Translate

12 януари 2011

Археологически сезон 2010 г.

© Снимка: архив
Откриването на реликварий с мощи, за които се смята, че са на Св. Йоан Кръстител, бе сред археологическите събития на 2010 г.
В средата на февруари в Националния археологически институт с музей при БАН ще бъде открита традиционната изложба, представяща най-интересните находки на българските археолози от изминалия сезон. Предстои и представянето на годишните им отчети. Тогава ще стане ясно и какъв е точният брой на проучваните от тях обекти. Възможно е той да е по-малък от числото им през 2009-а – 383. Причините за това са финансовата криза, по-късното отпускане на средства в някои случаи и т.н. Но със сигурност броят им е голям и това е обяснимо – страната ни е сред държавите с най-богато археологическо наследство на Стария континент.
В разкопки през миналата година са участвали десетки музеи в страната. НАИМ традиционно се включва в много проучвания – поради специализацията си, а и защото продължава да работи по бъдещите трасета на магистрали и железопътни линии. Една от най-интересните находки за сезона например е в земите, които ще бъдат засегнати от строителството на Дунав мост-2. Става дума за некропол при видинското село Балей.

“Това е раннобронзова култура, която е открита на територията на България и съседна Румъния – разказва доц. д-р Бони Петрунова, заместник-директор на НАИМ. – Известна е като “Орсоя-Балей” и се отличава с великолепно изработени съдове, с много интересна абстрактна украса, с изключителна техника, нещо, което определено впечатлява в този ранен период. Очевидно тамошното общество е било по-развито от това, което обикновено си представяме за онова време.  Щастливи сме, че този обект се проучва от нашия колега доц. д-р Стефан Александров и че тези хубави предмети ще постъпят частично при нас, частично в музея във Видин. А това са артефакти, които се срещат много рядко, уникални са, културата действително е впечатляваща.”
Инфраструктурните проекти всъщност са едно от основните пера за финансиране на археологически проучвания у нас.
“В тази връзка трябва да се посочи един великолепен праисторически обект, който се намира в местността Върхари до село Кирково, община Момчилград- отбелязва д-р Петрунова. - Древното селище е много голямо, с неочаквани размери. Може би най-интересното, което може да даде представа за битието на неговите обитатели, е че там се откриват инструменти за обработка на най-различни полускъпоценни и скъпоценни камъни. Т.е. – там е намерена работилница, от която можем да съдим за начина на производство, за социалния живот на тия хора в периода на неолита, които иначе сме свикнали да си представяме в кожи, в пещери и т.н...”
Античността също е добре представена в миналогодишните проучвания: например на тракийската владетелска резиденция на връх Кози грамади в Средна гора, търговския център Пистирос край река Марица,  некропола на антична Месамбрия /днешен Несебър/, центъра на София, където се изследва наследството на някогашния град Сердика, на редица други обекти. Сред безспорните успехи на сезона Бони Петрунова посочва откриването на реликварий с мощи на остров Свети Иван край Созопол. Надписът на гръцки, намерен в кутийка край реликвария от ръководителя на проучванията проф. Казимир Попконстантинов, даде основание да се смята, че става дума за мощи на Свети Йоан Кръстител.
“Не мога да пропусна и успехите в средновековната археология, традиционните разкопки на старите български столици Плиска, Велики Преслав и Търново, където работят много добри екипи – продължава доц. Петрунова. - Проучванията там се водят от дълги години и  непрекъснато се откриват ценни сведения за българското Средновековие. Нашият институт работи по проект, свързан със старите ни столици. Хубаво е, че чрез него намираме  финансова подкрепа, тъй като изследванията трябва да продължат във времето.”

източник: БНР
Публикуване на коментар