Translate

08 януари 2012

Ранновизантийска керамика


Изучаването на ранновизантийската амфорна тара доскоро заемаше незначително място в археологическите изследвания.  Допренесли за въпроса  следните изследователи Ф. Каброл (за знаците и надписите по амфори), А.Л. Якобсон (за пръв път поставя въпроса за типологията и хронологията на средновековните амфори от територии на Румъния и бивша СССР), Е.Кондураки (ранновиз.керамика в горни пластове на Истрия (Румъния)), Х. Робинсон (публикува керамика от римския период от Атинската агора), И. Б. Зеест (трудът „Керамична тара на Боспор”, къде тя определя някои керамични центрове),  Б. Бьотгер (публикува керамиката от разкопките на кастела Ятрус, като обръща особено внимание на амфорните групи). В последните години изучаването на ранновизантийските амфори се разпространява и върху керамиката, открита при подводни археологическите проучвания. Много ценен амфорен материал е намерен при изследването на турското крайбрежие на Средиземно море, където Дж. Бас е открил потънал кораб, който транспортирал амфори. Те са датирани с монети от 620 – 625 г.
    Прегледът на археологическата литература, посветена на ранновизантийската амфорна тара, показва, че изучаването на тази керамика се намира в своят начален стадий.
Георги Кузманов при съставяне на настоящата типология използа публикуван амфорен материал от Гърция (Атина), България, Румъния (Истрия, Сучидава, Диногеция), Украйна (Крим), Турция (Халикарнас), Египет и Израел. Разгледаните амфори са датирани в 20 типа.
 Тип 1. Характеризира се с големия размер на съдовете. Корпусът им е цилиндричен, понякога удължен яйцевиден с широки хоризонтални бразди по външната повърхност. Гърлото е широко. Дъното е заоблено с малък конусовиден издатък в центъра. Цветът на съда е розов или светлооранжев. Опорни точки за датировка на тип I ни дават три амфори от Мирмекий и Харакс. Едната от тях е била употребена като погребална урна и е открита в гроб заедно с монети на Рискупорид VII (320-325).
 Тип 2. Виждаме пак хоризонтални бразди. Тип 2 е точно датиран по местоположението на амфори с културен пласт от начало на IV в. Но времето на масовото производство и разпространение на този тип е в първите векове на н.е.
  Тип 3. Глината, от която се изготвял този тип съдържа слюдени частици и е близка по качество с глината на т. нар.”самоски” амфори (VIII тип). Според В. Грейс нейните находища са били в околностите на Атина. Една амфора от Херсонес е била открита заедно с монети на наследниците на Константин I. Друг съд от този тип е бил използуван за погребална урна в началото на IV в.
   Тип 4. се датира в IV в. до началото на V в. Според стратиграфските наблюдения на Х. Робинсон при разкопките на Атинската агора. Засего той е известен само в Гърция.
   Тип 5. Гърлото е съвсем късо, малките дръжки «уши» с канелюр по външната повърхност. Дъното завършва с дълго тясно краче. Една амфора от Атинската агора ориентира за датировката на този тип от началото на IV в.
   Тип 6. По плещите и по долната му част са нанесени врязани,успоредни помежду си хоризонтални линии, подобни на гребенчат орнамент. Средната част на корпуса е понякога с гладка повърхности в тази зона е нанесен орнамент с червена боя във вид на спирали и хоризонтални линии, а в други случаи тази зона е запълнена с широки хоризонтални бразди.
   Тип 7. Плоскодънни амфори с високо, тясно гърло с хоризонтални бразди по външната му повърхност, с вертикален лентовиден устиен ръб. Корпусът е гладък. Този тип само условно може да бъде определен като ранновизантийски. Той е бил разпространен в III в. в района на Атина, където е бил в употреба до началото на V в. В отдалечени от центъра на империята райони (Тиритака) такива амфори са били използувани до края на III в.
    Тип 8. В него се включват т.нар. „самоски” амфори. Гърлото им е много тънко и късо. Дръжките са плоски, есовидни. Тези амфори продължават по-ранна традиция от III в. когато са били произвеждани кани от подобен тип.
    Тип 9. Остродънни амфори с крушовиден гладък корпус.В Херсонес амфора от този тип е открита в затворен комплекс заедно с монети от края на V в., но съществуват сигурни данни за употреба на такива съдове и в VI в.
    Тип 10.  Остродънни амфори с крушовиден корпус, с хоризонтални бразди по външната му повърхност. Два съда от този тип са открити в Херсонес в помещение на жилищна сграда заедно с монети от Зенон и Анастасий I, което дава основание да датираме типа в V в.
    Тип 11. Остродънни амфори с конусовиден, почти винаги гладък корпус със стесняване в средната му зона.
    Тип 12. Дръжките са Г-образни. А. Л. Якобсон отбелязва, че амфорите от този тип още запазват предшествуващите ги късноримски форми, известни в Боспор и Ай-Тодора.
    Тип 13. С плитки широки бразди по корпус. Г-образни дръжки. Най-рано този тип е засвидетелствуван в Египет и Крим, а най-късните датирани находки на такива амфори са от Херсонес и Атина. Цилиндричните амфори тип XIII тип са били едни от най-широко разпространените в ранновизантийско време.
    Тип 14. В горната част на корпус е нанесен гребенчат орнамент. Дъното е заострено. В Херсонес такива амфори са открити до грънчарска пещ от края на VI в., което свидетелствува за местно производство на този тип.
    Тип 15. Характерна за типа се приема формата на една суданска амфора, която в класификацията на нубийската керамика от византийска епоха се сочи като един от египетските типове амфори от IVVI в.
    Тип 16. Съдовете от този тип, открити при разкопките на кастела Ятрус (с. Кривина, Русенско), саот културен пласт, датиран в края на V в. до 30-те год. на VI в. Тази датировка може да се приеме за целия тип, тъй като той е известен само на територията на Североизточна България. Центърът на производството на тези амфори е бил вероятно в района на Западното Черноморие и е работел само за ограничен кръг потребители.
    Тип 17. Този тип е близък на типа на тръбовидни червеноглинени амфори. Вероятно те са свързани помеду си в развитието си.
    Тип 18. Грубата изработка, малките размери и нестандартността на тези амфори ги отличава от транспортната керамична тара.
    Тип 19. В зоната на плещите е нанесен характерен гребенчат орнамент
    Тип 20. Повечето съдове, които са обединени в тип 20, произхождат от подводни проучвания около Бодрум (Халикарнас). Те са открити заедно с монети от началото на VII в. (620-625 г.). Находките от такива амфори от Херсонес доказват съществуването на типа в V и VI в. Очевидно те са били произвеждани едновременно с типа 19, от които твърде слабо се различават.

Въз основата на така описаните амфорни типове могат да се направят някои обши изводи за характера, производството и значението на тази керамична група от ранновизантийската епоха:
1.      Прави впечатление голямо разнообразие на форми, някои от които са преминали в непроменен вид от римската епоха, а други са били изработени в периода VVI в.
2.      Характерни белези на ранновизантийските амфори са: набраздената външна повърхност, небрежната изработка на съдовете и нестандартните рамери на амфорите от един и същ тип.
3.      Забелязва  се обща тенденция към намаляване височината на съдовете за сметка на увеличения максимален диаметър на корпуса.
4.      Установените досега датировки на отделните типове показват, че дадени керамични центрове са доставяли еднообразна продукция в продължение на дълъг период от време – 200 – 300 години. Този факт намалява значително на амфорната тара от IVVI в. като надежен датиращ материал.



Използвана литература:
  • Георги Кузманов,  Типология и хронология на ранновизантийските амфори (IVVI в.) – Археология I, 1973

Публикуване на коментар