Translate

12 март 2012

Монументалната гробница в Поморие.


Гробницата в „Кухата могила” при Поморие е сред най-ярките представители на римската архитектура в съвременната българска територия. Планът и най-вече оригиналното решение на свода й са обект на научен интерес още от края на XIX в.когато е направено първото проучване,описание и заснемане на паметника.Пълната липса на археологически  находки  налага  определянето на нейните хронологически параметри единствено въз основа на плановите и архитектурни особености на гробното съоръжение.Античната гробница,намираща се на 5 км западно от Поморие и на неколкостотин метра вдясно по пътя за Бургас,се датира от проучвателите си най-общо между втората половина на II в. и първата половина на IV в.,а от друг автор – към втората половина II в.  Отделните проучватели привеждат различни примери на римски сгради с подобно планово решение и обосновават различни  периоди  за нейното създаване.В специализираната литература по този въпрос не са взети под внимание някои гробни паметници с идентично архитектурно решение,които позволяват да бъде предложена една по-прецизна и аргументирана датировка на Поморийската гробница.С помощта на нови паралели се определя хронологията на един от най-важните паметници в провинциалната гробна архитектура.Гробницата се отличава от съвременните  римски строежи от тази епоха със своята ясна и строга тектоника.
     Братя Шкорпил,които първи проучват Поморийската гробница,въз основа на градежа отнасят съоръжението твърде общо към първите векове на новата ера.В основната публикация на паметника е предложена датировка в широкия хронологичен интервал от втората половина на II в. до първата половина на IV в.В изследванията си върху гробните съоръжения от римската епоха Л.Гетов предлага дата за гробницата не по-ранна от края на III в.Сравнявайки дромоса и фланкиращите го помещения с гробниците на Мезек и Мъглиж,авторът все пак отбелязва,че в много отношения тя напомня римските мавзолеи от императорската епоха.
       Специално внимание на Поморийската гробница е отделено в едно изследване на арх. Д. Василева, където паметникът е разгледан в сравнение с две кръгли цистерни за вода от Рим.Поради различните планови и архитектурни сходства,тя датира гробницата през втората половина на II в.,по  аналогия  с  датата на цистерните.През 1989 г. са проведени сондажни проучвания в гробницата, но не е открит датиращ материал.Датировката през втората половина на II в. се подкрепя и от П. Вълев в неговото метрично изследване на гробницата,без обаче да се привеждат нови аргументи.В своето изследване върху гробната архитектура от Тракия и Мизия арх. С. Бояджиев разглежда подробно и Поморийската гробница,но не се ангажира с датировка.Авторът вижда римско влияние в сводовата конструкция и тракийско в могилния насип.Според него паметникът в голяма степен напомня мавзолея на Август в Рим.
      Краткият преглед на литературата по въпроса разкрива няколко основни проблема:
-         паметникът е изследван многократно,но предимно в контекста на локалната гробна архитектура,която не предлага достатъчно възможности за сравнение;
-         аналогиите извън рамките на Мизия и Тракия са недостатъчно съпоставими с разглеждания паметник, най-вече поради различната си функция;
-         поради особеностите на плановата схема и архитектурното    решение,досега не е определено мястото на Поморийската гробница в контекста на типологичното развитие на гробната архитектура.
Представените  по-горе проблеми могат да намерят своето решение при едно по-обхватно представяне на императорските мавзолеи с центричен план, към който се отнася и гробницата на Поморие.
      Огромните тухлени гробници с кръгъл план  са едни от най-внушителните творения на римската гробна архитектура.
Тяхната употреба и развитие се проследяват за период от три века и половина – от времето на управление на император Август до това на синовете на Константин Велики.
        Най-ранният и същевременно най-впечатляващ представител на мавзолеите с центричен план е този на Август,на Марсово поле,издигнат в 27 г. пр. Хр.Именно тази огромна конструкция дава подтик за създаването на цяла серия подобни гробни съоръжения.Огромното съоръжение е с диаметър 87 м и се състои от пет концентрични пръстеновидни стени,намаляващи по височина от центъра към периферията. В центъра на цялата  конструкция  е разположена колона с височина 44,64 м, върху която е поставена статуята на Август.Пространството между концентричните стени е запълнено с пръст и аранжирано кипариси.Гробната камера има три ниши,предназначени за урните на покойниците.Примерите за подобни гробници от I в. са многобройни,макар те да са с по-скромни размери. Създаденият от Август мавзолей е прецедент в римската гробна архитектура и се превръща в модел на подражание от страна на висшата класа.Гробните съоръжения от никой друг клас не изразяват толкова силно римския стремеж към импозантност и пищност, изразени в съчетание от огромни архитектурни структури,предназначени за относително малък брой покойници.
      През целия I в. мавзолеят на Август изпълнява функцията на доминиращо съоръжение от този тип,когато се датират и повечето подобни гробници  в  Рим  и  провинциите.Подобна функция изпълнява мавзолеят на Хадриан за периода II – първата четвърт на III в.Мавзолеят на Хадриан се състои от огромен цилиндър с диаметър 64 м,над който се издигат прогресивно още три малки цилиндъра.Външното оформление е подобно на това при мавзолея на Август.Тази огромна сграда е използвана за императорска гробница до времето на Северите включително. С изключение на този впечатляващ пример, гробниците с подобно архитектурно решение през II-III в. са относително малко.
       Ново възраждане на мавзолеите с кръгъл план настъпва по времето на Тетрархията. Въпреки по-скромните си размери (мавзолеят на Деоклициан е с вътрешен диаметър 25 м ,този на Максенций – 32 м , на Елена – 28 м), мавзолеите от края на III – първата половина на  IV в. са впечатляващи примери на късноантичната архитектура. Именно сред тях се откриват най-близките паралели на Поморийската гробница.Два са примерите от Рим, които могат да послужат за съпоставка с анализирания тук паметник – мавзолеят при Tor de’Schiavi и мавзолеят на Максенцй на Апиевия път.
      Основен паралел на Поморийската гробница е мавзолеят при Tor de’Schiavi   и  най-вече неговият долен етаж. Сградата се състои от две части : долен етаж, където се разполагат гробните съоръжения и горен – служещ за честване на гробния култ и церемонии. Ориентиран е по оста си в посока север – юг. Долният етаж представлява кръгла зала с диаметър 12,21 м, в чийто център се намира кръгъл стълб с диаметър 3,49 м. Външните стени са с дебелина 3,56 м. Стълбът е свързан с вънсшните стени посредством пръстеновидно засводяване, идентично с това в Поморийската гробница. Освен поразителното сходство на конструктивното решение, мавзолеят при Tor de’Schiavi показва и голяма метрична близост с българския паметник. Посочените по-горе основни размери на гробната камера при гробницата на Поморие са съответно: диаметър на камерата 11,50 м, диаметър на носещия стълб – 3,4 м, дебелина на стените – 1,30 м.Ориентацията също е от север – юг.Подобно на Поморийската гробница в дебелината на околовръстната стена са изградени редуващи се правоъгълни и засводени ниши.Същите са с по-големи размери,тъй като са предназначени за поместване на саркофази в тях.По-голямата дебелина на външните стени е обусловена от необходимостта да понесат голямата тежест на горния етаж,предназначен за обслужването на гробния култ.Изграждането на мавзолеят се отнася към периода между 298 г. и 307 – 308 г.  

      Подобно на мавзолеите на Август и Хадриан,новите императорски гробни форми дават подтик за развитието на провинциалната гробна архитектура по подобие на столичните образци.Предвид явните сходства по отношение на плановото решение и архитектурното оформяне на пръстеновидната зала,Поморийската гробница трябва да се постави в тази реда късноантични мавзолеи,чието начало поставят  горните два примера.В този ред на разсъждения паметникът трябва да се датира не по-рано от 309 г.,като горната хронологическа граница едва ли преминава средата на IV в. Най-вероятна датировка за изграждането на Поморийската гробница изглежда управлението на император Константин I Велики.
      По отношение на някой от останалите компоненти на гробницата също са необходими някои уточнения.Оформените пет ниши в стените на гробната камера, се интерпретират еднозначно от всички проучватели на Поморийската гробница като места,където са поставяни урните с праха на кремираните покойници.Подобни ниши с различна форма и размери има при почти всички от разглежданите мавзолеи с центричен план.Но докато при по-ранните от тях е несъмнена функцията за поставяне на урните с праха на покойните, то при тези от времето на Тетрархията насетне нишите са предназначени изключително за поместване на саркофази с телата на починалите.Предвид установената по-горе късна дата на Поморийската гробница и изследванията по отношение на постепенната замяна на кремацията с инхумация,наложила се почти изцяло през IV в.,е трудно да се приеме интерпретацията на нишите като места за урни.Сравнително малките размери на петте ниши допускат поставяне на статуи и релефи в тях, докато същинските гробове вероятно са разположени под пода на гробницата.Друго възможно решение е телата на покойните да са в саркофази,разположени покрай стените на гробната камера,които са ограбени още в древността.В контекста на разгледаните императорски примери за разгледаните императорски примери за мавзолеи с центричен план е по-допустимо нишите в стените на Поморийската гробница да се
разглеждат като типологичен рудимент на функционалните ниши при останалите паметници или просто като необходимо архитектурно решение за разнообразяване на монотонността на стените.Оформянето на центричен стълб в гробната камера е наложено от същите причини,както и при останалите мавзолеи.Единственото възможно конструктивно решение за гробната камера предвид товара над нея- в случая е могилен насип. Интересното при Поморийската гробница е ,че стълбът е кух,което не се наблюдава при останалите структури. С. Бояджиев предполага,че на върха на стълба е разположена статуя на покойника по подобие на мавзолея на Август.Подобно решение,обаче,едва ли е възможно в разглежданата епоха и не е засвидетелствано при императорските гробници.Единствената логична функция на кухата централна колона е да осигурява светлина и да подпомага въздухообмена в камерата.При останалите мавзолеи тази функция се изпълнява от прозорците,оформени в някои от нишите по стените,тъй като долният етаж на тези структури е надземен.Скриването на пръстеновидната сводеста зала под могилен насип при Поморийската гробница налага друго решение на проблема с достъпа на светлина и въздух.
       Проучвателите на Поморийската гробница – Т.Петров, И. Венедиков и Б. Кузупов – отбелязват пестеливото вътрешно оформление на камерата. Липсата на детайли затруднява намирането на мерната единица или модула,използван от строителите,но те разглеждат все пак петте ниши, разположени в стената на ротондата.От оскъдната метрична информация правят следните изводи:
   А). „Височините на първата и последната ниша,т.е. тия,които са разположени от двете страни на входа,са с около 10 см по-малки от останалите ниши.С тази разлика самостоятелното им значение намалява, те са подчинени на входния засводен отвор, не му съперничат,а се съчетават в троен мотив”;
   Б). „Ширината на нишата се диктува от естествено наложилия се модул





от 17,6 см,колкото е половината от размера на една квадратна тухла,употребена в градежа плюс една фуга.”
       Проучвателите й обръщат внимание на квадратните гнезда от дървено скеле,разположени почти на нивото на стъпката на свода в дромоса и гробната камера и оставени като единствен декоративен елемент. Броят им в околковръстната стена на ротондата и в кухия стълб е два пъти по 25. Смущава обстоятелството,че числото 25 е нечетно и за еквидистантното разположение на гнездата е необходимо специално изчисление и оразмеряване.
     Разстоянието по оста от най-южната точка (прага) на Поморийската гробница до центъра на кухия й стълб е равно на външния радиус на Пантеона в Рим-42 м ,или ако наложим двата хоризонтални плана на Пантеона и на Поморийската гробница до съвпадение на центровете на прага на гробницата ще се яви като тангента отвън на ротондата на Пантеона.
     Поморийската гробница принадлежи към провинциалното култово строителство.Тя се разглежда паралелно с Пантеона в Рим,поради сходството на плановите им схеми и почти еднаквият подход при решаването на тектоничните проблеми.Това сближава не само идейно двата паметника.В Пантеона се вижда заложена идеята за непрекъснатия кръговрат в природата – храмът на всички богове е всъщност един малък космос,сътворен според представите и възможностите на епохата.
    Поморийската гробница-хероон има човешки измерения и решава човешки проблеми – да приюти тленното и да изпрати нетленното – човешкия дух в нови измерения.
     Необходимо е да се отбележи,че приликите с тракийските подмогилни гробници от предримската епоха,най-вече по отношение на дромоса,едва ли могат да се извеждат като типологическо развитие.Те са наложени от идентични практически нужди- да бъде осигурен достъп под насипа до гробната камера.Приведените по-горе паралели дават достатъчно основа-

ния Поморийската гробница да бъде разглеждана именно в контекста на съвременните и архитектурни решения,инспирирани от императорски прототипи.Наличието на могилен насип не е аргумент в полза на тракийската принадлежност на собственика на гробницата.При някои от мавзолеите в Рим също съзнателно е търсена приликата с могила,а тради-
цията на надгробните могили в района на Черноморското крайбрежие въз-
хожда най-малко към класическата епоха и е обусловена по-скоро от гръцки аристократични практики,отколкото от етнически фактори.
     Изложените примери и разсъждения по отношение на плановите и архитектурни особености на Поморийската гробница позволяват един значителен паметник на гробната архитектура да получи своята по-цяло-
стна интерпретация и да заеме своето място като ярък и единствен засега представител на късноантичните мавзолеи ц центричен план от България.      
     Идеята да се разглоби нещо старо,канонизирано и да се изгради от неговите части ново,вероятно принадлежи на целия средиземноморски античен свят.Но докато в тракийската школа за култово строителство метаморфозата на една геометрична фигура в друга е свещенодействие, в Поморийската гробница забелязваме безкомпромисно разчупване на канона и създаване на форми без подражателство.Именно тази смелост при създаването на новото и идентичният подход при решаването на пространствените проблеми приближават Поморийската гробница до времето на Хадриан,въпреки наложилото се мнение,че строителните техники,създадени в Рим, се разпространяват в провинциите с голямо закъснение.

Използвана литература:

Вълев,П. SECTIO AUREA: Пантеонът в Рим и античната гробница край Поморие – Археология, 2-3, 1996

Иванов,М. Поморийската гробница в контекста на мавзолеите с центричен план в Римската империя – В: Археология,1-4, 2007





Публикуване на коментар