Translate

28 септември 2009

Скулптура и архитектура - 2 ч. (Храмът на Атина Афайа на остров Егина)


Важно място в развитието на изкуството на ранната класика заемат монументалните композиции, влизащи в синтез с ансамбъла на грацкия храм. Това са скулпторите от фронтоните, метопите, фризовете. Тяхната еволюция лесно може да се проследи, когато се съпоставят някои най-значителни и относително добре запазени скулпторно-архитектурни ансамбли.

Един от най-ранните храмове е храма на Атина Афайа на остров Егина, който датира в периода между 500 и 480 г. пр. Хр. По размери храмът е бил неголям. Той има стройни пропорции на колоните, но антаблементът е излишно отежнен (чесло на колоните 6 : 12). Убежището на Атина Афайа е построено от варовик и е покрито с рисувана мазилка. На фронтона храмът е бил украсен с фронтонни скулпторни композиции, посветени на гръко-троянската война. Тази война за гърците в метафорическа форма все едно предвещава стълкновението на Елада с азиатския изток, с персийската деспотия.

Най-добре е запазен западния фронтон на Атина Афайа. (Ил 167 – Храм на Атина Афайа на остров Егина, около 500 – 4800 г. пр. Хр.) Той е по-архаичен. Фигурите върху него са разположени на принципите на огледалната симетрия. Около началото на 5 в. пр. Хр. този принцип влиза в противоречие със сложното, по-живо разбиране за взаимната връзка на фигурите, обединени от общо действие. И действително огледалното повтаряне на фигурите и резкия ритъм на композицията като цяло усилва декоративната изразителност на фронтона и снижава драматическата жизненост на самите статуи. Характерно е, че централната осова фигура на фронтона – богинята Атина стои фронтално. тя е поставена като идол, като участва в тази битка само символично и със своя щит прикрива ахейците от ударите на троянците. (Ил. 173 Статуя на Атина Афайа от западния фронтон на храма на Атина Афайа на остров Егина).

Друг характер има композицията на източния фронтон. Моделировката на статуята тук е по жизнена и енергична. Характерно е различието в трактовката на фигурите на войните, запълващи ъглите на фронтона (Ил. 175а, б – Стрелящия Херакъл. Статуя от източния фронтон на храма на Атина Афайа, 4890 -480 г. Пр. Хр. (два детайла). На западния фронтон войните войните са съхранили на лицето с условната архаична усмивка (Ил. 172в –Ранен войн. Статуя от западния фронтон на Атина Афайа на остров Егина. Мрамор. Около 500 г. Мюнхен, Глиптотека) .

Публикуване на коментар