Translate

15 декември 2008

Праисторията в България 1-ва част


Като всички хуманитарни науки и праисторията се заражда и развива в Hова България едва след Освобождението. Нашите първи праисторици са разполагали със съвсем малко средства и основната им дейност се е изразявала в първично описание на праисторическите обекти. Палеолитът става обект на вниманието на Рафаил Попов и той се възприема от нашите праисторици като първоучителят по праистория и един от строителите на музейното дело у нас. Той остава в науката като водещ археолог, палеонтолог, спелеолог и изявен популяризатор на научните открития.
Той е роден във Велико Търново на 14.08.1876 г. и е починал в София на 15.08. 1940 г. Завършил Естествени науки в Софийския през 1901 г. и специализирал в Берлин геология, палеонтология и праистория в периода 1909 - 1911 г. Рафаил Попов е основателите на Археологическото дружество, Археологическия институт и на Археологическия музей в Шумен. Попов е дописен член на БАН и на още четири археологически института. Чел е лекции като частен доцент в Софийския университет. Той всъщност е създателят на праисторическия отдел в Народния археологически музей в София през 1911 г. Така той поставя начало на праисторическите колекции в музея и на проучванията на пещерите, селищните могили и други праисторически обекти.. Той е не само учен, но и администратор и от 1929 до 1938 е директор на музея. Рафаил Попов е проучил Беляковските пещери, проучвал е пещерата при Мадара. От селищните могили Попов прави първи проучвания на Деневата могила при Салманово и Коджадерменската могила при Шумен. Рафаил Попов е първият откривател на останки от палеолитния човек в Българските земи - в пещерите Темната дупка и Миризливка при село Орешец, Видинско. Той открива палеолит и в Малката пещера до Велико Търново., в пещерата Моровица при село Гложене, Ловешко и пещерата Темната дупка при село Карлуково, пак Ловешко. На него принадлежи и откритието на прочутия Чаталарски надпис. През 1915 г. той е публикувал резултатите от проучването на Денева могила при село Салманово, а от 1919 г. датира публикацията му за “Коджадерментската могила” при град Шумен”. За пещерата Темната дупка Рафаил Попов пише през 1931 г.
С голяма вещина и прецизност е представена геологическата, и стратиграфската ситуация на проучените от Р. Попов обекти. Придобитият археологически материал се интерпретира комплексно с методите на природоматечетическите науки в субстанционен, морфологичен и функционален аспект. Впечатлява остеологическите проучвания. Те съдържат точни и верни анатомични определения на целия фаунистичен материал и обилна морфометрично табулирана информация. Така например резултатите от палеозоологическите проучвания на кости от Мадара са представени в 52 таблици. Чрез 9 измерения е направено математическо описание на човешките черепи и това се слага началото на българската кранометрия. По съответните формули е установена зъбната система на редица месоядни животни. По този начин възниква науката за зъбите (одонтографията) в България. Остеологическите проучвания на Р. Попов са силно математизирани с повишена достоверност и са в унисон със съвременните.
Във всички публикации се срещат подробни макроскопични описания на глината, от която са изработени праисторическите съдове. Р. Попов разделя керамиката на тънко и дебелостенна и с това загатва за зависимостта между обемност на съдовете и дебелината на стените, върху която едва сега се замисляме. При описание и илюстриране на съдовете са използвани разрези, профили, геометрични понятия, без да се прилагат оприличаващи форми. Съотношението между височината на съда и максималния диаметър на устието или тялото е основния принцип за класификация на съдовете, при която се съблюдава дебелината на стените и следната морфологическа структура: устие, шия, гърло, тяло (търбух) и дъно. И отново значителна част на информацията за керамиката има морфологичен характер, представена в таблици. Към всичко това ние днес, но този подход не всякого се отдава на всички. С това обаче не се изчерпват научните достойнство на трудовете му. Р. Попов търси най-често срещаните форми и украси на глинените съдове. Интересува се от йерархическият порядък на използваните форми и орнаменти т. е от честотната повторяемост, от процентните им съотношения.
Рафаил Попов има големи постижения и в проучванията на оръдията на труда, или работния инвентар. За каменните артефакти той дава макроскапски описания и търси кариерния им източник, а за костно-роговите - анатомическото определение. При кремъчните той използва изразената широка обагреност. В основата на проучването на артефактите Р. Попов поставя морфиметриката. Той търси общото и различното в профилите и сеченията и по този начин загатва за видовете, типовете и подтиповете на оръдията. Търсят се осреднените стойности на редица параметри, съотношението помежду им и се изчисляват релативните им стойности.
За някои оръдия, например върхове на стрели и копия се проследява повтораемостта им. Очевидно Р. Попов е пред прага на математическото описание (моделиране) на праисторическите артефатки. Той е накрачка на прилагания днес дисперсионен анализ. Тази математизираност, съдържаща много важни догатки и досега в много случаи е неразбрана. Функциологията на праисторическия инструментариум се определя с морфологически критерии, като се наблюдават и векторните величини, каквито представляват месторазположението и наклонът на дупките при превъртените артефакти. По тази причина допуснатите от Попов грешки са незначителни при функционалните им определения.
Изводи:
1. Р. Попов възприема праисторията като природоматематическа дисциплина с историческа насоченост и това му подсигурява стабилни научни позиции. Изследователският процес потвърди изискването за по-висока профилирана природоматематическа подготовка на бъдещите праисторици.
2. Р. Попов подлага на комплексни проучвания целиа археологически мателриал и умело разкрива структурата, съдържанието му, идентифицира субстанциите и извлича от него максимална за времето си и условията си научна информация(
3. Морфометричният подход и засилената математизираност на изследванията му осигуряват висока достоверност и висока интепретационна степен, осегуряват му евристичност и непреходност на научните постижения.
След смъртта на Рафаил Попов в 1940 г. последвало десет годишно прекъсване на палеолитните изследвания у нас. Те са възстановени след Втората световна войн от Николай Джамбазов. Той е завършил Естествени науки в Софийския университет и през 1949 г. постъпил н в Археологическия институт на БАН като асистент. На него, както на Рафаил Попов изключително му помага солидната подготовка по геология и палеоонтология. Благодарение на нея той прилага в изследванията си интердисциплинарния подход. Той придобива все по-голямо значение и тежест в съвременната археология и особено в праисторията.
Цели 30 години Джамбазов се посвещава на изучаването на българския палеолит. Изследванията му са съсредоточени върху пещерните седименти и той открива повече от 30 палеолитни находища като Ловешките пещери, пещерата Пищ, Деветашката, Моровица, пещерите Самоилица І и ІІ, Очилата, Орлова чука, Бачо Киро, Парника и др. Почти няма пещера с археологическо значение, която да не е проучена, или регистрирана от Николай Джамбазов. Дълги години той е единствения специалист в тази област, в която по негово време все още липсвала съответната терминология на български език. Преди него липсвала и хронология. И въпреки липсата на сътрудници и опоненти Джамбазов прави първия сполучлив опит за синтез на хронологията на палеолитните култури у нас, публикувайки през 1958 г. Статията си “Нови данни за палеолита в България”.
Публикуване на коментар