Translate

28 декември 2008

Етапи на антропогенезата в Африка, Азия и Европа 1-ва част


Още древните хора са се озадачавали, когато на едно или друго място са откривали вкаменелости – фосили – вкаменели кости от праисторически човешки същества. Човек винаги е бил любопитен и неговото основно качество е да търси обяснение на нещата и явленията. Още древногръцкият философ Емпедокъл от Агригент, живял в V в. пр. Хр. е приписал фосилите на хипопотами, откривани в Сицилия на изчезнали гиганти. През същата епоха Ксантос на базата на фосили от морски животни, откривани на сушата, стигнал до заключението, че някога на мястото на тези находки е било море. Такива открития са послужили на хугенота Бернар Палиси (Bernard Palissy – 1510-1589) да види в тях доказателства за библейския потоп. Епископ Изидор от Севиля (560 – 636) пък стигнал до извода, че фосилите са останки от изчезнали същества, обитавали Земята преди потопа. И през ХІІІ век това схващане е станало официална теза на християнските теолози.
Джулио Ванини (Giulio Vanini – 1585-1619) е може би първият западен човек предположил, че един животински вид може да се превърне в друг. Още той отбелязва възможното робство между човека и маймуната. Тази идея му коствала скъпо. Той бил изгорен на кладата, защото влизал в противоречие с Догмата за сътворението на Вселената и човека от Бог. Няколко десетилетия по-късно френският философ Декарт рискувал да публикува своята теза за еволюцията на нашата планета, а Стенон за първи път разбрал значението на отложените през хилядолетията земни пластове – седименти.
В една анонимна книга Беноа дьо Мейе (Benoist de Maillet – 1656-1738) изтъкнал идеята, че човек е произлязал 500 000 години пр. Хр., но чак Ламарк (Lamark 1744-1829) скъсал с библейските представи и формулирал теорията си за трансформизма. Подемайки идеята на Бюфон (Buffon) за променливост от типа към вида, Ламарк предполага стъпаловидна трансформация и континюитетна връзка на живите същества. Най-накрая в 1858 г. тезата за еволюцията на видовете чрез естествен подбор е предложена едновременно от Wallace и Дарвин (Darwin). Още Дарвин е стигнал до заключението, че появата на човека се е реализирала в Африка. Необходими били десетилетия тези еволюционни идеи да бъдат възприети. Даже в 1874 Виктор Юго е написал един ироничен трактат за Дарвиновите идеи. Все пак обаче теоретическите рамки на еволюцията вече били формулирани през втората половина на ХІХ век. Това означава, че човечеството било подготвено за откритията, които се състояли след средата на века.
Още през 1723 г. Антоан дьо Жюсиьо (Antoine de Jussieu) отбелязва приликата между т. н. “pierres de foudre”, откривани в дълбоки отлагания (седиминти) с оръжията на Америндите (Amérindiens) от ХVІІІ век. Когато обаче в 1715 г един обработен камък бил открит в Англия до един фосил от Pachyderme, това сечиво и този мамут (mammouth) били интерпретирани като оръжие на Бретонците в борбата им с римските легиони, които разполагали със слонове. Трябва да се отбележи обаче, че още през ХVІ век директорът на ботаническата градина на Ватикана Мишел Меркати (Michel Mercati – 1522-1593) е възпримал тези изгладени камъни pierres de foudre” като оръжия на първите хора, а не като естествени образования. Тази идея обаче била посрещната със скептицизъм, докато в 1790 г. Джон Фрер (John Frere) открил други двулицеви (bifaces) сечива.
В 1771 г. за първи път Жоан Фридрих Еспер (Johan Fridrich Esper) открил в една пещера в Германия човешки кости и ги интепретирал като “антидилувиен”(antediluvian). Този факт се оценя от френския антрополог Клод-Луи Галиен (Claude-Louis Gallien) като откритие “на първия праисторически човек, за когото историята е запазила следа”. В 1823 г. в Пеи дьо Гал (Pays de Galles) е било открито първото погребения, принадлежащо на палеолитната култура “гравeтиен” (gravettienne). И отново един уважаван тогавашен археолог го датирал през римската епоха.
Смята се, че 1829 г е датата на основаването на палеоантропологията. През тази година лекарят Филип Шарл Шмерлинг (Philippe Charles Schmerling) открил в Енгис (Engis) в Белгия фрагменти от човешки череп и го датирал преди Потопа. През 1848 г. подобно откритие било направено в Гибралтар, а в 1856 г. учителят Йохан Карл Фулрот (Johann Karl Fuhlrott) открил скелет на човек от същия вид в Долината на Неандер (Neander) – от името на предшественика Joachim Neuman, на гръцки “Неандер” и на френски “Nouvel homme”. Този странен човек започнал да привлича вниманието. Някои заключавали, че се касае за варварин, други го приемали за патологичен случай. Уйлям Кинг (William King) създал новото име на вида в 1863 г. и от тогава той се нарича Homo neandarthalensis (долината на Неандер имала “h” преди реформата на немския правопис). За да оправдае новото име Кнг отбелязва за новия човек, че “анатомията (му) ни кара да мислим, че той е живял в морален мрак”. В действителност “маймунските черти “ на Homo Neandartalensis дълго са били преувеличавани, особено от Марсел Буле, защото той не искал да види в него наш прадед. И когато в 1868 г. в пещерата Кро-Маньон (Cro-Magnon) във френската област Дордона са открити скелети с анатомичните черти на модерния човек, но естествено от много по-ранна епоха от нашата, учените се успокоили, че нашите предшественици не са били груби животни. Още повече, че кроманьонците били европейци. По-късно в Шванскомб (Swanscombe) и Фонтешвад (Fontechevade) е открит Homo erectus Anteneandertaliens, който е по-стар от класическия Неандерталец, но все пак е по-близък да съвременния човек. Това успокоява духовете и homo erectus започва да се смята за “pre-sapiens”. И учените са направили цяла поредица от грешки, от срам, че неандерталеца има доста маймунски черти.
Публикуване на коментар