Translate

26 декември 2011

Могилец




Сребърна торква с парченца плат

Проф. дин Николай Овчаров
Могилец е малко селце в Североизточна България. То се намира южно от Омуртаг в набраздения от хълмове Предбалкан. Името му идва от седемте могили край него, будещи интереса на археолози и иманяри от години. През 60-те години на миналия век моят баща, проф. Димитър Овчаров, прави там разкопки и попада на останките от римска вила от II-III в. По-точно - на нейната стопанска част, защото разкритите помещения са доста бедни и очевидно свързани само със селскостопанска дейност. Намерената керамика е семпла и явно е използвана от обикновени селяни. Най-скъпият предмет е бронзова апликация с образа на неидентифицирана богиня.
Ето че през 2011 г. към могилите край Могилец се насочва младият търговищки археолог Стефан Иванов. Първо е направено геофизично проучване, което дава възможност на учения да се съсредоточи към една от тях. Подкрепен финансово от кметовете на Омуртаг и Могилец - Неждет Шабан и Мустафа Мустафов, той започва напрегната двумесечна работа. Набелязаната могила е висока почти 6 м и е разположена в центъра на селището. Именно това я е спасило от иманярски набези, въпреки че е имало поне пет опита в миналото да бъде разкопана.
Този път късметът най-сетне се усмихва на археолозите и Стефан Иванов разкрива цели пет погребения. В две от тях са погребани жена и дете. В останалите три гроба е трудно да се определи полът, защото труповете са изгорени и липсват предмети, които да водят към идентификация. Гробните съоръжения се откриват непокътнати, точно както са били изградени преди 1800 години. Четири от погребенията са били засипани с първична могила, имаща височина около 1,5 м. Веднага след изграждането й е издигнат и останалият насип от пръст. Най-богатото погребение обаче е в самия край на земленото съоръжение. То е вкопано по-късно във вече готовата голяма могила.
Много интересни са погребалните ритуали, които са отбелязани при разкопките. С изключение на детето, останалите покойници са кремирани. Мъртвите са полагани предварително на специално сковани за целта дървени легла. Първо е изграждана ямата, отдолу е полагана клада, а леглото е поставяно върху самата яма. Гробните дарове са слагани след изгарянето. Съоръжението, в което е погребано детето, също е със забележителна конструкция. Телцето е положено в гроб, изграден от каменни плочи, поставени вертикално във формата на правоъгълник. Отгоре е изградена могилка от каменни плочи във формата на пирамида. От запазените кости може да се съди, че детето е починало в много ранна възраст.
Богатото погребение в края на могилата е запазено изцяло и е на дълбочина около половин метър. То е оцеляло по чудо, тъй като само на 40-50 см встрани минават днешните комуникации на селото. В гроба се откриват половината от стотината находки от проучвания терен. Като цяло те са от злато, сребро, бронз и стъкло. Извадени са парчета плат и дърво, което е уникално откритие за тези времена. 
Най-важната находка от погребението е красив златен пръстен със син камък. Той е масивен, от 22-каратово злато, с инкрустирана гема от син халцедон. Върху камъка е изрязана права мъжка фигура. Това вероятно е бог Дионис, тъй като е с венец на главата, в едната ръка държи грозд, а в другата - къс жезъл. 
В гроба са открити общо 24 монети, две от които - сребърни. Забележителна е и бронзовата екзагия - контролна тежест за проверка на монети. Полагането й е имало символично значение и вероятно насочва към професията на покойника. Тя е можело да се използва още дълго време, но са избрали да я сложат заедно с него. Любопитни са и двата накита за носене на шията (торкви) от сребро, по една от които са съхранени парченца плат. Други интересни находки са стъклените предмети, от които се откроява уникален съд с формата на охлюв. Това е балсамарий, ползван в древността за съхранение на благовонни масла. В съоръжението са открити още горели орехи и лешници, каквито са намерени и при женското погребение. Те вероятно са част от някакъв непознат местен ритуал, както и четирите стъклени мъниста от гривна с растителна украса. 
Сред откритията от настоящия сезон при проучването на могилата са седем цели запазени керамични съда - кана ойнохое, паници и един кернос. В два от гробовете са намерени апликации от специални дървени сандъчета, в които приживе погребаните са държали ценните си вещи. Едно от погребенията с трупоизгаряне със сигурност е на жена, защото от него излизат чифт златни обеци, сребърна лунула, украсена с зелен камък, бронзова гривна, накит от стъклени мъниста, запазен плат от торбичка , в която са сложени 7 монети.
Четиридесет и петте открити монети позволяват точна датировка на времето на изграждане на могилата. Най-ранното погребение се датира след 218 г., а последното погребение, което е и най-богатото, е след 241 г. Става дума за отрязък от 20 години, когато са извършени повечето погребения и е насипана самата надгробна могила. Тя е окончателно завършена в 40-те години на III в. и едва след това в периферията е вкопан въпросният най-богат гроб. 
Събитието е станало вероятно малко преди да бъде унищожена и римската вила. Според вижданията на изследвачите трагедията се е случила при нашествията на варварите-готи през 245 или 248 г. Всички гробове са на хора от едно семейство, т.е. могилата е направена за погребения на членове от един род. Начинът на погребване потвърждава, че покойниците са по произход траки. Със сигурност може да се твърди, че там е последният дом на част от обитателите на римската вила, чиито стопански дял е разположен на по-малко от километър от могилата.
Прекрасните находки скоро ще бъдат експонирани във витрините на Историческия музей в Търговище. Търсенията на Стефан Иванов обаче тепърва предстоят. Защото още не е открита представителната част от вилата, където са живели нейните собственици. А там може би се крият безценни мозайки и мраморни украси.


източник: в-к Стандарт
Публикуване на коментар