезата за населяване на Американския континент през Беринговия проток и впоследствие разселения по целото пространство на двете Америки. Вече се формулира идеята, че и от южна Азия през просторите на Пацифика в днешна Южна Америка са дошли нейните първи обитатели.
Едни комплексни сравнения на резултатите от поселението Квебрада де лос Бурос в Перу и откритията в Северна Америка, находките от щата Ню Мексико в САЩ и на други места със сигурност ще дадат отговор на този изключително важен въпрос за ранната история на Човечеството

Но да продължим с мезолитните нахотки от България. И тук най-важни оръжия са били лъкът и стрелата с каменно острие. И тук се употребявали харпуни с един или два реда зъбци, а също така и рибарски мрежи. От това време трябва даса останали лодки еднодръвки и дървени гребла. Вследствие на увеличените на възможностите за щастлив лов и риболов човек започнал да се снабдява все по-обилно и да дзадоволява своите нужди от храна.
Използването за храна на плодове, корени и треви постепено създават мотиви за начало на развитието на зимеделието. През мезолитната епоха датират и първите опити за опитомяване на животни. В Европа най-напред било опитомено кучето като верен спътник на ловеце. Последвали овцата, свинята и останалите домашни животни.
Проучванията на мезолита в днешните Български земи са в самото си начало. Мезолитни находки са открити на повърхността на подвижните пясъци в местността Побитите камъни, в района на селата Белослав, Страшимирово, Слънчево, Баново и при град Девня в квартал Повеляново, Варненско. За тези находки липсват стратиграфски данни. Затова не може да се определи относителната им хронология и те се датират от праисториците само типологически.
В местността Побитите камъни са открити голям брой нуклеуси (ядра), стъргалки, каминни ножове и други остриета от мезолитния период. Те се датират най-общо между VІІІ и VІ хилядолетие пр. Хр.
Откриването на мезолит в България е изключително важен факт, защото чрез тези находки се запълва един хиатус, една хронологическа празнина, който преди това откъсваше палеолита от последвалите неолитни култури.
През мезолита поради климатичните промени пещерите силно се навлажнили. И от днешните Български земи изчезнали пещерната мечка, пещерната хиена, дивият кон и други по-едри животни.Човекът бил принуден да тръгне по дирите на по-дребен дивеч. Възникнали малки ловни групи и остатъци именно от тях са открити по повърхността на подвижните пясъци при Побитите камъни и изброените Варненски села Белослав, Страшимирови, Слънчево, Баново и към тях ще добавя и Марково. В литературата се споменават и мезолитни находки, открити по каменистото плата “Кайряците” при село Новаково малко по на североизток от Белославското (Гебедженското) езеро.
Мезолитните находки са с финна изработка и будят голям научен интерес. От районо на Побитете камъни нямаме запазени животински кости, нито пък оръдия от животинска кост. Това се обяснява с разрушителното въздействие на атмосферните влияния. Досега има събрани в колекциите на музеите 20 кварцитни чукалки. Това са естествено заоблени каменни късове, използвани за отцепване на пластинки от кремачните конкреции или от откъснати от тях по-големи фрагменти. На места страничните плоскости на тези чукалки са силно изхабени от продължително употребе.
Нуклеусите са главна съставна част от кремъчния инвентар. Отломените пластинки имат незначително размери (от 3 до 5 см и много рядко 6 см) дължина. Различават се конични, призматични и клиновидни нуклеуси. Върху някои има запазена силикатна или варовикова кора от обвивката на кремъчната конкреция.
Стъргалките са направени от по-удебелени кремъчни късове или неголеми пластинки, ретуширани откъм едната лицева страна. Коремната страна е равна По форма те се систематизират в типовете – единични, двойни и кръгли стъргалки. Най-голям процент сред находките заемат единичните стъргалки. Те имат дъговидно изпъкнало острие от едната къса страна на пластинката. При някои единични стъргалки се вижда и страничен ретуш по надлъжните ръбове. Максималната им дължина достига до 5 см при ширина на острието средно 2 см.
Сравнително по-малкосрещани са двойните стъргалки, направени от същите удължени пластинки с триъгълно или трапецовидно напречно сечение.
Една незначителна част от стъргалките имат кръгла форма и размери до 1.5 до 2.5 см. Има и такива, които едва достигат 1.5 см.
По разнообразни са ножовете и ножовидните остриета. Това са и най-често срещаните кремъчни оръдия, направени от по-дълги пластинки кремък.. Ретуширани са единият или двата надлъжни ръба и особено при върха. Някои пластинки и без ретуш са използвани за рязане. И това се вижда от драските върху страничните плоскости. Те имат триъгълно или трапецовидно напречно сечение на пластинката. Дължината им варира от 2 до 5 и по-рядко до 6 см.
Намират се и удължени, по-тесни кремъчни пластинки със странични вдлъбнатинки, използвани за рязане или заглаждане на дървени или костени предмети. От това дървено и костно производство естествено не е запазено нищо.
Измежду ножовете ма голям брой кремъчни остриета с притъпен гръб, наричани още тип “гравет” в къснопалеолитните пещерни и открити находища. Те са от сравнително по-тесни и правилно удължени пластинки и това дало повод първоначално да ги отнесат към ориняшката група каменни сечива, а по късно те са отнесени към мадленската епоха.
Най-интересни и най-типични за мезолитната култура у нас и южноевропейските области са микролитите. Това са и най-малките кремъчни сечива, които имат правилна форма на трапец, трапезоид или сегмент от тънки пластинки. Те са ретуширани по двата бедрени ръба или по цялата обиколка. Коремната им страна е равна. Достигат средно до 1 и съвсем рядко до 2 см.
Подобни форми, най-стараттелно изработени вследствие на високата за времето си техника, могат да служат като основа за датиране на мезолитната култура..
Характерни за късния период на мезолита са и върховете на стрели, пръснати на разни места из целия район на Побитите камъни. Те датират от времето между 10 000 и 7 000 години пр. Хр. е с доказан живот от територията на днешна България само в района на Побитите камъни до Варна. Сред пясъците на няколко от групите – Централна, Баново, Слънчево се откриват микролити и много отцепи от кремъчни сечива. Ара Маргос, учител и археолог, в продължение на повече от 20 години извършва събирателска работа в този район. Така той става притежател на най-голямата колекция от микролити и отцепи от мезолитната епоха в Югоизточна Европа– над 12 500 предмета сред които и няколко десетки напълно запазени сечива. Микролитите са свидетелство за опознаването от човека на съставните сечива – от няколко малки пластини, на върховете за стрели. Откриването на лъка има голямо значение за човека тогава – той вече може да ловува птици и малки животни и да ги убива от сравнително по-голямо разстояние отколкото с копие или държано с ръка оръжие. Все още човекът е номад и не е имал постоянни жилища. Той се е премествал след животните или след като в района на обитаване намалявало богатството на растителна храна – плодове и корени.
Косвено откриването на лъкът и стрелата говори, че ловът на малки животни вече е бил един от главните източници за препитание през мезолита. Повечето от върховете имат незначителни размери – достигат 2 -3 см. Изработени са от сравнително по-тънки пластинки или от правилно отломени късове, които са най-старателно ретуширани от двете лицеви плоскости. По ситен ретуш е нанесен по надлъжните им ръбове. Основата е вдлъбната дъговидно. Един кремъчен връх е с нарязана във вид на триъгълник основа. Той има два странични израстъка, пригодени за втикване на дървена дръжка.
Очевидно споменатите мезолитни находища представляват временни поселения на малки ловни групи и събиратели на плодове. Те са използвали скалните навеси за подслон. Такива има в близко съседство до побитите камъни.
Събраните основни форми кремъчни оръдия са направени от сив и по-рядко с восъчен цвят кремък, който от продължително изветряване придобива бяла патина.
Що се касае до абсолютната хронология на мезолитните находки, при липса на стратиграфски данни засега е трудно тя да се установи с положителност. Затова праисториците датират описания кремъчен материал най-общо към епохата на мезолита – времето, когато вюрмските ледници напълно отстъпват и възникват по-благоприятни условия за по-интензивен живот край Белославското езеро. След бореалния период с настъпването на атлантическото време,което се свързва и с епохата на неолита, мезолитните ловни групи се приближават към по-ниските тераси на реките или в близко съседство на извори. Засега е трудно да се установи дали има връзка между българския мезолит и неолит.
Откритите досега в Българските земи мезолитни находки произхождат от времени лагери, както казах, а не от поселения. Все още не са открити такъв вид мезолитни обиталища. Нашите находки се отнасят главно към късната фаза (тарденоазка) на мезолитната култура. Такива каменни оръдия и главно геометрични микролити са открити и в останалите балкански страни.

Няма коментари: