Translate

26 ноември 2011

Наследството на минойската цивилизация


Най-важният опит да се съедини полусферичният купол със стените на помещение с квадратен или многоъгълен план е постигнат чрез сферичните триъгълници, наречени пандантиви, след като употребяваните за тази цел на Изток (Персия) промпи се оказали неудобни за органично свързване при по-големи размери на купола.
       Един такъв несъвършен опит е засводяването на централната куполна църква църква Св. Сергей и Вакх в Цариград от първите години на юстиниановото управление. Плаът й е октогон, вписан в почти квадратен обиколен кулоар. Срещу стените на октогона са издадени 4 полукръгли колонадни екседри по посока на диагоналите на квадрата и 4 правоъгълни колонадни отвира по другите 4 страни, като на изток е издадена олтарната апсида с обширно предапсидно пространство, а от-запад е придаден неразчленен нартекс. Колонадата на долния етаж има богато орнаментален византийски антаблеман, а горния етаж (емпориите) е обиколен от 7 големи арки, носени от масивните стълпове на октогона и поделяни по на три по-малки арки на леки колони, докато осмата (източната) е с цял свободен отвор през двата етажа като триумфална арка. Куполът с D=17 м е разделен на 16 полета, засводени на отделни части с полуконусни повърхнини, в които октогонът преминава незабелязано, за да се избегне твърде новата по това време и трудна пандантивна конструкция. Отвън куполът е хванат от 8 малки контрафорси. Пространственото оформяне е величествено и не напразно тя е наречена “Малката Св. София” (обр.16). Според О. Вулф “строителната й схема представлява непосредствено спъпало към най-висшето творение на византийската архитектура-юстиниановата Св. София”. Ако това е вярно донякаде по отношение на страните на октогона, които наистина предшествуват такива екседри в Св. Офив, в останалите, и то най-важни моменти между тези две постройки има съществена разлика. Квадратът и октогонът не се покриват с купол по един и същ начин. Освен това при Св. Сергей и Вакх изобщо не се е достигало още до идеята на пандантивите.
       Св. София (532-537 г.). Разположена на най-високото място на хребета на Акропола в Цариград, тя е едно изключително творение на гениалните архитекти Антемий от Трал и Изидор от Милет (Западна Мала Азия), които искали на всяка цена да надминат постигнатото дотогава в това направление, каквото е било и желанието на императора Юстиниан. За възложената им задача те не възприели прост установен тип (напр. свободния гръцки кръст на Апостолската църква в Цариград или базиликата, ротонда или октогон), а поставили основата на своята постранствена композиция една комбинирана, сложна и при това нееднакво статически уравновесена конструктивна система (обр.17). Излизайки от един занчително голям квадрат със страна 32,00 м, в желанието си да разширят още повече без подпори средното пространство, което обикновенната базилика и простата ротонда не позволявали без прекономерно дебели стени, те използвали източнта и западната гранадаподкуполна арка, за да опрат на тях със същия диаметър големи полукуполни върху полукръгли аркадни екседри и така да продължат до 72 м общото засводено централно пространство. Другите две подкуполни арки- северната и южната-били изпълнени горе със стени-тимпани- с два реда прозорци, а долу били разчленени в два етажа с колонади- в горния  с емпорите, чрез шест колони, а в долния- чрез четири колони (обр.18). На север и на юг страничните кораби били засводени с “византийски” сводове- разновидност на “бохемския” свод, а горе, в емпорите, със сферични калоти. Тези помещения били свързани като странични кораби на куполна базилика. Така цялата църква получила квадратен план (без притворите и пристроените по-късно от север и юг пилони и без атрия). Отвърте всички стени били разчленени чрез арки и колони на отделни отвори и подпори: от тези подпори четирите главни в ъглите на полукуполния квадрат са особено масивни и не са с квадратно, а с правоъгълно сечение по посока на образуваната дълга ос на храма. Със своето правоъгълно сечение тези подпори, вградени нееднакво по ъглите на подкуполното пространство, осигурява повече стабилността на южната и северната носещи купола арки, отколкото тази на източната и западната, но не и стабилността на купола на север и от юг (обр.17). Това различно третиране да подпорите, а следователно и на носещите купола арки било важно при решаване проблема за покриванетона пространството с купол, защото позволявало удължаване на това пространство при еднаква (неестествена) обща ширина на наоса към изток и запад, а отговаряло и на нуждата от по-голямасила на подпорите по тази насока (изток-запад), тъй като аркадните екседри, засводени със своите четвъртсферични куполи, не са могли да поематредовно разпространяващия се по цялата периферия на основния (екваториания) кръг хоризонтален натиска от купола. Напротив, към юг и север пренасянето на този хоризонтален натиск през корабите чрез арки или сводове изглеждало по-лесно. В действителност обаче и по тази посока равновесието не е било добре осигурено, защото арките върху страничните кораби не достигали до височината на основния кръг на купола. Етзащо допълнителното прибавяне от юг и от север ниски подпорни пилони (контрафорси), правилно наречени от Шарл Диил “паразитни”, не изпълнявали своето предназначение. В това се състои величието и слабостта на концепцията на Св. София.
    “Още при първото проследяване на конструкцията на Св. София става ясно голямото техническо умение на архитектите Антемий и Изидор, също и фактът, че никаде това умение не е проведено систематично по смисъла на античното или на нашето съвременно техническо мислене, и то не от липса на такова умение, тъй като избраните от тях конструкции са били много по-трудни за прилагане, отколкотообикновенните, подчинени на простата логика”, казва Щруп Рьослер. “Но, продължава той, това, което нам изглежда нелогично, е било за византийците допустимо и  възможно от тогавашна гледна точка.” Нелогично например е отбелязаното по-горе нееднакво образуване на подпорите в ъглите на квадрат. За това има две логически възможности: или схемата “а”, или схемата “б” (обр.17 А). В Св. София са смесени две възможности съвсем не по римски начин, именно по схема “в”, което явно открива слабата страна на цялата система, за да даде възможности в съвсем друга посока.
     Св. София имала още във вида си от 415 г. (при император Теодоси ІІ) два нартекса- външен и вътрешен, но като базилика вероятно е имала дървен покрив. През 532 г., веднага след пожара при въстанието Ника, тя била изцяло на ново застроена по описания по-горе начин, като куполът имал неблагоприятно сечение- сферичен сегмент и 40 прозореца, врязани в самия купол. След земетресението в 558 г., при което се съборили източния полукупол и част от централния купол, Св. София била възстановена от архитекта Изидор Младши, племинник на първия и строител, тогава покойник. Той избрал за сечение на купола снижен полукръг (т.е. купол почти полусфера) като статически по-благоприята форма. С това външният зенит на купола достигнал височина 58 м (обр. 19 А). И през средновековието състоянието на Св. София е създавало грижи, поради което са били пристроени споменатите по-горе твърде масивни и не особено полезни пилони, които загрозяват извънредно много външния вид на църквата, който и без това е неизразителен и тромав, затулен от много струпани наоколо маси. Явно е, че не е търсено външно оформение. При преостраняването в джамия веднага след превземането на Цариград от турците 1453 г. тя претърпява някои промени на изгледа главно от вънка чрез постройки и минарета, от които не се е освободила и днес, макар че вече не служи на мохаменданския култ, е привърната в музей. Под турската мазилка върху сводове и тимпани сега се откриват великолепни мозайки, а стените са били покрити с мраморни облицовки. Капители и корнизи са вече чисто по византийски, с дълбок ажур и с нови форми (обр.20 и 21)
    Св. София представлява един гигански скок, който отразил осилията на историческия момент-Юстиниановата епоха- да се справи с кризата в робовладелския строй. Държавата имала средства (материални и духовни ) за това, но те били последните средства на старата държава
    При задълбочаване на кризата през VII в. и при настъпващия феодализъм трябвало да се търсят други решения, намерения едва през IX в.
    Св. София е правила и ще прави, докато съществува, твърде силно впечатление с необикновенното и величествено оформено външно пространство, с лекотата, с която куполът виси върху пандантивите и, и с осветлението и въздушността на всички тънко разчленени подпори и леки арки.
    През време на Юстиниановото управление са подновени много други църкви от IV и V в. Някои от тях обаче, като Константиновия мавзолей Свети Апостоли, изчезнали съвсем. Мястото на последния се заело от джамията на Мехмед ІІ и ние знаем за него само по описанията на някой писатели от това време. Според Прокопий тя била не по-малко величествени, засводена с пет куполи върху квадрати, от които средната била “съваршено еднаква с тази на Св.София “. Според това изглежда, че плана и е бил свободен гръцки кръст. Вероятно същия план е и издигнатата бърху по-стара църква от IV в. през времето на Юстиниан грандиозна трикорабна църква със сложен план на свободен латински кръст Св.Иван Ефес-сега руина(обр.15)
           Св.Ирина, наречена “старата Мегали Етлесия”, е строена след въстанието Ника върху останки от по стара църква от IV в. по една опростена схема ба базиликата с куполи. Към главният купол (полу свера върху пондантиви) към запад има още едно засводено с по нисък купол (сляпа калота) пространство.Църквата е променена, особено в нартекса и атриума, през 740г. Емпори има само бърху нартекса.Този така наречен “полубазиличен” тип е сходен по начало с “куполната базилика”, но има подълготраино развитие, като по примера на Св.София (цариградска) той намалява значението на страничните кораби в използването им за уравновесяване куполните конструкции на разширеното пространство на средният кораб и скъсяване дължината на църквата (обр.22). Тук може да се търси началото на кръстокуполната църква. В Св.Ирина главният купол е издигнат значително над центъра, на полусферата,което дава в ъзможност на прозорците по него да се поставят от части по вертикалната част от повирхнустта му (началото на тамбур, което особено личи отвън).
Публикуване на коментар