Translate

18 декември 2010

Крепост доказа храма на Дионис в Перперикон


Експеримент със "скалния котлон"
Проф. дин Николай Овчаров

Както за всички обекти с държавно финансиране, археологическото лято 2010 на Перперикон започна доста мъчително. През юли вече закъснявахме с три седмици от графика, а субсидията за разкопки още не беше пристигнала. Тогава решихме да започнем единствено със средства, набрани от входните такси за посещение на скалния град. Те не бяха много, но все пак годината нямаше да бъде пропусната. Слава Богу, само след дни правителството разбра значението на паметник като Перперикон и в края на месеца финансирането бе уредено в рамките на миналогодишните размери. А това бе страшно необходимо, защото в продължение на два сезона решавахме задачата за изясняване на връзката между основното укрепление, Акропола, и Двореца светилище, намиращ се непосредствено южно под него. Този проблем е изключително важен, защото чрез неговото решаване можеше да се докаже или отхвърли хипотезата за съществуването на хълма на прочутия храм с прорицалище на Дионис.
За да се проучи всичко това, трябваше да бъдат изкопани над 10 м пръст и камъни, натрупани от времето и като рампи от предишни разкопки. Усилията ни обаче бяха възнаградени многократно. Оказа се, че двата архитектурни ансамбъла са свързани в единна фортификационна система. Източно от охраняваната от две масивни кули Южна порта на Акропола крепостната стена се спуска директно на юг и след поредица от чупки се слива с укрепителните съоръжения на Двореца светилище. Тя е с дебелина близо 3 м и на места е запазена до 4 м. Градена е със суха зидария и в техниката "опус имплектум" с вътрешен пълнеж от едри камъни. Двете лица пък са оформени от масивни дялани блокове. Според категоричните ни наблюдения в различни участъци крепостната стена е била построена във втората половина на III в.
Това съвсем не е случайно. Именно в този период повечето римски градове получават фортификационни съоръжения. Укрепяването е следствие от зачестилите варварски нашествия. Със своите мощни крепостни стени Перперикон се очертава като най-силната твърдина от този период в Родопите. Причината се крие във факта, че тя е охранявала златодобива в района и е пазела култовите и представителните сгради, построени доста преди III в. Ясно доказателство за това са многобройните извивки, които стената прави, за да може да пази тези постройки. А вкарването на Двореца светилище в общата фортификационна система силно е нарушило способността за защита на Перперикон. 
Строителите е трябвало да спуснат зидовете почти отвесно по склона
далеч на юг под удобния за отбрана скален венец. Този факт потвърждава идеята, че на Перперикон се е намирал описаният от редица антични автори храм на Дионис. Ще припомня, че точно в Двореца светилище през 2004 г. открихме овалната зала с огромен каменен олтар, отговаряща пряко на техните сведения.
През 2010 г. започнахме и североизточния сектор на Акропола. През III в. там също са построени дебели до 3 м крепостни стени, а ъгълът е защитен с масивна кула. В този дял също се наблюдава интензивно антично градоустройство, последвано от също толкова интензивно средновековно строителство. В античните сгради се откриват издялани в камъка лавки, постаменти, легла за делви. Уникално е отоплителното съоръжение, което разкрихме в една от постройките. Журналистите го нарекоха "първия котлон", защото наистина наподобява на днешните печки. Отдолу е оформено пространство, в което се е слагала жар, а отгоре - две кръгли отверстия, където са влизали дъната на гърнетата. При направения експеримент се оказа, че конструкцията е много сполучлива и течността в съдовете се нагрява изключително бързо.
2010 година бе богата на находки основно от Античността и Средновековието. Сред тези от Античността трябва да се отбележи прекрасното изображение на полугола жена, изпълнено върху керамична лампа от III в. Тя е наметната с ефирен воал и е предадена във вихъра на екзотичен танц. Лампата спада към т.нар. атическо производство от периода. Най-неочаквано този артистичен персонаж бе допълнен от друго изображение, датирано хилядолетие по-късно. Върху фрагмент от художествена керамика от ХIII в. видяхме образа на най-ранния известен от нашите земи кукер. Човекът е наметнат с меча кожа, на главата му е муцуната на животното, а самият той скача в ритъма на древния и идващ още от вакханалиите танц.
От историческа гледна точка най-важен е един оловен византийски печат. Моливдовулите от Перперикон вече станаха 12, като най-ранният е на император Анастасий (491-518). Сред тях са печати на множество видни ромейски сановници и епископи. Намерени са и заготовки, показващи, че от Перперикон също са отговаряли на писмата, които са получавали. Оловните византийски печати са своеобразни визитни картички и показват значението на града през епохата на Средновековието.
Въпросният печат е на патриция Теодоракан, който е бил от арменски произход и е известна историческа личност. Това е първият негов моливдовул, който въобще се открива. От хрониките обаче знаем, че Теодоракан е изиграл решителна роля в епичните сражения между византийския император Василий II Българоубиец и цар Самуил. През 999 г. василевсът го назначава за стратег на Филипопол (Пловдив) със задача да събере армия за решително настъпление на север. През 1000 г. именно Теодоракан е човекът, който заедно с Никифор Ксифиа води имперските войски и завладява окончателно старите български столици Плиска и Преслав. Явно загубеното днес писмо, скрепено с печата на филипополския стратег, е било заповед, с която се е нареждал наборът на войници за похода срещу България.

източник:  в-к Стандарт
Публикуване на коментар