Проф. дин Николай Овчаров
През 70-80-те години на ХХ в. Велико Търново бе Мека за българската археология. На Царевец копаеха стотици работници, войници и даже затворници. Под личната протекция на Пенчо Кубадински се наляха милиони левове. За 1300-годишнината от създаването на България през 1981 г. Царевец бе открит за посещение. Със скъпия и импозантен спектакъл "Звук и светлина" руините бяха оживени в максимална степен.
С това обаче всичко приключи и разкопките във Велико Търново замряха. В началото на 90-те години бе направен опит да се започнат проучвания на Трапезица, но той бързо приключи поради липса на пари. През 2007 г. държавата най-сетне намери средства. С тях бяха подновени най-рано започналите археологически изследвания в старата столица. Първите разкопки тук са направени през 1879 г. от д-р Васил Берон и проф. Марин Дринов, а в 1900 г. са продължени от френския археолог Жорж Сьор.
Сега разкопките са поверени на шестима археолози от местния филиал на Националния археологически институт с музей. Резултатите за четири години работа са впечатляващи. Високо запазени зидове бяха открити в североизточната част на хълма. Край известната порта бе разкрит сложен възел от укрепителни съоръжения. Недалеч пък бяха разчистени представителни ансамбли и една нова църква, която бе 18-та по ред след откритите преди повече от столетие храмове.
При проучванията в този сектор бяха извадени множество интересни находки. Някои от тях са от богатия некропол край църквите, а други са от самите тях. Сред предметите блестят двата сребърни кръста с изображения на светци, стъклени съдове, сребърен амулет с лика на Горгоната Медуза. В погребенията пък са ценни златни, сребърни и бронзови накити, както и фрагментите златовезан текстил.
Останалите археолози насочиха вниманието си към южната половина на Трапезица. Там от Мария Долмова бе проучен цял квартал, оформил се край Южната порта. В него има десетки каменни сгради, построени край широката 3 м главна улица. Уникални резултати даде развиващият се наоколо некропол. Забележително е погребението на млада болярка с красив златен пръстен и скъпа копринена и везана със сърма дреха, която реставраторите успяха да възстановят почти изцяло.
Отново на юг бяха продължени разкопките край проучвани в края на ХIХ и началото на ХХ в. църкви и манастири. Тук искам да отбележа изследванията на колегата Константин Дочев, който започна работа в напълно нов участък. През 2009 г. той попадна на неизвестна до този момент порта на югозападната стена от крепостта на Трапезица. Укрепленията там са запазени на значителна височина, а към кварталите в подножието води монументално стълбище.
Но най-важни са изводите на Константин Дочев за хронологията на твърдината. Според наблюденията му укрепленията се появили по време на византийския император Мануил I Комнин (1143-1180). Трапезица била военна крепост, каквато останала и след въстанието на Асеневци в 1185 г. Гражданско население започнало да се заселва едва при цар Иван Асен II (1218-1241), а развит квартал на Търновград Трапезица станала чак след управлението на Тертерите в началото на ХIV в.
Дълги години подградията на старата столица бяха пренебрегвани за сметка на двата укрепени хълма - Царевец и Трапезица. А през Средновековието именно в тях се води основният обществен живот. В пълна степен това важи за главния квартал на Търновград, Нови град или Асенова махала край Янтра, който при цар Иван Асен II получава собствени крепостни стени.
Именно там през 2008 г., подпомагани от община Велико Търново, започнахме работа с колегата Хитко Вачев. Цел бе районът около църквата "Св. св. Петър и Павел", където през ХIII-ХIV в. се е намирал един от най-важните манастири на Второто царство. По времето на цар Калоян в него служи първият български патриарх, а след превземането на Търновград от турците в 1393 г. оттам вдъхва вяра на народа самият патриарх Евтимий. Чак до ХIХ в. обителта е седалище на търновските митрополити. Още в първите дни на кампанията от 2008 г. попаднахме на руините на храма "Св. Иван Рилски", в който чак до ХV в. се съхранявали мощите на великия светец. Той е част от монументалния ансамбъл край "Св. св. Петър и Павел" и някога представлявал великолепна сграда, украсена с мрамори и фрески. В следващите години започнахме проучването на най-богатия некропол на стария Търновград. През ХIII-ХIV в. там погребвали висшите боляри и духовни лица.
Три години вече са достатъчно време за една равносметка. За едва четири месеца работа между 2008-2010 г. край църквата "Св. св. Петър и Павел" са открити над хиляда ценни експонати.
Така последните разкопки във Велико Търново възвърнаха престижа на българската средновековна археология, която дълго време бе в сянката на откриваните тракийски съкровища. Те напълно потвърдиха думите на Вселенския патриарх Калист от ХIV в., определил града като втори в тогавашния свят след великия Константинопол.
С това обаче всичко приключи и разкопките във Велико Търново замряха. В началото на 90-те години бе направен опит да се започнат проучвания на Трапезица, но той бързо приключи поради липса на пари. През 2007 г. държавата най-сетне намери средства. С тях бяха подновени най-рано започналите археологически изследвания в старата столица. Първите разкопки тук са направени през 1879 г. от д-р Васил Берон и проф. Марин Дринов, а в 1900 г. са продължени от френския археолог Жорж Сьор.
Сега разкопките са поверени на шестима археолози от местния филиал на Националния археологически институт с музей. Резултатите за четири години работа са впечатляващи. Високо запазени зидове бяха открити в североизточната част на хълма. Край известната порта бе разкрит сложен възел от укрепителни съоръжения. Недалеч пък бяха разчистени представителни ансамбли и една нова църква, която бе 18-та по ред след откритите преди повече от столетие храмове.
При проучванията в този сектор бяха извадени множество интересни находки. Някои от тях са от богатия некропол край църквите, а други са от самите тях. Сред предметите блестят двата сребърни кръста с изображения на светци, стъклени съдове, сребърен амулет с лика на Горгоната Медуза. В погребенията пък са ценни златни, сребърни и бронзови накити, както и фрагментите златовезан текстил.
Останалите археолози насочиха вниманието си към южната половина на Трапезица. Там от Мария Долмова бе проучен цял квартал, оформил се край Южната порта. В него има десетки каменни сгради, построени край широката 3 м главна улица. Уникални резултати даде развиващият се наоколо некропол. Забележително е погребението на млада болярка с красив златен пръстен и скъпа копринена и везана със сърма дреха, която реставраторите успяха да възстановят почти изцяло.
Отново на юг бяха продължени разкопките край проучвани в края на ХIХ и началото на ХХ в. църкви и манастири. Тук искам да отбележа изследванията на колегата Константин Дочев, който започна работа в напълно нов участък. През 2009 г. той попадна на неизвестна до този момент порта на югозападната стена от крепостта на Трапезица. Укрепленията там са запазени на значителна височина, а към кварталите в подножието води монументално стълбище.
Но най-важни са изводите на Константин Дочев за хронологията на твърдината. Според наблюденията му укрепленията се появили по време на византийския император Мануил I Комнин (1143-1180). Трапезица била военна крепост, каквато останала и след въстанието на Асеневци в 1185 г. Гражданско население започнало да се заселва едва при цар Иван Асен II (1218-1241), а развит квартал на Търновград Трапезица станала чак след управлението на Тертерите в началото на ХIV в.
Дълги години подградията на старата столица бяха пренебрегвани за сметка на двата укрепени хълма - Царевец и Трапезица. А през Средновековието именно в тях се води основният обществен живот. В пълна степен това важи за главния квартал на Търновград, Нови град или Асенова махала край Янтра, който при цар Иван Асен II получава собствени крепостни стени.
Именно там през 2008 г., подпомагани от община Велико Търново, започнахме работа с колегата Хитко Вачев. Цел бе районът около църквата "Св. св. Петър и Павел", където през ХIII-ХIV в. се е намирал един от най-важните манастири на Второто царство. По времето на цар Калоян в него служи първият български патриарх, а след превземането на Търновград от турците в 1393 г. оттам вдъхва вяра на народа самият патриарх Евтимий. Чак до ХIХ в. обителта е седалище на търновските митрополити. Още в първите дни на кампанията от 2008 г. попаднахме на руините на храма "Св. Иван Рилски", в който чак до ХV в. се съхранявали мощите на великия светец. Той е част от монументалния ансамбъл край "Св. св. Петър и Павел" и някога представлявал великолепна сграда, украсена с мрамори и фрески. В следващите години започнахме проучването на най-богатия некропол на стария Търновград. През ХIII-ХIV в. там погребвали висшите боляри и духовни лица.
Три години вече са достатъчно време за една равносметка. За едва четири месеца работа между 2008-2010 г. край църквата "Св. св. Петър и Павел" са открити над хиляда ценни експонати.
Така последните разкопки във Велико Търново възвърнаха престижа на българската средновековна археология, която дълго време бе в сянката на откриваните тракийски съкровища. Те напълно потвърдиха думите на Вселенския патриарх Калист от ХIV в., определил града като втори в тогавашния свят след великия Константинопол.
източник: в-к Стандарт
Няма коментари:
Публикуване на коментар