Още два римски палата пред ЦУМ

Още две древни римски сгради и една улица се предвижда да се открият при разкопките при метростанция "Сердика". Това съобщи за "Стандарт" ръководителят на проучванията археологът Марио Иванов. Предполага се, че зданията са от IV до VI век. Според изследователите са били строени последователно във времето и са имали функцията на жилища. 

Улицата, която ще се разкрие, пък е от IV до VI век и е в посока изток-запад. Тя е идентична на откритата древна улица преди това, но е с по-малка дължина. Това са основните находки, които планират да изровят археолозите. Те се намират в централната част на бъдещия античен комплекс, който се предвижда да бъде изграден пред ЦУМ през 2012 г. Работата по нея ще започне след две седмици. Вече са приключени и разкопките по южната част на обекта, която се намира до подлеза. Там археолозите попаднаха на част от главна улица на Сердика и жилищна сграда.

Ралица Русева

източник: В-к Стандарт

Откриха Библията на иманярите

Археолозите водят война с иманярите от дълги години

Иманяри крият с векове опис на несметни богатства, пръснати из цяла България. Малцина са избраните, които кътат преписи от уникалните тефтерчета на хайдутина Вълчан и седемте му войводи. Тетрадките съдържат подробни описи на родните пещери ала Али Баба и са се превърнали в тайната Библия на иманярите. 

Златотърсачите "работят" по тайни записки, достойни за холивудски сценарий, твърди етнографът Симеон Мильов. Перничанинът доскоро ръководеше историческия музей в миньорския град. Самият той е преписал през 1997 г. част от тетрадките на войводите, касаещи скритите съкровища в Пернишко. Страниците му дал един от старите иманяри в региона. Мильов ги показа на "Стандарт". Според него филмирането на историите, разказани в тетрадките, би засенчило хита за Индиана Джоунс. Хайдутите стриктно са описали капаните, които са заложили за крадците. Ръкописите съдържат рецепта за преминаване на препятствията. Указани са опасните камъни, върху които "ко стъпи човек, меч пада и го съсича". Ръководството съдържа начини, по които щитовете зад железните врати в някои от пещерите да се обезвредят с каменни късове. Накрая е описано с какво да се посипят намерените жълтици, защото са намазани със змийска отрова. Под всеки опис има и повеля какво да се направи с част от жълтиците. За едни е наречено да се дадат за освобождението на България, за други да се вдигнат параклиси и мостове.

Според една от легендите Вълчан е роден в Осеновлак някъде близо до Искъра. Става хайдутин със сестра си Рада, за да я спаси от "ашата на Орхание", който искал да я вземе в харема си. Според друга версия обаче той е от село Косача край Перник. По-късно към четата му се присъединяват младите войводи Вълчан, Индже Стоян, Пенчо Гълъбов, Емил Хасковлията, Христо Полисвещов и гъркът Спирт Димитър. Вълчан бил избран за главатар, но "мозъкът" бил поп Мартин. Много години четата крие керваните с турско злато. Хората на Вълчан пък изработили стройна система как да крият жълтиците в тайници под земята. В повечето случаи са използвали пещери, твърдят легендите. Рисували са хора, птици и пищови по камъни и скали, за да укажат местата. Всяко от тях е старателно описано в тетрадките на войводите. Няма исторически данни обаче, които категорично да казват дали разказаното от Вълчан и хората му е истина. 

Анна ГЕОРГИЕВА

Из “Тефтерчетата на 7-те войводи”

Радомирско. "Свинята с 12 прасета." 

В местността Лъкса над Радомир има една плоча на едно кьоше счупена, а отдолу на същата плоча е изкована свиня с 12 прасета. Обърни я - ще видиш нишана. Всичките бозаят, а едно се е качило на майката на гърба. Като обърнеш камъка къмто слънцето, ще видиш свинята гледа в един камък насреща и ще мислиш, че е становит, а той е кочина и в него са парите - 12 товара само константинки на цар Константин и царица Елена с техния лик и корони. Под свинкята има едно ведро бело злато. Короните да се дадат на царя.

Село Врабча.

Под селото има една местност, казва се Птиче хан. В средата има пасбище. Има един камък в пасбището, от страна на него поставихме знак пречупен кръст. На изток от знака на 6 крачки на два аршина дълбоко ще се намери една отворена железна врата. Не влизай! В средата има един камък. С него подпри вратата силно и чак тогава влизай вътре. Там има много златни римски монети. И ние не знаем колко са. Над това място е имало римска църква, която е много важна.

Пернишка околия. 

Там горе, в Голо бърдо, има един манастир "Св. Пантелеймон". Под манастира има извор. Водата му е много хубава и в Струма отива. При главата на извора срещу надясно има една пещера. Вътре 6 месеца живяхме. Много пари оставихме и бело злато. Затворихме я с една от камък плоча и на нея нишан турнахме една мечка и отгоре 2 дупки. Стъпи на дупките и камъкът отвънка ще падне. Стой надясно. Насреща има друга пещера. Вътре нищо нема. Който намери златото, надолу в Кракра има манастир "Св. Илия", да го направи.

източник: В-к Стандарт

Плиска

Възраждат улиците на Перперикон

СОФИЯ. С пълна сила вече втора седмица продължават разкопките и консервационно-реставрационните работи на Перперикон, съобщи проф. Николай Овчаров. Отпуснат е пълният размер на държавната субсидия от 180 хиляди лева, което ще ни позволи да продължим работата до средата на октомври, каза още археологът. В момента разкопаваме връзката между двореца и светилището. Надяваме се до края на сезона да успеем да възстановим напълно 700 метра автентични улици на древния град, по които ще могат да минават туристите. Тепърва в хода на работата се очакват интересни находки от тракийската епоха.
Константин Събчев

Златният век на българската археология

Светилището на Орфей, открито при село Татул, привлече интереса не само на специалистите археолози, но и на много туристи

Проф. дин Николай ОВЧАРОВ

 

---

Тези дни са време на равносметка. Според една представителна социологическа анкета откритията на българските археолози от последните години са вторият повод за национална гордост след влизането ни в Европейския съюз. Но на неговия праг неминуемо се вглеждаме в изминатия 130-годишен път на новата българска държава. След като в края на ХIV в. османското нашествие унищожава високата култура на средновековната Българска империя, възкръсналата през 1878 г. държава трябва да наваксва цели столетия загубена в мрачното иноверско робство история. В това отношение изключителна роля изиграва археологията - науката, призвана да ни припомня миналото.

 Още през закъснялото Възраждане мнозина будни люде 

 

започват да издирват оцелелите паметници

 

 на древната история. Водени от призива на Паисий Хилендарски, те събират по манастири, църкви и селски къщи запазеното от превратностите на съдбата. Със създаването на първите български вестници се появява и трибуна за публикуване на културно-историческото наследство. Именно на хора като Георги Сава Раковски, Марин Дринов, Петко Рачов Славейков дължим откриването, съхраняването и обнародването на много безценни находки.

 

Освобождението на България от турска власт дава силен тласък на току-що родилата се българска археология. Още в 1879 г. е създаден Отдел за ценности към сформираната Народна библиотека. Тринадесет години по-късно, в 1892 г., той е изваден от нея и така се появява Народният музей. От 1 януари 1893 г. музеят се обособява като отделна научна институция със собствен бюджет и печат. Във фонда му e събрано всичко най-ценно - древни съдове и статуи, надписи, вкаменелости, документи и предмети от Възраждането. През 1908 г. етнографският отдел е отделен и останалата част 

 

се превръща в Народен археологически музей

 

 В 1921 г. се очертава нуждата от научна теоретична институция и се създава Археологическият институт. През 1949 г. двете звена се сливат и се появява Археологическият институт с музей, който и до днес е флагман на българските археолози.

 Зад тази кратка информация се крие съдбата на стотици учени, преживели превратностите на новата ни история. Младата българска наука първоначално има нужда от кадри и в страната пристигат приятелски настроени утвърдени изследователи чужденци. Народният музей първоначално се оглавява от поляка Вацлав Добруски. Основите на модерната археология са положени от чехите Карел и Херменгилд Шкорпил. Благотворно влияние оказва един от най-известните руски изкуствоведи Андрей Грабар. Постепенно се създава и 

 

 българска школа в археологията

 

  Преди Втората световна война изпъкват имената на Гаврил Кацаров, Богдан Филов, Йордан Господинов, Кръстю Миятев и др. Те откриват и започват да проучват редица праисторически селища, великолепни тракийски гробници и антични светилища, старите столици Плиска и Велики Преслав.

 Събитията от края на световната война променят коренно линията на българската археология. В България е наложен сталински социализъм и това пряко се отразява на науката. Много от ерудираните стари археолози като Андрей Протич остават на своите позиции и са репресирани. Други като младия и надежден учен Димитър Димитров се отричат от своите учители, за което получават възможности за развитие. Именно нему се пада щастието да открие край Казанлък първия известен тракийски град Севтополис, столица на държавата на одрисите. Във втората половина на ХХ в. Теофил Иванов създава цяла школа в римската археология. В продължение на десетилетия неговите екипи проучват градовете по границите на империята край Дунав и във вътрешността. Днес са добре изследвани и впечатляват с мащабите си 

 

 Никополис ад Иструм, Нове, Ескус, Абритус 

 

  и много други. Праисторици като Георги Георгиев пък разкриват селища като Караново, превърнал се в репер за световната археология.

 Поради ярката политизация на науката големият идеологически сблъсък след 9 септември 1944 г. се очертава на полето на средновековната археология. Подчинеността на България спрямо Съветския съюз изисква усилено развитие на проучванията на славянската култура. По мнението на тогавашните партийни лидери по този начин укрепва "нужната като слънцето и водата" българо-съветска дружба. Разкрити са останките на доста славянски селища и некрополи, но се загърбва изучаването на другите етнически и културни компоненти, участвали във формирането на българския народ. Затова през 60-80-те години на миналия век засилващото се проучване на прабългарите се появява като своеобразна реакция на предишния догматизъм. То се води от учени като Станчо Ваклинов, Димитър Овчаров, Рашо Рашев, Павел Георгиев. Същите са в 

 

 основата на интензивното разкопаване 

 

  на ранните български столици Плиска и Велики Преслав.

 Пак през тези години са постигнати значителни успехи в изследването на последната българска столица Търновград и на редица градове крепости от ХII-ХIV в. като Червен, Шумен, Мелник. Открити и разкопани са множество църкви и манастири от възхода на Второто българско царство. Много от тези великолепни паметници бяха възстановени при честванията през 1981 г. на 1300-годишнината от създаването на българската държава.

 Много често ме питат правени ли са големи археологически открития преди намирането на Перперикон, Татул, Долината на тракийските царе, Старосел. От споменатите дотук съвсем бегли факти се вижда, че българските учени са имали много и стойностни постижения в повече от вековната история на нашата наука. Само преди десетина години обаче дори да намериш великолепна находка, вестниците щяха да отразят лаконично в кратко каре "Археолози откриха..." Днес 

 

 учени и медии се обединиха във високата цел

 

  - представянето на една от трите най-велики древни култури на Стария континент. Съответно професията "археолог" зае мястото си сред най-престижните дейности. 

 Подобен въпрос ми зададе журналистката Ан Уилямс при написването на злощастно нашумялата статия за тракийското наследство в "Нейшънъл джиографик". Тя ме попита защо у нас съществува такъв интерес и гордост от откритията на българските археолози, докато в САЩ, където има много повече пари и уникални възможности за разкопки във всяка точка на света, такова нещо отсъства. Трудно ми беше да обясня на чужденец при това - американец. Защото и в България има хора, които поставят под съмнение смисъла от разкриването на богатото минало. А светът трябва ясно да знае, че всяка частица от намиращите се в недрата на нашата земя паметници на древни изчезнали цивилизации е оставила своята следа в българската култура. По този начин ние сме сред техните наследници и продължители. Ето защо с влизането си в Европейския съюз българите заедно със създадената от тях писменост на славянството внасят своя принос в културата на Стария континент, който им бе несправедливо отнет при османското нашествие в края на ХIV в. 

източник: в-к Стандарт

Започнаха разкопките в манастира в „Теке Караач” край Варна

  Снимка: Информационна агенция "Фокус"

Варна. И тази година 20 великотърновски студенти от специалност „Археология”, водени от проф. Казимир Попконстантинов, заедно с варненски археолози ще продължат проучванията на манастир в „Теке Караач” край Варна, който е един от най-големите манастирски комплекси на Балканите. Това каза за радио „Фокус”-Варна доц. Валентин Плентьов, директор на Регионалния исторически музей. Той допълни, че разкопките ще продължат до края на лятото. Самият манастир е открит в началото на XX в. от основоположника на българската археология Карел Шкорпил. Плетньов коментира, че обхватни разкопки и проучвания започват едва през 1995 г. и с известни прекъсвания продължават до днес. Комплексът е уникален по своята планова схема и размери, без паралел нито в българската, нито във византийската строителна традиция. Предполага се, че е изграден в края на ІХ и началото на Х век от св. цар Борис Покръстител. Посветен е бил на Пресвета Богородица. В него е имало следи от живот до ХVIII век. В манастирския комплекс археолозите са открили голяма манастирска черква и огромна кула с параклис, огромен скрипториум на площ от 400 кв. метра, библиотека, училище, монашески общежития, както и олтарна маса, ковашка работилница, български, сръбски, византийски, турски и венециански монети. Катедралната църква е разположена в центъра на обширен двор и е от т. нар. атонски тип. Храмът притежава обемисти полукръгли ниши от север и юг, където при молитва се е събирало цялото монашеско братство. Сградата е украсена със стенописи и монументална каменна пластика. Край нея се развиват верижни помещения, строени с мекия и податлив на обработка варовиков камък бигор. Пред постройките са оформени портици в два реда, открити към просторен двор. Плетньов допълни, че продължават археологическите проучвания на крепостта и околното пространство на нос Св. Атанас до град Бяла. Освен изучаването на разкритата през миналия археологически сезон раннохристиянска църква, сега се хвърлят усилия и в изучаване на околното пространство. Екипът археолози е с ръководител доцент д-р Валери Йотов. По думите на Плетньов там е била открита олтарна маса. Разкопките в Бяла ще продължат до края на лятото.

Десислава СТОЯНОВА 

 

източник: Агенция Фокус

Намериха имане под министерско бунгало

ВАРНА. Сребърно съкровище изровиха археолози в средновековния град Кастрици, който е на територията на почивната база на Министерски съвет в Евксиноград. В тухлите на пода на едно от жилищата те се натъкнали на стомна със 166 сребърни гроша. Парите са сечени в монетницата в Търново от 1366 до 1371 г. по времето на Иван Александър и сина му Михаил Асен. Съкровището е добре запазено и има стойността на една венецианска марка, обясни доц. д-р Валентин Плетньов, шеф на Регионалния исторически музей във Варна, под чието ръководство се извършват разкопките.
По времето на цар Иван Александър Кастрици е било най-голямото пристанище за търговия с Венеция и Генуа. Най-вероятно парите са скътани след голяма сделка с родно жито, изнесено за италианските градове.
Кръстина Маринова

 

източник: в-к Стандарт

Изследване на Содом и Гомор

Одриското царство

Първите държавни обединения се появили в тракийските земи още в края на II и началото на I хил. пр.Хр. Най-често те възниквали на базата на съществуващите племенни структури, като племенните предводители постепенно се превръщали в истински царе, предаващи своята власт по наследство. В митологическите сведения на античните извори за ранните периоди на тракийската древност се споменават имената на редица легендарни тракийски царе като Орфей, Резос, Диомед, Ликург, Финей.

Най-значително по своите мащаби и историческа роля тракийско държавно обединение било Одриското царство. В края на VІ в. пр.Хр. покрай Черноморския бряг на Тракия преминал с огромна армия в неуспешния си поход против скитите персийският цар Дарий, ликвидирайки лесно опитите за съпротива на тракийските племена в крайбрежния район. От възникналия политически вакуум след оттеглянето на персийската армия успял да се възползва владетелят на одрисите Терес, който бързо разширил подвластната си територия от устието на Дунав до Мраморно море. Терес сключил мир с царя на скитите, комуто дал своя дъщеря за жена. Според едно несигурно сведение той живял до 92-годишна възраст. По-късно одриския престол последователно наследили синовете му Спарадок и Ситалк. Гръцкият историк Тукидид, съвременник на Ситалк и на неговия наследник, сина на Спарадок Севт, описва могъществото на Одриското царство, което заемало във втората половина на V в. пр.Хр. по-голямата част от тракийските земи, на запад чак до горното течение на р. Струма, в района на Егейското крайбрежие – до Абдера при устието на река Места, а на североизток – до делтата на река Дунав. Независими от одрисите оставали бесите в Родопите, трибалите в днешна Северозападна България, част от племената в Югозападна Тракия, както и тези отвъд р. Дунав и в Мала Азия. Своята относителна политическа независимост запазвали и гръцките колонии по тракийските крайбрежия на Егейско, Мраморно и Черно море, които се откупували от постоянния политически натиск на одриските царе с плащани под различна форма данъци.

Тукидид твърди, че през V в. пр.Хр. Одриското царство било най-богатата държава на Балканския полуостров. Той разказва също, че в 429 г. пр.Хр. одриският цар Ситалк провел военна операция с огромна армия от 150 хиляди души, в която освен подвластните му тракийци участвали и присъединили се доброволно съюзници. 

След успешното управление на още един велик одриски цар – Котис І (383 – 360 г. пр.Хр.), в средата на ІV в. пр.Хр. в Одриското царство избухнали династически борби и то се разпаднало на три части. В продължителни военни кампании те били разгромени поотделно от македонския цар Филип ІІ. Във времето на неговия син Александър Велики (336 – 323 г. пр.Хр.) покорените от Филип тракийски земи били управлявани от специално назначаван от македонския цар стратег на Тракия. След смъртта на Александър управител на тракийските територии станал един от приближените му македонски аристократи – Лизимах. В 305 г. пр.Хр. Лизимах се провъзгласил за цар; той си изградил нов столичен град на шийката на Тракийския Херсонес (днес Галиполски полуостров) и го нарекъл Лизимахия. Лизимах владеел трайно тракийските крайбрежие и контролирал гръцките градове и стратегически важните крайбрежни пътища; във вътрешността на страната обаче съществували ред независими тракийски държави, сред чиито владетели особено могъщи били царят на одрисите Севт ІІІ и царят на гетите Дромихет. Последният дори успял по време на една военна кампания да плени Лизимах с цялата му армия, но после благосклонно го освободил.

В началото на ІІІ в. пр.Хр. Тракия станала арена на разорително нашествие на келтски племена, които плячкосали по-голямата част на Балканския полуостров, а част от тях се прехвърлила и в Мала Азия. В продължение на няколко десетилетия след това в Югоизточна Тракия съществувало неголямо, но политически активно келтско царство. Районът на Егейското крайбрежие пък бил през целия ІІІ и в началото на ІІ в. пр.Хр. арена на междуособни борби на могъщите елинистически владетели. Във вътрешността продължавали да съществуват независими тракийски държави, най-значително сред които си оставало Одриското царство.

Златна тракия