Translate

18 декември 2008

Праисторията в България 2-ра част


Голям принос в праисторическата наука имат публикациите на резултатите от изследванията на Деветашката пещера, Самуилица І и ІІ. Тук са решени редица въпроси на хронологията и типологията на тези палеолитни ансамбли и се определя мястото им в палеолита на България и Европейския Югоизток.
Освен пещерните находища Николай Джамбазов проучва и льосовите наслаги по долините на Осъм и Дунав. Откриването на Муселиевското находище е един от най-значителните му приноси. В Муселиевското ноходище за първи път в на Балканите, а и в Европа се разкрива уникална работилница за производство на листовидни върхове, отнесени към периода на средния и началото на късния палеолит. Тези изключителни находки Джамбазов обобщава в серия статии през 60-те и 70-ти години на ХХ вик.
Ако се анализира по-внимателно теренната дейност на Николай Джамбазов, ще се установи ясно изразената и последователна регионална стратегия, която проявява той. Акцентът пада върху три района:
1. Карстовите форми на Предбалкана и особено в района на Искърския пролом.
2. Льосовите наслаги в долните течения на дунавските притоци и особено долината на река Осъм.
3. Литоралната зона на Българската Черноморие и особено района на Варна и Побитите камъни. Към тях би следвало да се добави и дейността му в района на Родопите, която е по-ограничена поради обективни за Джамбазов причини.
Тази стратегия е безспорен резултат на проникновението на Джамбазов за спецификата на Балканите, характеризиращи се със силна зонолно-екологична диференциация. Въпреки че това прозрение не бе формулирано и теоретично развито, по емпиричен път Джамбазов достатъчно точно обособи основните за страната зони в съвременно и палеоекологично отношение. Тази схема сега е в основата на съвремената научна програма за изграждане на ключови секвенции - палеогически и хронологически репери за началото на човешката култура на Балканите и за значението на района в контактите между Африка, Близкия Изток и Европа.
Като изследовател с интердисциплинарна насоченост Николай Джамбазов има и друга заслуга. Той е първият български археолог, който разбира значението на суровинните източници в развитието на праисторическите технологии. Проявявайки научен интерес към тази област, той инспирира възникването и развитието на петроархеологията в Българи.
Интерпретациите на Джамбазов на културно-историческия процес се характеризират с подчертана въздържаност. Това се дължи на недостатъчната фактологическа база.
С научното си дело Николай Джамбазов създаде солидна основа за по-нататъшното развитие на палеолитните проучвания у нас. Джамбазов обогати фондовете на музея и беше добър популяризатор.

Друг сериозен праисторик който работи през първата половина на ХХ век е Васил Миков (04.09.1991 -) роден в Ябланица, Ловешко. Той е правил разкопки на праисторически обекти при Кубрат, Разградски окръг, но селищната могила при село Веселиново, Ямболско, селищната могила от бронзовата епоха Юнаците в Пазарджишки окръг, на Карановската селищна могила, Новозагорско, в самата Нова Загора и на много други места. Не е изгубила значение неговата книга по праисторическа карта на българските земи, издадена в София през 1933 г. Тя е озаглавена “Предисторически селища и находки в България”. Голямо значение има и неговата студия “Идолната пластика през новокамената епоха” Писал е и по тракийска археология. Има книга за Казанлъшката гробница и за Вълчитрънското съкровище.
През втората половина на ХХ век, след 1950 г. палеолитните изследвания в България са разширени и започва проучването на нови пещери по течението на реките Искър, Вит и Осъм. Провеждат се не само наблюдения, но и разкопки - сондажни и систематични. При разкопките се откриват ценни материали и стратиграфските наблюдения стават все по-прецизни. По река Искър са проучени пещерите Пещ (до Старо село, Врачанско) и Самуилица І и Самуилица ІІ (при село Кунино, пак Врачанско).
Пещерата Пещ е разположена на 2 км. южно от Старо село над самата река Искър. Това е сравнително малко, но интересно палеолитно находище. В нея при разкопките през 1951 и 1953 г. са се открили са се открили материали в три последователни културни пласта В най-долните глинесто-песъчливи геологични прослойки не се открили находки и Джамбазов прави заключение, че пещерата е била населена по-късно от образуването на този пласт. В пласта над това девствено утаяване са се открили мустерски кремъчни оръдия (Обр. 2). .

Мезолитът в България е сериозно проучен от колегата Ара Маргос, който дълги години беше археолог в град Девня и се числеше към Варненския Археологически музей. Повечето от публикациите му са в Известията на Варненския народен музей.
Многобройните селищни могили у нас се радват на много по-силен интерес почти през цялото изминало столетия. През първата патилетка от ХХІ век интересът към тях се засили още повече.

Според наблюденията на проф. Георги Георгиев селищните могили на територията на нашета страна са разпространени най-вече в Североизточна и Южна България. Те се срещат освен в България, в Румъния, Гърция и Мала Азия и само спорадично по бреговете на Средния Дунав.
В България по времето, когато пише проф. Георгиев е имало регистрирани над 400 селищни могили, сега вече те вероятно наброяват над 500. Само аз през моята почти 35 г. археологическа практика съм установил наличието на десетина селищни могили в Бургаска област. Примерно селищните могили в долината на река Хаджийка при селата Порой, Горица, Ръжица, Преображенци, Руен (2 селищни могили), и Ябълчево, заедно със селищните могили при Люляково (2) и Трънак в долината на Камчия изобщо не се споменават в българската праисторическа литература. Към тях моите почти 35 годишни наблюдения добавят селищната могила при село Пещерско, Айтоско и срещу разклона за град Българово, вдясно от шосето Бургас - София в местността Канджикдере иселищната могила при гарата на село Тополица, Айтоско, която се вижда вдясно от ж. п. линията Бургас - София..
Обикновено селищните могили са разположени сред плодородна земя и са близо до река или извор. Те имат форма на ниско пресечен конус с диаметър на основата от 60 до 250 м. и височина от 1 до 15 м. Могилата при Дадово, Новозагорско е висока цели 18 м. Могилите в Мала Азия имат по дебели културни напластавания от 30 до 50 м. Прочутите праисторически селища Троя на Дарданелите в днешна Турция, Винча при Белград и Тосег в Унгария са също едни от забележителните селищни могили, публикувани и надълго коментирани в археологическата литература.
Селищните могили са образувани от дебели културни напластявания, които се състоят от развалини на жилища, останки от домашна покъшнина като глинени съдове, оръдия на труда от камък, кост и рог. Има също така боклучни насипи, изобщо останки от древния човек и опитомените животни, с които той и живеел денонощно. Селищните могили са една поредица от праисторически села, които са съществували на едно и също място. Най-ранните от тях датират от ранната новокаменна епоха. Трябва да се запомни обаче, че досега в Българските земи не е откриван безкерамичен неолит. Много от могилите имат непрекъснат селищен живот като се почне от ранния неолит и се стигне до вековете на късната бронзова епоха. Върху тях могат да се открият и по-късни следи от живот. Например в горните слоеве на могилата срещу разклона за град Българово, Бургаско има керамични фрагменти от елинистическата и късножелязната епоха. Други могили имат в повърхностните си слоеве отложения от римската епоха - така е с прочутия хълм Хисарлик - древната Троя. Могилата при село Дядово, която , подчертавам над пластовете от бронзовата и ранножелязната епоха има солидно средновековно селище. Материалите от него дадоха един обемист том, написан от доцент Борис Борисов и публикуван в Япония. (Тук работи вече над 20 години българояпонска експедиция).
Тъй като много от селищните могили се намират сред плододородна земя тяхната повърхност никога не е преставала да бъде обработвана. Това, и особено дълбоката оран, осъществявана не веднъж през вековете почти е разрушило цели селищни могили. В случаите, в които те не са били особено високо дари се е стигнало да тяхното пълно заличаване и сега те само приличат на еднослойни поселения, но ако почнем да ги разкопаваме ще открием в тях множество строителни хоризонти и културни напластявания.

Няма коментари: