Translate

14 ноември 2011

Византийска архитектура - IV - VI в. - 1 част


   Елинистичната християнска базилика отживявала своето време най-напред в самия Константинипол, който се стремил към цялостномасивен строеж. Там през VI в. Не се строили вече такива базилики. След големите пожари, особено при въстанието Ника, нараснала необходимостта от представителност за поддържане  намалелия престиж на остатъците от робовладелския строй. Само по периферията на държавата (Мала Азия, Сирия, Египет, Балканския полуостров, Армения, Равена, Рим) елинистични базилики се строили още по стара  традиция. При това на изток в тези базилики се забелязвали значителни изменения : колоните се сменяли от четвъртити стълпове или изцяло, или алтернативно , или само на определени конструктивни места. Архитравите върху подпорите се сменяли с аркади, а общата дължина на наоса се намалявала- опити, които водили към обединяване  на конструкциите, за да се постигне крайната цел-засводяването. Тази цел се постигала бавно, постепеннокато цялото застрояване  трябвало да се раздроби на пространства, за да се покрие с отделни, макар и свързани помежду си сводове. От друга страна, необходимостта от по-големи зали налага едно по-разширено централно пространство, което обединявало останалите чрез съчетание и оформяне. Страничните засводени пространства трябвало да помагат при засводяването по възможност на по-голямо централно пространство. Ясна била тенденцията към типа куполна базилика. Преди да се развие обаче този нов тип базилика и да се дадат монументални решения, които при това се оформили ясно само в отделни паметници, се минало през много други среди смесени или непълни решения. Във връзка с това се наложили нови форми и в  сновните елементи на архитектурата-колонно-аркадната система със своите части: арки, колони, особено изменени и опростени антични капители, кубични и с импости от началото на V в., корнизи и други.
   Както се споменава, през IV в. върху територията на Византия се развили други типове култови и други сгради, освен базиликите- често централни, със своите разновидности, както и дуги смесени типове. Това били разновидностите на простите ротонди и октогони: трихорумите и “четирилистниците”, а също и църкви с план на свободния гръцки (по-рядко латински) кръст. И самата базилика с напречен кораб давала възможност за нови пространствени решения, които не закъснели да се появят във връзка с опитите за засводяването не само на олтарна апсида, но и на централната част на наоса. Тук те имали архитектурни образци в много от постройките на езическата античност.


                        НОВИ ВИДОВЕ КУЛТОВИ И ДРУГИ СГРАДИ ПРЕЗ VI В.

     На Балкана. Както се споменава, тук имало достатъчно и разновидни езически централни сгради, повечето от които били засводени с куполи с голяма техника на своденето. Скоро след това, през V в., при обсебването им от християните те били отчасти преустроени, а новосъздадените станали техни варианти. Ткива са :
     С план “четирилистник”. Червената църква при с. Пастуша от края на V в. с купол с диаметър 8,50 м, вече на падантиви, днес живописна пуина.
     С план “трилистник”. Такъв е баптистерът към “мраморна базилика” в Тропеос (Адамклиси в Добруджа) от V в.
     Ранното засводяване на тези сравнително по-големи централни пространства, и то върху пандантиви, давало вече възможност да се пристъпи към заместването на дървения покрив и в базиликата поне отчасти с траен цилиндричен или с друг свод върху корабите и с купола върху квадрата, образуван от пресичането на главния кораб с напречния.
     През VI в. на Балканския полуостров се появили и твърде разнообразни нови форми: сводената базилика, куполната базилика и засводената зална църква. Такива са: засводената трикорабна църква при с. Белово (обр.1), преустроена през VI в. в куполна базилика стара трикорабна, т. нар. “еленска църква” при Пирдоп, Св. София в София, която по най-новите изследвания, изглежда, е била засводена задно-куполна църква (обр.2), засводената базилика при Пиринч тепе край Варна, засводената базилика при с. Чобан дере (обр.3).
     Не засводени базилики са: Старата Митрополия в Несебър с атрий, емпори и синтрон и Св. Богородица Елеуса с триделен олтар пак там. В Хисаря (близо до Пловдив) има освен една базилика от V в. още седем базилики от VI-VII в. и други две при близкото село Синджирли. В Плиска се намира и най-голямата базилика на Балканския полуостров, дълга 100 м заедно с артия. Засводяването й не е установено (обр.4)
      В Югославия, при Либаня, в т. нар. Царичин град, има няколко незасводени трикорабни базилики,от които една е в “долния град” и друга с ”крипта”. Пурвата е по-голяма и има трансепт, а втората е без трансепт. И двете са с триъгълни апсиди и с артии. Датират от VI в.
       В Мала Азия още през V век, а и по-рано покрай елинистичната християнска базилика се изявил стремеж да се замстят дървените покриви със сводове. Може би това станало най-напред при централните постройки в области, бедни на дървем материал, а може би се е целело да се заместят нетрайни материали с по-трайни. Според накои изследователи опитите за засводяването са повече във вътрешността на страната, отколкото по крайбрежието, макар че засводени постройки към края на V в. не липсвали тук, както и там. Във вътрешността на страната към края на V в. се започнало засводяването на много църкви с цилиндрични сводове, напр. в Бин-бир Килисе голямата ртикорабна базилика №1 със стълпове с полуколони, “залната църква” с емпори и други (обр.6).
     Но само с особеното покриване на средното квадратно пространство на базиликата Коджа калеси (през втората половина на V в.) се създал новият епохален тип на “куполната базилика”. Тук поради емпорите страничното осветление било възможно само с твърде високо издигане на стените. Затова се прибягвало поне в средата на към централното осветление от куполата. С това се обяснява издигането на тази централна част в барабан, отначало дървен, покрит с осмостенна пирамида. Преходът от квадрата в осмостена на барабана е постигнат в ъглите чрез колонки върху конзоли (обр. 7). Тук за пръв път се появили и две малки апсиди от страна на олтарната
    Куполната базилика в Адалия (днешна Джуманюн) от края на V в.-сега джамия, вероятно още от началото имала масивен купол върху средното си пространство.
    Куполната базилика в Мериамлик (Киликия) от времето на император Зенон (470 г.)има силно доминиращо куполно покриване вероятно с пандантиви, обхващащо предапсидния квадрат със страна 10,65 м с ясно влияние върху по-нататъшното развитие на куполната базилика. Атрият, емпорите и полигоналната апсида са характерни за Мала Азия през V в. (обр.8)
    И църквата Св. Мария- западната от двете в комплекса, наречен “Двойната църква” в Ефес, вероятно от началото на VI в., има значително голям купол върху квадратното предапсидно пространство. И този паметник също като споменатите по-горе е важно предстъпало на византийските куполни базилики- особено на Св. София в Цариград. Но и тук, както в Мериамлик, състоянието на останките от тези църкви не позволява да се установи важния момент-как е станал преходът между подкуполния квадрат и купола. И тук, както и другаде в Мала Азия (Св. Иван в Ефес) (обр.15) или Цариград, само се предполага,че е имало като изключение в т. нар. “преториум” в Мусмие (обр.9), в баните в Гераза и при Ерусалимската порта Харам-еш Шериф- всичките профанни езически сгради, гдето конструкцията е в зачатък с малки размери, дошли до нас в лошо състояние ( В мазолея на Гала Плацидия в Равена от средата на V в. има начало на пандантиви, но не под пълна полусфера, а под колота с диаметър едва 5 м. Но червената църква при с. Пастуша от края на V в. куполът е с диаметър 8,5 м и е на пахдахтиви)
   От  VI в. съществуват вече редица засводени базилики и други близки до този тип църкви:
1.     В Русафа църквата “вън от стените” с вписан в квадратна постройка гръцки кръст, за VI в. твърде ранно явление, което не било възприето веднага (обр.10)
2.     Църквата Св. Мария в Амида (Диарбекир), църквите в Дара, Тур Абдин, Майяфаркин и други.
3.     Важна за развитието на двойната тухлена църква с два еднакви купола върху квадратни пространства на високи барабани в Юч-Аяк (Галатия), вероятноот края на V или началото на VI в., тъй като, изглежда, е една от първите с пандантиви.
     В гробищната църква “вън от стените” в Корикос (Киликия) централният квадрат бил покрит вероятно още с пирамидален дървен покрив.
     В Сирия (Хауран) се намират две твърде по сходен план църкви-октогони, вписани в квадрати с вътрешен венец от стълпове, носещи елипсовиден купол. Те са в Езра от 511 г. и в Борса от 515 г. Последната е по-голяма, с диаметър на купола 25 м и има емпории, но днес е почти съборена. Тук преходът между октогона и купола е с тромпи, а в Езра е с поставени в ъглите напреки каменни блокове.
    От същотото това време да е и баптистерът в манастира Калат Семан (Северна Сирия)-октогонът, но без вътрешни подпори (обр.11)
    Византия като политически и културен център на обширната Източна Римска империя още от начало ръководела строителната дейност не само на църквата. Оттук произлизала инициативата за създаване на догмите на християнството (вселенските събори), оттук императорската власт се месила и в делата на църквата, и в насоките на изкуството и строежите. Представителният църковен строеж бил и държавно дело и твърде естествено било тук да се появи стремеж към масивни, тройни и монументални култови и други сгради. До края на V в. “елинистичната” християнска базилика се задържала, но най-много в манастирски сгради (базиликата Йоан Студит в Цариград). В началото на VI в. опитите за засводяване и за увеличаване на вътрешното пространство зачестили след пожари-особено при въстанието в Ника (532 г.). Тук може да се приведе и опитът, получен при засводяването на цистерните в Цариград през V и VI в., с калоти върху пандантиви. Примери със засводяването са взети сигурно и от Мала Азия, и от Балканския полуостров, но не и от рим, гдето кръстатите и цилиндричните сводове на Максенциевата базилика от IV в. били край, но не и началото на на едно развитие.
    Малоазийско-византийският тухлен и сводов строеж, който се наложил с времето, е в пълно противоречие с римския тухлен сводов строеж.
    Докато в римската зидария за стени се извършва изцяло и еднакво (хомогенно) напр. с тухли, във византийския е застъпен принципа на облицоване с по-едри камъни (инцертум) и с различни материали. Тук най-често се среща смесената зидария, гдето при икономична употреба на тухления материал и на отличния варов разтвор, примесен с натрошени тухли, полаган на все по-дебели легла, се сменяват пояси от три  до шест реда тухли със също толкова реда дялан или слабообратен камък. Най-важната разлика е в системата на засводяването. В Рим изобщо се правило подпорно скеле (кофраж) за свода от тухлени ребра, което можело да се използува и като конструктивен скелет на свода, така че с попълване на междините между тези ребра с блокаж се отстранявали само някои дървени греди. На Изток знаели вече как да избягат изобщо повторното скеле чрез старата ориенталска техника на “пластово” ( с пояси) сводове- с посока на пластовете напреки на оста на цилиндричния свод. По тази техника сводът не се засводява по начина на клиново одяланите каменни блокове, но от вертикално поставени пръстени от тухли, чиито главни плоски повърхности са успоредни на напречното сечение на свода, а не на дългата му ос и са наклонени встрани спрямо тази плоскост. Решителен напредък бил постигнат, когато тази конструкция била пренесена бърху четвъртитите (правоъгълните) или кръглите помещения с редуване на сводовите пластове в две посоки (обр.12 и 13 )
    В Мавзолея на Диоклетиан в Спалато и в криптата-мавзолей при Св. Димитър в Солун своденето е друго- на дъги. Изглежда, че произходът на това своеобразно сводене е от Изток ( Антиохия и долините на западните реки на Мала Азия, обр.14)

Публикуване на коментар