Translate

02 февруари 2010

В най-далечна древност страната била разделена на отделни области - НОМИ, пръснати по дължината на долината на река Нил. Всеки ном имал за покровител някакво животно. В съзнанието на хората представата за животното не се е отделила още от понятието за фетиша - предмет на поклонение.
Възникването на деспотизма към края на IV хил.пр.н.е. в Египет и Месопотамия било свързано с коренно изменение на тогавашния строй на живот и на старите представи. Насилието, което съпътствало формирането на класовото общество, намерило отражение и в изкуството. В най-ранните произведения на египетското изкуство образите на животно, Бог, цар и човек се сливат. Царят бил смятан за божествено същество, властващо над всички смъртни и когато напускал тази земя, отново се възкачвал на небето, откъдето бил дошъл. Египтяните вярвали, че душата продължава да съществува в отвъдния свят само ако бъде запазено тялото. Затова полагали усилия да попречат на разлагането на тялото чрез сложния процес на балсамирането и обвиването му с платнени ленти. Пирамидата се издигала, за да пази мумията,а тялото поставяли в каменен саркофаг.
Но те смятали, че само запазването на тялото не е достатъчно. Освен него трябвало да бъде запазено и някакво подобие на царя, на неговия образ. Затова скулптори извайвали царската глава от твърд, нерушим гранит и я поставяли в гробницата.
Едно от най-големите достойнства на египетското изкуство е, че всички скулптури, рисунки и архитектурни форми сякаш се подчиняват на единен закон. Такъв закон, на който са подчинени всички творения на един народ или епоха, ние наричаме "Стил"
Египетският стил има за основа редица строго установени правила, които всеки художник е трябвало да заучава от най-ранните си години. Седналите статуи трябвало да бъдат представяни с ръце на коленете; мъжете да се рисуват с по-тъмна кожа от жените. Външният вид на всеки египетски Бог е строго определен: Хор(Бог на Слънцето) - като сокол или с глава на сокол, Анубис(Бог на Смъртта) - като чакал или с глава на чакал. Всеки художник трябва да изучи и изкуството на красивото писмо - калиграфията. Но веднъж овладял тези правила, той е приключил с обучението си. Никой не изисква нищо друго от него - не го кара да бъде "оригинален".

Периодизация и връзка на религията с изкуството


В най-ранната епоха на Египет все още съществували много допирни точки с изкуството на Предна Азия. Но по времето на Старото царство (3000-2200 г.пр.н.е.) се формирал един нов стил, който лесно ще се различи от месопотамското изкуство от същия период.
В религията на Предния Изток съществува представата за мрачния, нерадостен задгробен живот. В Египет се зародил копнежът на човека за безсмъртие. В този стремеж земните владетели имали всички преимущества пред своите поданици, но пътят към безсмъртие бил открит и за поданиците.
Вярването, че след смъртта душата излита като птица от тялото и отново се завръща в него, породило обичая да се балсамират труповете. Запазването на мумиите допринесло за създаването на величествена надгробна архитектура. Нуждата от двойници на мумиите допринася за развитието на скулптурата.
Изкуството на Древен Египет си останало завинаги здраво свързано с обреда, с магията и с религията.
Въпреки тясната му връзка с религията, в Египет се развило едно забележително, голямо изкуство. Всичко жизнено прониквало в египетското изкуство само посредством идеята за отвъдния свят.
В епохата на Старото царство египетското изкуство достигнало високо равнище на развитие. Това е класическият период, златният век на египетското изкуство. То се характеризира с чистота и простота, с цялостност и хармония на образите си.
Епоха на Средното царство (2000-1600 г.пр.н.е.) - към средата на III хил.пр.н.е. централизираната власт на фараона значително отслабнала и преминала в ръцете на наместниците му. Социалните движения от началото на II хил.пр.н.е. се отразило на изкуството. Издигнало се значението на личността и тя предявила правото си на съществуване. Културата на Средното царство била спряна от появата на хексотите (около 1800 г.пр.н.е.) и от продължителния период на борби, в които Египет излязъл победител, но загубил много от елементите на стария строй. Фараоните от Новото царство (1600-1000 г.пр.н.е.) били принудени да прилагат други методи на управление. Сложните обществени отношения наложили изграждането на огромен чиновнически апарат и разгръщането на шумна пропаганда. Религията била въвлечена в тази пропаганда. Основно били преработени древните религиозни представи. Двамата Богове - Амон - телецът, и Ра - Богът на Слънцето били обединени в едно божество - Амон-Ра, Бог на видимите успехи.
Естествено в този процес на интензивно идеологическо въздействие било въвлечено и изкуството, тясно свързано с религията. То загубило спокойния си, възвишен характер и станало по-действено, по-разнообразно в проявите си, по-изискано и понякога по-маниерно в изразните си средства. Изкуството на Новото царство поразява със своето богатство и напрегнатост, с високото си майсторство, стигащо понякога до виртуозност. Но на него му липсва единството и мъдрата сдържаност, в която се крие силата на изкуството от Старото царство


Старо царство


Най-значителното и най-съвършено творение на египетската архитектура от Старото царство са пирамидите и особено трите прочути пирамиди - на Хефрен, Хеопс и Микерин край Гизе. Отдалеч пирамидата се очертава като равнобедрен триъгълник, а в план образува квадрат. Във вътрешността й се намират съвсем тесни помещения, предназначени за саркофазите на фараона и семейството му.
Предполага се, че пирамидите са произлезли от ниските гробници на знатни хора. Те се състояли от три помещения: I-открито - там се извършвали поменните обреди, II-зазидано - обитавал го двойника на умрелия и III-приличало на открит кладенец - там се спускало балсамираното тяло. Ниските гробници с техните наклонени краища започнали да се строят все по- високи. Така възникнали най-старите стъпаловидни пирамиди.
Предназначението на пирамидата било двояко. Тя трябвало да приеме и скрие тялото на умрелия фараон и да го предпази от тленност. Същевременно тя била паметник, който величаел неговото всемогъщество. Пирамидите характеризират обаче само едната страна на архитектурата на Старото царство. Другата й страна намирала израз в храмовото строителство. "Заупокойния храм пред пирамидата на Хефрен" в Гизе - най- добрият паметник от онова време. Храмът изглежда сякаш изсечен от скала. Силно доминира масивът на обема му над сравнително малкото и тясно вътрешно помещение, което е с формата на буквата "Т". В това отношение най-старият египетски храм има много общо с пирамидата. Но за разлика от нея формите му са по-разчупени, носещите и носимите части, стълбовете и покритията са взаимно противопоставени. Архитектурата на Предна Азия почти не познавала колоната. Най-разпространени в Египет били колоните във форма на папирус, лотос или палма. Капителите на колоните във форма на папирус се състоят от отделни стебла, силно пристегнати от лента като с обръч. Всичко това придава на египетската колона пластичен характер, но същинското й архитектурно предназначение е още слабо изразено.



Средно царство


Строителството на монументални сгради и съоръжения почти спряло. Причина за това била преди всичко липсата на онези огромни материални средства, с които разполагали фараоните от Старото царство. По-дълбоката причина обаче, се крие в неспособността на тази епоха на сътресения и неустойчивост да създаде величествени образи.



Ново царство


Гробниците вече били отделени от храмовете. Построени били и много нови храмове, които трябвало да приобщят широките народни слоеве към религията.
"Храмът на Хатшепсут" е замислен като огромен комплекс. До него се намира по-старата, украсената с малка пирамида гробница на цар Ментухотеп. Храмът е построен във вид на три последователно издигащи се тераси, свързани помежду си само с тази възходяща линия. В редуването на терасите и рампите се разкрива онова силно развито чувство за ритъм, което ни очарова и в египетската живопис и скулптура. Тази архитектура в много по-голяма степен от асирийската се обръща към човека. Храмът сякаш обгръща влезлия в него и го води към тайнствените недра на планината.
Храмовете в Луксор и Карнак са най-величествените храмове от Новото царство. Колосални строежи, издигнати с труда на редица поколения и свързани един с друг посредством дълга алея от сфинксове. Храмът на Новото царство имал двояко значение. Преди всичко той служел за прослава на царската власт в тържествена и величава форма. Затова и планът му има известно сходство с плана на царския дворец, а пред входа му се издигат четири огромни колоса, които изобразяват не някакво божество, а фараона, и то в четирикратно повторение. Но тази прилика с двореца не изключва и едно второ космическо тълкуване на храма - храма като подобие на света, такъв, какъвто са си го представяли древните египтяни. Залите, изпълнени със стволовете на колоните, напомняли вкаменена гора, потонът бил небето с летящи птици и златни звезди,а в светилището се пазела ладия - подобие на ладията, с която Ра - Бог на Слънцето правел всеки ден своето пътешествие по небето.
Публикуване на коментар