Translate

29 юни 2010

РАННА ХРИСТИЯНСКА АРХИТЕКТУРА (IV-VII В.)

Паметници, илюстриращи най-ярко настъпилите след Миланския едикт промени в духовния живот на населението на днешните български земи, са: църквата Св. София в Сердика, ”Голямата базилика “ в Месемврия, ”Червената църква” край Перущица.

Храмът “Св. София” в Сердика, най-голямата християнска базилика, построена на Балканския полуостров през V в., в основите на която има останки от две по-ранни църкви. План.

Храмът “Св. София” - общ изглед днес.

Централно-куполната, т.нар. “Червена църква”, край днешна Перущица, датираща от VІ в. Общ изглед.

Базиликата “Св. София” в София е придобила вид, близък до съществуващия днес, през VІ в. Тя е трикорабна базиликална сграда с внушителни размери за времето си 46,5/23/16,10 при височина на купола 19,70. В основите на сградата са запазени субструкциите на две също базиликални църкви от ІV и V в., времето, когато Сердика е била средище на християнството и създаващото се тогава изкуство на източноправославния свят. Наличието на напречен кораб - трансепт се счита за иновация в църковното строителство на времето в тази част от света. На пресечницата между централния кораб и трансепта се издига купол. Стълбовете, които разделят трите кораба, са масивни. Апсидата е една. Нартексът обхваща цялата ширина на сградата, като от юг и север завършва с елипсовидни помещения, над които са се издигали кули.

Храмът до ХV в. е бил действащ. През ХVІ в. е превърнат в джамия, но след сериозни разрушения от земетресения бил изоставен. През 30-те години арх. Ал. Рашенов прави първата реставрация. По негов проект се изработва и сега съществуващият иконостас. През 1989 г. арх. Васил Китов предприема реставрационни и консервационни работи, които придават на сградата вида, в който може да бъде видяна днес с цялата си внушителна монументалност.

Св.София в Константинопол - еталон за източноправославен храм

През VІ в., когато в Сердика се построява най-представителната трикорабна базилика във византийския свят, в центъра на Византия, Константинопол, бива издигната църквата, която се превръща в еталон, тъй като чрез нея се развива нов символизъм, първо равнище на византийската литургична интерпретация, получило вербален израз в Мистагогията на Максим Изповедник по-късно (ок. 630 г.). Това е един от редките случаи, когато архитектурата изпреварва с един век писаното слово, за да въплъти и предаде чрез своя “език” идеи и за да формира понятия, на които богословието все още не е намерило точен вербален изказ.

Създатели на храма са Исидор от Милет и Антимий от Трал. Строителството започва в 532 г., а храмът е осветен през 537 г.

Архитектурата на храма “преразказва” космологията на християнството, обединявайки я с идеята за божествения произход на императорската власт. В композиционните елементи и връзката между тях са вложени смислови значения, които стават основополагащи за източното православие.

Композиционната схема на храма има за свои прототипове базиликата на Максенций и Пантеона (храма на всички богове) в Рим, както и куполните базилики в Мала Азия. Тя съвместява октогонална и трикорабна схеми, т.е. прототипа на мартириум и църква за народа. Октогонът е силно разтеглен по надлъжната си ос, а колоните на трикорабното пространство са превърнати в мощни стълбове, които носят големия централен купол с диаметър почти 32 м и двата полукупола, покриващи образуваната в план елипса.

Храмът “Св. София” в Константинопол, издигнат между годините 532 и 537 г. Придобил славата на “идеален” православен храм и приет като еталон за храмово строителство в източноправославния свят. Вътрешно пространство.

“Св. София” в Константинопол - план.

автор: Маргарита Коева

литература:

1. Архитектурното наследство на България. С., 1988.
2. Архитектурата на Българското възраждане. // СТИГА при БАН, С., 1975.
3. Бербенлиев, П. Архитектурното наследство по българските земи. С., 1987.
4. Василиев, А. Черковното строителство в София до Освобождението. // Юбилеен сборник на Дружество “Ив. Денкоглу”, 1898-1939. С., 1939.
5. Василиев, А. Църкви от по-ново време в Несебър и Созопол. // Извори на Народния музей в Бургас. С., 1950, Т. I.

Публикуване на коментар