Translate

16 декември 2011

Русенска селищна могила


Възприета традиция е да се счита началото на град Русе от римския кастел Сексагинта Приста,основан през I век пр.Хр.Много по-рано обаче още през каменно-медната епоха /5000хил.пр.Хр./ тук са поставени основите на ранно земеделско селище.То съществува с известни прекъсвания през цялата каменно-медна,бронзова,желязна и римска епохи като е сложил началото на уседналия начин на живот на територията на съвременния град Русе.До нас са достигнали две селищни могили-голяма и малка,намиращи се в двора на днешен завод „Бимас”.Голямата селищна могила е едно от най-значителните праисторически селища в Североизточна България.Разположена на брега на река Дунав,тя има височина 10м,шурина 50м и дължина 98м.Могилата е изцяло проучена по археологически път и за това тя вече не съществува,но благодарение на това обаче имаме известна представа за измененията в планировката,жилищната й архитектура,всекидневието на древните земеделци,тяхните религиозни представи и вярвания.

Откритите над 20 строителни хоризонта дават доста добра визия за отделните аспекти от живота на хората тук през цялата каменно-медна епоха,за началото,развитието и упадъка на селището с течение на времето.Малката могила предстои да бъде проучвана.Появата на поселение тук през каменно-медната епоха /халколит/ е обусловено от няколко взаимнозависими фактора:почвоно-климатичните,природо-географските условия,както и ресурсната обезпеченост.Наличието на територията на града на плодородни черноземи,по-хладен климът от колкото на юг и голяма река стават притегателна сила за хората,заселили се тук в началото на V хил.пр.Хр.Водещата причина за създаване тук може би е откриването  и използването на медта.Контингенти население от Тракия се преместват към Североизточна България,където основава първите укрепени селища в основите на селищните могили,които до този момент са непознато явление тук.Така от продължителния уседнал начин на живот селищата придобиват вид на широки плоски могили-една традиция,възприета от региона на Тракия.По този начин възниква и първото земеделско поселение на територията на съвременният град Русе,носител на нови културни тенденции,прояви на които срещаме в раннохалколитната култура Боян и къснохалколитната Коджадермен-Гумелница.

  През 2004 се навършват 100 години от началото на археологическите проучвания на русенската селищна могила.Благодарение на това тя заема водеща роля за познанията ни за халколита в Североивточна България и в Балканите и е еталон за определянето на хронологията и периодизацията на каменно-медната епоха в страната.Прив Херменгилд Шкорпил през 1904г. прави сондажно проучване на обекта,благодарение на което открива археологически материали от каменно-медната епоха,датирани по-късно,тъй като той не се ангажира тогава с това.

  Поучването на РСМ се свързва съвместно и с името на неговия по-малък брат-Карел Шкорпил.Първо като учител в Русе в края на XIX и началото на XX век, той изучава праисторическите паметници около града и разградско.Заедно с брат си търси данни за праисторическото и античното минало на Русе чрез теренни обхождания и накрая през 1904г. създават с намерените материали от каменно-медната и римска епохи археологическа сбирка към мъжката гимназия „Княз Борис” под името Археологически музей.Така братя Шкорпил полагат основите на бъдещия исторически музей.Малко по-късно по поръка на Археологическата комисия през 1912г. К.Шкорпил прави два сондажа съответно в северната и южната част на могилата.С това сондиране са свързани първите данни за размерите на обекта,първите фотографски снимки,както и голям брой находки.С дейността пък на местно археологическа дружество са свързани и следвашите разкопки.Те се провеждат през 1921-1922г. от Д.Костов, учител в мъжката гимназия, при непосредственото наблюдение на Р.Попов,завеждащ праисторическия отдел на Археологическия музей в София.С помоща на ученици от училището и граждани е направен сондаж с дължина 28,5м и ширина 8м в северната периферия на могилата.Между откритите материали има предмети като костени идоли,глинени антропоморфни фигурки и съдове,които със своята уникалност,майсторство на изработката и висока експозиционна стойност имат и до сега важно място като ценни паметници на културата във фонда на историческия музей.Със започването на мащабни и дълготрайни разкопки на РСМ през 1948г. се поставя началото на нов етап от прочването й.Това се осъществявя под ръководството на проф.Г.Георгиев-представител на АИМ при БАН и Н.Ангелов-завеждащ праисторическата сбирка в гимназията от 1944г.
  Чрез контролен профил могилата е разделена на западен и източен сектори.В периода 1948-1949г. се работи в източния сектор и са отнети около 5 м. културни напластявания, в които са разграничени X строителни хоризонта.Западният сектор е разкопан в периода 1950-1953г., като са разграничени XI строителни хоризонта.Всички открити материали датират от времето на късния халколит /4500-4100г.пр.Хр./ и гравитират към културния арел Коджадермен-Гумелница-KaрановоVI. Между откритията фигурират и златни предмети,които хронологически съвпадат със златните находки от Варненския халколитен некропол.

  От  публикуваните в научния печат материали РСМ придобива световна известност .Във връзка със строителната програма на град Русе през 1986г. ОИМ и АИМ при БАН предприемат съвместни спасителни археологически разкопки на могилата.Съставеният колектив се води през 1986-1988г. от ст.н.с. Кънчо Кънчев,представител на АИМ при БАН и Димитър Иванов- ОИМ-Русе.През 1989-1990г. разкопките продължават под ръководството на В.Попов от ОИМ-Русе с научни консултанти н.с. Тотю Иванов от ИМ-Разград и Илка Ангелова от ИМ-Търговище до окончателното проучване на обекта.От напластявания са разграничени нови VII  строителни хоризонта от ранния , средния и късния халколит, които внасят една завършеност на хронологията на РСМ и обогатяват познанията за  живота на древното населиние тук.Изяснена е културната принадлежност на новите находки , които са определени като местна изява на ранно и средно халколитната култура Боян,ядрото на която се намира в днешна Румъния.

  Като равносметка до тук е проучен културен пласт с дебелина около 9м и са разграничени XVIII строителни хоризонта от халколита:
·        I-XV-културен комплекс КГК VI /късен халколит/;
·        XVI-XVII-култура Боян IV /среден халколит/;
·        XVIII-Боян II /ранен халколит/.

Забележка: Номерацията на хоризонтите е дадена според последователното проучване на могилата от горе на долу или от най-късния към най-ранния.За това най-ранния хоризонт е XVIII ,който трябва да се брои за пръв.

  Халколитното селище Русе е образувано по предварително съставен план,който е предвиждал застрояването на правоъгълно пространство с площ първоначално от около 5 дка върху първата незаливна тераса на река Дунав.Постройките са едноделни или двуделни .Конструкцията на последните е била проста – забити в земята колове,оплетени с плет и обмазани отвън и отвътре с глина.Покривите им са били двускатни,покрити със слама или тръстика.В зората на живота тук жилищата очертават тесни улички,без обособен център и каквато и да е компактност.Първо се застрояват най-ниските участъци и постепенно и стъпаловидно след 3-4 жилищни нива се усвоява,изравнява и застоява цялата площ на терасата,което става по време петото жилищно ниво, вече в началато на късния халколит.Животът на един жилищен хоризонт е бил средно около 40-50г. .След това постройките са били разрушавани или от пожар, или умишлено и са били издигани наново вследствие на което са се образували могилните напластявания.При основаването си селището се е състояло от десетина къщи,докато вече при V хоризонт е имало 35-40 къщи.В резултат застроената площ се е увеличила почти двойно-достигнала е над 10 дка. За разлика от първите три,четвъртото селище е било вече добре оформено,с очертан център с най-широка площ,където под прав ъгъл се пресичали две главни улици по посоките на света,които разделят населеното място на четири отделни квартала.Тогава е била изградена и първата укрепителна система.Състояла се от дълбок и широк ров с вода от реката и вал с ограда от дървени колове.Представената укрепителна система е претърпяла редица преустройства ,за да просъществува до бронзовата епоха,когато се издига вече ограден зид от ломени камъни.При основаването на селището при ранния халколит неговите жители не са били повече от 100,докато в края на епохата броят им нараства на около 300-400 души.В края на каменно-медната епоха част от жителите на прекалено увеличеното демографски селище се е заселило на съседния хълм,противостоящ на около 50м на югоизток и основал там нов квартал на своята метрополия.Преди окончателното опожаряване на селището по време на степната инвазия е възможно броят на жителите общо на двата хълма да е  достигнал и 1 000 души.В резултат на продължителния живот на мястото на новосформирания квартал се е образувала нова могила,която е значително по малка от предходната,защото е била създадена по-късно във времето-около 500г. след основаването на метрополията.В центъра на метрополията е имало стабилна двуетажна сграда-култов център украсена с червени стенописи.Тази постройка се е намирала сред широка незастроена площ,очертаваща площад.В края на каменно-медната епоха праисторическото селище Русе е имало масивна отбранителна система,компактно застрояване на цялата му площ с квартали,правилна планировка с ясно изразена улична мрежа и площади и присъствието на ритуален център.

  Всекидневието на хората от каменно-медната епоха в РСМ е протичало по сравнително разнообразен за времето си начин.Изконното им занимание е било земеделието,тъй като то осигурявало около 2/3 от прехраната.Затова съдим по намерените в могилата земеделски сечива-сохи и мотики,изработени от еленов рог,каменни мотики и кремъчни ножовидни пластини,използвани като съставна част на сърпове.Между находките са  и 13 броя сегменти от диканя,открити за пръв път у нас.Наличието на сохи и дикани подсказва практикуване освен на мотично и на орно земеделие и вероятно употребата на добитък за оран .Отглеждани били пшеница,еднозърнест и двузърнест лимец,ечемик,познати били и някои видове бобови растения.

  Скотовъдството също е било едно от основните занимания.Отглеждали са овцата ,козата,свинята,говедото,кучето.Доказателства за това са откритите костни останки от изброените животни.Домашните животни осигурявали месо,мляко,вълна,кожи.За месо ги колили само в напреднала възраст или при бедствени ситуации.Важен източник на месо бил и ловът,обект на който са били елени,глигани,мечки,вълци,язовци,различни видове птици и др. .Ловни оръжия на древните обитатели са били лъкът ,копието и стрелите с кремъчни и костенни върхове,кремъчни брадви и правилно направени каменни бойни топки.Река Дунав ,която тогава е течала край самата могила,давала възможност за развитието на риболова.Той е бил извършван с мрежи и харпуни,въдици направени от кост или мед.Наличието в древността в околностите на селището на растителни ядливи съобщества е предпоставка за развитието на събирателство,чийто обект са били различни видове растения,гъби,охлюви.Дърводобивът и дървообработването също са били неизменна част от халколитното стопанство.Дърветата са били отсичани с помощта на каменни брадви,изработени предимно от жълт кремък.

  Безпорно най-голямо количество от археологически материали през цялото време е керамиката.Това е показател,че грънчарското производство през халколита в РСМ е било доста добре развито.Изработката на съдове от тази епоха се отличава с голяма прецизност,простота на линиите и богата орнаментация.Изработвани са на ръка  и чрез употребата на ръчно грънчарско колело.Практически се делят на три вида:финна трапезна керамика,груба-кухненска керамика и големи съдове-хранилища.Халколитната керамика обхваща съдове с биконични,цилиндрично-конични,конични и със сферични форми.Орнаментите по керамиката са рисувани,врязани или пластично налепени.Рисуваната окраса е постигната с бяла,червена или черна боя,също така и с графит.Много често се среща и барботинната украса,изпълнена чрез провлачване на пръсти по все още мократа глинена повърнхост,често явление е и нокътната и медената украса.

  В  края на каменно-медната епоха към 4200-4100 г. пр. Хр. Земеделското селище загива под ударите на степните народи,носители на бронзовата култура,която се различава по доста показатели от халколитната.Залезът на живота тук е причинен и от чувствителното захлаждане и засушаване на климата в края на V хил. пр.Хр.,свързано с края на климатичния максимум.Това се оказва фатално за отглеждането на земеделските култури.

В резултат се увеличават ледниковите шапки на Европейската платформа.Къснонеолитното селище остава без своята икономическа база.Археологическите данни от РСМ показват че в края на халколита селището е унищожено от пожар.Свидетелство за това е регистрирания дебел горял пласт,след който следва един продължителен хиатус /отсъствие на културни останки/ до пласта от ранната бронзова епоха.Тогава животът в РСМ е възобновен и продължава чак до VI век сл.Хр.




Публикуване на коментар