Translate

31 декември 2011

Златните маски на Балканите


Сред многото интересни материали, открити в некропола край гр. Синдос особено впечатление правят нчколко златни маски , открити на лицата на някои от погребаните. Те са общо пет. Три от тях според разкопвача са открити в женски гробове и две в мъжки. Изработени са от тънки пластинки в техника „репусе“.Третирането на чертите на лицето е доста грубо и схематично.Елементите,които се представят са : очи, вежди, нос,уста и отчасти скули. Върху двете маски има очертани уши. Видът на изделията, тънките пластини, от които са направени, както и обсточтелството, че подобни паметници не са познати изън погребален контекст в този район, ясно показват, че те са изработени и предназначени специално за нуждите на погребалния обред. Прави впечатление и друго- почти всяка от маските е в определена степен е с различна форма и специфично предаване на чертите. Забелязва се известен стремеж към обемност и може би иднивидиуалност в изображението- при очите, веждите, носовете и т.н..  Подобни маски са открити в микенските шахтови гробища  от 16 в пр. Хр. , както и в известния некропол при Требенище, близо до Охридското езеро. От същия регион има намерени още няколко златни маски. Две от района на Халкидика, подобни на синдоската  № 239 и също като нея със шлем, илирийски тип. Другата е от Петилеп, Прилепско, класифицирана като илирийска или пеонска. Известна е и една златна маска от Беотия, открита в микенски тип гробища.
 Освен тях е публикувана и една златна плочка с пластично оформено лице и надпис на пеонскич владетел Дропион, която е значително по-късна.Тълкуването на тези и други подобни маски обикновено върви в няколко основни посоки. Маската дава на човека друго лице, чрез неговото „аз“ става „не аз“  или друго аз, прави възможна смяна на позицията и статуса на личността. Нещо друго – в Древна Гърция се иползват маски при различни ситуации. Т.е. маската не е предмет, изобразяващ някакво лице – тя е самото лице. Маската служи също тъка за представяне на носещия я в друг свят, както и да контактува със свръхестествени същества  сили. Оттам тя може да бъде белег за социален статус или ранг – царски , жречески и др. За някаква посшетеност – тайни общества, мистериозни култове; използва се и при някои инициационни обреди. Освен това маската има и почертано медиативни функции; особено за прехода профанно- сакрално.
Маските , които се появат само в част от богатите гробове, са освен медиатори и белег на висок социален ранг. Обикновено те се определчт като елемент на царски погребения,  символи на хероизиране и обожествяване на покойника. Епизодичната им поява обаче хвърля съмнение върху тази теза. По нейната логика маскитеби трябвало да са постоянен или поне често срещан атрибут в царските гробове, а случая определено не е такъв. Изглежда, че тези предмети са белег не просто на царсвеност и обожествяване въобще, а за особен статус, който може да е придобит мримерно при специфични мистериозни или инициационни практики, но при всички положенич не се отнасч за всеки владетел. Тук е мчсто да се обърне внимание и към етнографската ситуацич. С тава дума за практиката на „писане“ на мулките при българи мюсюлмани от Тетевенско.Традиционно всички булки трчбва да се пишат, а на момичетта които са починали , преди да се омъжат се прави символична сватба, като също се рисуват. Функцията на „писането“ е подчертано предпазна (апотропейна) и е ориентирана към отвъдното. На тази база може да бъде формулирано  прдположението, че една от възможните функции на погребалните маски е на защитни средства, предпазващи лицето(или душата) на починалия от деструктивните сили на отвъдния свят. Те обикновено са били свързани със специфични инициационни мистериални практики , от особеностите, на които се е определяло евентуално полагане на погребания със съответната маска.
Открити са тракийски кнемиди с изображения на човешки лица от Враца  и Анджигьол. Те са изработени от сребро с частична позлата. Изображението на подобна кнемида има върху една от апликациите от известното съкровище от Летница върху крака на представения върху нея конник. Тези паметници са по късни от гореспоменанитите синдоски маски от 4в. Пр. Хр. И са значително по- пищни и изработено с повече художествено майсторство. Това обаче не променч съществената близост в предаването на очите , веждите, носа и устата , върху които е съсредоточен главничт акцент на изображенията. Ушите и скулите са доста схематично представени. При тракийските кнемиди също присъства диадемата в горната част на челото като е представена вече по детайло. Макар и предметите от Тракия с изобразени лица функционално и смислово да не са идентични с маските , стиловата им близост дава основание да се мисли че те, ако не са прчко повлиани от тях, то поне са продукт на същата съхранена и пренесена традиция. Почти всички изследователи определят образите върху кнемидите  като изображенич на Богинята- майка. Важен елемнт от тези изображения са хоризонталните ленти по лицата...
Безпорно най интересният , а и най цененният от научна и от материална гледна точка предмет открит при проучвания на надгроната могила Светица край Шипка е златната маска – фиола с релефно човешко лице в естествена големина. Тя е изработена от дебело фолио, има форма на фиола и тежи 673г. С това се различава коренно от направените от тънко златно фолио леки смъртни маски от Микена, Требеница и Синдос. Освен това за разлика от тях , тч не е с застинало и безизразно лице на мъртвец.
 

Златна маска-фиала на одриския владетел Терес – могила Светицата
Нейното има индивидуални черти .Косата, брадата и мустаците са гъсти и буйни ,разделени на кичури , от плитко врязани линии, изпълнени от сигурна , уверена и талантлива ръка. Общият израз е на суров и решителен, дори жесток човек. Затворените му очи изразчват момент на крайно удоволствие. И като се има предвид предназначението на маската и като чаша мога да си представя какво е ставало по време на пир- пише Георги Китов. Владетелят е изпивал гъстата свещена течност, доволен и щастлив е затварял очи и е полагал фиолата на лицето си. Гостите и приближените му са били поразени да водят превъплатяването на човешкото лице от плът и кръв в злато. Така им е внушавал, че техният владетел е бог, който може всичко. По този начин владетелят е укрепвал авторитета си и идеята за божествения пройзход.
Маската –фиола е поставена на мястото, където се намира главата на погребания с лице нагоре и я олицетворява. Върху неч е поставена голчма тейка каменна плоча, която не е нито от покрива, нито от нарушената странична стена. Изглежда наследниците на починалия владетел не са го долюбвали и са се страхували от него. За да бъдат сигурни че нчма да възкръсне и тревожи дните им те са хвърлили върху символизиращата го маска- фиола каменна плача. Тя е деформирала, снишила е височината на релафа и е предизвикала скриване на едното ухо зад лявата половина на лицето. Ушите впрочем са изработени отделно и са прикрепени с помощта на осем нита при дясното и седем при лявото. След деформацичта
пространството между лицето и ушите е запълнено с пръст, песъчинки и много дребни камъчета.

      На 19 август 2004 г. екипът на д-р Китов изпреварва търговците с историческото ни наследство и проникването в гробницата е заслужена награда – гробът е недокоснат, находките – изключителни.

Маската е намерена заедно с други ценни предмети в Лечкова могила край сливенското село Тополчане в богат тракийски гроб, облицован с дърво. Сред тях е сребърен ритон, третият открит досега, сребърни и бронзови съдове, керамика, гробни дарове.

Златните маски,открити в некропола край Требенище,три на брой.През 2002 в при разкопки в Самуиловата крепост в Охрид е открита още една златна маска и златна ръкавица със златен пръстен,така маските от този район стават общо четири-първата се намира в София,другите две - в Белград,а последната - в Охрид.

На 14 юли 2007,екипът на археолога Георги Китов открива втора тракийска златна маска от IV – V в. пр. Хр. при археологически проучвания на тракийска могила край сливенското село Тополчане.Маската е част от погребален ритуал и е с диаметър около 25 см, плоска, с голям нос и с отворени очи. Тракийската златна маска е на "цар", но все още не е ясно на кой, казал Китов.Според него откритието е важно в научно отношение, защото с него се потвърждава предположението, че Долината на тракийските царе от Казанлъшко продължава по поречието на река Тунджа на изток в днешния Сливенски край.Маската е намерена заедно с други ценни предмети в богат тракийски гроб, облицован с дърво. Сред тях е сребърен ритон, сребърни и бронзови съдове, керамика, гробни дарове.

Погребалната маска, известна като "Маската на Агамемнон",злато, XVI в. пр. Хр. Открита от Хайнрих Шлиман в Микенска гробница №5 през 1876 година.Намира се в Националния археологически музей в Атина.
Трудно е да се каже какво се целили дедите ни с изработването на златни маски за царете си. Дали са желали да запазят светлият лик на хората, които безстрашно са ги водели в битки и са се грижели за народа с любов? Или може би се касае за атрибут на цар-жрец, за когото се се смятало, че е превъплъщение на най-старият бог – сияйното слънце? Eдва ли някога ще получим отговор на тези въпроси, тяхната тайна е грижливо пазена от хладните пръсти на времето. Все пак не е малко да знаем, че в земите на така наречената Стара Велика България векове наред са живели траки.Факт, който упорито бе укриван от нашите учени. Не ни казаха и, че тези странни траки имат тамги, че оставените от тях артефакти имат паралели с тези от земите на България, че фактичски Тракийското Боспорско Царство може да се разгледа като най-източната граница на тракийските народи в Античността.

 Бибиография:

-         Кузманов, М., И. Филипова, Маските на Синдос- възможни интерпретации. – В: Панагюрското съкровище и тракийската култура,    С.,2004

-          Китов , Г. Проучвания на надгробната могила Светица край Шипка. – Археология, 2005


Публикуване на коментар