Translate

14 август 2010

ПОДВОДНИ ПРОУЧВАНИЯ В ЗАЛИВА НА КАВАРНА


 Благоприятното географско разположение на Каварненския залив, пазен от изток и север от високия Добруджански бряг и лесния достъп по суша до него, предопределят важната му роля на търговско, а и не само на търговско пристанище през почти всички исторически епохи – от II хилядолетие пр. н. е. до късното Средновековие.
Обширната долина с многобройните извори пред залива обуславят непрекъснат поселищен живот от III хил. пр. н. е. до средата на XVII век, когато селището се изнася на Добруджанското плато. Тук през V в. пр. н. е. гръцки преселници от Месамбрия образуват колонията Бизоне, а по-късно, до средата на XVII в., върху нея просъществува Средновековният град.
   Първите подводни проучвания са направени през 1961 г. под ръководството на Горанка Тончева, като основните задачи на експедицията са локализиране на пристаните от античната и средновековна епохи и очертаване на потъналата част от Бизоне при земетресението от I век пр. н. е. Фиксирани са и два пристана, единият югоизточно пред нос Чиракман и другият в източната част на залива пред морската база. При обследването на южната, потънала част на Бизоне, се попада на тухлен зид на хоросан.
   При експедициите, водени от Г. Тончева през 1969 и 1971 г. се открива каменно струпване в източната част на залива на 140 м. от брега и на дълбочина от 3,5 до 7 м., определено като подводен вълнолом през ранновизантийската епоха. През същата 1971 г., при прокарване на път в ската към морската база се разкрива комплекс от 26 пещери – складове за съхраняване на зърно, датиран според откритите материали от ранновизантийската епоха – V – VI век. През следващата година в брега при Чиракман са открити още десетина.
   Започнатите през следващата година редовни археологически разкопки на платото на нос Чиракман потвърждават ролята на селището като търговски посредник между местното население и колониите и градовете от Черноморския и Източносредиземноморския свят - през елинистическата, римската и ранновизантийската епохи. Откриваните от крайбрежието пристани срещу тракийските поселения подсказват и може би за директни търговски контакти на търговците с местното население без посредничеството на Бизоне.
   През 1979 г. започна системното, подводно архелогоическо проучване на Добруджанското крайбрежие с участието и помощта на ЦМИА – Созопол, Леководолазната школа (ЛВШ) към ВМФ – Варна, Клуба за подводна дейност към НЕК – ЮНЕСКО, Военноморския музей – Варна, морските клубове в Каварна и Шабла и в последните години, от 2000 г. до 2005 г., с Морски клуб „Приятели на морето” – Варна. Дейността продължава до 2005 г. с научен ръководител Асен Салкин от историческия музей в Каварна.
   Първата и основна задача на подводните проучвания беше разузнаване на акваторията на Добруджанското Черноморско крайбрежие и фиксиране на пристаните за товаро-разтоварни работи, а втора задача и втори етап – набелязване на обекти за по-обстойно и прецизно подводно проучване. Резултат от системните проучвания на акваторията на Добруджанското крайбрежие беше събраният голям брой каменни котви и каменни щокове от каменно-дървени котви, датирани в хронологическите граници на средата на II хил. пр. н. е. до средата на I хил. пр. н. е. Петрографският анализ, извършен от колектив геолози от ГГФ към СУ ”Св. Кл.Охридски” под ръководството на проф. Живко Иванов, определи значителна част от котвите, изработени от местни породи камък, т.е. факт, който говори за активно каботажно тракийско корабоплаване в горепосочения период.
   Намираните котви с три отвора са от породи камък извън нашето крайбрежие, доказателство за осъществени търговски контакти с Източно – Средиземноморския свят. Търговският характер на тези плавания се подсилва и от намерения полиметален слитък в залива на Калиакра с основно съдържание на злато и сребро.
   По втората задача като основни обекти се очертаха Калиакра и Каварна. Тук ще засегнем само проучванията на пристанище Каварна. В първите години бяха открити три каменни котви – една с един отвор в пясъка пред ресторант „Чайка” и две с три отвора на дълбочина 2 м. пред мелницата, която ни навежда на мисълта, че през втората половина на II хил.пр.н.е. морето е било навътре в сушата. Керамика в голямо количество от различни исторически епохи – елинистическа, римска, римовизантийска и турска, се откриваше предимно в акваторията между морската база и ресторант „Чайка” т.е. срещу пещерите – складове за зърно. При удължаване на буна № 1 пред морската база при заскаляването извадихме оловен щок и ранна гръцка керамика, вероятно най-ранната стоянка за товаро-разтоварни работи на гръцки търговски кораби т.е. в началото на колонизирането на тракийското селище Бизоне. От втората основна антична стоянка на 7-8 м. дълбочина и на 80 м. пред нос Чиракман намерената в голямо количество керамика опровергава твърдението за скъсяване на нос Чиракман с 300 м. при заметресението от I век пр.н.е. При наблюденията в отвесната челна част на нос Чиракман, попаднахме на разцепен през средата кладенец, стигащ под морското ниво. В останалата пръст извадихме човешки кости, между които един „комплектован” скелет без череп. Антропологическият анализ доказа наличието на останки от два скелета, по костите на които личат следи от посечни рани, незараснали, от които са починали. Извадената многобройна керамика е изцяло от елинистическата епоха. Единственото логично обяснение е, че по време на наказателната експедиция на римския военачалник Марк Лукул през 72 г. пр. н. е. срeщу Черноморските градове, Бизоне е бил превзет, опожарен, а труповете на избитите – хвърлени в кладенците. Средновековна керамика при спусканията не се откри, но пред челната и южната част на Чиракман на 400 м. навътре в морето на дълбочина от 8 – 11 метра в пясъка изровихме няколко железни котви. Явно, средновековните кораби са приставали навътре в морето и пясъкът е покрил евентуални останки от товаро-разтоварни работи.
   През 2000 г. вследствие на силно вътрешно течение в акваторията между ресторант „Чайка” и буна № 2 се оголи голямо каменно струпване в близост до повърхността. С участието на водолази от ЛВШ – Варна, и водолази и специалист от морски клуб „Приятели на морето” – Варна, с председател Дарина Иванова, извършихме документиране на този район. Бяха почистени, картирани и заснети няколко десетки обработени камъни. Интересното при много от тях е различната им форма – правоъгълна, трапецовидна, (вероятно каменна пластика от сграда) и наличието на отвори и жлебове по тях. Един огромен каменен блок 60/60 см. с широк отвор през средата и при жлеба, свързан с него, ни загатва за част от водопроводно съоръжение. Всичко това ни навежда на мисълта за някаква обществена сграда, а многобройните фрагменти от питоси говорят за наличието на складови помещения за зърно, паралелно функциониращи с тези от сушата. Изводите от извадения на това място хромел за стриване на зърно, осев камък за врата, обработени каменни блокове, мраморна римска глава, фрагменти от два бронзови подноса, костен животински материал, местна керамика, доказват битова и стопанска дейност в изследваната част. В южната част на каменното струпване има някакво подреждане на камъните, което предполагаме е кейова стена за товаро-разтоварни работи. В близост до това място се откри каменна пушка за привързване на кораби, дръжка от амфора с остро коляно, датирана в средата на I в. и бронзова монета на Хадриан – 117-130 г. – указание, че селището се е съвзело много бързо от заметресението от I в. пр. н. е. и е продължило да играе важна роля като пристанище за експедиране на зърно за Егейското и Черноморското крайбрежие. В подкрепа на това е един гръцки надпис от Дионисополис, определящ границите на земите между Дионисополис, Калатис и тракийския цар Котис III и датиран в 15 г. от н. е. В него пише: „... след като научихме от старите документи, това отсъждаме да е на дионисополците и на откупвачите на Понта, а Афродизиона дионисополците се споразумяха с цар Котис да го използва за изпращане на зърно.”
   Афродизион беше локализиран на по 7 км. от Балчик и Каварна под с. Топола на морския бряг и там има същите пещери – складове за зърно, както и в залива на Каварна, един многозначителен факт, че местните търговци поемат ангажимент за снабдяване на тракийските царства от Североизточна България със зърно...
   Да се върнем към пристанищното съоръжение в залива на Каварна. По намерените материали се вижда, че то е функционирало през І и ІІ век от н. е., което предполага, че античният пристанищен комплекс от пещери – силози е съществувал през това време. Логично е да предположим, че и подводният вълнолом (ако е вълнолом наистина) е построен през това време и е пазил гореспоменатото съоръжение (или квартал) от източните и югоизточни ветрове.
   Не бива да отминаваме факта, че през 50-те години на ХХ в. при построяването на складове за зърно в близост до брега са открити основите на солидна каменна постройка с подово покритие от мраморни плочи, в която е намерена бронзова вотивна ръка на римския войнишки бог Юпитер Долихен (по името на град Долихе в Мала Азия, където култът към Юпитер е много популярен). Този факт създава впечатлението, че на пристанище Каварна е бил изграден храм на бога Юпитер Долихен. Бизоне е най-удобното място за приставане на кораби по Добруджанското крайбрежие и най-краткият път за придвижване на римските войски на североизток.
Логично е, ако са минавали римски войски по този път, да си изградят храм на своя бог – покровител, факт, който е могъл да провокира създаването на едно по-солидно пристанищно съоръжение за приставане на кораби.
А сега по въпроса за времето на функциониране на съоръжението. По геоложки данни централната и югозападна част на Добруджа се издигат бавно, а източната част потъва, като процесът продължава и през къснохолоценско и историческо време. За такива локални движения на сушата ни съобщава румънският археолог Бану още през 1973 г., като фиксира понижение на морското ниво с 4 м. по Северното Добруджанско крайбрежие, започнало през І и ІІ век от н.е., а след това последвала трансгресия (повишение) на нивото с 4 м., което предполага в редица крайбрежни селища потъвания на квартали и части от сушата.
   Подобни локални движения на сушата се наблюдават и при Божурец и Шабленската тузла. При Божурец на 4 м. дълбочина бяха намерени от рапанджия глинен тракийски съд и животински кости, а при Шабла на дълбочина 3,5 м. ни беше показан гроб, ограничен от каменни плочи, неразкрит досега. В Археологическия музей – Варна, е занесен цял керамичен съд (римски тип) от същото място, указание за некропол от римската епоха, потънал. Пред Шабленската тузла беше извадено от водата значително количество животински кости, вероятно от по-ранни епохи.
   Всичко това говори за силните и чести локални трансгресивни и регресивни движения на морето, което обяснява и намереният и все още непроучен докрай потънал римски квартал на древния Бизоне.
Залив Каварна
Поглед към залива на Каварна


Каменна котва
Каменна котва с три отвора

Буна номер 2
Проучваният район при буна №2


Бронзов съд
Бронзов поднос с украса


Мраморна глава
Мраморна глава, намерена под водата


Каменна пушка
Каменна пушка


Керамичен съд
Керамичен съд с гръцки надпис


Керамика кости
Керамика и кости, намерени под водата


Керамика
Керамика


Керамика
Керамика

източник: http://www.morskivestnik.com/mor_kolekcii/izsledwaniq/u_7.html

Публикуване на коментар