Откриха изгубен град край Венеция

Италианските археолози направиха необичайно откритие и то без да е нужно да правят скъпи разкопки, пише британският в. "Таймс". Чрез въздушни снимки най-сетне бе открит легендарният град на Римската империя Алтинум, за който се носеха народни легенди. Отдавна се знаеше, че Алтинум се е намирал в близост до Венеция, но никой досега не бе открил точно къде. Градът е бил оживено пристанище и затова един от най-богатите в империята.

Постоянните набези на страховития Атила го обезлюдява. През 452 г. войските на Атила го запалват и това слага край на неговото съществуване. Градът става призрак, но с неразрушени театри, храмове, базилики. Никой не го населява повече и той потъва вдън земя. "Изключително необичайно е град да излезе от употреба по този начин и затова за археолозите това е невероятна находка. Той дава пълен облик на това как е изграждан град от тази епоха, без да се е намесила инфраструктурата от следващите епохи", заявява д-р Нейл Кристи, специалист по Римската империя в университета Лейчестър.

През юли 2007 г., по време на сушавото лято, картографската фирма Telespazio прави въздушни снимки. Понеже посевите са се слегнали, ясно се открояват камъни, канали и цялата инфраструктурата на античния град. "Всичко е останало както си е било. Когато видяхме снимките, просто не можехме да повярваме", казва Александро Фонтана, археолог от Университета в Падуа. Изненадващо е, че никой досега не е видял отгоре очертанията му. Вече са направени компютърни възстановки на храмовете, театрите, базиликата, пазара, стените на града. Видим е широк канал, използван за транспортиране на зехтин, вино и чужди луксозни стои към Милано и други влиятелни градове като Верона.

източник В-к Стандарт

Римско светилище откриха край Велико Търново

Римско светилище, където са извършвани култови ритуали в чест на нимфите разкриха археолозите в античния град Никополс ад Иструм край Велико Търново. Става дума за алея широка почти метър със запазена релефна украса и останки от малък извор. Подобно римско светилище има и край хасковското село Каснаково.

Откриватели на светилището всъщност са ВиК работници. Докато изграждали водопровода до близкото село Ресен пред очите им започнала да излиза красива каменна украса. Мъжете спрели работа и викнали археолозите.

Д-р Павлина Владкова - археолог:

„Това не е изненадващо, защото в Никополис има доста данни за този култ. Първо имаме няколко оброчни плочки, второ имаме няколко надписа, в които се споменава често името на култа, но никога досега не сме знаели евентуално къде би могло да бъде едно такова светилище!"

Тъй като нимфите се считат за водни божества подобни светилища се срещат предимно край реки и езера в Южна България. Подобни ритуали са извършвани и в специални красиви постройки до римските бани.

Д-р Павлина Владкова - археолог:

„С много богата вътрешна украса, с много статуи, с много фонтани, бликаща вода отвсякъде и изобщо са били много красиви и ефектни!"

Проучванията на Никополис ад Иструм продължават до края на лятото. И тази година в разкопките се включиха студенти от Великотърновския университет.

източник: БНТ

Нови археологически открития на проф. Николай Овчаров

Поредното значимо разкритие във Велико Търново направи екип от археолози начело с професор Николай Овчаров. В двора на църквата „Св. Св. Петър и Павел" се появи част от каменен зид, което доказва първоначалните предположения на учените, че в средновековния комплекс на старата столица се е издигал и патриаршески манастир. Като изключителна находка се оценява и намереният френски кралски пръстен с лилии и уникални дамски бижута от 13 век.

След повече от две години упорит труд професор Николай Овчаров най-сетне намери първите категорични доказателства за съществуването на патриаршеския манастир. Издигнат в началото на ХІІІ век по времето на царете Калоян, Борил и Иван Асен ІІ, той бил духовното средище на търновската патриаршия.

Проф. Николай Овчаров: „Великолепен манастир. Естестевно той тепърва ще се проучва. Много мощна архитектура! По-късно той е преустройван поне два пъти."

В момента археолозите работят върху ранния пласт на Некропола, където изобилства от находки на великолепни бижута, вероятно притежание на знатни мъже и жени от Второто българско царство.

Проф. Николай Овчаров: „Особено важен за мене е един пръстен, който е изработен във френските ателиета в началото на 13 век, може би в Лимож, и е бил внос в България."

Също е много интересен един сребърен пръстен с монограм - името Симеон или Симон, който е от края на 14 началото на 15 век. Според професор Овчаров по това време в българското висше общество вече е налице влиянието на френските моди, дошли с кръстоносните походи. Сред ценните находки са дамски колан и сребърна позлатена обица.

Източник БНТ

Уникално тракийско светилище откриха до с. Крън

Светилище на древните траки от 2200 г. - 1900 г. преди Христа е открито близо до казанлъшкото село Крън.

Намира в близост до селищна могила и в него са извършвани само обреди, каза пред журналисти проф. Васил Николов, който ръководи археологическа експедиция.

"Тук се намират корените на тракийския етнос", предполага археологът, цитиран от БиТиВи.

Светилището е разположено в постройка с дължина 19 метра и широчина 9-10 метра. Изградено е с плет, измазан с глина и се намира на площ с размер 600 кв.м.

Открити са и девет детски гробове с останки от скелети. В светилището са разположени 250 обредни ями.

Уникалното в находката са обредните ями, в които са поставени старопланински и хромени камъни, от 1 до 3 на брой. Сред тях има и останки от растителна храна.

Днес от Англия пристигна проф. Катлийн Максуини, биорхеолог от Университета в Единбург, която е специалист по погребения на бебета в древността.

Проф. Николов очаква тя да анализира находката и да определи възрастта, както и болестите, които са довели до смъртта на бебетата.

"В светилището е намерен и каменен скиптър, който говори, че жрецът е разполагал и с политическа власт", заяви проф. Николов.

"Мястото е специално избрано от древните траки. Районът е обитаван 12 хиляди години преди Христа", каза още проф. Васил Николов.

Той ръководи археологическата експедиция, която прави разкопки на това място вече пета година.

източник News BG

Панагюрското съкровище

Перперек - Перперикон

Откриха гроб на българска принцеса от 14-ти век

Археолозите проф. Николай Овчаров и д-р Хитко Вачев откриха гроб на българска принцеса, която е погребана в двора на средновековната църква ,"Свети Свети Петър и Павел," във Велико Търново. Погребението е от втората половина на ХІV-ти век.

Принцесата е била облечена в разкошни дрехи, обшити със златна сърма. На главата си е носила красива кърпа, която също е извезана със злато.

Дамата е положена с много великолепни накити - златен пръстен с вграден аметист, златни обеци и сребърни позлатени игли, които са прикрепвали кърпата.

По време на двумесечните разкопки археолозите откриха златни и сребърни пръстени и обеци и в други гробове от средновековния некропол. Броят на находките надвишава 100, като най-ценен е 25-грамовият дамски златен пръстен с антична гема от карнеол.

След реставрация и консервация през есента находките ще бъдат показани в изложба във Великотърновския исторически музей.

източник News BG

Светилище отпреди 3000 години преди Христа откриха у нас

Първото у нас и в Югоизточна Европа светилище отпреди 3000 години преди Христа откриха край казанлъшкото село Крън.

Светилището се намира в близост до селищна могила и в него са извършвани само обреди, каза проф. Васил Николов, който ръководи археологическа експедиция. Открити са и детски гробове.

Английски археолог пристига днес в България, за да се запознае с откритието.

източник Dnes.bg

Археолози разкриха, че манастирският комплекс на остров Свети Иван край Созопол е от десети век

Изключително ценни находки откриха археолозите на остров Свети Иван край Созопол по време на проучвания. Освен изненадата с нетрадиционното погребение в преддверието на манастира, екипът е открил изсечен кръст върху мраморен капител, чието изображение е характерно за периода 9-10 век. "Досега предполагахме, че манастирът е битувал от 13 век, от когато имаме един писмен извор за неговото възстановяване. Както този кръст и мраморната колонка от олтарна преграда ни дават основа вече да изтеглим долната хронологическа граница за създаването на манастир към десети век. Другата интересна новина и откритие, което е изключително важно за нас, е част от надпис. Този надпис е част от друг надпис, който е открит преди близо 25 години и който е публикуван от академик Васил Гюзелев и от чието съдържание става ясно, че също е имало преустройства в този манастир. Категоричен отговор ще дадем дали този надпис е част от другия само, след като направим сравнения. По- старият надпис се намира в Националния исторически музей и след като приключим с разкопките ще имаме възможност за по-подробен и детайлен анализ", каза ръководителят на екипа археолози проф. Казимир Попконстантинов. Той допълни, че интересът на археолозите към манастира е привлечен от факта, че манастирът е изключително добре запазен, имало е писмени сведения за него и не на последно място от факта, че техните предшественици в разкопките, чието начало е сложено през 1995 година от проф.Божидар Димитров и ст.н.с. Виолета Димова, са открили тук сградите, където се е вмествал манастирският скрипториум т.е. манастирската библиотека, където се превеждат и пишат книги. "Имаме достатъчно опит в изследването на този вид манастири и решихме да дадем още нещо и да добавим към историята на този важен патриаршески, единствено запазен на остров патриаршески и царски манастир", каза професор Попконстантинов.

Източник: Агенция Фокус

Крепости и укрепления в Древна Гърция

Според историците на културата гърците дълго време не умеели да превземат крепости. В това отношение трудно може да се установи някакъв напредък през дългите векове от Троянската война до класическата епоха. Цели десет години войните на Агамемнон тъпчели около стените на Троя без да могат да преодолеят стените й. Така и спартанците, които значително превъзхождали атиняните на открито бойно поле през цялата Пелопонеска война не могли да превземат крепостите на Атина и Пирея и накрая сломили съпротивата на атиняните чрез обсада и глад. Това се дължи преди всичко на липсата на подходящи обсадни машини, на разположението на крепостите на трудно достъпни места и естествено на техните непреодолими крепостни стени.

В началото на ІV в. пр. Хр. Дионисий Стари от Сиракуза построил първите метателни машини и внесъл подобрения в обсадните машини. Смята се, че той направил това под влияние на картагенците, които, както сигурно знаете, били финикийци по народност. За времето преди Дионисиюй Стари в античните текстове само се споменава, че при обсадата на Самос през 440 г. пр. Хр. Перикъл употребил машини, че при Пелопонеската война били използвани т. нар. “овни” . Говори се и за един военен похват – хвърляне на горящи копия. С тях беотийците опожарили дървената крепост на Делион през 424 г. пр. Хр. В ІV в. пр. Хр. настъпила революция във военното дело. Тогава при Филип Македонски по примера на Дионисий от Сицилия в същинска Гърция настъпило бързо развитие на обсадното изкуство, наричано от гърците “полиоркетика” – буквалон “обсаждане на градове”.

Както свидетелствува един аркадски офицер, а именно Ений Тактик в съчинението си “Ръководство за отбрана на местата” през 360 г. пр. Хр. до този момент отбранителната техника еволюирала по-бързо от нападателната.

Микенската традиция за изграждане на мощни крепостни стени за дълго била забравена. Градовете осигурявали убежище на околното население в своите акрополи. Те само били укрепени със стени. Когато обаче през VІ в. Йонийските градове били застрашени от персите на Кир, те целите, не само акрополите били принудени да се оградят със стени. Например стените във Фокея били издигнати със средствата, получени от търговията със Западното Средиземноморие, където фокейците били основали колонии като древната Масалия, днешната Марсилия. Тъй като стените във Фокея били от дялан камък и това учудвало съвремениците от другите градове, които били свикнали с тухлените стени на източните градове.

Войските на Кир обаче били опитни в обсадните действия, издигнали тераси по-високи от твърдите стени и успели да ги преодолеят като преди това подложили защитниците с масиран обстрел със стрели отвисоко.

В Атина Акрополът бил укрепен малко преди края на VІ век пр. Хр. Тогава според проучванията през ХХ век и самият град бил ограден със стени. След като тези стени били разрушени от персите през 480 г. Теместокъл за кракто време ги издигнал отново, прилагайки техника, който често била използвана от гърците. Върху здрава каменна основа била надзидана стена от кирпич – непечена тухла. Понеже пързали, както свидетелствува Тукидит (І, 93) в основите те вградили погребални плочи. Това е едно от първите смедения за преупотреба на археологически паметници. Вградени или използвани за втори и трети път те се наричат по латински “сполия”. Този термин намира широка употреба в класическата археология и често се употребява в публикациите на археолозите – “сполиа” мн. число от spolium, ii множествено чесло spolia. В оригиналните латински текстове думата означава “одрана кожа”. С нея в множествено число се обозначават доспехите, отнети от неприятеля при сражение, след победа. Т. ест spolia може да се преведе и думата “плячка”, нещо, което е придобито след като е употребявано от друг. В археологията под “спилиа” ние разбираме вторично употребен строителен мателиал.

Атиняните положили по-голямо старание при укрепяването на Пирея. Тук те употребили железни скоби за свързване на каменните блокове. Тази технология на свързване преди това била прилагане само при строеж на представителни сгради – храмове, булевтериони и т. н., а не при укрепителни съоръжения. Все пак и при тези утилитарни градежи укрепването на зида с железни скоби било изключително важно, защото придавало на съоръжението така необходимата при нападения сигурност.

С камъни се изграждали стените до определена височина, а по нагоре надграждането било от кирпич. Сега ние се заблуждаваме, че кирпичените стени не са устойчиви на напора на обсадните “овни”,п но гръцките тактици свидетелствуват, че дебелите кирпичени стени осигурявали надеждна защита на градовете. Тези части от стените обикновено не се откриват сега при разкопки. Фрагменти от тях могат да се открият, яко кирпичът е бил ма места е бил изпечен при пожар. По някаква случайност дебела кирпичена стена се е запазила в сицилийския град Гела и през ХХ век тя е била детайлно проучена от италианските археолози.

Богатите градове, при които имало близки кариери и съответно каменоломни строели крепостните си стени изцяло от дялан камък. Такива били стените на остров Тасос към края на архаичната епоха. Те са изцяло от мрамор и гнайс, месторожденията на които са изобилни на острова. Археологическите изследвания доказват, че тасоските стени са били реставрирани след Гръкоперсийските войни. Един друг строителен период датира в 411 г. пр. Хр. В континентална гърция най-добре са запазени крепостните стени на Месена.

Този град се бил основан от Епаминонд през 371 г. г. пр. Хр. в полите на планината Итоме. Необходимо било да приюти прегрупиращите се месенци. Месена била защитена с крепостна стена дълга 9 км. Тя била от правилно издялани, сглобени камъни и имала четвъртити и полукръгли кули. Крепостната стена освен града заграждала ниви и пасища. Друг пример от континентална Гърция е Егостена в Мегарида, която се намира в полите на Китерон. Това са изключителни образци на класически укрепления. Стените им са прави и навън от тях се издават четвъртити кули, два пъти по-високи от стените. В правилни редове са подредени рустицирани каменни блокове. В древността стените са били увенчани с бойници и зъбери или на места с непрекъснат парапет, в който е имало амбразури. Кулите често са имали покритие. Те отстояли на 20 – 30 м. една от друга, за да могат защитниците да могат успешно да бранят с стената, хвърляйки капия и стрели като се целят от различни позиции. По-късно инженерите на Дионисий Стари изобретили катапулта и големият обсег на тези машини позволил значително раздалечаване на кулите. Те дори започнали да се заместват д подсилващи триъгълни зидове, които просто разширявали самата стена. Оттогава на крепостните стени започнали да придават не права, а начупена линия. Тези нововъведения в защитата на градовете и крепостите получили голямо разпространение преди всичко от времето на Фолип Македонски нататък, т. ест. след средата на ІV в. пр. Хр.

Древните гърци са строили и специални крепости, които са имали предназначението да охраняват крепости и проходи. Около Атина съществувал кордон от защитни крепости, които я пазели от враждебните действия на нейни съседи. И до днес могат да се видят развалините на крепостите Елевтера, Фила и Рамнунт. Елевтера доминира на Китеронския проход, през който минава пътят за Платея и Тива. Нейните стени и кули са разположени на един скалист връх със стръмни склонове. Стените са в изодомен градеж, затиращ от ІV в. пр. Хр. и са доста добре запазени.

Крепостите Фила и Декелея са играли важна роля в политическата и военната история на Атина. През V век повечето от укрепленията от този род не били усъвършествани. Например укреплението в Делион през 424 г. пр. било само от дърво и беотийците успели да го запалят. Почти е сигурно, че и в древна Тракия е имало такива малки защитни кули от дебели дървени греди. Тази възможност е дала повод на езиковеда проф. Кирил Влахов, да предложи хипотезата, че старото име на днешния Бургас – Пиргос на тракийски език е означавало “кула от дебели дървени греди”. Тази етимология на думата изглежда важи и за старогръцкия език.

По-късно тези кули започнали да се строят от камък. Във всички области на Гърция се срещат малки изолирани укрепления, обикновено четвъртити кули, построени от дялан камък. вВ много случаи те се издигат сред ниви и пасища. За тях в някои случаи не се е търсело естествено укрепено място. Тези малки укрепления трудно се поддават на датиране. Особено тези, които са разположени върху скалисти планински върхове и по гръцките острови. Ако се съди по начина на градеж някои от тях датират поне от ІV в. пр. Хр. Предполага се, че това са заслони или наблюдателни кули, издигани в погранични области или на отдалечени места, изложени на лесно опустошение от грабители, идващи по суша или по море.