Translate

31 май 2010

Строителни материaли в Римската империя

През периода на империята започват да се употребяват много разнообразни строителни материали. Тяхното качество също се подобрило изключително. Тогава били разработени станалите в последствие прочути, кариери в Луни (съвременното Каррара). Освен това от всички краища на голямата империя и особено от Африка, Сирия и Гърция, се транспортирали различни видове цветен мрамор, гранит и порфир. Понякога те извали на Италийския полуостров като готови архитектурни елементи – бази, капители и стволове на колоните. Те са били приготвяни на място. Тези ценни видове камък служели за украса на храмовете, базиликите, дворците и други импозантни сгради във Вечния град. Най-парадните съоръжения като Златния дом на Нерон, форумът на Траян и др. се украсявали вътре със злато, слонова кост и перламутр. Разточителната употреба на скъпи материали е характерна черта на много здания в империята. Именно със своя голям разкош те се отличават от архитектурните паметници от периода на република. Широко разпространение е получил т. н. римски бетон. Той се употребявал навсякъде главно в основите и сводовете За неговото равномерно разпределение се използвали тухлените пояси, които възпрепятствали появата на пукнатини. От двете страни стените се облицовали с камък или с тухли, а сводовете от тухли, които осигурявали отлична връзка с мазилката, покривана после с фрески или с релефни стенни орнаменти
През ІІ в. след Хр. тухлата като облицовъчен материал започнала да измества камъка.. Употребата на цветни тухли и на цветна релефна мазилка също разширявали възможностите за разкрасяване на зданията. Започнала да се употребява разноцветна зидария, която обогатявала външната фактура на сградите
В повечето провинции основен строителен материал бил не бетонът, а дялания камък и това се отнася главно за източните провинции. Бетонът в голямо количество повече се употребявал в западните провинции – Галия, Британия и Испания. Римските строители умеели да се приспособяват към местните условия и широко използвали местните строителни материали. Много технически новости се разпространявали по-късно, отколкото в Италия.. Така например тухлата се разпространила на Италийския полуостров още през І век след Хр., а в Галия започнала да се използва от ІІ век насетне. С изключение на Южна Галия, където тухлата се разпространила още през І век. В Африка масовото разпространение на този строителен материал става през ІІІ век. Някои технически прийоми и след като на Италийския полуостров преставали да се прилагат в провинциите продължавали. В същото време далече от столицата се използвали материали, които в Рим не намирали приложение. Например дървото като строителен материал било много популярно в Британия и Германия.
В периода І – ІV в. в Рим били разработени сводови конструкции с голям обхват и това станало възможно след въвеждане употребата на бетона. През този период се прилагали и се развили по-нататък основните типове сводови конструкции: цилиндричният свод, който е правоъгълен и полукръгъл в плана си, кръстатия свод и куполния свод. Голям успех било съоръжаването на куполни покрития като най забележително е това На Пантеона и освен него централните помещения на Големите Терми, нимфея на Минерва Медика, мавзолеите от ІІІ – ІV век. За облекчение на тежестта на сводовете и куполите римляните използвали леки материали като пемза и кухи керамични съдове, вграждани в зидовете на сводове и куполи.
От края на І век насетне в римското строителство се въвеждат нови пространствени решения, усложнява се планировката на зданията и архитектурните ансамбли. Тогава се въвеждат криволинейни елементи , изискващи необичайни конструкции на сводовото покритие. Най-добър пример в това отношение е вилата на Хадриан в Тибур.
В провинциите засводените конструкции били рядкост. Изключение правела Сирия, където сводовете се употребявали и в обществените и в жилищните сгради. За разлика от Италия, в Сирия сводовете били правени от дялан камък, а не от бетон.




Публикуване на коментар