Откриха в нива печат с лика на Христос

Уникален печат с лика на Христос отпреди 1000 години бе открит в крепостта "Русокастрон" край бургаското село Русокастро. Според археолозите клеймото е принадлежало на българския цар Петър, управлявал от 927 до 969 година. На уникалната находка се натъкнали местни жители от близкото село Желязово. Те открили царския печат, докато копаели в градината си на около 400 метра от крепостта. "Става въпрос за оловен печат - моливдовул, на българския цар Петър. На лицето на печата е изобразен Иисус Христос с ореол, в който е вписан кръст, а от другата страна е изобразен българският владетел със съпругата си Мария. Печатът е един от най-добре запазените, открити изобщо до този момент. Находката е първата, открита в Тракия", коментира шефът на Историческия музей в Бургас Милен Николов. По думите му на юг от Стара планина е намерен само един подобен печат - от крепостта "Кракра" при Перник. "На практика в Южна България единствено бургаският музей вече притежава такава находка", каза още Милен Николов.
При разкопките в крепостта "Русокастрон" са открити и други ценни находки. Освен богатата колекция от монети археолозите са намерили и няколко бронзови апликации от колани, които категорично се свързват с ранносредновековната българска култура. Тези находки за пореден път потвърдиха голямото значение на Русокастро не само през периода на Второто българско царство, но и през IХ-Х в. Подобни апликации на колани, които са често срещани в Плиска, Преслав и изобщо в Североизточна България, в Южна България се откриват единствено в Русокастренската крепост.
Разкопките бяха подновени преди месец след двугодишно прекъсване.
Проучена бе кулата кладенец в най-ниската част на прохода, която е един от най-монументалните градежи през Средновековието. "Дебелината на стените й са цели 2,9 м. Външните й очертания не са правоъгълни, както е вътрешността на самия кладенец, а са най-вероятно с петоъгълна форма, като челото на кулата опира буквално в главния път, водещ от с. Русокастро към с. Желязово", разказа Милен Николов, който ръководи разкопките.
Тук се откри още една бойна кула с ширина 8,2 м, пред която посредством стъпала се е преодолявала голямата денивелация от Русокастренска река към северната стена на крепостта.

Стела Николова

Източник: в-к Стандарт

"Аква Калиде" продължава да разкрива своите тайни

Интересните находки на археологическия комплекс "Аква Калиде - Термополис" продължават да излизат изпод земята. Там за поредна година текат проучвателни и реставрационни дейности, финансирани от Община Бургас. В началото на този месец стартира трети етап на проучване през настоящата година. Първият е през пролетта - март - април, вторият - през август. Третият има за задача да провери пространството в най-западната част за наличието на археологически структури.

Работата започна с подготовка (отстраняване на останки от съвременни постройки) за същински археологически дейности през последната седмица на месец октомври. Реално разкопките се провеждат от началото на месец ноември. Извършват се сондажни проучвания на площ от около 200 квадратни метра. До днес (10 ноември) в отделни участъци достигнатата дълбочина на културните пластове е 2,80 м. и продължава още надолу.

Само за няколко дни са открити следните находки:

1. Керамика - изцяло преобладава керамика от ранновизантийската епоха - от V-VІІ в., която е в големи количества. Открива се и от османската епоха.

2. Метални находки

- Най-вече монети. До 10 ноември са открити 25 броя. Те са от бронз, сребро и една златна (турска монета от ХІХ в.). Общо преобладават средновековните пари. Продължава намирането на монети от ІV в. - възможно най-масово откривани досега в обсега на целия балнео комплекс, те дават най-добра датировка за изграждането на ранновизантийската баня върху останките от римската. Продължава откриването на монети от същинското средновековие - особено ХІ-ХІІ в. - последните, както и тези, откривани в по-предните години, показват един от най-интензивно използваните периоди на баните и целия район - времето на византийското владичество. Засега по-скромно е намирането на монети от римския период. Открити са и няколко монети от османското владичество - най-вече от ХІХ в. (между които една златна и една сребърна). Пак от ХІХ в. има и една западноевропейска монета.

- Железни и други предмети (пръстени, копчета).

- Две оловни пломби.

За реални археологически проучвания от 3-4 дни, резултатите са добри. До този момент, освен останки от средновековни сгради (които са в процес на проучване) и отделни опожарявания, най-съществено е засичането на средновековен канал (клоака) с ориентация на север.

Източник: http://news.burgas24.bg/524387.html

Забранените археология и история. Майкъл Кремо

Изложба „Археологическо лято 2014“ представят в Пловдивския университет

Катедра „История и археология“ от Философско-историческия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ ще прави изложбата „Археологическо лято 2014“ посветена на 20 години историческо образование в ПУ и 20 години от създаването на катедра „История и археология“.

Експозицията ще се бъде представена на 10 ноември 2014 година от 10:00 часа в Заседателна зала на университета.

Източник: http://kapana.bg/index.php/afish/izlozhbi/item/1385-izlozhba-arheologichesko-lyato-2014-predstavyat-v-plovdivskiya-universitet

Откриха Източната порта на Велики Преслав

Екипът на археолога Георги Майсторски откри Източната порта на старата българска столица Велики Преслав след четиригодишно проучване, съобщава БТА. 

До момента е имало само догадки за съществуването на отбранителното съоръжение. "Сега имаме преки доказателства, знаем точните параметри на портата", съобщи Майсторски. 

По думите му подобно по важност откритие в Преславската крепост няма от десетилетия. Всички предишни изследователи на втората българска столица, сред които Карел Шкорпил, проф. Димитър Овчаров и проф. Рашо Рашев, са предполагали къде точно се намира Източната порта, уточни Майсторски. 

Той отбеляза, че към момента се знае, че портата е била на пътя за Цариград. Под нея е минавала малка река, която е пресичала крепостта, но на моменти е ставала буйна. 

Когато Преслав вече не е бил столица, крепостната стена не е била поддържана и реката е разрушила отбранителното съоръжение. Тогава теренът около Източната порта е бил отводнен и подравнен от местното население, за да се използва преминаващият от там път, което затруднява днешното проучване.

Резултатите от проучването и още подробности ще бъдат представени на 13 ноември от 11.00 часа на пресконференция в Шумен.

Прочети още на: http://www.dnes.bg/stranata/2014/11/05/arheolozi-otkriha-iztochnata-porta-na-veliki-preslav.244382

Откриха саркофаг със 7 скелета, църква и некропол в Поморие

Църква, некропол, саркофаг, част от крепостната стена на Улпия Палеокастро Анхиало и късноантична сграда бяха открити по време на строителните дейности по водния цикъл на Поморие в квартал „Север”.

„Саркофаг на Теофилакт Лагоматис” – тези думи са изписани върху каменния ковчег, който е разкрит на ул. „Гладстон”. Саркофагът е поставен в северното предверие на църква и по палеографски данни надписът се отнася за не по-рано от IX в. – началото на средновековието. Според ръководителя на разкопките Никола Русев църквата вероятно също е от този период и продължава да съществува до X – XI в. По предварителни проучвания, в саркофага са положени костите на поне седем индивида, възрастни мъже и жени и поне три деца.

Отварян е многократно, костите са размествани, освобождавана е площ. Интересно е, че в него има само един череп, други два и част от костите са открити в близост до саркофага, което може би, ще даде сведения за непознат до сега погребален обичай. Около църквата е разкрит некропол, като до момента са намерени около 17 индивида. Всички тези гробове, както и църквата, са вкопани в заварен културен пласт. „За съжаление няма почти никакъв гробен инвентар, който да ни помогне в датирането, но това ще бъде анализирано въз основа на материалите, които са вкопани в пласта” – каза ръководителят на разкопките Никола Русев. В района е открит и бронзов реликварий, който предстои да бъде изследван.

Екипите по изпълнението на проекта за водния цикъл на Поморие се натъкват и на крепостната стена на Улпия Палеокастро Анхиало от римския или ранновизантийския период, на улиците „Оборище” и „Камчия”, в кв. „Север”. За по-голяма устойчивост срещу обсадна разрушителна техника, основите на стената са били положени върху дървени колове, разположени на разстояние и запълнени с трамбована пръст.

На ул. „Славейков”, в кв. „Север” екип, под ръководството на доц. Олег Александров, проучва сграда, която датира към V век. Археолозите са попаднали на керамични предмети, мраморни облицовки и колективна находка от 70бр. медни монети, които в момента се проучват.

Предстои да бъде направена проверка на обектите от комисия при Министерство на културата. След реставрация и  анализ на артефактите, те ще бъдат експонирани в Исторически музей – Поморие.

Източник: http://www.burgas.utre.bg/
Снимки: burgasutre.bg

Резиденцията в Koзи Грамади - ''българският Мачу Пикчу''

Древни кръгове в Сирия и Йордания озадачиха археолозите

Йордански и австралийски археолози заснеха от въздуха 11 древни големи кръга в Йордания и Сирия, за да се опитат да установят за какво са били предназначени и да ги направят по-популярни, съобщaва Discovery.

Всички обекти с изключение на един от са с диаметър около 400 м. Те си приличат твърде много и това надали е случайно. Построени са от камък, като височината им е около метър. Те не са имали отвори и хората е трябвало да прескачат стените, за да влязат вътре, информира БТА.

Археолозите не могат да кажат какво е предназначението им.

Анализ на снимките, както и на намерени около тях артефакти, показва, че откриятията са на поне 2000 години. Възможно е и да са по-стари - от праисторически времена, още преди появата на писмеността.

Големите кръгове са забелязани за пръв път от самолет през 20-те години на миналия век. Те почти не са изследвани. Подобен кръг е открит и в Сирия.

Източник:http://interest.actualno.com/Drevni-krygove-v-Sirija-i-Jordanija-uchudiha-arheolozite-news_58054.html#ixzz3I85YuxnV

Уникални открития направиха археолози в Хисаря.

Снимки: Dnes.bg

Уникални открития направиха археолози в Хисаря. При разкопки на римските терми, те откриха глава на лъв, оброчна плочка с три нимфи и част от статуя в реален размер. Откритията датират от края на втори и началото на трети век и променят историята, като доказват, че градът е съществувал още преди времето на император Диоклециан. "Традиционно са представени трите нимфи - в римския вариант, те са голи, двете са насреща, а едната в гръб, прегърнати и с много интересна прическа – в кок. Те са с много добре оформени анатомични особености на тялото.”, заяви пред Dnes.bg доц. Митко Маджаров, директор на Археологически музей в Хисаря.

Интересно е откритието и на лъвска глава, която е единствена по рода си у нас от този период. "Лъвската глава е от чешма – с много добре изписани очертанията на лъва, а в устата има отвор, през който е протичала минералната вода”, каза още археологът.

От община Хисаря са на мнение, че освен като спа курорт, градът се е оформил и като желана дестинация за културен туризъм и че новите открития променят историята на града.

„Градът като град може би е създаден по-късно, но самите термални комплекси и постройки в него са създадени по-рано, което е една нова част от историята на този град”, съобщи кметът на Хисаря Пенка Ганева.

Благодарение на нея, разкопките са възможни, подчертават археолозите от музея.

Автор: Илиян Велков

Прочети още на: http://www.dnes.bg/stranata/2014/11/02/unikalni-otkritiia-preobryshtat-istoriiata-na-hisaria.244019

Археолози откриха древно селище в Аризона

Археолози откриха уникално по размерите си селище в Каменната гора на територията на Националния парк в Аризона в югозападната част на САЩ, съобщиха Ройтерс и Асошиейтед прес.

Служители в парка поясниха, че между 50 и 70 къщи са подредени по такъв начин, че образуват пръстени, които обхващат 26 хектара площ. Наскоро там бе открито селище, разположено върху 6 хектара площ.

Археолозите поясниха, че новооткритото селище е построено преди около 1300 години и включва примитивни къщи, чиито стени са изградени от пясъчник.

По онова време групи хора вероятно са започнали да се заселват заедно в района.

Примитивните домове са открити в пясъчни дюни. Наблизо са намерени също следи от каменни сечива и керамични предмети. Археолозите попаднали на находките в рамките на тригодишни изследвания върху терен с площ над 18 000 хектара, който бе добавен към парка през 2004 г.

Откритите селища са в източната му част.

Източник: БТА