хетите

Писменност

Допреди десетина години познанията ни за хетския народ и за неговата писмена култура произтичаха изцяло от находките в библиотеките, открити сред останките на столицата. Под писмена култура следва да схващаме официалните текстове , писани в административните канцеларии и религиозните предписания. Хетите не правят разлика между архив и библиотека: плочките с историческо, религиозно или администативно съдържание са подредени една до друга. Не съществуват и книжовници в съвременния смисъл на тази дума, тъй като по-скоро те са писари, уважавани от хетските царе и заемали високо място в обществената йерархия.

Ако се вгледаме в Каталог на хетските текстове, ще установим, че освен преводите на месопотамски произведения, в тях са включени и голям брой религиозни текстове., както и текстове с утилитарна насоченност: инструкции, договори, протоколи , хипологични трактати, укази и пр. Те ни предоставят възможност по-добре да опознаем структурата на хетското общество, неговото функциониране и институции. Според Е.Ларош именно тези текстове са най-показателни за онова, което в действителност са били хетите:

„ Тези хора са били блестящи в изразяването на конкретността, в прагматичните дисциплини:история,право, администация, практически морал, тяхното литературно наследство е това на селянина- воин. Техните писания ни напомнят за онова, което преди откриването на еленистическата мисъл представлява латинизмът, съставен преди всичко от епитафии, укази, закони и ритуали или магически формули. ”

По отношение на историята хетите се отличават от съседните им египтяни и месопотамските народи: египетският фараон може само да побеждава, а царят на Асирия е свръхчовек. Вече имахме повод да отбележим умерения характер на хетските текстове в тази област, както и да дадем примери на хетската „хуманност”.

Все пак концепцията на хетите за историята е твърде далечна от нашата и хетската историография поставя някои проблеми, които тук само ще отбележим. Тъй като от една страна изворите представляват „официални” документи, а от друга страна те са единствения ни достъп до хетската действителност, пред нас се поставя въпросът за тяхната автентичност, свързан с цензурата, преиначаването на събитията и избора между тях.

Паметници

Онези, които познават паметниците от Гърция и Рим, вероятно биха останали разочаровани от останките на хетската цивилизация. Все пак дори и те едва ли ще останат безчувствени към впчеатлението за могъщество, излъчващо се от архитектурните находки. Приземните зидове на укрепленията, дворците и храмовете са построени с техниката на циклопския градеж. Между впрочем така е и в столицата Хатушаш, особено що се отнася до масивните й фортификационни системи, които някои смятат за най-мащабното дело на хетските строители и най-яркото свидетелство за способностите им да използват даденостите на терена. В действителност столицата може да се разглежда като типичен пример на планински град: тя е разположена върху изключително труден и неравен терен, набразден от скални прорези, вдлъбнатини и стръмни склонове.

Градът съществува още по времето на асирийските фактории, като асирийските търговци създават свой karum в него. През епохата на Старохетското царство Хатушил първи изоставя Кушара и превръща Хатушаш в столица на своята държава. По това време обаче градът все още е твърде скромен по размери. Той нараства в началото на имперската епоха. От времето на Хатушил трети и Хатушаш започва мащабно строителство на храмове и култови сгради, градът бързо удвоява своите размери и се превръща в столица с внушителен облик. През 8 век пр. Хр. Крепостните й стени са с дължина около 5 км и са свързани с предните укрепителни съоръжения ( датиращи от времето на Старото царство ), обхващайки зоната от долния град на север до горния град на юг. Долният град, където се издига храм 1 , е разположен върху скалист терени в него се намира дворецът, който е не само царска резиденция, но така също политически и икономически център на държавата. По онова време крепостните стени на Хатушаш са снабдени с кули и най-малко пет широчки порти, между които Портата с лъдовете, Царската порта и Портата със сфинкса.  До последната е била оставена потерна, даваща възможност за достъп извън града. От друга страна в съответствие с анатолийските разбирания за градоустройство , тези стени изолират царския двор от града и населението му.

Сложността на терена обяснява и някои особености в архитектурата на града: от две страни крепостните стени следват ръба на скалните прорези, при което обсадата им на практика е невъзможна, от третата страна е положен огромен земен насип, над който се издига изградената от дялан камък крепостна стена с остра засечка на върха. Така доближаването й става твърде рисковано, тъй като врагът е принуден да излезе на открито и да се изложи под ударите на защитниците. На някои места скалите са взидани в стената. Именно трудният обяснява и липсата на компактни квартали, тъй като налага строежа на изолирани и пръснати тук-там жилища, издигащи се върху оформени за целта тераси.

Частните жилища притежават същия план, както и монументалните постройки. Както вече споменахме във връзка с храмовете, стаите са разположени около двор с форма на квадрат. К.Бител отбеляза, че :

„ обединяващта функция на двора и ролята му на архитектоничен център са подчертани от портиците, които в повечето случай го ограждат от две или три страни, било то като елементи от заобикалящите го постройки, или като придатък към самия него „ .

Именно по този план през 14 век пр. Хр. Е издигнат новият царски дворец. Построен е основно от изсушени на слънце тухли, стъпващи върху каменна основа. Дървото също се използва в строежа, за да му придаде здравина, като в леглата меежду тухлите хоризонтално се взиждат греди или пък се използва за носещи колони.

Някои постройки притежават и втори етаж, обикновено от леки материали ( дърво или гипс ). Подъд е застлан с керамични или дървени плочи.

От началото на разкопките през 1906 г. досеха находките непрестанно обoгатяват знанията ни за хетската цивилизация. Сред неотдавнашните открития ще отбележим двата архитектурни комплекса в Хатушаш: група светилища от времето на Тудхалия 4, наречена „квартала на светилищата”, в която бяха намерени печати и плочки, както и комплекса между квартала на светилищата и царския дворец, сред чиито останки излязоха голям брой епиграфски документи, изписани с клинопис и йероглифно писмо.

Изкуството

Традиционните представи за хетското изкуство не са особено благоприятни: то е характеризирано с липса на фантазия и изящност, скулптурата е тромава и недодялана. По традиция артистичната непълноценност на хетите се отдава на позитивния им дух, качествата им на воини и слабата им нагласа към абсрактното и естетическото. Само няколко релефа излизат извън рамките на тази неласката оценка. Сред тях са фигурите от Царската порта, лъковете от западната порта, сфинксовете от южната порта и релефите от светилището край Язълъ-Кая.

Достатъчно е обаче да разгледаме Музея на анатолийските цивилицации в Анкара, където са изложени археологическите находки от палеолите до отоманската епоха, за да си дадем сметка за артистичното богатство на хетската култура. Музеят, създаден по инициатива на Ататюрк, е разположен в горната част на Анкара и е поместен в две гради от 15 век. Реставрацията им , започнала 1938 г., ги превръща в музей с експозиционни зали, лабораторий, хранилища и административни офиси.

Освен скулктурата и стенните релефи от прахетската епоха, в музея могат да се видят съдове, оръжия, керамика и накити. От края на четвъртото хилядолетие  металургията по тези места силно се развива, за което свидетелстват даровете, открити в някои гробници, най-вече от Алача Хьоюк. Бронзът дава възможност да се произвеждат оръжия, съдове, накити и други декоративни изделия. Анатолийците обаче използват и чиста мед, злато, сребро и електрон ( сплав от злато и сребро).

Епохата на асирийските фактории е характерна със синтеза между традициите на предходните векове и новите форми.Благодарение на търговската си дейност , асирийците създават тесни контакти с източната месопотамска цивилизация и Сирия, които оставят следи в изкуството. За това свидетелстват  множеството печати , статуетки, оловни изображение на домашни божества, ритуални съдове с животински форми.

Хетското изкуство по време на империята сътворява произведения, които специалистите определят като чисто хетски. Това изкуство изцяло е предназначено за храмовете или царския двор : статуетките и релефитеот злато, слонова кост, бронз и камък представляват религиозни сцени. При керамиката се забелязва обедняване, както по отношение на формите, така и на техниките. Единственото култовите съдове съхраняват някаква изящност.

Една от характерните чети на новохетското изкуство, която може да се наблюдава в находките от териториите на дребните владения по онова време, е симбиозата между архитектурата и скулптурата: вратите на крепостните стени и фасадите на дворците са украсени с така наречените ортостати (барелефни плочки, с които се облицовани стените). В някои случаи се наблюдава тясна връзка между изображениеята на надписите, най-вече поради използването на лувитски йероглифи върху някои релефи. Тук надписите , съпътстващи релефите, не се ограничават както преди до няколко знака, а се превръщатв същински текстове.