Translate

22 декември 2009

Месамбрия (Несебър обл. Бургас)


Hdt. IV, 93; VI, 33; Scyl. 67 (GGM I, p. 54); Ps. Scymn 739 (GGM I, p. 225); Polyb. 26,6, 12; 25, 2, 13; Nikolaos Damasc. Apud Steph. Byz. 446. 15; Strabo, 7, 6, 1; Liv. 40, 58; Ovid. Tristia, I, 10, 37; Pomp. Mela, 2, 22; Plin. Nat hist. 4, 45; Arrian Peripl., 24 (GGM I, 42); Cl. Ptol. 3, 10, 3; Theoph. Simoc. II, 12, 6; IGBR I (2), 307-413; IGBR. V, p. 47-64, Nr. 5086-5125.

Още през бронзовата епоха, през ІІ-то хилядолетие пр. Хр., днешният Несебърски полуостров е бил посещаван от кораби, доплавали от близки и далечни брегове. Доказателство за това са многобройните каменни котви, открити предимно в акваторията на днешното пристанище. Бронзовата и ранножелязната епоха са засвидетелствувани и на самия полуостров. Тук са намерени керамични фрагменти, датиращи от този ранен период на тракийската история.
Два керамични фрагмента източно-гръцка керамика с изображения на сирени от началото на VI в. пр. Хр. показват, че още през тази ранна епоха местните траки са поддържали контакти с източносредиземноморските области. Едно ойнохое с чернофигурно изображение на Херакъл в борба с Критския бик се отнася точно към времето на основаването на Месамбрийската полития около 519/512 г. пр. Хр. Новата колония се оформила окончателно през 494 г., когато прогонени от персите граждани на Калхедон и Бизантион дошли на полуострова и с благословията на местните траки трайно се заселили тук. Можем да предположим, че предходната, първа вълна от колонисти е дошла от Мегара и затова древните свидетелствуват, че Месамбрия има три метрополии – Мегара, Калхедон и Бизантион.
Новите обитатели на Несебърския полуостров запазили старото тракийско име на града. В него се съдържа името на легендарния тракийски основател Мелсас. Той е епоним на Месамбрия и това е отбелязано в надгробната епиграма на Юлия, която датира от II в. след Хр. и съдържа стиха “Mesembría dé mu patrìß ˜pò Mélsa kai bría” (IGBR, 345). Известно е, че втората съставка от името - “брия” на тракийски език е означавала “град”.
Този надгробен релеф се състои от четири изобразителни полета. В най-горното, под триъгълния фронтон виждаме тракийската богиня Бендида (Артемида) в ловна сцена. Под нея покойницата е представена с две обърнати надолу факли. Тя е предрешена като богинята на Подземното царство Хеката, която също е свързана с Артемида. В третото поле забулена Юлия-Хеката е седнала в колесница и шествува с нея към отвъдното.
Надгробният релеф на Юлия е открит при днешното село Ахелой. Многозначително за нас е точното изписване на името на легендарния тракийски основател Мелсас (имен. падеж). Това помогна на издателите на антични текстове да коригират противоречивото по-ранно четене “Мелна” у Страбон и да го заместят с правилното “Мелсас”.
Една уникална сребърна драхма от първата половина на V в. пр. Хр. преди няколко години окончателно затвърди убеждението ни, че и в тази ранна епоха, веднага след създаването на древногръцката полития Месамбрия, Мелсас е бил почитан като фактически основател на селището. Тя има върху лицевата страна образ на Мелсас с шлем насреща и върху опакото легендарният основател е представен в профил.
От лицевата страна на тази монета Мелсас ни гледа, скрит зад шлема, представен във фас. Това е постигнато чрез гравирането на точки в очните отвори на коринтския шлем. На опакото отново е гравиран този тракийски цар и жрец. Тук неговата глава в профил е разположена в един от сегментите на колелото с четири спици.
Сребърното монетосечене на Месамбрия е в синхрон с някои археологически паметници. Това е надгробният релеф на Каликрита и крепостните стени, които също датират от V в. пр. Хр. Тогава, през втората половина на века, месамбрийската полития става член на Атинския морски съюз.
Надгробният релеф на Каликрита дъщеря на Хипарх, се датира в края на V и началото на IV в. пр. Хр. По стил той принадлежи на късната класика.
Въздействието на Атина върху Месамбрия и съседната Аполония е продължило през цялата първа половина на IV в. пр. Хр. Съкровищата от сребърни диоболи, открити в село Вратарите, Добричко, в село Медовец, Варненско и бившето село Тракийци, Средецка община съдържат еднакво количество и с еднакво средно тегло монети на двете южночерноморски политии. Това навежда на мисълта, че през първата четвърт на IV век под някаква форма е съществувал монетен съюз между Месамбрия и Аполония. Той вероятно е бил сключен под влияние на Втория Атински морски съюз. Основният мотив трябва да е бил продиктуван от общата цел на двата града, произтичаща от търговията с тракийските племена от вътрешността. По същото време месамбрийските граждани се изявявали и в далечни презморски страни. Съществуват конкретни данни за месамбриеца Херотимос, син на Менандрос, който, според един надпис, починал в Атина около средата на IV в. пр. Хр. Месамбрийци са имали голямо влияние в град Олбия, чиито останки се намират на Северозападния бряг на Понтос Еуксейнос. През същия IV век месамбриецът Хайреген получил проксения от олбиополитите. Тя му се давала за ефективно посредничество в търговията между двата града. По-късно на двама месамбрийци била оказана същата чест в малоазийския град Милет – метрополията на съседна Аполония. Към края на IV или към самото начало на III в. пр. Хр. се отнася месамбрийският декрет, с който народното събрание на града дава почетно гражданство на тракийския династ Садалас (IGBR I(2), 307).
През III век пр. Хр. удобното географско разположение на Месамбрия и гъвкавата политика на нейните граждани довели до върхови моменти в нейното историческо развитие. Месамбрийци продължили да ухажват съседните могъщи владетели. Малко след средата на III век сред тях се наредил и келтският цар Кавар. По поръчка на съседния тракийски град Кабиле месамбрийската монетарница отсякла една емисия сребърни тетрадрахми в негова чест. В самата Месамбрия бил въведен специален тип бронзови монети. На лицевата им страна е гравиран в профил шлемът на основателя на града – Мелсас, а на опакото келтски щит гледан от вътрешната страна. Това е своеобразен символичен начин, с който градът показва, че се осланя на хероизирания, влезнал в легендите Мелсас и на реалния Кавар като защитници. Според писмените извори този цар на келтите в Тракия имал голямо влияние между 240 и 210 г. пр. н.е. Полибий го споменава като основна фигура при сключване на мирния договор между остров Родос и Бизантион през 219 г. пр. Хр. Кавар се прочул и като покровител на търговията в Черноморската област (Polyb, VII, 22). На такива важни владетели месамбрийските старейшини и стратези гласували голямо доверие в името на просперитета на своя град.
И наистина, както показват богатите златни находки от некропола, през III век пр. Хр. Месамбрия достига върхови моменти в своето стопанско и културно развитие. Богато е сребърното, златното и бронзовото монетосечене на града през този период. Широко е и неговото влияние в елинистическия свят. Имена на месамбрийци и бронзови монети на града се срещат в Атина, а през 232 г. един месамбриец става почетен гражданин на Оропос, който се намира на източния бряг на Атика. През същия период в Олбиа е погребан месамбриецът Сатирос, син на Дионисий.
Самата Месамбрия също е почтителна спрямо гражданите на други близки и далечни градове. Сред тях е съседната Аполония, родина на Созиас и малко по далечният Калатис, откъдето произхожда учителят Главкий, син на Аристомениос (IGBR I(2), 307bis). От този период имаме най-много пластични паметници. С особената си прелест между тях се открояват плочите на Агасиклея, дъщеря на Ной, и надгробието на учителя Менис, син на Атанайонос.
Агасиклея е изобразена като танцьорка с кротали. Това са ударни инструменти, използвани от древните при Дионисовите игри.
От III в. пр. Хр. датират най-богатите погребения в некропала на Месамбрия. Тук през втората половина на миналия век проф. Иван Гълъбов и Жана Чимбулева откриха изключително ценни златни украшения: огърлици, пръстени, аграфи и други апликации. Те отразяват митологичните представи на месамбрийци и тяхната вяра в задгробния живот. Най-разпространени са змиевидните пръстени. Те са били добре познати и на траките и това личи от ранния златен пръстен, открит напоследък в района на село Порой, т. ест в аграрната територия на Месамбрия. От нея произлизат и бронзови гривни със змиевидна форма. Многозначително е, че при някои от ранните екземпляри главите на змиите са орнаментирани с миниатюрни колелца с четири спици.
Икономическата мощ на Месамбрия, постигната през III век пр. Хр., се изразява с множество сребърни и бронзови съкровища от месамбрийски монети, открити на различни места в древния свят в един периметър от днешно Косово до древния Вавилон и от днешна Молдавия до Атина. В началото на ІІ в. пр. Хр. според епиграфски паметник, открит сред развалините на Истрия, между Месамбрия и съседната Аполония има военен сблъсък. Ябълката на раздора бил “фруриона” Анхиалос”.Тази война обаче не стопира развитието на Месамбрия. Възходът на града продължава през целия II, проявява се и през първата четвърт на I в. пр. Хр. Около 100 г. пр. Хр. месамбриецът Поликсенос, син на Мелсеонос, става голям дарител на гимназиона в град Дионисополис. По решение на народното събрание там е била поставена бронзова статуя на благодетеля Поликсенос.
В месамбрийските епиграфски паметници римското присъствие е отразено още през 72 г. пр. Хр. по времето на Втората война на Рим с Митридат VІ Евпатор и похода на Марк Лукул срещу Западнопонтийските градове. След това събитие градът престава да сече тетрадрахми, но “митридатовия тип” монети “Дионис – грозда” продължава до времето на Август и Реметалк І. През І в. пр. Хр. много месамбрийски монети са препечатани в дионисополската монетарница. Те се срещат на север чак в пределите на румънската област Трансилвания и това сигурно е резултат на похода на Буребиста в средата на І в. пр. Хр. по протежение на Западнопонтийския бряг. В края на I в. пр. Хр. Месамбрия отсича бронзови емисии с образа на Октавиан Август и на тракийския цар Реметалк I. През римската императорска епоха градът се ползва с привилегията сам да решава съдбата си и има правото на “свободен град”. На север територията му достигала до Навлохос (Обзор), на юг до Анхиало. На запад границата минавала по линията от местността Бейкьой (между селата Бата и Порой) до околностите на днешното село Гильовци. За охраната на близките и далечни пътища “денем и нощем” се грижели шестимата стратези на града, които ежегодно били избирани от Народното събрание и Съвета на старейшините. Първоначално един, а после двама от стратезите отговаряли за монетосеченето, а други членове на същата колегия били натоварени с външнополитическите дела на града.
Под името Месемврия, което за първи път се среща върху монети от времето на тракийския цар Реметалк І и Октавиан Август, градът отново достига до разцвет, но тогава той постепенно е изместван от съседния Анхиалос, който тогава е избран от бизийската династия за център на стратегия.
През императорска епоха градът продължава монетосечението си, възстановено при Хадриан с една емисия, върху която фигурира портрет на Траян. Най-интензивно провинциалната монетарница на Месамбрия работи през последния период на дейността си при управлението на Филип Стари и Филип Млади (244-249 г.), когато Анхиалос е престанал да сече монети.
Културно и икономическо могъщество на Месемврия е най-осезаемо през византийското и българското средновековие. Когато Константинопол станал столица на Източната римска империя, тя се е озовала в близкия му хинтерланд. Тук започнали да се строят раннохристиянски базилики, построена била и голяма, удобна баня. Специална водопроводна мрежа кръстосала града във всички посоки. За удобство водопроводите били положени в специално оборудвани тунели, които биха могли да имат и стратегическо значение.
След създаването на Българската държава Месемврия преминавала ту в български, ту във византийски ръце. През първите векове на българската история тук се е намирала митницата, която контролирала търговията между двете държави. След християнизацията на България двете държави станали духовно по-близки, но военното и икономическото съперничество продължили. При похода на Крум в 812 г. Месембрия била превзета от българската войска. Зрялото средновековие е оставило в града забележителни църкви. Оцелелите от тях датират преобладаващо от периода ХII – ХIV в. Тогава в града кристализира един оригинален “живописен стил” на църковната архитектура.
Месемврия често се споменава от средновековните автори. През определени години тя е ставала убежище на членове на византийското императорско семейство. Въпреки преместването на граничната митница в Девелт, Месемрия продължила да играе роля в българо-византийските отношения. Средновековните писатели са ни оставили по-подробни данни за времето на българския цар Иван Александър. Неговият чичо Самуил е подарил голяма икона на Богородица Елеуса на един от Месемврийските манастири. Подробно е разказан и походът на зеления граф Амедей Савойски, който в 1366 г. превзел Месемврия и я предал на византийците. През тази епоха българите започнали да произнасят името му “Несебър”. Градът е паднал в ръцете на турците през 1453 г. няколко месеца преди падането на Константинопол.
Публикуване на коментар