Translate

06 юли 2010

АРХИТЕКТУРА НА ВТОРОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

ТЪРНОВГРАД ~ ЦАРЕВГРАД ~ ТЪРНОВ столица на Второто българско царство.

Първите заселища върху територията на днешно Търново датират от ІV-V в. и са намерени в Царевец, Трапезица и Момина крепост. На Царевец се създава късноантично селище, което през ранновизантийската епоха в VІІІ в. се оформя като голям, укрепен град. След освобождението от византийско владичество фамилията на Асеневци, чиито владения вероятно са се намирали недалеч от Търново, построява своя дворец на хълма Царевец. Тук се е издигал дворецът на българските царе през цялото време на съществуване на Второто българско царство (1186-1393), като е бил дострояван и разширяван многократно.

Общ план на двореца в Царевград Търнов, столица на Второто българско царство, с всички разкрити до днес археологически находки от тракийско време до края на ХІV в.

Крепостна стена е ограждала целия хълм Царевец. Главният вход в североизточния й ъгъл е бил охраняван от една кръгла и една четириъгълна кула. Имало е и втори вход в крепостта от юг, също така добре укрепен. На много места средновековните крепостни стени стъпват върху ранновизантийските укрепителни зидове.

Когато Търново става столица на държавата, в неговата територия се включват крепостите-селища Трапезица и Момина крепост, а между Трапезица и Царевец се развива т.нар. “нов град” (днес Асенова махала), също ограден с крепостна стена, в който се е намирал кварталът на дубровнишките търговци и евреите.

Между Царевец и Трапезица бил манастирът “Великата Лавра”, царският манастир, свързан с името на цар Иван Асен ІІ (1218 -1241). На мястото му са открити останки от древни заселища (ХІІІ-І в. пр.Хр.), вероятно на тракийските племена кробизи, обитавали тези области. Крепостно строителство на местото на манастира е съществувало още през Първото българско царство. Разцветът на манастира обаче съвпада с царуването на династията Асеневци, когато съхранявали в него верски и държавни светини. В манастира се пазели мощите на Св. архиепископ Сава и пак там са погребвани владетели на Второто българско царство. През ХІV в. в близост до църквата “Св. четиридесет мъченици” бил построен мавзолей за видни боляри. Самата църква, наречена в чест на битката при Клокотница (9 март 1230 г.), е своеобразен мемориал, тъй като в наоса й са вградени колоните с възпоменателни надписи на хан Омуртаг и на Иван Асен ІІ, по време на чието царуване е построена. В нея бил погребан най-младият от братята Асеневци - Калоян.

Главният храм на манастира “Великата Лавра” в Търновград, посветен на “Св. 40 мъченици” и победата при Клокотница в 1230 г.

Църквата “Св. Димитър” се намира на десния бряг на Янтра в подножето на Трапезица. Свързана е с едно от най-значителните събития на българската история, освобождението от византийско владичество и възобновяването на българската държава. Построена от болярите Петър и Асен, вероятно върху земи от тяхното владение. През есента на 1185 г. в нея било прогласено възобновяването на българската държава и на независимата българска църква. В началните десетилетия на Второто царство църквата била царска и в нея се коронясвали българските царе.

Църковната сграда е построена върху стари културни пластове. Най-долният от тях е тракийски от ранножелязната епоха. Неколкократно разрушавана, днес църквата е възстановена въз основа на археологични проучвания и по аналогия с други църкви, запазени от този исторически период. Оригинална е само източната фасада, оцеляла при земетресението през 1913 г., когато много от средновековните и възрожденски паметници са били разрушени.

Църквата “Св. Петър и Павел” е построена през ХІV в. Тя е кръстовидна, с купол върху свободно стоящи колони. Една двойка колони отделя пространството на олтара от това на наоса. Входовете са три. В цялата сграда се долавя свободата, с която местните строители интерпретират константинополските влияния. Църквата е изписана през ХV в. и според Никола Мавродинов е последен представител на блестящата търновска живописна школа. Претърпяла доста поражения през дългото си съществуване, днес тя е реставрирана с максимално възможно приближаване до оригинала.

Патриаршеският манастир “Св. Троица” е построен под западните скатове на Арбанашкото плато по време на Второто българско царство. През ХІV в. през царуването на Иван Александър и Иван Шишман се превръща в книжовно-просветно средище. Патриарх Евтимий събира в него ученици на Теодосий Търновски и други видни книжовници и реализира замислената от него реформа на Кирило-Методиевата писменост. По време на завладяването на Търново манастирът, който е патриаршески, е ограбен и разрушен.

Град Мелник е основан според някои около І -ІІ в., но най-старите следи сочат като начало на селището ІХ в. До ХІV в. централна зона е било платото “Св. Никола”, наричано още “Славова крепост”. В града е запазена единствената средновековна “болярска” къща. Мелник е използван за заточение на византийски велможи след честите преврати в Константинопол. Бил е столица на Алекси Слав (1209-1230), който основал обширно самостоятелно княжество. До началото на ХХ в. (1905 г.) е имало запазени около 20 от съществуващите през средновековието 40 семейни параклиси. Археологически разкопки са провеждани в: средновековното ядро на платото, манастирите в града, средновековната крепост и църквата Св. Николай в нея, която според едни автори датира от ХІІІ-ХІV в., според други от времето на Западното българско царство, ХІ в.

Най-цялостна представа за укрепените селища на Второто царство дава средновековния град Червен, разрушен от османските войски и останал необитаем до днес, така че средновековната структура не е нарушена от по-късни наслоявания, както това е в селищата, продължили своя живот. Разположен на 30 км от Русе, градът е заобиколен от меандрите на река Черни Лом, която му е служила като защитно съоръжение, но въпреки това е заобиколен от крепостни стени с кули. Замъкът на владетеля има П-образна форма и е служил за укрепление на вътрешния жилищен двор, в който е и семейната църква, кръстокуполна по тип и богато украсена. Жилищата на гражданите, главно занаятчии, са били от леки материали и не са запазени.

Църквата “Св. Пантелеймон”, известна като Боянската църква, е построена в подножието на Витоша. Днес тя се състои от три части. Най-старата, датираща от Х в., е квадратна в план, с централен купол. Нейната западна част е преустроена, когато в 1259 г. севастократорът на Боянската област - Калоян, построява двуетажна църква-гробница, съединена с първоначалната църква в общ обем. Третото преустройство датира от ХІХ в. (1845 г.) и се е състояло в прибавянето на двуетажна сграда към западната стена на Калояновата църква. Днес вторият етаж е премахнат, за да може да се разкрие средновековната структура и вградените в нея антични фрагменти.

Църквата е била изписвана няколко пъти. В нея са разкрити четири пласта стенописи с изключително високи художествени качества, поради което тя е призната за световен паметник на културата.

Храмът “Св. Пантелеймон” в Бояна, известен като “ Боянската църква”. Сградата обединява три части от три строителни периода: Х, ХІІІ и ХІХ в.

Град, богат със средновековни паметници, достигнали до наши дни в относително добро състояние, е Несебър, древната Месамбрия.

Основан от гръцки колонисти по време на разселването им по черноморското крайбрежие, градът заема остров с площ от 25 хектара, свързан със сушата с насип-път, дълъг 400 м, който създава илюзията, че островът е неделима част от сушата. Местоположението му е давало предимство при отбрана срещу нападенията, с които е богата неговата хилядолетна история. Най-добре запазено е архитектурното му наследство от средновековието.

Средновековният Несебър е своеобразно явление в градския живот на Балканите. За разлика от много други селища той безболезнено изживява прехода от късната античност към ранното средновековие и по-късно турското нашествие, като запазва винаги положението си на голям градски център с активен стопански живот. За това помага неговото географско местоположение, връзките му с много от големите търговски центрове в Средиземноморието и Мала Азия и съхранените традиции и елементи на градски живот, оставяни ненакърнени от неговите завоеватели, за да бъдат използвани при възстановяване на нормалното стопанско развитие в завладените от тях територии.

Крепостната система се е състояла от стена, опасваща целия остров, с една главна порта от запад срещу провлака. Около портата имало шест кули. През средновековието тази част била неколкократно разрушавана и реконструирана - в края на V в. или първата половина на VІ в., в края на VІ в., първата половина на VІІ в., третата реконструкция била извършена в последната четвърт на ІХ в. и последователно, в началото на ХІV в. и в края му.

През втората половина на ХІІІ в. Несебър се наложил като един от най-важните центрове на венецианската и генуезката търговия в Черно море

Месемврия е митрополитско седалище от времето на Никейския събор в 325 г., което обяснява активността на храмовото строителство през всички исторически периоди от нейното минало.

След създаването на българската държава ролята на Несебър като пристанищен център на византийците силно нараснала, затова градът и неговата област се управлявали от архонт. На 4 ноември 812 г. градът бил превзет от хан Крум, но през 863 г. Византия отново го завладява. Премиваващ последователно от българска във византийска власт няколко пъти, Несебър през средновековието се превърнал в територия, където високо развитата култура на византийската столица е прониквала в архитектурата и изкуството, взаимодействала е с местните традиции и е била предавана във вътрешността на Полуострова.

Градът е включен в пределите на България от Симеон Велики през време на войната от 894-927 г. и останал български до 971 г. От това време е църквата ”Св. Йоан Кръстител”. След голямо земетресение в 1063 г. бил обновен и станал цветущ верски, политически и пристанищен център.

През царуването на Иван Александър Несебър се ползвал с големи привилегии. Както манастирите, така и храмовете на града били възобновени и били построени два нови: “Пантократор” и “Св. Йоан Алитургетос”.

Храмът, посветен на Христос Пантократор, се намира в центъра на селището. По архитектурен тип принадлежи към кръстокуполните църковни сгради, но наосът му е подчертано издължен. В централното поле върху четири колони се е издигал купол върху висок барабан. Апсидата е триделна, от запад има обширен притвор. Външната архитектура е изключително богата. Всяка фасада е самостоятелно оформена и украсена с аркатурни фризове, слепи ниши, редуващи се пояси от тухли и бял камък и разноцветни керамични елементи. Църквата е реставрирана (куполът е реконструран от проф. арх. П. Карасимеонов), добре укрепена конструктивно и е едно от украшенията на града.

“Св. Йоан Неосветени (Алитургетос) се намира в близост до пристанището на града. Тя е най-яркият представител на т.нар. живописен стил - симбиоза между архитектурна форма и декоративна керамична украса. Пострадала при многобройните нападения над града, днес църквата е укрепена конструктивно, но за съжаление в ущръб на автентичния й вид. По планова структура е била кръстокуполна, като куполът е много по-изявен отколкото в “Пантократор”. В този смисъл представлява развитие на архитектурния тип. Най-богато е решението на източната й фасада. На запад пред наоса има надлъжно решен неголям притвор.

“Св. Стефан” (Новата митрополия). Трикорабна базилика. Запазена почти изцяло в първоначалния си вид, с изключение на западната част, накърнена при пристрояването през ХІХ в. на нов притвор. Вероятната датировка е ХІІ в., въпреки че стенписната украса датира от ХІV в. Стенописите в притвора са нови. Иконостасът е късно средновековен.

Към представителните паметници на “живописния стил” от ХІІІ-ХІV в. се причисляват още църквите Св. Архангели Михаил и Гавриил” и “Св. Петка (Параскева)”.

“Хрельовата кула” е един от най-добре съхранените паметници от ХІV в. в днешния Рилски манастир. Тя е построена от протосеваст Хрельо Драговол, владетел на Струмска област.

Както е известно, монашеското братство на манастира се формира още в началото на ХІ в. от пустиножителя и светеца покровител на българския народ Св. Йоан Рилски. Обителта сменя няколко пъти своето място и остава ненапълно изяснено кога се построяват първите сгради на манастира на мястото, където се намира днес. Хрельо Драговол построява кулата като укрепление и едновременно като място за обитаване в 1335 г. Тя има пет етажа, като на най-високият се намира параклисът Преображение Господне със стенописи от времето на построяването, а в подземния етаж има тъмница. Архитектурата на кулата е монументална и сходна с укрепителните кули на атонските манастири от същото време.

До кулата е била построена и църква, т.нар. Хрельова църква, просъществувала до ХІХ в. Старите щампи позволяват да се възстанови първоначалния й образ на еднокорабна сграда с по-късно пристроени два притвора. От нея са запазени входните, резбовани двери.


автор: М. Коева

литература:

1. Архитектурното наследство на България. С., 1988.
2. Архитектурата на Българското възраждане. // СТИГА при БАН, С., 1975.
3. Бербенлиев, П. Архитектурното наследство по българските земи. С., 1987.
4. Василиев, А. Черковното строителство в София до Освобождението. // Юбилеен сборник на Дружество “Ив. Денкоглу”, 1898-1939. С., 1939.
5. Василиев, А. Църкви от по-ново време в Несебър и Созопол. // Извори на Народния музей в Бургас. С., 1950, Т. I.

Публикуване на коментар