Translate

23 октомври 2009

ПАРТЕНОНА



Изкуството в Атина през 40-те и 30-те години на 5 в. пр. Хр. достига връхната си точка на съвършенство, достига своето “акме”, както са казвали самите древни гърци. То израз на най-големите постижения на полисната демокрация, за която свободата и героичността са висши човешки ценности. Най-висша изява на творческия гений на Фидий респективно на “високата класика” е цялостния скулпторен ансамбъл на Партенона. Със съвършената си пълнота този ансамбъл изразява това, което специалистите наричат още “зрял стил”.

Най-ранни по време са метопите на Партенона

.Донякъде те са се запазили само в изображенията на битката на гърците с кентаврите. Те са били работени от група скулптори, ръководени от Фидий. Но и в този уникален в историята случай геният имал проблеми, защото членовете на екипа му не били еднакво талантливи. Много от членовете на неговия екип все още били свързани с преживелиците на изкуството от първите десетилетия на ранната класика. В процеса на работата обаче Фидий успял да постигне единство на стила, въпреки трудностите.

Пластичната свобода, изразителната обобщеност на формите в композициите, даващи възможност да се разгърне буйното движение на кентаврите и героите, които са вписани в правоъгълните пространства на зофоросите са най-показателни за стиловите особености на това, което сега наричаме “зряла класика”.

( ПЛАН НА ПАРТЕНОНА)



Релефния зофор, опасващ целата от четирите външни страни е бил създаден по-късно от метопите. Той започва с изображение на събирането на ритуалните процесии. По-нататък се разгръща потокът на шествието, подчинен на пулсиращ ритъм, който ту се забавя, ту се ускорява. В заключителната си част композицията придобива все по-подчертана бавна тържественост.. Там участниците в процесията достигат целта си и предават приношенията си на жреците и движението им се изчерпва. Композицията свършва върху източната фасада с пир на боговете.

Началото на фриза, подготовката, събирането за процесия е разположено под западния фронтон и това е естествено, защото рехалния подход на празника на Панатенеите се осъществявало именно от запад.

Скулпторният ансамбъл на Партенона се увенчава от група фронтони. Те, особено западния фронтон, са дошли до нас в лошо състояние. Приблизителна представа за композицията на фронтоните ни дават някои изображения върху антични вази и особено т. н. Мадритски путеал (Puteal на латински означава оградата на кладенец). Но по-точна представа ни дават скиците, направени преди взривяването на барутните складове, разположени от турците в Партенона.

От тях става ясно, че в непосредствена близост до оста на западния фронтон се намирали фигурите на Атина и Посейдон, представени в стремително движение. Това била главната група на композицията, утвърждаваща движение от центъра към периферията. Това движение се уравновесявало от движението на страничните фигури Композицията на главния източен фронтон била посветена на раждането на Атина от главата на Зевс. Вляво тя завържвала с полегналия Кефал (или Тезей), а отдясно били разположени три почиващи си жени - Мойрите, богините на съдбата.

Ако това са мойрите. Според древните те се казвали Лахесис - името идва от жребий; Клото или “предящата”; И Атропос - неотратимата от пътя. Според другата интрепретация Афродита - съответно богинята на красотата и любовта; Пейто - богинята на убедителността и на красноречието и Диона -0 дъщеря на Гея и Уран, една от океанидите.

Юрий Колпински смята, че по убедително е да ги идентифицираме не като Мойрите, а като Афродита, Пейто и Диана.

В оригинала Фидий е подчертавал универсалното значение на сцената с раждането на божествата. В левия ъгъл на източния фронтон се виждат главите на конете, понесли колесницата на бога на слънцето Хелиос, а в десния главите на спускащите се коне на богинята на Ноща - Нюкс. Смяната на деня и ноща иносказателно говори за всеобхватното значение на изобразеното събитие. То има космическа мащабност.

Статуите от западния и източния фронтон на Партенона бележат върха на класиката. В тях тя е достигнала съвършено единство между възвишеното и жидненото, героичното и естественото.

Проблема за синтеза между скулпторната украса и архитектурата е намерил оригинално решение в другия паметник на Акропола - Ерехтейона. Неговата живописна асиметрична форма е обусловена от обстоятелството, че този храм е обединил тняколко по-древни светилища. Неизвестния архитект е превърнал това в художествено преимущество. Ерехтейонът противостои на Партенона със своето обемно-пространствено решение и с изтънчения артистичен характер на архитектурния образ. Това вече са тенденции свойствени за края на високата класика.

Монументалните статуи на корите-кариатиди са в поза на напрежение, понеже това всъщност са колони, върху които лежи покривната конструкция - анталемента. Те се явяват едновременно човешки образи и колони. Друг характер имат релефите от зофорите. Те са подчинени на принципите на стремителното развитие на движението в полосата на изображенията. В зофора на северния портик е бил намерен и своеобразен вариант на приложение на полихромията. Майсторът се е отказал от боите, но е използвал цветни материали - на фона на плочите от виолетов мрамор изпъквали сияещите с белотата си фигури и създавали ярък живописен ефект.

По друг начин е решен фризът на малкия храм Нике Аптерос. Тази композиция е слабо запазена, но въпреки това личи непринуденото разположение на фигурите. Играта на светлосенките в драпировките разкрива изпълнен с лека подвижност образ, хармониращ със стройните йонийски колони.

В мраморната балюстрада, обкръжаваща хлама са били вградени релефи, изобразяващи крилати Победи, прилетяли при своята приятелка безкрилата Нике (Някои релефи от балюстрадата, като например “Нике, влачеща към жертвеника бик” поразяват с енергията на движението, и със сочната дълбочина на контрастта на светлосенките.

Друга образна интонация отличава релефа с изображение на Нике, която си развързва сандала Нейният пеплос пада от рамото и това създава впечатление за интимност, която по-късно ще се развие в линията на Праксител през епохата на късната класика.

През ранната класика е построен и храма на Аполон Епикуриос в Басай, (или Васай, селище в Аркадия). Архитект на храма бил Иктион и той е бил построен в края на 5 в. пр. Хр. При него релефите са били разположени вътре в целата. При този архитектурен образец се вижда, че в консервативния дорийски ордер проникват нови елементи. Релефната украса се състои от обичайните “Амазономахия” и “Кентавромахия” В края на 5 в. пр. Хр. общия кризис на гръцкия полис, предизвикан от дългата Пелопонеска война всъщност открил един нов етап в развитието на класическата пластика. Настъпвало времето на късната класика.


Публикуване на коментар