Translate

08 декември 2008

За Праисторията


Праисторията е този дял от археологията, който се занимава предимно с древните безписменни общества. От гледна точка на хронологията тук би трябвало да се отнесе и Египет и културите на Междуречието, но понеже това са вече цивилизации, употребяващи писменост, в една или друга степен те остават извън обхвата на праисторията. Това обаче не означава, че праисториците не се позовават на тези цивилизации. Искам да подчертая само, че Египет, Шумер и Вавилон само частично се третират от праисторията и поради своята специфика и богатство на културата те се обособяват в отделни раздели на нашата наука: египетска археология (като част от общата египтология), археология на Междуречието и т. н.
Напоследък, след промените в България, нашите учени започнаха по-силно да се влияят от колегите си в Европа и особено от Съединените щати. При маркс-ленинското преподаване в нашите университети Археологията беше третирана като помощна историческа наука. Ние не всички приемахме това, но официално такава беше тезата. С идването на свободата у нас нахлуха нови идеи и археологията, заедно с праисторията един вид повиши статута си. Вече могат да се цитират възгледи на автори, чужди на маркс-ленинизма. Особено, когато те са оригинални и дават атрактивни обобщаващи дефиниции.
Точна и общоприета дефиниция обаче все още няма и всеки има свободата сам да си я формулира според предразположението на духа си. За археологията е безспорно, че тя изучава човекът благодарение на културните, главно материални останки, които са останали от него. Това важи особено за праисторията като част от нашата наука, защото при изучаване на писмените общества материалните културни останки могат да се съпоставят с данните, почерпени от древните автори.
Напоследък водещи учени от САЩ и Великобритания третират археологията не като част от историята, а като част от антропологията – общата наука за човека. За тях и за някои млади преподаватели в България археологията е наука, “която изучава човека – физическите му черти, свързващи го с животинския свят и същевременно изследва неговата уникална черта – културата”. Те схващат под култура сложната система с различни компоненти: оръдия, начин на добиване на храната, погребални обичаи, социална организация и взаимодействието между всички тези компоненти.
Така археологията става един дял от това, което наричат “културна антропология” – наука за човешката култура и обществото. Като част от културната антропология се третират етнографията и етнологията, а археологията просто изучава “миналото време на културната антропология, според американеца Ренфрю (Renfrew, 1991).
В Европа обаче повечето археолози не приемат тази крайна американска трактовка и продължават да мислят, че археологията е историческа наука, която се занимава със специфични периоди от историята. Един от дяловете на човешката история – праисторията, т. е. нашата дисцеплина те възприемат като самостоятелна наука. До голяма степен това обособяване е справедливо и има резон, защото праисторията, както ще видим има специфични методи и се занимава с живота на човека вече от 7 000 000 години до появата на първата писменост преди 3 500 г., а в някои райони на свете само преди няколко десетилетия. Значи праисторията обхваща повече от 99 % от времевото съществуване на човечеството.
Публикуване на коментар