Translate

19 ноември 2011

Калиакра


Проф. дин Николай Овчаров

Денят е 15 август 2011 г. Рождество на Св. Богородица или, както му казва народът, Голяма Богородица. Макар вълните на морето да се блъскат в скалите стотина метра по-надолу, утрото над Калиакра предвещава летни горещини. Но жегите не могат да спрат археолозите от екипа на доц. Бони Петрунова. От няколко дни те са подновили проучванията в древния град, издигал се от незапомнени времена на скалния нос. 
Аз вече съм разказвал за започналите през 2004 г. след прекъсване от цели десетилетия разкопки на този толкова важен археологически обект. Най-ранното селище тук създават траките през IV в.пр.Хр. и му дават името Тиризис. По-късно градът е във владенията на един от наследниците на Александър Велики, Лизимах (323-281 г.пр.Хр.). Според легендите в скалите още се крие неговата хазна. После идват римляните, укрепили до съвършенство града. Към V-VI в. името му е сменено със звучното название Акра. Според историка Хиерокъл той се наредил сред 15-те важни града на провинция Скития.
Именно с тези времена е свързана находката, изненадала археолозите точно на Богородичния празник. Неочаквано от земята излиза оловен печат (моливдовул) с изображение именно на Божията майка. От другата страна пък е монограм във форма на кръст, скрил в сложна криптограма името на притежателя си. По-късно специалистът сигилограф проф. Ив. Йорданов ще го датира прецизно в VI в. 
Тогава в главата на доц. Петрунова започва да се оформя интересна историческа хипотеза. Като един от укрепените градове на провинция Скития, Акра първа посреща многобройните варварски нашествия от тази епоха. Скоро ромеите променят тактиката си и вместо да се сражават с нашествениците, започват да ги заселват като съюзници федерати. Те получават земи, но срещу това се задължават да бранят границите на империята.
По такъв начин към началото на VI в. в обновената и преустроена мощна крепост Акра са заселени хуни и прабългари. През 514 г. обаче федератите се вдигат на бунт срещу император Анастасий I. Той се опитва да подкупи водача на бунтовниците Виталиан, но не успява. Изпратената срещу федератите 80 000-на византийска армия е разгромена пред стените на Акра. Според летописците крепостните ровове са затрупани с телата на императорски войници. За да обяснят поражението и да защитят честта си, византийските автори разпространяват легендата, че шаманите излизат от крепостта и предизвикват появата на гъста мъгла. Настъпва мрак, а византийските войници изпадат в ужас и като обезумели се хвърлят сами в рововете.
Вероятно с тези събития е свързан византийският оловен печат. Днес може само да гадаем дали собственикът му е бил на страната на федератите или на императора. А заселилите се още тогава прабългари остават, като през VIII-IХ в. създават селище от т.нар. открит тип.
Интересният моливдовул е открит в останките на административна сграда от V-VI в., намиращи се под руините на забележителната средновековна църква номер 2. Нейното проучване е главната цел на екипа на доц. Петрунова за 2011 г. Миналото лято с безкористната подкрепа на община Каварна тя подновява разкопките на този важен обект, разкрит от археолози преди 30 години. Останките от храма са с внушителните размери 18/5,5 м. Разцветът е през ХIV в., когато той е обслужвал намиращия се в близост владетелски дом на Добруджанското деспотство. Предполага се, че църквата е била посветена на Св. Богородица, която закриляла градовете крепости.
През 2010 г. учените попадат там на богат некропол, където са погребвани благородниците и заможните хора от средновековна Калиакра. Разкрити са 19 гроба, като може би най-вълнуващо е погребението на майка, притиснала в скута си детенце. Находките от разкопките също са впечатляващи. Сред тях блести златният хиперперон с образите на ромейските императори Андроник II и Андроник III (1325-1334), които последни секат златни монети в историята на Византия. Друго важно откритие е бронзовият кръст-реликварий, в чиято вътрешност някога са съхранявани свещени реликви.
Резултатите от 2011 г. са още по-впечатляващи. Преди всичко вече е напълно проучена цялата църква номер 2. Разкрити са 70 гроба, където покойниците са положени с безценни накити. Намерени са над 20 златни и сребърни позлатени пръстени, обеци, детайли от сложна женска украса, както и множество монети. След намесата на реставраторите те ще заемат достойно място във витрините на Историческия музей в Каварна.
Така скалният нос Калиакра става известен не само със своята неповторима красота, но и с историята си. Археолозите стъпка по стъпка разкриват блясъка на съществувалия там от хилядолетия древен град. Няма съмнение, че той е достоен да заеме място сред Чудесата на България. Сигурен съм, че в близко бъдеще Калиакра ще се превърне и във важен обект на културно-историческия туризъм.


източник: В-к Стандарт
Публикуване на коментар