Translate

09 октомври 2007

ПЕЩЕРНИТЕ РИСУНКИ ОТ КЪСНИЯ ПАЛЕОЛИТ В ПЕЩЕРАТА АЛТАМИРА (ИСПАНИЯ) И ПЕЩЕРАТА ЛАСКО (ФРАНЦИЯ). ВИЛЕНДОРФСКАТА МАДОНА И ДРУГИ ПЛАСТИЧНИ ПАМЕТНИЦИ ОТ

Периодизация на палеолита: Ориняк - 40 - 30 хиляди години пр. Хр.; Солютре - 35 -25 хиляди години пр. Хр. и Мадлен - 25 - 12 хиляди години пр. Хр. Всъщност това са наименования на селища или местности. Ориняк идва от първите археологически комплекси от тази култура, открити в Aurillac, Горна Гарона. На него са кръстени много палеолитни фигурки, открити на други места. Друг един термин, използван за характеристика на палеолитния стил идва от селището Гравет в Дордона, пак Франция. Редица фигурки се наричат Граветински (Gravettien). Това са археологически понятия. На тях съответствуват наименованията на отделните геологически етапи на последния ледников период. Появата на изкуството става през последния четвърти етап на ледниковия период, който се на нарича Вюрм (Würm)
За най-древен пластичен паметник се смята каменната статуетка от Вилендорф (Willendorf), Австрия, която датира от периода на ранния полеолит, наричан в Европа още Граветиен (Gravettien), който праисториците отнасят в периода между 27 000 и 19 000 г. пр. Хр. Тази варовикова статуетка, получила името Вилендорфска Венера, е открита още през 1908 г. и представлява гола жена със силно подчертани части на тялото, от които зависи нейната плодовитост. Това силно преувеличение на формите се възприема като символ на желанието реалността да бъде колкото е възможно по-плодовита. Палеолитният художник не се интересува от чертите на лицето и изцяло ги е скрил в прическата. Вилендорфската Венера се намира в Музея по естествена история във Виена. В Ермитажа, Петербург има колекция от повече от 150 костени женски фигури от палеолита (Любимов,25). Те произхождат от различни части на бившия Съветски съюз. При тях отделни части на тялото също са рязко преувеличени, както при Вилендорфската Венера. Руският историк на изкуството казва за тези ”сибирски Венери”: “Не грация, не стройност и нега на младото женско тяло иска да предаде първобитният художник с впечатлителна душа, а строга геометрична линия и обеми, сила, натовареност, животворящата сила на родоначалницата и охранителката на племенното огнище”. Същият автор приема една датировка за тези статуетки, изработени от бивни на мамонт, около 40 - 30 хиляди години пр. Хр. Едната от тях се нарича “Костенковата или Воронежката Венера”, друга такава фигурка от Ермитажа е намерена в Малта, чак в Иркутска област. Една друга фигурка, изключително стройна и издължена, с характерна качулка е намерена близо до стоянката Бурет на река Ангара.
В Средна Европа статуетки от типа Граветиен произхождат от селището Павлов в Моравия. Тук са намерени фигурки, датирани с радиокарбонния метод в 24 800 пр. Хр. Този радиокарбонен метод, който се базира върху разпадането на изотопа на въглерода С14 е открит от англичанина Либи (F.W.Libby). В литературата са описани около 60 женски статуетки. Те са открити в различни ловни стоянки от гравитиенския период в Украйна, Моравия, Австрия, Германия, Белгия и Франция. Вече споменахме, че те отиват и отвъд Урал.
Освен женски фигурки палеолитният човек е скулптирал и животни. Познати са изображения на мамути, на мечки. Една теракотова глава на лъвица е открита в Долни Вестовиц в Моравия. При нея има ясно моделирана рана зад ухото, която може да е резултат от ритуално действие, или да е знак, че лъвицата е убита. Добре изследвана е една стоянка на ловци в Предмостие в Централна Моравия. Тук е открито схематично изображение на жена с триъгълна глава и с неимоверно развит таз. Това силно схематизирано изображение на жена всъщност ни кара да се колебаем, когато оценяваме изкуството от този период. Дали натурализма на статуетките е основен белег на стила в примитивната общност, или геометричния схематизъм на паметника от Предмости. Английският историк на изкуството Поуъл (T.G.E. Powell) прави сравнение между една теракотова женска фигурка от Долни Вестовиц и гравюрата от Предмости. Те са намерени на 90 км една от друга. Глинената фигурка има тежки провиснали гърди, пищен ханш и белези на бременност. Една врязана лента в горната част на бедрата подчертава възглавничката от тлъстини. Краката и раменете обаче са с нормални пропорции. Врязаните линии, очертаващи подробностите на главата, я сближават с графита от Предмостие, където преувеличаването на бюста и ханшовете е същото като при пластичната фигурка от Долни Вестович.
Палеолитният човек, макар да е първотворец като че ли е научен, той изведнъж става майстор на шедьоври, които и до днес ни удивляват и събуждат естественото ни човешко самочувствие. Защото колкото и да се развиват особено пластичните изкуства, първичността на тези първи образци завинаги остава един синтезиран модел, натоварен с едни от първите прояви на човечност и устременост към обобщение, което придвижва нашите предходници към идеята за божественото.

Пещерата Алтамира се намира в Кантабрийските планини в Испания. Още през 1879 г. тук са били открити идеално запазени палеолитни рисунки от Мадленската епоха (Magdalenien). Откривателят им се казва Марчелино де Саутуоло (Marcelino de Sautuola). Сред рисунките преобладават бизоните, сърните и глиганите. Те са с височина между 1.40 и 2 м. Самите им форми следват стриктно извивките на скалата и цветовете им и до днес са запазили целия си блясък. Правейки стилов анализ изследователите констатират два стила на интерпретация в хронологическите граници на периода от 15 000 г. до 13 000 г. пр. Хр. Черните рисунки покриват галериите на пещерата по дължина и съставят по-старата група, а цветните рисунки от тавана са по-късни.
Към тази Магдаленска епоха, обхващаща палеолита от 15 000 до 8 000 г. се отнасят още рисунките в пещерите: Arcy-sur-Cure, Chancelade, les Combarelles, Etiolles, Font-de-Gaume, Lascaux, Marsoulas, Montespan, Niaux, Pincevent, Rouffignac, Salutre-Poilly, Tuc-d’Audoubert.
Т. н. “Сикстинска капела на праисторията” се намира във Франция в областа Дордона (Dordogne) община Montignac. Открита е през 1940 г. и е изследвана от абатът Брьой (l’abbe Breuil) и от абатът (abbe Glory). В галериите на пещерата Ласко са изобразени големи рогати животни - бикове и крави, които достигат до 5 м. дължина. Изобразени са още бизони, както в Алтамира, коне, елени, диви козли. Има и много знаци. Тези рисунки имат и една особеност - те не само са нарисувани в цвят, но са и врязани в скалата, като следват естествената й форма. Една от най-забележителните сцени се намира в т. н. “кладенец”. Това е композицията представяща един човек, обърнал се към бизон, на който му се влачат вътрешностите. Тя всъщност маже да се възприеме като ловна сцена Принадлежат на същата Магдаленска или Мадленска палеолитна епоха като рисунките в Алтамира, но се отнасят към ранния й период или по-точно към петте столетия между 15 000 и 14 500 пр. Хр. В стилово отношение Ласко отбелязва апогея в развитието на праисторическите изображения на животни. Затова възприемането на този паметник като “Сикстинска капела на праисторията” е съвсем резонно. Трябва да добавим, че под рисунките са били открити примитивни лампи, копия и елементи от украса. Именно това е конкретното доказателство, че в Ласко е практикувана хомеопатичната магия. Мадленският човек тук е имитирал ловни действия, надявайки се с това да си подсигури един успешен действителен лов.
През 1948 г. тази “Сикстинска капела” на праисторията била открита за посещения, обаче многобройните посетители предизвикали промяна в микроклимата вътре в пещерата и това довело да нейното затваряне за публика през 1963 г. Впоследствие в непосредствена близост била направено едно точно копие, отворено и до днес.

Областта Горна Дордона (haute Dordogne) е характерна с богатите на риба реки Гарона, Лот и тук се намират изключително много пещери, дали убежище на палеолитния човек. Тук освен пещерни рисунки са открити и изображения, гравирани върху кост, като един елен върху кост и две сърнички върху друга кост от музея в Saint-Germain.
В своята четиритомна история на изкуството Ели Фор пише:
“Фреската в пещерата е впрочем първата видима следа от религията, която отсега нататък ще следва своя общ път с изкуството. Като него тя е родена от контакта със забележителното и със света. В началото всичко за примитива е естествено и свръхестественото се появява само след знанието. От този момент религия - това е чудото, това, което човек не знае, което не е постигнал и по-късно това, което иска да знае и да постигне - своя идеал.” По нататък Ели Фор достига до крайност и твърди: “Религията не е породила изкуството, напротив изкуството я развива и я вмества насилствено в човешката сетивност, придавайки реалност и конкретност на радващите го и ужасяващи картини, в които пред него се явява Вселената….Никога човешкото общество няма да бъде в едно и също тяло с околната среда, както племената на ловците на елени. Ловът и риболовът са едновременно средство и цел на живота и това грубо съществуване продължава и през нощта в пещерата, която съставлява част от земната кора и от която човекът трябвало да изгони лъвът и мечката. Разказите на ловците, въпросите на децата, работата на художниците, на обработващите камък и дърво, жените, всичко е продължение на гората и водите, на кожите, проснати като постели на пода, костените сечива, растителните влакна, леглата от сухи листа, снопите от сухи клони и сталактитите от свода със стичащи се като перли капки”. В тази атмосфера човек е създал своя първи анималистичен пантеон, първите тотеми свързани с определени животни и първите табута, регламентиращи живота на зараждащото се човешко общество. Дори и да го наричаме племенно, то вече започва да живее по определен регламент и първите творби на изкуството изобразяват неговите насъщни за този етап богове - животните, предизвикали неговия религиозен анималистичен елан (възторг) и Венерите с богати плодоносни части на тялото, които впоследствие ще се развият като въплъщения на Великата майка на боговете (Magna Mater Deorum).
Мезолит - 12 - 8 хиляди години пр. Хр.
След Мадлена, т.ест късния палеолит, следва една епоха, която в съветската школа, пък и ние в България наричаме мезолит. Това е преходното време между старокаменната и овокаменната епоха. Като отличителен белег, като голяма промяна, изиграла роля, за да настъпи това “ново време” се счита изобретяването на лъка. Ако в нашата наука се употребява термина “неолитна революция”, за да се подчертае огромния скок, направен от човечеството след откриване на земеделието и скотовъдството, то и изобретяването на стрелата, което се приема че е станало около 12 хиляди години пр. Хр., също е един значителен скок в развитието на човечеството. Много от западноевропейските автори не употребяват термина “мезолит” (това е отразено и в енциклопедиите). Там направо от “Мадлен” през 8 хилядолетие се преминава към новокаменна епоха.
Какво е най-характерното за изкуството по време на мезолита. Тогава човек в още по-висша степен започва да осъзнава многообразието на околния свят, анималистичните му представи се усложняват. Към това време изглежда възхождат много от сюжетите за животни, достигнали до нас с приказките. Космогоничните представи на различните племена стават все по-сложни и проявяващи тенденции към по-голяма всеобхватност. В изкуството през мезолита се заражда многофигурната композиция, в която човекът все повече започва да играе главна роля. В една или друга степен неговите представи вече се придвижват към идеята, че той именно е “венецът на природата” която ще се прогласи по-късно в богослужебните книги.
Специалистите още не могат да прокарат граница между живописта на мезолита и неолита. От това време освен фрески до нас са достигнали и т. нар. петроглифи - изображения, издълбани върху камък. И живописните и петроглифните паметници са широко разпространени в доисторическата епоха. Известни са техни струпвания почти навсякъде в Африка, Испания, Узбекистан, Азербайджан, Онежкото езеро и в Сибир. Това изкуство вече има по-прагматичен характер. Испанските и африканските цикли са характерни с ловните си сцени, при които ловците вече са въоръжени с лъкове. Мезолитният художник много прецизно улавя движението, неговата линия е точна. Той вече не употребява цветове, но за сметка на това проявява изключителни умения на график, на които много сегашни майстори на този жанр могат да завидят.
Към новокаменната епоха се отнасят едни от най-сензационните художествени паметници, открити през XX в. на границата между Сахара и Фецан и на територията на днешен Алжир. Това е едно планинско плато, което сега е напълно сухо и брулено от пустинните ветрове. Тук се издигат само голи скали и в подножието им купчини камъни, резултат от ерозията на скалите. Анализът на семената, открити при разкопките обаче, показва, че преди няколко хилядолетия тук е имало буйна растителност.
В пещерите, в подножието на стърчащите скали и върху самите скали френският археолог Анри Лот, през 50-те години на XX век откри 15 хиляди рисунки, създадени в периода VI - I хилядолетие пр. Хр. За откривателя и за целия свят това е нещо удивително. В този безлюден сега масив, където няма къде да се подслониш от парещите лъчи на африканското слънце, да се натъкнеш на такова чудо на цивилизацията. Само модерната съвременна техника на цветно снимане сега ни дава възможност да се запознаем с изкуството на тези отдавнашни пастирски племена.
Един цветущ и ярко оцветен свят се открива пред нас. Той ни разкрива, че тук някога е имало тучни пасища и угоени стада. Пастири със стройни тела, които пасат угоените си крави. Телата на хората и на животните са нарочно удължени в стремежа към декоративност и изящество. Симфония от тонове червеникавокафяви (керемидени), черни, червени и жълти със златисти преливания. Една фантастична стилизация, преследваща магически цели. Една тържествено достолепна рогата танцьорка, може би богиня, е разперила ръце в разкошните си дрехи. Наблизо могат да се видят силни бикове и грациозни антилопи, бягащи от ловците, или просто разхождащи се, жирафи гъмжат навсякъде в пещерите и по откритите скали. Изтънени като нишки танцуващи фигурки, ловци с ликове на зверове, фигури с маски, подобно на нашите кукери, лъкове и стрели се редуват в едно непрекъснато шествие. Бойни колесници, понесли се с всичка сила напред, неудържими движения и изведнъж спокойно пасящи стада.
Някакви човекоподобни същества с подчертана кръглост на главите. Може би това са магьосници. Някои по-находчиви търсачи на сензации дори ги идентифицираха като допотопни космонавти, дошли на земята да накажат хора като развратниците от библейските градове Содом и Гомор и по някакъв неведом начин да донесат нов космически ред на вечно терзаещото се човечество. Или може би тези хора с нещо като антени на главите са символи на някакви тайнствени сили, доловени от неолитния човек. Едва ли всичко в Тасили Ажер (или Нажер) ще бъде някога напълно разгадано и обяснено. Все още изследването е в началото си и както казах пред него се изправят много трудности. Във всеки случай Тасили контрастира на монументалните и ярко оцветени изображения от пещерата Ласко. В Тасили ние се натъкваме на нещо, което непрекъснато се движи, непрекъснато тече, но този буен размах не зачерква миналото, т.е. старите рисунки, а се отправя към нови пространства, завладявайки нови участъци от скалите и от пещерните галерии. Тази картинна галерия в африканската пустиня е уникална и ненадмината. Тя ни връща в един отминал свят, илюстрирайки периода на примитивните религии, когато племенните жреци са свещенодействали, за да измолят от духовете и боговете благоденствие на племето си. Сред това изумително богатство от мотиви могат да се видят даже едногърди амазонки. Негроидни жени с по една гръд с изящни профили. Някои от изследователите прокарват паралел между Тасили и изкуството на бушмените, а на мене ми идва на ума факта, че на източния край на Сахара в оазиса Фаюм хилядолетия след Тасили ще припламне традицията на фаюмския портрет, от който, както ще видим, по-късно ще се роди християнската икона.

1 коментар:

оферти за ранни записвания каза...

Благодаря ви за интересната статия и се радвам че ни пишете.Много често влизам тук тъй като пишете факти, които в моята работа и като се съберем с приятели са ми от полза.Както и вие пишете все пак това е едно по преходно време между старокаменната и овокаменната епоха, за които в действителност ние не знаем много и само може да гадаем и да съдим по малкото намерени неща от тогава. Като отличителен белег, като голяма промяна, изиграла роля, за да настъпи това е няма спор лъка с който са хващали животни за да се нахранят.Страхотно е колко е изобретателен човешкият ум.