Translate

07 октомври 2009

Тракийският град Хелис

За крепостното съоръжение в местността Сборяново край Исперих по- всяка вероятност може да се смята, че това е столицата на гетския цар Дромихет, Хелис. В историческите извори тя е известна във връзка с пленяването на Лизимах и отвеждането му там. Според изворите след смъртта на Александър Лизимах получава Тракия, където за да затвърди властта си той потушава едно след друго избухналите въстания, като си пробива път през старопланинските проходи побеждавайки Севт. Неговите успехи са прекъснати от владетеля на гетите Дромихет, който го пленява заедно със синовете му, а в последствие ги пуска. Тези събития се отнасят към края на IIIв.пр.Хр.
За да се проследи по- добре развитието на укрепения град край Сборяново и неговите особености ще е най- добре да се направи обобща картина на укрепените тракийски селища. Разбира се те не са еднотипни, но в основни линии носят своите отличителни белези. Голяма част от тях са изградени на естествено укрепени планински места и по- трудно достъпни върхове. Стените им са изградени от ломени необработен камък без спойка и следват очертанията на терена. Гръцката дума за тракийските укрепени селища е “тюрзис”, което на български означава “кула”.


Предполагаемия Хелис е изграден фърху плато, заобиколено от три страни от река Карпинец. Крепостната стена обгръща площ от около 100 дка. Стената огражда план с почти триъгълна форма. Изградените масивни стени имат ширина между 3,6- 4,2 м., като може да предположи, че височината и достига до 7-7,2 м., а с парапета не по- малко от 8 м. Тази крепост е единствената по рода си засега в Тракия, където се наблюдава спойка от глина. Стената е изградена от грубо оформени каменни блокове от местен варовик с пълнеж от различни по големина камъни и спойка от добре омесена глина, която се е изпичала на място до степен на отухляване. Липсата на кули може да предполага, че голямата ширина на стената не е единствено с цел здравина, а тя позволява струпването и свободното движение на на войски. Засега със сигурност е документирана кула единствено източно от южната порта. При проучването на крепостната стена са документирани северен и южен вход, като важна порта може би е съществувала и на югозапад. При документирането на ракопките могат добре да се проследят два строителни периода. При сондажни проучвания са открити и възможни квартали.
Интересното при плана е откриването на вътре;на крепостна стена. Тъй като вътрешно укрепление (цитадела) няма аналог в Такия, това откритие е неочаквано. Това вътрешно укрепление има площ от около 50 дка., докато цялото укрепление надхвърля площ от 100 дка. За сравнение може да се спомене, че цялата площ на Севтополис не е надхвърлял 50 дка. По отношение на жилищната архитектура може да се каже, че тя е следвала местната тракийска традиция. Сградите са строени със здрава дървена конструкция, измазана добре и от двете страни с глина. Има основание да се смята, че в околността има залежи на подходяща и качествена глина. Към културния пласт, който се отнася към втория строителен период са открити фрагменти от покривни керемиди, което говори за съществуването и на големи представителни постройки. При груб анализ може да се предположи, че градът е бил населяван най- малко от 1500- 2000 души, а като се прибавят и кварталите може да е имало население над 3000 души.
Основно значение за точната датировкана обекта имат амфорните печати, които са в изобилие и говорят за развит внос на гръцки предмети. Датировката дава основание да се смята, че градът е възникнал в края на 40-та или началото на 30-те години на IVв.пр.Хр. Данните засега сочат, че преди това на платото не е съществувало селище. За крайна дата се приема средата на IIIв.пр.Хр. Тя е определено посредством документирано земетресение около 250г.пр.Хр. Според мнението на сеизмолозите то е имало магнитут около или над 7-ма степен по скалата на Рихтер. Това е достатъчно силно по мащаб земетресение, за да превърне толкова процъфтяващ културен и търговски център в руини. Освен руините обаче липсват данни за пожари, липсват трупове и ценни вещи. Вероятно населението е било предупредено за наближаващото бедствие от по- малки трусове и се е изнесло вземайки всичко ценно със себе си. След това липсват данни да се твърди, че градът е бил построен наново.
Въпреки липсата на ценни предмети има основание да се твърди, че градът на гетите е бил проспериращ производствен център. Това е подкрепено от богатите находки на инструменти, керамика и др. Доказателства за наличието на работилници и производство на изделия от метал са налице. Такъв обект например е разрушената пещ в централния изкоп. Тя е била устроена в източния край на яма с елипсовидна форма, издълбана или дооформена в меката материкова скала. Богатите дъбови гори наоколо са неизчерпаем естествен източник на дървени въглища така неосходими за захранването на металообработващите пещи. Други инструменти подсказващи за процъфтяването на този вид занаяти са находките от тигели и поти, в които се е топял или изливал металът. С голяма степен на достоверност би могло да се определи и продукцията на градските ателиета. Това са фибули, пръстени, гривни, други накити и метални апликации. Особено значими са няколкото бронзови ядра, но те са отсечени само наполовина. Една от тях е бронзова монета, която въспроизвежда типа на драхмите на Истрия, а друга е бронзова имитация на тетрадрахмите от Александров тип. По този начин археологическите данни подсказват локализирането на един от центровете на имитативно монетосечене от ранноелинистическата епоха.
Освен местното производство на изделия добре са документирани и вносните. Тяхната идентификация се определя от амфорните печати, които за около 5% разкопана площ са 212 на брой. Това говори за оживени търговски отношения, като центровете обект на тези връзки могат да бъдат локализирани посредством тези печати. 140 или 66,03% от печатите са от Тасос, 43(20,28%) принадлежата на Синопе, а останалите се разпределят между Акантос(2), Кос(3), Хераклея(4), Херсонес(2) и други все още неиндефицирани центрове. Към тях трябва да се прибавят неподпечатаните амфори от Хиос, Пепаретос, т.нар. Солоха I, Коринт, Родос, Книд, Колофон и др. Монетите от Одесос, Калатис, Истрия и Месембрия сочат кои са били основните посредници в презморската търговия на гетския цар.
Неоспорими доказателства за локализацията на Хелис в резервата Сборяново все още няма, но до момента това е най- добрата хипотеза. Липсата на извори за града след случката с Лизимах е допълнителна спънка в правилната интерпретация. Според една от хипотезите, която вече е отхвърлена това е град Даусдава в Долна Мизия споменат от римския географ Клавдий Птолемей. Обяснението за столица или важен производствен център е подкрепено от високата производителна способност и наличието на огромно количество импортни стоки. Разбира се размерите на града съвсем не е маловажен, тъй като това е най- големият град открит на територията на Древна Тракия. Друг важен комплекс свързан с града е некрополът състоящ се от над 60 могили. Т.нар. “Гинина могила” дори се интерпретира като евентуална гробница на самия Дромихед.
Публикуване на коментар