В новия учебник по праистория “Началото” се прием, че рождената дата на европейската праистория е 1723 г. Тогава френският естественик Antoine de Jussieu, роден в Лион през 1686 г. и почеинал в Париж 1758 г., публикува статията си De l’origine et de l’usage des pierres de foudre”. В тази статия Жюсиьо сравнява каменни сечива, откривани в Европа с аналогични сечива от Новия свят. Жюсиьо за първи път е направил опит да свърже тези сечива с човека от прадревни времена. Дотогава хората са ги считали за нещо като “камъни”, дошли от небето по гръмотевичен път.
В лицето на Jacques Boucher de Crèvecœur de Partes, който бил по професия митничар, Франция продължава да държи първенството в праисторията.. Той оставил име в историята като един от първите френски праисторици. Този гениален дилетант направил голяма колекция от каменни сечива от долината на река Сома, близо до град Абвил и от други места във Франция. Той пръв родил идеята, че тези сечива са съвременни на изчезналите животински видове мамутът и косматият носорог. Неговите заключение веднага били възприети от трима британски учени – J. Prestwich, H. Falconer и J. Evans. Това е станало през първата половина на 19 век.
Развитието продължило и за основоположник на самата праистория мнозина считат директора на Музея за старини в Копенхаген Кристиян Томсен. Около средата на !9 век този датският археолог - Кристиян Томсен (Christian Jürgensen. Thomsen - 29.12. 1788-21.05.1865) в 1836 г. създава праистирическата скала, която се състои от три основни периода (Dreiperiodensystem): каменна епоха, бронзова епоха желязна епоха.
Кристиян Томсен бил син на богат корабостроител и това му дало възможност да направи богата колекция от монети. През 1816 г. той бил секретар на Датската комисия по старините и станал един от основателите и директор на “Северния музеи” (Altnordishen Museums). Издал книгата Leitfaden zur nordishen Altertumskunde, отпечатана в Копенхаген през 1837 г. на немски, а на датски изданието е от 1836 г.
През ХІХ в. праисторията заема междинно място между археологията и антропологията. В продължение на много десетилетия тласък на развитието й дават предимно дилетанти, които често пъти са доста вдъхновени и макар да имат приноси, често пъти правят пресилени изводи.
Първоначално праисторията под въздействието на класическата археология се опира пред всичко на сравнителния метод. Откриването и систематизирането на аналогиите, тук е по-точно да употребим термина “типология”, на типологията на праисторическите паметници още в ХІХ век става основен метод в праисторията В праисторята типологическия метод е разработен от шведския археолог Оскар Монтелиус (09.09.1843-04.111921). Той е професор по археология и културистория (1888 г). От 1907 до 1913 г. Оскар Монтелиус заема поста Държавен антиквар на Швеция. В своите типологически изследвания той формулира шест периода през основната Бронзова епоха и осем периода през Желязната епоха. Тази система на Монтелиус дълго време упражнява огромно влияние върху културния живот на Европа. Издал е над 400 книги и статии и всички са проникнати от неговите схващания за типологията на европейските археологически паметници от бронзовата и желязната епоха.
Типологическите резултати обаче сами по себе си могат да ни въведат в заблуждение. Ще ви дам един елементарен пример. И в Египет и в Мексико пирамидите имат много типологически сходства. Но дали това е основание да стигаме до извода, че те са дело на едни и същи проектанти, на един и същ народ, предприел презокеанско пътешествие още през праисторическо време. Естествено не. Тава типологическо сходство се дължи на предпочитанието на един и същ пирамидален обем, на една геометрична форма, съвършенството на която се осъзнава от хора с различен етос, принадлежащи на различни етноси.
Типологическите сходства трябва да бъдат интерпретирани неотлъчно от данните на стратиграфията. Фиксирането на културните пластове - страти (Stratum), съчетано с типологически анализи дава най-правдоподобна картина на праисторическия човек, пък и на човека от историческите епоха..
Голямо значение за праисторията има и Gabriel de Mortillet; 1821 – 1898 В праисторическата енциклопедия на Ян Филип (Manuel Encyclopédique de Préhistoire et Protohistoire Européenne, Prague, 1966; Enzyklopädisches Handbuch zur Ur- und Frügeschichte Europas, 1, a-k, Prag, 1966) е наречен аутодидакт – самообразовал се,. Това е защото първоначално той учил машинно инженерство и после проявил интерес към геологията и палеоонтологията. Първо работил като инженер и после се заловил с археология, за да стане основоположник на периодизацията на палеолита, както ще видим. През 1868 г. станал директор на парижкия музей в Saint-Germain.
André Leroi-Gourhan. Този френски етнолог и праисторик освен многобройните си статии е написал един от малкото учебници по праистория, издаден в Париж през 1966 г. (Париж 1911-id. 1986). Льороа-Гурхан е обновил методологията на археологическите изследвания по време на разкопките в пещерите Arsy-sur-ure (1946-1963) и Pincevent (1964-1985). Той пръв поставя акцента на изследването върху необходимостта от глобално изучаване на местата на разкопките. Това позволява да се усъвършенства и прецизира познанието за начина на живот и системата на мислене на праисторическия човек. Той обръща внимание, че аналогиите, правени от праисториците при съпоставяне на материали от праисторическите находища с етнографски материали може да подведе праисторика. Той е длъжен да обясни праисторическите технологии и практики без наивно да се осланя на данните от етнологическите описания от по ново време. Това е намерило израз в неговите монографични изследвания (Milieux et techniques, 1945 ; Le Geste et la parole, 1964-1965). При обяснявана на праисторическото изкуство Льороа-Гурхан широко използва символиката на психоанализата на Фройд. Дълги години той е бил професор в Collège de France.)
Абе Анри Брьой Роден в Мортен в Нормандия през 1877 г. младият Анри скоро се установява в Клермон в Оаз, където баща му изпълнява функциите на Прокурор на Републиката. Там завършва начално училище и после колежа Сент Венсант дьо Санс при Братя Марист. След като взема своята бакалавърска степен той записва Семинарията в Иси-ле-Мулиньо, където се среща с учители, с които дълго дискутира проблемите на сътворението и еволюцията на човешкия род. Между него и учителят му абат Жан Буисени има голям интелектуален афинитет, запалени от геологията и от методите на класификация и това дава възможност на Анри Брьой да се влюби в праисторията. И така този семинарист прониква в една наука, която в началото на ХХ век не е съвсем добре изследвана.
В 1904 г Брьой придобива степента лисансие по Естествена история. Тясната му специализация е геологоия на морските и речните тераси, производството на сечива в ранния и късния палеолит, пещерно изкуство, движими паметници и долмени. В 1910 той е вече свещеник в църквата Сент-Сюлпис, но продължава да е верен на научните си интереси. Той придобива известна свобода от владиката на Соасон, които го освобождава от задълженията му към паството. И Абе Брьой се гмурка в праисторията в планетарен мащаб. Той изследва почти всички пещери във Франция и Испания, където има останки и изкуство от палеолитния и мезолитния човек. Прави експедиции в Етиопия и Южна Африка – люлката на човечеството, както ще видим. Освен това пътува с научна цел в Алжир, Мароко, Конго, Палестина. Той дебне всеки факт, който може да проясни изчезналите праисторически култури. Според собственото му признание той е прекарал като изследовател цели 8 години под земята, изследвайки пещерите. През 1911 г. абатът е избран професор по Паисторическа етнография в Института по палеонтология на човека. След това е натоварен през 1927 – 1928 г. с курс в Сорбоната и през 1929 г. става професор в Collège de France. В 1958 г. е удостоен с най-голямото френско отличие и става кавалер на Почетния легион и е почетен доктор doctor honoris causa на университетите в Кембридж, Оксфорд, Единбург, Кейп Таун и Лисабон.
Богатата дейност на археолога и палентоонтолога абат Анри Брьой е широко отразена в неговите книги и публикации: “Беллежки върху палеолитични пътувания в централна Европа” (Notes de voyafe paléolithique en Europe Centrale), публикувано в списание Антропология, 34/35, 1924/25; “Пещерата Алтамира, Мадрид, 1935 The Cave of Altamira (в съавторство с H. Obermaier); “Подразделенията на ранния палеолит и тяхното значение (Les subdivision du Paléolithique supérieur et leurs significations), Второ издание, Париж, 1937; Една френска Алтамира. Пещерата Ласко в МонтинякUna Altamira francesa. La caverna de Lascaux en Montignac), Мадрид, 1942; Четеристотин века пещерно изкуство (Quatre cents siècles d’art pariétal, Монтиняк сюр Визер (Montignac-sur-Vésère, 1952; “Хората на старокамената епоха, Париж, 1959 (в съавторство с R. Lanier). Богатата библиография на абат Брьой е публекувана в Лайден
На 14 август 1961 г. Абе Брьой умира в къщата си в Исл-Адам на 84 години след като е посветил цели 60 години от живота се в проучвания на генеалогичното дърво на човека. Оставя значително творчество, преведено на много езици. Основното му съчинение е озаглавено “Четиристотин години праисторическо изкуство” ("Quatre cents siècles d'art pariétal") излязло през 1952. Тук е представен мащаба на неговите проучвания. Абатът Брьой озаслужено е наречен “Бащата на праисторията” "le père de la Préhistoire",.
В лицето на Jacques Boucher de Crèvecœur de Partes, който бил по професия митничар, Франция продължава да държи първенството в праисторията.. Той оставил име в историята като един от първите френски праисторици. Този гениален дилетант направил голяма колекция от каменни сечива от долината на река Сома, близо до град Абвил и от други места във Франция. Той пръв родил идеята, че тези сечива са съвременни на изчезналите животински видове мамутът и косматият носорог. Неговите заключение веднага били възприети от трима британски учени – J. Prestwich, H. Falconer и J. Evans. Това е станало през първата половина на 19 век.
Развитието продължило и за основоположник на самата праистория мнозина считат директора на Музея за старини в Копенхаген Кристиян Томсен. Около средата на !9 век този датският археолог - Кристиян Томсен (Christian Jürgensen. Thomsen - 29.12. 1788-21.05.1865) в 1836 г. създава праистирическата скала, която се състои от три основни периода (Dreiperiodensystem): каменна епоха, бронзова епоха желязна епоха.
Кристиян Томсен бил син на богат корабостроител и това му дало възможност да направи богата колекция от монети. През 1816 г. той бил секретар на Датската комисия по старините и станал един от основателите и директор на “Северния музеи” (Altnordishen Museums). Издал книгата Leitfaden zur nordishen Altertumskunde, отпечатана в Копенхаген през 1837 г. на немски, а на датски изданието е от 1836 г.
През ХІХ в. праисторията заема междинно място между археологията и антропологията. В продължение на много десетилетия тласък на развитието й дават предимно дилетанти, които често пъти са доста вдъхновени и макар да имат приноси, често пъти правят пресилени изводи.
Първоначално праисторията под въздействието на класическата археология се опира пред всичко на сравнителния метод. Откриването и систематизирането на аналогиите, тук е по-точно да употребим термина “типология”, на типологията на праисторическите паметници още в ХІХ век става основен метод в праисторията В праисторята типологическия метод е разработен от шведския археолог Оскар Монтелиус (09.09.1843-04.111921). Той е професор по археология и културистория (1888 г). От 1907 до 1913 г. Оскар Монтелиус заема поста Държавен антиквар на Швеция. В своите типологически изследвания той формулира шест периода през основната Бронзова епоха и осем периода през Желязната епоха. Тази система на Монтелиус дълго време упражнява огромно влияние върху културния живот на Европа. Издал е над 400 книги и статии и всички са проникнати от неговите схващания за типологията на европейските археологически паметници от бронзовата и желязната епоха.
Типологическите резултати обаче сами по себе си могат да ни въведат в заблуждение. Ще ви дам един елементарен пример. И в Египет и в Мексико пирамидите имат много типологически сходства. Но дали това е основание да стигаме до извода, че те са дело на едни и същи проектанти, на един и същ народ, предприел презокеанско пътешествие още през праисторическо време. Естествено не. Тава типологическо сходство се дължи на предпочитанието на един и същ пирамидален обем, на една геометрична форма, съвършенството на която се осъзнава от хора с различен етос, принадлежащи на различни етноси.
Типологическите сходства трябва да бъдат интерпретирани неотлъчно от данните на стратиграфията. Фиксирането на културните пластове - страти (Stratum), съчетано с типологически анализи дава най-правдоподобна картина на праисторическия човек, пък и на човека от историческите епоха..
Голямо значение за праисторията има и Gabriel de Mortillet; 1821 – 1898 В праисторическата енциклопедия на Ян Филип (Manuel Encyclopédique de Préhistoire et Protohistoire Européenne, Prague, 1966; Enzyklopädisches Handbuch zur Ur- und Frügeschichte Europas, 1, a-k, Prag, 1966) е наречен аутодидакт – самообразовал се,. Това е защото първоначално той учил машинно инженерство и после проявил интерес към геологията и палеоонтологията. Първо работил като инженер и после се заловил с археология, за да стане основоположник на периодизацията на палеолита, както ще видим. През 1868 г. станал директор на парижкия музей в Saint-Germain.
André Leroi-Gourhan. Този френски етнолог и праисторик освен многобройните си статии е написал един от малкото учебници по праистория, издаден в Париж през 1966 г. (Париж 1911-id. 1986). Льороа-Гурхан е обновил методологията на археологическите изследвания по време на разкопките в пещерите Arsy-sur-ure (1946-1963) и Pincevent (1964-1985). Той пръв поставя акцента на изследването върху необходимостта от глобално изучаване на местата на разкопките. Това позволява да се усъвършенства и прецизира познанието за начина на живот и системата на мислене на праисторическия човек. Той обръща внимание, че аналогиите, правени от праисториците при съпоставяне на материали от праисторическите находища с етнографски материали може да подведе праисторика. Той е длъжен да обясни праисторическите технологии и практики без наивно да се осланя на данните от етнологическите описания от по ново време. Това е намерило израз в неговите монографични изследвания (Milieux et techniques, 1945 ; Le Geste et la parole, 1964-1965). При обяснявана на праисторическото изкуство Льороа-Гурхан широко използва символиката на психоанализата на Фройд. Дълги години той е бил професор в Collège de France.)
Абе Анри Брьой Роден в Мортен в Нормандия през 1877 г. младият Анри скоро се установява в Клермон в Оаз, където баща му изпълнява функциите на Прокурор на Републиката. Там завършва начално училище и после колежа Сент Венсант дьо Санс при Братя Марист. След като взема своята бакалавърска степен той записва Семинарията в Иси-ле-Мулиньо, където се среща с учители, с които дълго дискутира проблемите на сътворението и еволюцията на човешкия род. Между него и учителят му абат Жан Буисени има голям интелектуален афинитет, запалени от геологията и от методите на класификация и това дава възможност на Анри Брьой да се влюби в праисторията. И така този семинарист прониква в една наука, която в началото на ХХ век не е съвсем добре изследвана.
В 1904 г Брьой придобива степента лисансие по Естествена история. Тясната му специализация е геологоия на морските и речните тераси, производството на сечива в ранния и късния палеолит, пещерно изкуство, движими паметници и долмени. В 1910 той е вече свещеник в църквата Сент-Сюлпис, но продължава да е верен на научните си интереси. Той придобива известна свобода от владиката на Соасон, които го освобождава от задълженията му към паството. И Абе Брьой се гмурка в праисторията в планетарен мащаб. Той изследва почти всички пещери във Франция и Испания, където има останки и изкуство от палеолитния и мезолитния човек. Прави експедиции в Етиопия и Южна Африка – люлката на човечеството, както ще видим. Освен това пътува с научна цел в Алжир, Мароко, Конго, Палестина. Той дебне всеки факт, който може да проясни изчезналите праисторически култури. Според собственото му признание той е прекарал като изследовател цели 8 години под земята, изследвайки пещерите. През 1911 г. абатът е избран професор по Паисторическа етнография в Института по палеонтология на човека. След това е натоварен през 1927 – 1928 г. с курс в Сорбоната и през 1929 г. става професор в Collège de France. В 1958 г. е удостоен с най-голямото френско отличие и става кавалер на Почетния легион и е почетен доктор doctor honoris causa на университетите в Кембридж, Оксфорд, Единбург, Кейп Таун и Лисабон.
Богатата дейност на археолога и палентоонтолога абат Анри Брьой е широко отразена в неговите книги и публикации: “Беллежки върху палеолитични пътувания в централна Европа” (Notes de voyafe paléolithique en Europe Centrale), публикувано в списание Антропология, 34/35, 1924/25; “Пещерата Алтамира, Мадрид, 1935 The Cave of Altamira (в съавторство с H. Obermaier); “Подразделенията на ранния палеолит и тяхното значение (Les subdivision du Paléolithique supérieur et leurs significations), Второ издание, Париж, 1937; Една френска Алтамира. Пещерата Ласко в МонтинякUna Altamira francesa. La caverna de Lascaux en Montignac), Мадрид, 1942; Четеристотин века пещерно изкуство (Quatre cents siècles d’art pariétal, Монтиняк сюр Визер (Montignac-sur-Vésère, 1952; “Хората на старокамената епоха, Париж, 1959 (в съавторство с R. Lanier). Богатата библиография на абат Брьой е публекувана в Лайден
На 14 август 1961 г. Абе Брьой умира в къщата си в Исл-Адам на 84 години след като е посветил цели 60 години от живота се в проучвания на генеалогичното дърво на човека. Оставя значително творчество, преведено на много езици. Основното му съчинение е озаглавено “Четиристотин години праисторическо изкуство” ("Quatre cents siècles d'art pariétal") излязло през 1952. Тук е представен мащаба на неговите проучвания. Абатът Брьой озаслужено е наречен “Бащата на праисторията” "le père de la Préhistoire",.
Няма коментари:
Публикуване на коментар