Translate

30 септември 2009

СКУЛПТУРА И АРХИТЕКТУРА - 4 Ч. ТВОРЧЕСТВОТО НА МИРОН

Един по-млад създател на фронтони и статуи на Посейдон в Олимпия бил

Мирон. Той бил роден в Елевтер и работил главно в Атика през 60 – 40-те години на V в. пр. Хр.

За творчеството на Мирон и преди всичко за неговите композиционни принципи може да се съди по неговите две бронзови творби, дошли до нас в мраморни римски реплики: Дискохвъргачът и “Атина и Марсий” (Ако се съди по писмените източници на Мирон принадлежали няколко култови статуи, статуята на победителя в бързо бягане Лад и прочутото в древността изображение на телицата, която се превръща в Ио).

В статуята на дискохвъргача преобладава фронталната гледна точка, от която най-пълно се разкрива образа. Но мирон съвършено се отдалечава от правостоящия курос. При него юношата е изобразен в силно движение и то в този момент, когато фигурата е готова да измени положението си и ръката, от която дискът вече се е откъснал се движи в противоположната посока. Другояче казано скулпторът избира този момент, който току що е преминал след като е достигнал своята кулминация. Една фаза в движението, когато настъпва мигновенно равновесие. Този момент дава възможност да се изчерпи в своята зъвършеност целия цикъл на движението. Зрителят е на ясно какво усилие е било вложено при изхвърлянето на диска по въртеливото положение на напрегнатотата фигура.

Не по-малко значителна е и композицията “Атина и Марсий”. Тя е посветена на мита за изобретяването на флейтата. Както си свирела на измислената от нея флейта, богинята Атина забелязала, че бузите й грозно се издуват. Тогава тя, погнусена, хвърлила тръбовидния инструмен, нарушаващ красотата на човешкото лице. От вълшебните звуци обаче бил поразен силена Марсий и той се спуснал да вземе флейтата. В композицията на Мирон тръгващата си Атина гневно се е обърнала към силена, а той изплашен е отстъпил назад. По този начин, съзерцавайки скулпторната група “Атина и Марсий” ни разкрива “конфликт между противоположните сили на характерите”. Благородството на Атина, сдържаща гневния си порив е противопоставено на Марсий, който прави гъвкаво движение на полузвяр и има нехармонично лице. Това всъщност е противостоенето на божественото начало у човека срещу уродливата стихийност на чувственния афект.

Дошлите до нас римски копия на “Дrскохвъргача” и фигурите на Марсий и Атина не могат напълно да ни разкрият пластичния язик на Мирон. За щастие са се съхранили по-стари скулпторни произведения, които подражават на Мирон още от неговото време или от десетилетията малко след него. Една бронзова статуетка например позволява да се усети с по –голяма степен, отколкото римския мрамор, живото движение на Мироновия “Дискохвъргач. Към кръга на Мирон се причислява един голям мраморен релеф, изобразяващ замислената Атина подпряна на копие Творчеството на Мирон е първата проява на изкуството на високата класика. Заедно с това в него се изразява и едно от главните му направления.

Публикуване на коментар