Translate

26 септември 2009

Скулптура и архитектура в древна гърция - 1 част

Зараждането на принципите на ранната класика може да се проследи при една от “акрополските кори”. Тя се нарича “Коре Евтидика (№ 686). Тази статуя в много отношения онадвишава скулпторната концепция на архаикота и служи за ярък пример на прехода от архаиката към класиката в атическата скулптора от самото начало на 5 в. пр. Хр. (Ил. 177б – Кора “686” (т. нар. кора Евтидика) от атинския Акропол, Началото на 480 г., Атина, Музей на Акропола. Детайл). Наслаждението, с което скулптора извайва красотата на човешкото тяло се проявява в последователното и заедно с това свободно обобщение на скулпторните обеми. Богатата игра на драпировките не е в противоречие със строго обемната конструкция на тялото. Все пак пластиката на обемите и играта на драпировките все още окончателно не се е сляла. Тези два елемента не се преливат един в друг.

Ясна хармония е присъща и на изключителната бронзова статуя на Аполон от Пьомбина (Ил 183,184 - Т. нар. “Аполон от Пьомбина. Бронз,. Около 475 г. пр. Хр. Париж, Лувъра). В тази пластика се усеща вътрешно движение и напрегнатата динамика на живота.

Новият художествен язик вече се отдалечава от условнастта, задължителна за архаиката. Отначало движението се предава с ъгловатост на формата, с едно юношеско праволинейно подражание на природата.

Патосът на овладяване на движението в реалния свят по своему разрушавал завършения художествен език на архаиката и изкуството постепено започва да се стреми към създаването на нова хармония и целенасоченост.

Типична статия за ранната класика е дошлият до нас бронзов “Кочияш”, който е част от недошла до нас композиция. Това е един от паметниците, при който ваятелят от епохата на ранната класика по нов начин разработва монументалния образ на човека. Въпреки че той предава естествени детайли – вени и нокти на краката, тези подробности не противоречат на сдържаната енергия на движението и на ясната структура на обемите, на суровата монументална фигура като цяло – гънките на тържествената хламида на кочияша напомнят на канелюрите на дорийските колони (Ил 181, 182 - Делфийския кочияшл Бронз. Около 470 г. пр. Хр. Делфи, Музей.).

В кръглата пластика от епохата на ранната класика важно място заемат и въпросите за взаимната връзка между героите, обединени в сюжетна и композиционна общност на действието. Като пример за решаването на този проблем е намиращата се на Акропола група, изобразяваща Хармодий и Аристогитон, почитани в Атина като тираноубийци. Този паметник се илюстрира с римското мраморно копие на скулптората на Критий и Несиот – групата на тези ваятели предшествала изображението на героите, изпълнено в края на архаиката, но отнесено от персите след разгрома на Акропола. ( Ил. 180а Критий и Несиот. Хармодий и Аристогитон. Римско мраморно копие от бронзовия оригинал, датиращ около 477 г. пр. Хр. Неапол, Националния музей.). Тук задачата е решена чрез подчертаване на общото действие, което композиционно обединява фигурите.

Характерът на раннокласическия релеф се проявява в алтарната композиция “Раждането на Афродита”, създадена в Сицилия. Тук ярко се проявява новото осмисляне на първичните митологични сюжети. Централното поле на релефа изобразява раждането на богинята от морска пяна. Движението на издигащата се над водата Афродита и поддържащите я нимфи противостои на ритъма на тънките, като че ли стичащи се надолу гънки (Ил 196 – Раждането на Афродита. Релеф от предната страна на т. нар “Трон Лудовизи”. Мрамор. Около 460 г. пр. Хр. Рим, Национален музей). Тялото на Афродита се откроява във влажния пеплос. То я покрива с тънка мрежа от вълнисти, имитиращи струйки линии, а морския каменак, на който се опират стъпалата на нимфите, напомня за мястото на действието. Техните наведени фигури образуват като че ли затворен кръг, движещата се нагоре Афродита не разкъсва неговата твърда затвореност, защото падащите гънки на дрехата й уравновесяват нейния вертикален устрем. Устойчивото равновесие на цялата композиция е постигнато чрез подвижната хармония на силите, които действат в противоположни направления.

Образната сила на фигурите от страните на трона. Голата девойка-хетера, свиреща на флейта, непринудено се е облегнала назад. Позата на седящата жена, завита в плащ, която се интерпретира като пазителка на домашното огнище е по-сдържана и строга. Двете фигури са обединени и композиционно и образно от Афродита. (Ил 197а, б – куртизанката с флейта, жената пред жертвеник от трона Лудовизи)Те явно се намират под нейна власт и въплъщават различните служения на богинята – свирещата хетера – любовните радости, загарнатата жена – брачните обязаности на жената към дома. Тези релефи показват, че ранната класика от символично или наивно възпроизвеждане на епизодите преминава към разкриване на естетическите и етически основи на митологичните сказания (Фиг 197а,б – Девойка, свиреща на флейта. Релеф от страницата на Трона Лудовизи; Жена пред жертвеник. Релеф от другата страница на Трона Лудовизи).

Публикуване на коментар