Translate

20 ноември 2010

Болярско злато и свети мощи ознаменуват 2010 година

Проф. дин Николай Овчаров

Тазгодишното археологическо лято всъщност стартира през зимата. Строежът на софийското метро наложи археолозите да започнат работа още в снега. В пространствата край ЦУМ се намират най-важните части от антична Сердика и средновековен Средец. Бе приятна изненада, когато се откриха развалините на църква със запазени фрагменти от стенописи, датирана в ХIII-ХIV в. Недалеч пък излязоха останките от главната антична улица, широка цели 6 м.
Праисториците също се радват на важни открития. Край димитровградското село Ябълково екипът на доц. Красимир Лещаков продължи изучаването на уникално селище от ранната новокаменна епоха. Неговата архитектура и вътрешно устройство показват зараждането на първите градове преди 9000 години. При разкопките се оказа, че още в каменната ера са познавали бирата, която правели от специален сорт кисели ябълки. С нея обилно са поливали храната, състояща се от разнообразно месо, включително култивирани птици. На трапезата не липсвали деликатеси като миди и охлюви.
Проф. Васил Николов отбеляза четвъртата година от началото на проучванията си в селищната могила край Провадия. Там той регистрира най-ранното солодобиване на Стария континент отпреди 7400-7000 години. Благодарение на усъвършенствания метод чрез изпаряване на разсол в дълбоки керамични съдове жителите на селището просперирали. Чрез него те натрупали огромно богатство, илюстрирано от съкровищата в намиращия се недалеч Варненски халколитен некропол. За да се предпазят от нашественици, хората изградили мощна укрепителна система. Но 4550 г. пр. Хр. селището пострадало от земетресение, което е най-ранното регистрирано в Европа. 
Няма как българската земя да не е благодатна за античниците. В Несебър или древната Месамбрия доц. Анелия Божкова отново попадна на удивителни гробове от некропола на гръцкия полис. Сред находките е невероятната бронзова хидрия от IV в.пр.Хр. с украса от венци и изображения на митологични герои. Не по-малко интересен е незнайно как запазеният дървен ковчег отпреди 23 века.
Делото на покойния Георги Китов успешно се продължава от съпругата му Диана Димитрова. И тази година експедиция ТЕМП проведе разкопки край Сливен, въпреки сериозните финансови трудности. В Крастава могила до с. Драгоданово археолозите разкриха култови площадки от II в. с фрагментирани глинени лампи, стъклени съдове и огнища. Встрани бе разчистен богат гроб на аристократка, която вероятно е била и лечителка. С нея са погребани накитите и атрибутите й - златен пръстен с гема, златни обеци и висулки, три бронзови легена и патера. В Русчова могила при с. Трапоклево пък бяха проучени други два гроба от II в.
През последните години археологията на късната античност и Средновековието набира скорост и излиза от сянката на тракийските съкровища. Водените от мен екипи във Велико Търново и на Перперикон имаха забележителни резултати в тази област. Разкошните златни бижута от некропола край църквата "Св. св. Петър и Павел" вече трета поредна година показват блясъка на българската аристокрация през ХIII-ХIV в. 
Във Варна бяха подновени разкопките на раннохристиянската църква в местността Джанавара на квартал "Аспарухово". Археолозите доказаха, че във втората половина на VI в. наоколо се оформя манастир, унищожен при нашествията на авари и славяни в 586 г. Разкрита бе винарната с амфори, глинени делви и каменна преса за изстискване на гроздето. Не по-малко интересно бе намереното в крепостта Кастрици на територията на резиденция Евксиноград съкровище от 166 сребърни монети. Върху тях се вижда образът на цар Иван Александър (1331-1371) със сина му Михаил.  
В друга черноморска твърдина, тази на нос Калиакра, екипът на доц. Бони Петрунова разчисти останките на най-голямата до този момент средновековна църква. Край нея се развива обширен некропол, в който са погребани видни местни първенци. Сред находките от разкопките са забележителни сребърните пръстени и обеци, оръжието, бронзов кръст, както и златната византийска перпера от ХIV в.
При обзора няма как да не обърна внимание и на откритието, което предизвика спорове в българската общественост. При разкопките на средновековния манастир на о-в Свети Иван край Созопол беше открито алабастрово сандъче с мощи. Според съпътстващ надпис на гръцки език те са на св. Йоан Предтеча - патрон на обителта. В последвалата еуфория по нелеп начин бе замесено моето име, макар категорично да отказвах изявления по въпроса. Аз самият съм откривал свети реликви при своите разкопки и имам представа колко е голяма емоцията. Същевременно като историк знам, че през Средновековието е съществувала цяла индустрия за създаване на реликви. Както сполучливо бе казал големият италиански писател Умберто Еко, ако се съберяха всички известни късчета от Светия кръст, ще се окаже, че Христос е бил разпънат не на две греди, а на цяла гора от дървета. Вярата в мощи е личен избор на всеки човек. 
Стана ми обаче неприятно, че покрай споровете за тяхната автентичност се забрави огромното значение на този манастир през Средновековието. Аз съм работил там преди 20 години и добре познавам уникалната архитектура. През септември имах възможност да видя новите проучвания, които ми показа бургаската археоложка Цоня Дражева. Пожелавам на Созопол паметникът да бъде реставриран и да се превърне в стълб на културния туризъм там.

източник: в-к Стандарт
Публикуване на коментар