Translate

07 октомври 2009

Ранна класика - Атинският акропол


Разрушения по време на персийското нашествие Акропол известно време пустеел. Като се почне обаче от средата на 5 в. пр. Хр. започнало неговото основно преустройство.

Акрополът е разположен на хълм със стръмни скатове. Относително удобен за изкачване е само западния склон. Плоското плато на върха предоставя големи преимущества за отбрана и за строителство. На този хълм е възникнало най-старото селище на територията на Атина, което впоследствие се е превърнало в голям град. Още в 6 в. пр. Хр. на Акропола не се живеело. Той бил превърнат в цитадела и място на най-главните светилища.

Преустроения Акропол бил достоен за величието на Атинската морска държава. По замисъла на своите създатели той въплъщавал комплекса от естетически принципи на елинската култура. Това естествено било свързано с претенциите на Атина за политическа хегемония. Тези претенции се изразяват дори и в употребата в съчетание на двата ордера йонийски и дорийски, които, както видяхме, характеризират различни гръцки области.

Пресъздавайки сърцето на Елада майсторите на Акропола търесели да въплътят в зрими образи духовния принцип на атинската демокрация, формулиран в прочутите думи на Перикъл: “Ние обичаме мъдростта без изнеженост и красотата без (прихотливост) похотливост”. Мащабите на храмовете и монументалните статуи не подтискали човека, а били съразмерни с него и създавали героично-радостна среда. Ансамбълът се образувал от няколко съоръжения, разположени така, че зрително си взаимодействали едно друго. Така се създавала богата, последователно разгръщаща се във времето и пространството архитектурна композиция. Център на ансамбъла е храмът на Атина Партенос -–Партенона. Той е създаден от архитектите Иктион и Каликрат в периода от 447 до 438 г. пре Хр. Скулпторните фризове продължили да се работят и монтират до 432 г.

Партенонът има по 8 колони по късите страни и 17 по дългите. Целият е построен от квадри от пентелийски мрамор, изидани без спойка. Колоните на Партенон са поставени по-начесто отколкото при ранните дорийски храмове. Антаблементът не е толкова масивен и това създава усещането, че колоните с по-голяма лекота носят покривните конструкции. Майсторите са хармонизирали слабите извивки на стилобата и антаблемента и са придали на колоните незначителен наклон към центъра на сградата. Тези оптически ефекти са внесли в облика на Партенона черти на изключителна подредба без да се притъпи живото чувство за известно напрежение. Благородството на материала, от който е изграден храма на Девата позволило да се ограничи обичайното за гърците оцветяване на архитектурните детайли. С цвят само са подчертани конструктивните детайли, образуващи цветен фон на скулпторите. Синият цвят е използван като фон на метопите и фронтоните, а червения за триглифите. Празничната тържественост на съоръжението се подчертавала със сдържано осъществено позлатяване.


(КАРТА НА АКРОПОЛА)

Общата логика на ансамбловата планировка н
а Акропола е обусловена от посоката на движението на религиозните процесии, свързани с култа към богинята на града – Атина. Пристъпвайки към хълма от западната страна и изкачвайки се (по пандусу) участниците в процесията се приближавали към портика на Пропилеите, издържан в строг дорийски стил, проектирани от архитекта Мнесикъл и осъществени през 437-432 г. пр. Хр. Контрастирайки с величавата внушителна колонада на Пропилеите следвало близкото до входа храмче на Нике Аптерос, дело на архитекта Каликрат, осъществено между 449 и 420 г. пр. Хр

То се издигало вдясно от голяма отвесна скала. Компактния, приличен на мраморен кристал куб на този малък храм се белее сияйно на фона на небето. Когато посетителят подхожда към входа на Пропилеите, храмчето на Нике се скрива от полезрението му. Но той получава директно да съпостави дорийския и йонийския ордер през величествената дорийска колонада на Пропилеите, когато между тях види строините йонийски колони на храма на Нике Аптерос, безкрилата Победа.

Като се качи на Акропола посетителят виждал (някога) голямата бронзова статуя на Атина Промахос – охранителката на града. При приближаване на статуята настъпвал момента, когато тя преставала да се вписва в полезрението му и пред него се разкривал самият Партенон


Главния вход на Партенона се намира от източната страна и религиозната процесия не спирала пред западната фасада, а обикаляла храма, отивала по-нататък по протежение на северната му страна. Смята се, че свещенния път минавал през центъра на Акропола, защото Партенонът се намира вдясно от средната ос на хълма. Подхождайки от северната страна на храма, откъдето той вече не се възприемал цялостно, участникът в процесията виждал вляво и почти отпред изящното здание на Ерехтейона, построено в периода от 421 до 406 г. пр. Хр.


Ерехтейонът (Erexqeion, to) – храмът на Ерехтей бил посветен на родоначалника на Атинския етнос. Той бил автохтонен, родила го самата земя, възпитала го богиня Атина и го пренесла на Атинския некропол. Тук именно той станал герой и родоначелник на жителите на Атика и затова тя се нарича “земя на Ерехтей” (Erexqeos gaia). Неговият внук, царувал след смърта на баща си Пандион също се казвал Ерехтей. Затова неговата дъщеря, от него и от Орейтия, Клеопатра, съпруга на Финей, у Софокъл “семе на старото коляно на Ерехтеидите (Erexqeidai). Така се наричат потомците на Ерехтей в Атика и на остров Саламин. Една от атическите фили се нарича Ерехтеида (Erexqeidos).

Съпоставянето на кристално ясния Партенон с асиметрията и свободната композиция на Ерехтейона допълва контрастното съпоставяне на дорийския и йонийския ордер, което възниква при входа на Акропола. На фона на южната стена на Ерехтейона изпъквал неголям портик, в който колоните били заменени с фигурите на кор-кариатиди. Техният непринуден и величав покой подсилвал драматичната енергия на борещите се двойки от метопите на Партенона.

При архитектурната планировка на Акропола липсва симетрично, фронтално равновесие. Този пример ни показва колко гъвкаво било разбирането на гърците за функционалност. При решаване на градостроителните задачи се прилагали и принципи, които са противоположни на установилата се през 5 в. пр. Хр. Хиподамова система. Тя предполага застройко на града на основата на мрежа от улици, пресичащи се под прав ъгъл. Тази система има за модулна еденица правоъгълният квартал.

При решаване на уникалните съоръжения на Акропола са приложени принципите: Първо: функционалността се състояла в последователно развитие на отделните звена на ансамбъла. Втора: Цялостната картина предизвиквана от ансамбъла се създава от смяната на зрителните възприятия, построени върху прости и ясни съпоставки – фасадата на Пропилеите и малкото храмче на Нике Аптерос, дорийската колонада на фасадата на Пропилеите и техния йонийски интериор – Атина Промахос и Партенона, Партенона и Ерехтейона.

Тематиката и логиката на поместването на скулпторите в ансамбъла била неразривно свързана с общественото и културното предназначение на Акропола. Така господстващата над Акропола статуя на Атина Промахос напомняла за божественото покровителстване над града. Заедно с това тук има и метафора, напомняща за неговата военна мощ. Композицията на западния, възприеман още отдалече фронтон на Партенона въплощавала митичната история на Атика – спорът на Атина с Посейдон за първенство в земята на Атика (в този спор победила богинята, като създала маслината, изиграла голяма роля в земеделието на областта). Сюжетите на метопите също били посветени на митичната история на Атика – битката на гърците с амазонките (съгласно легендата атинянинът Тезей отблъснал нападението на амазонките над Атина), кентавромахията (борбата на гърците с кентаврите олицетворявала победата на човешкия разум) и превземането на Илион (тази тема след войната с персите се асоциирала с победата на елинството над персийската деспотия).

След западния фронтон в полезрението на посетителя попадал фриза-зофор, обтичащ целата и възприемащ се през колонадата като редица, разчленени от колонадата отрязъци. Имено тази промяна на зрителните точки, тази разчлененост подчертавала непрекъснатия поток на изобразената процесия, народното шествие на Големите Панатенеи. Величествената процесия на свободните елини органично се вплитала в системата на образите, посветени на богове и героични събития от миналото. Тук особено пълно се проявява отсъствието на мистична граница между образите на боговете и хората. Проявява се единство в тяхното пластично възприемане.

Обикаляйки храма зрителят виждал източната фасада, пред която се извършвали жертвоприношенията. Той бил посветен на раждането на Атина. На метопите била изобразена Гигантомахията, т. ест победата на олимпийските богове над стихийните сили в света. Цикълът скулптори завършвал с поместената във вътрешността на храма хризоелефантинна статуя на Атина Партенос. Нагледни примери за хризоелефантинана техника са фрагментираните статуи от 6 в. пр. Хр., открити в Делфи


Съществуват сведения от древни автори, които позволяват да се предположи, че Фидий е употребил при създаването на Атина Партенос злато с различни цветови тонове. Това давало възможност за по-ефектна пластичност. Подобем приом се е прилагал и при изработването на други златни предмети и украшения. Например античната златна патера от Ермитажа, открита в Северното Причерноморие, изпълнена от злато с два цветови отенъка.

Образът на култовата статуя на Атина Партенос в Партенона бил забележителен именно с култовата си тържественост и величие. Вероятно ефектът от съчетаването на златото и слоновата кост е внасял отенък на известна хладна парадност. Приблизителна представа за нейния облик ни дава т. нар. “Атина Варварикион” от Атинския музей. Фигурата на Атина Партенос се отличава с известна алегорична претовареност – Атина била представена в шлем, овенчан с фигури на грифони. На протегнатата ръка, опираща се на постамен тя държала Нике, а с другата придържала щит с изображение на битката на гърците с амазонките. Според Плутарх създаването на статуята на Атина Партенос довело до обвинение на Фидий, че разхищавал злато. Опровергаването на това обвинение не спасило скулпторо от затвор. Този разказ се счита за малко вероятен, но в него се съдържа интересно описание на щита и реакцията, която той събуждал у атиняните: “но над Фидий тежала завист, заради славата на неговата творба, особено затова, че той изобразил на щита сражението с амазонките и самия себе си в образа на плешив старец, вдигнал с двете си ръце камък. Точно такd той представил тук и прекрасен портрет на Перикъл, държащ вдигнато копие пред лицето си. Портрета бил направен майсторски, като че ли Фидий се е стремил да прикрие сходството, но Перикъл се виждал от двете страни на копието”.

Няма коментари: