Останките от римския град Помпей, унищожен при изригването на Везувий през 79 г., продължават да разкриват интригуващи и неочаквани подробности за живота в Рим – от диетите и здравеопазването до пропастта между бедни и богати.
Мазето на голям селскостопански склад в малкото предградие Оплонтис било пълно с нарове. За много жители на Помпей, които търсели спасение от изригналия вулкан, то явно се видяло стабилно и сигурно, пише ВВС.
Около 50 души се скрили тук. Знае се, че са го направили, защото през 1980 г. археолози откриха добре запазените им скелети.
Те били застигнати от отломките и горящите газове на мястото, където се надявали, че ще се спасят. Знаем как са загинали, знаем и какво ги е убило. Но тези скелети могат да разкажат и удивителни неща за това как са живели хората в Помпей.
За начало – например ние често си представяме, че римляните и хората в миналото са били по-ниски от нас. Е, не и тези хора. Практически те са по-високи, отколкото населението на Неапол днес.
Също така си мислехме, че римляните са умирали млади. И това се оказва мит, както показват скелетите. Между тях има много старци и хора на средна възраст.
Истината е, че опасното време е било детството. Всички болести, срещу които сега има ваксини или се лекуват лесно с антибиотици, тогава са били безпощадни убийци.
Едва половината от родените са доживявали 10-годишна възраст. Но ако си успял да оцелееш дотогава, можело да очакваш продължителност на живота, измерима с тази в наши дни.
Инфекциозните болести са оставили следи в зъбите на тези хора в детска възраст, много от скелетите в мазето го показват – визуалната история на болестите, от които са оцелели.
Има и други, още по-любопитни и поразителни открития. В скелетите на близнаци са открити почти със сигурност знаци за придобит по рождение сифилис. Ако това се окаже вярно, поставя под съмнение досегашната идея, че болестта е донесена при завръщането в Европа от Новия свят на Христофор Колумб и неговите моряци през XV век. Сега ще трябва да спрем да обвиняваме Колумб и американците за сифилиса. Но откритието ни разказва дори повече за античното римско общество и римските фамилии, отколкото си мислим, както отбелязва Фабиян Канц – виенски археолог, който е изследвал костите. Двете деца с вроден сифилис трябва да са се нуждаели от много медицински грижи, разказва ученият. Самият факт, че са оцелели, говори за мрежите за подпомагане в римския свят. Имало е семейства, които са искали и са били в състояние да посветят време, внимание и умения за отглеждането на две много болни деца. Тези 54 скелета обаче разкриват и друга страна на римското общество. Още в момента, в който ги изкопали, археолозите разбрали, че те са разделени на две групи.
Едната група в единия край на помещението е само тела, без никакво имущество. Другите, в другия край на помещението, загинали сред пари, злато, бижута и всякакви ценни предмети. Един от тези скелети бил открит с почти най-голямото количество пари, намерени на едно място в Помпей. Не огромно състояние, по мащабите на плутократите в столицата Рим, все пак Помпей бил малко градче, но все пак значително имане.
И какво е обяснението за тези две групи? Е, археологията не е точна наука. Може тези, които нямали нищо, просто да са се паникьосали и да са бягали, а богатите да са имали осигурен подслон.
А може да са били крадци, които са събрали плячка, бягайки от Помпей. Не може да се знае със сигурност, но по-вероятно е, че това са две групи граждани на града – бедни и богати.
Интересно е дали могат да се намерят разлики в самите скелети. Дали например бедните са се хранили по-лошо? Отговорът е – не.
Изучаването на град Помпей и областта около него дават представа за това какъв е бил животът на бедни и богати.
източник: Днес.бг
Мазето на голям селскостопански склад в малкото предградие Оплонтис било пълно с нарове. За много жители на Помпей, които търсели спасение от изригналия вулкан, то явно се видяло стабилно и сигурно, пише ВВС.
Около 50 души се скрили тук. Знае се, че са го направили, защото през 1980 г. археолози откриха добре запазените им скелети.
Те били застигнати от отломките и горящите газове на мястото, където се надявали, че ще се спасят. Знаем как са загинали, знаем и какво ги е убило. Но тези скелети могат да разкажат и удивителни неща за това как са живели хората в Помпей.
За начало – например ние често си представяме, че римляните и хората в миналото са били по-ниски от нас. Е, не и тези хора. Практически те са по-високи, отколкото населението на Неапол днес.
Също така си мислехме, че римляните са умирали млади. И това се оказва мит, както показват скелетите. Между тях има много старци и хора на средна възраст.
Истината е, че опасното време е било детството. Всички болести, срещу които сега има ваксини или се лекуват лесно с антибиотици, тогава са били безпощадни убийци.
Едва половината от родените са доживявали 10-годишна възраст. Но ако си успял да оцелееш дотогава, можело да очакваш продължителност на живота, измерима с тази в наши дни.
Инфекциозните болести са оставили следи в зъбите на тези хора в детска възраст, много от скелетите в мазето го показват – визуалната история на болестите, от които са оцелели.
Има и други, още по-любопитни и поразителни открития. В скелетите на близнаци са открити почти със сигурност знаци за придобит по рождение сифилис. Ако това се окаже вярно, поставя под съмнение досегашната идея, че болестта е донесена при завръщането в Европа от Новия свят на Христофор Колумб и неговите моряци през XV век. Сега ще трябва да спрем да обвиняваме Колумб и американците за сифилиса. Но откритието ни разказва дори повече за античното римско общество и римските фамилии, отколкото си мислим, както отбелязва Фабиян Канц – виенски археолог, който е изследвал костите. Двете деца с вроден сифилис трябва да са се нуждаели от много медицински грижи, разказва ученият. Самият факт, че са оцелели, говори за мрежите за подпомагане в римския свят. Имало е семейства, които са искали и са били в състояние да посветят време, внимание и умения за отглеждането на две много болни деца. Тези 54 скелета обаче разкриват и друга страна на римското общество. Още в момента, в който ги изкопали, археолозите разбрали, че те са разделени на две групи.
Едната група в единия край на помещението е само тела, без никакво имущество. Другите, в другия край на помещението, загинали сред пари, злато, бижута и всякакви ценни предмети. Един от тези скелети бил открит с почти най-голямото количество пари, намерени на едно място в Помпей. Не огромно състояние, по мащабите на плутократите в столицата Рим, все пак Помпей бил малко градче, но все пак значително имане.
И какво е обяснението за тези две групи? Е, археологията не е точна наука. Може тези, които нямали нищо, просто да са се паникьосали и да са бягали, а богатите да са имали осигурен подслон.
А може да са били крадци, които са събрали плячка, бягайки от Помпей. Не може да се знае със сигурност, но по-вероятно е, че това са две групи граждани на града – бедни и богати.
Интересно е дали могат да се намерят разлики в самите скелети. Дали например бедните са се хранили по-лошо? Отговорът е – не.
Изучаването на град Помпей и областта около него дават представа за това какъв е бил животът на бедни и богати.
източник: Днес.бг
Няма коментари:
Публикуване на коментар