Translate

27 ноември 2010

Златото на Търново


Сребърен позлатен пръстен-печат с изображение на грифон
Проф. дин Николай Овчаров

И тази година разкопките край търновската църква "Св. св. Петър и Павел" се превърнаха в една от сензациите на археологическо лято 2010. Икономическата криза и необичайните проливни дъждове позволиха да работим едва 18 пълноценни дни. През тях довършихме терена около църквата "Св. Иван Рилски" и изцяло се съсредоточихме към работата в двора на "Св. св. Петър и Павел". Въпреки трудните условия, отново се убедихме, че там разкриваме най-богатия манастир на Второто българско царство.
Буквално дни след началото на разкопките вече се радвахме на най-голямото средновековно монетно златно съкровище, откривано досега във Велико Търново. Досега златни съкровища с по 3 и 4 монети са намирани при археологически разкопки на хълма Царевец. При нас това е вече второто, като първото открихме още през 2008 г. в храма "Св. Иван Рилски". Новата находка се състои от седем екземпляра и бе намерена на десетина метра от сградата на църквата и едва на 30-40 см дълбочина. Монетите са били в кесия, която е изгнила и те са се залепили една с друга. Находките са сечени в Никейската Византийска империя и по време на управлението на Йоан III Ватаци (1222-1255). Това са перпери със съдържание 20 карата и тежина на всяка около 4,5 грама. На едната страна е изобразена Св. Богородица, която коронясва със златен венец никейския император, а от другата е показан Исус Христос на трон. Върху монетите има и надраскани грубо с острие букви "К" и "М". Според нас това са инициалите на сарафите, през чиито ръце те са минали.
Върху едната от монетите е обозначено цяло име на кирилица - "Смилоу", т.е. "на Смил".
Това е уникален пример за отбелязване на собственост върху такъв вид паметници. Очевидно откриваме името на притежателя на цялото съкровище. А това е твърде важно, защото според известния нумизмат Константин Дочев златните монети са били закопани в земята между 1246 и 1254 г. Такова наблюдение свързва находката с драматичния преврат в Търновград в края на лятото през 1246 г. Тогава мнозина от униатите са подложени на гонения и дори убити. Не е изключено Смил да е бил един от тях, който е заровил на плитко парите си по време на размириците. Вероятно той е загинал в междуособиците, защото не се е върнал да си прибере скъпоценните монети.
Както и през предишните години, находките валяха една след друга. В горните пластове на некропола отново се намираха множество сребърни пръстени и други накити от ХVI-ХVIII в. После следваха откритията, свързани с възхода на Търновград от ХIII-ХIV в. Много любопитно бе откриването на сребърен позлатен прешлен за вретено с изящна врязана украса. Той е единствен по рода си и ни припомни преданията за царкинята, която предяла със златна хурка. Може би в народните приказки все пак има доза истина? В няколко гроба пък бяха намерени и самите кости на търновски болярки от ХIV в. Главата на едната бе покрита със златовезана кърпа, каквито използвали при погребалните обреди. Жената беше положена със златните си обеци, тежащи по 2.5 г. В друго погребение видяхме рано починало момиченце с миниатюрни сребърни обички. Върху тялото с някаква неясна днес ритуална цел пък бе сложена трета. Забележителни са и двата масивни сребърни наушника с характерно търновско производство, красели някога прическата на високопоставена дама.
В самия край на проучванията за 2010 г. открихме и най-интересния женски гроб. В него бе погребана девойка на възраст между 14 и 16 г. Тя носеше златния си пръстен и златни обеци, от които е запазена едната. При изработката й са използвани всички видове бижутерски техники като отливане, изчукване, ажур, гранулация. От двете страни на накита са изобразени два двуглави орела. До този момент са известни само два подобни примера, открити при археологически разкопки в Република Македония и Силистра. Доказано е, че те са дело на едно и също ателие, което вероятно е работело само по специални поръчки в Константинопол. На първата обеца е инкрустиран монограм с името на византийската императорска фамилия Палеолози, а на другата - такъв на българския царски род Тертери.
Върху новооткрития екземпляр липсва монограм. Самите двуглави орли обаче са достатъчни, за да се направят важни заключения. През ХIV в. те са символ на владетелско достойнство в православните дворове. Само самодръжците и техните престолонаследници са могли да ги носят върху пурпурните ботуши и възглавници, върху които стъпват церемониално. А, както се разбра по-горе, най-високите санове като кесари, деспоти и севастократори са имали право да ги изобразяват по дрехите и накитите си. Така че откритата обеца не само показва знатния произход на девойката, но може да я свърже по родствена линия дори с царствената династия на Шишмановци.
Няколко от находките на 2010 г. илюстрират облеклото на българските благородници от ХIII-ХIV в. Едната е 8-грамова мъжка халка, носена на едното ухо. Тя не притежава украса, но е изработена от масивно злато. Преди 30 г. подобно украшение бе открито при разкопките на Дворцовата базилика във Велики Преслав. Историкът Пламен Павлов убедително доказа, че още от времето на Първото българско царство такива накити са инсигнии на висши боляри, свидетелстващи за произхода им.
Друго забележително откритие е бронзовата тока, на която е изобразен разярен лъв. Тя е от т.нар. рангови колани, които навлизат като западна мода сред българските боляри през ХIV в. Документите показват, че православните владетели ги поръчвали в италиански и дубровнишки работилници, а после ги дарявали на своите приближени.
Може би най-важен е сребърният позлатен пръстен-печат с изображение на грифон
С него са били подпечатвани върху восък писмата на някой виден търновски аристократ. Забележително е, че според учените грифонът е бил герб на основателя на последната управляваща българска царска династия, Михаил III Шишман.
Разбира се, целта на археологическите разкопки не са само златни и сребърни предмети. Продължи проучването на архитектурните останки от манастира през различни периоди на съществуването му. То е силно затруднено от асфалтовия път, унищожил голяма част от обителта. Освен влиятелни светски аристократи, в нея са погребвали монаси и висши духовници. Североизточно от църквата "Св. св. Петър и Павел" се обособи цял такъв сектор в некропола. Най-интересно бе погребението на мъж в полуседнало положение и без никакви предмети по него. Православната традиция ясно сочи, че така са полагани в земята единствено епископите.
източник: в-к Стандарт


Публикуване на коментар