Translate

07 юли 2009

Омирова Гърция

Преди да се премине към архаиката учените обикновено говорят за древна Гърция през Омировия период. Той се датира в началото на халщата (9-8 в. пр. Хр.). Тогава в континентална Гърция и по островите в Източното Средиземноморие трайно се заселват гръцките дорийски племена. Тези векове съвсем заслужено се наричат Омирова епоха, защото именно тогава възниква гръцкия епос и с него се поставя един вид фундаментът, върху който ще израсне неповторимата цивилизация на Древна Гърция. През този период от пластичните изкуства най-големи постижения имат тези, които са свързани със занаятите. Архитектурата прави първите си стъпки към зараждащите се граждански държавни форми на обществен живот.
Архитектура
През 9 – 8 в. пр. Хр. гърците усвоили някои строителни традиции, натрупани от предходните егейски култури и преди всичко микенската. Тук трябва да подчертая, че в ахейския центрове редом с монументалните съоръжения продължавали да съществуват по-архаични форми на архитектура или по-точно съхранили апсидалните или кръгли по план постройки, сродни по същество с първобитната къща. До нас са достигнали урни за запазване пепелтта на покойници с форма на жилища, други с древна форма на светилища т. ест жилища на боговете. Трябва да отбележа обаче, че през Омировата епоха като място на култа служели не само храмовете, но свещенни дъбрави, пещери и големи скали. или скални комплекси. В представите на дорийците боговете постепенно са се отделили от силите на природата, и след като придобили човешки черти започнали да обитават построените от човека жилища за боговете – храмовете.
Формирането на гръцкия храм се осъществявало при едно своеобразно преплитане на два елемента.. Първо - по пътя на монументализацията на първоначалните форми на дорийското жилище и второ поради зараждащате се нужда от монументално-представителна архитектура по пътя на преосмисляне на архитектурната концепция на микенския мегарон. Дошлия до нас теракотов модел от Перахора от 8 в. пр. Хр., съхраняван в Атинския музей възпроизвежда правоъгълно здание, по всичко изглежда от кирпич със сандрачи в конструкцията с висок, леко двускатен покрив..
Съществува един по-късен модел, от Херайона близо до Аргос (Атинския музей), който ни представя един по-развит архитектурен тип. Той също е свързан с традицията на мегарона. Моделът възпроизвежда правоъгълно здание с двускатен покрив, който в този случай е стръмен. На тясната страна виждаме правоъгълен вход със стълбове, образуващи отпред своеобразен портик.
Запазибли са се и основите на няколко ранни светилища-храмове. Те не дават възможност да се улови точна хронология, но те отразяват еволюцията на този тип култови сгради.
Така светилището на Аполон Карнейски на остров Тера от втората половина на 8 в. пр. Хр. представлява съоръжение, което притежава преходни черти от жилищен дом към същинска храмова архитектура. Неголемият храм е бил разположен в обграден квадратен двор, в който имало цистерна за вода.
Храмът в Дрерос на остров Крит от 8 в. пр. Хр. се отличава с по-голяма монументалност. Стените му вече били от камък. Пред портика били поставени два чефта сега изгубени колони. От тях са запазени вдълбаванията в камената зидария. Очевидно това са били дървени колони. В центъра на храма се намирало огнището и над него имало отвърстие в покрива. За поддръжка на покрива при него имало два стълба. Такова разположение на стълбовете има и в храма “А” в Принии. Принципът на ориентация на зараждащата се колонада по надлъжната ос тук е бил осъществен в портика. Изпътналите напред стени образували анти и в центъра между тях, точно пред входа имало стълб-колона. Това е доста примитивно, защото така поставен стълбът възпрепятствал пътя към входа.
Любопитна особеност на храма в Принии е плоския покрив, който е свързан с традициите на източната архитектура и големия релеф със стилизирани изображения на конници. Над центъра на зданието, на покрива се издигало симетрично изображение на чифт седящи крилати свинксове. Въвеждането на монументалния релеф над входа на храма вече е свързано с ранната архаика. Това се обяснява с обстоятелството, че храмът е бил построен в началото на архаиката, в първата половина на 7 в. пр. Хр.
Керамика
През Омировата епоха керамиката е на относително високо равнище , както в техническо така и в художествено отношение. Главни центрове на производство стават Аргос, Коринт и Атика. В керамика се създават много видове стопански и битови съдове. Това били прости неукрасени чинии и гърнета за варене на храна, чаши за вино, , огромни амфори и питоси, предназначени за запазване на зърно, зехтин и вино.
Най-голям художествен интерес представляват големите глинени съдове с култов характер. В тях е намерило отражение чувството за архитектоника на формата. Тези вази се орнаментирали богато. Геометричния характер на украсата е породил раждането на термина “геометричен стил”.. Свързаните с култа към мъртвите големи амфори или били употребявани като урни, или се поставяли като паметник=. Гробът или гробницата също се запълвали с всичко необходимо за задгробния живот.
Интересно е, че когато гърците през архаичната епоха започнали да издигат на гробовете монументални плочи, те започнали да правят и каменни вази и върху тялото им да развиват релефна композиция, посветена на покойника. Тези каменни паметници явно са отзвук на надгробните амфори от Омировата епоха.
В развитието на керамиката се забелязва преход от тежки, пластично неразчленени съдове в периода 11 – 10 в. пр. Хр. към съдове с по-съвършена форма. Орнаментът първоначално се състоял от геометрични, често вълнисти линии, които обикновено запълвали само част от съда. Това се нарича още “протогеометричен стил. По-късно през 9 – 8. в. пр. Хр. този вече наистина “геометричен стил” се оформя напълно и започва да господство. Той се отличава от протогеометричния с по-съвършен ритъм при редуването на отделните елементи. Вече преобладават праволинейните елементи и орнаменталните пояси са в по-голяма степен свързани с архитектониката на съда. Така първите протогеометрични съдове обикновено са украсени само с няколко, лишени от композиционна връзка вертикално разположени полоси на орнамента. (Ил. 69а Атическа протогеометрична амфора от Дипилонския некропол в Атина. Края на 11 в. пр. Хр. Атина, Музея на Керамейона; 69б Атическа ранногеометрична амфора от Дипилонския некропол, Првата половина на 9 в. пр. Хр. Атина, Музея Керамейон.).
Типичните черти на геометричния стил се проявяват в пълната си сила при големите амфори (по-високи от 1.5 м.), датиращи от началото на 8 в. пр. Хр. Те са открити при Дипилонския некропол, който се нарича така защото е разположен до градската “Двойна врата”. При тези съдове мотивите на хоризонталната украса стават все по-богати, гледани отдолу нагоре. Първоначално това са просто хоризонтални линии, след това лентите стават все по-широки, орнаментът се усложнява. Накрая в разширената горна част на тялото се развива голямата условно третирана сцена на оплакването. (Ил. 70-71 Амфора от Дипилонския некропол в Атина. Средата на 8 в. Атина, Националния музей).
В главния орнаментален пояс се включва сюжетен мотив. Майсторът наред с хоризонтално развитите ленти на украсата използва няколки вертикално поставени полоси. Те обаче не нарушават господството на хоризонталния ритъм на цялостната орнаментика, а акцентират вниманието върху централната група. Под гърлото има украса от лежащи сърни Близо до устието също има пояс от прави сърни .
Към средата на 8 век украсата се усложнява и това е видно от погребалния кратер, също от Дипилонския некропол (Ил. 72Атина, Национален музей). И през късната фаза на “геометричния стил отново имаме връщане към геометризация (Ил 73а - Пиксида с четворка коне на капака).
На границата на 8 и 7 в. пр. Хр. се появяват изображения с композициоционно подчертана централна ос на симетрията. Тази стилова особеност е характерна за Артемида като богиня на на животинския свят (Потниа терон). Двата хералдически лъва пряко напомнят за Великата майка на боговете – Кибела (Ил. 84б Амфора с изображение на богинята, покровителница на зверовете от Тива, около 700 г. пр. Хр. Атина, Национален музей). Въпреки геометризма образът на богинята е напълно антропоморфен.
Керамиката от периода на геометричния стил не е била само от разряда на монументално-култовата група. Високо съвършенство притежават и съдовете за всекидневна употреба – ойнохоета (съдове за разливане на вино, амфори и различни видове малки съдчета..
От този период , геометричния или Омировия, както се нарича до нас не са дошли монументални форми. Смята се, че тогава този род пластика е била обаче в зачатъка си.
Първите антропоморфни богове явно са били правени от дърво (ксоанони) и по тази причина те не са достигнали до нас. Сведения за тях са се съхранили само у античните автори.. Понякога техниката на ксоанона се усложнявала с набиване върху дървото на бронзови или медни детайли.. Такава е била статуята на Атина от Дрерос. Тя ни е известно по описания. Някои от запазилите се статуетки възхождат към 8 в. пр. Хр., други се отнасят към по-късно време, но повтарят първоначалните схеми. Това са малките фигурки от Танагра, отнасящи се към 7 в. пр. Хр., но възпроизвеждащи паметници в геометричен стил. (Ил 75а Фигурка-камбанка от Тива, Около 700 г. пр. Хр. Париж, Лувъра)
Тези паметници са не само изображения на човек, те са и реални предмети. Те са покрити с геометричен орнамент и по тава приличат на керамичните съдове, за които говорих. Такъв е фрагментът от геометрично изображение на божество или жрец от началото на 7 в. пр. Хр. (Ил. 84а Идолът от Хефестия, остров Лемнос, Теракота, началото на 7 в. пр. Хр., Атина, Национален музей). Повече отива тази фигурка да се третира като фигура на жрец, защото той е заел обичайната молителна поза на жреците с вдигнати ръце. За тази поза се употребява терминът “оранта”. По тази статуетка от остров Лемнос човек може да си състави, макар и приблизителна, представа, как са изглеждали монументалните дървени идоли от този период.
От този период до нас са достигнали и една стилистична група бронзови статуетки, а също така и бронзови изделия с изобразителни мотиви. Така в релефите на някои триножници се наблюдават опити да се изобрази човешката фигура не само като добавка, като атрибуция, но да се представи фигурата в непосредствено действие (Ил. 77б Фрагмент от триножник с релефни изображения от Олимпия, 8 в. пр. Хр. Олимпия, Музей).
Друго забележително изображение е бронзовия кентавър, предсавен в схватка с човек. Това е една статуетка от Олимпия, която датира от 8 в. пр. Хр. (Ил. 77а Герой и кентавър. Статуетка от Олимпия, 8 в. пр. Хр. Ню Йорк, Метрополитен-музеум). За отбелязване е, че при тази статуетка майсторът още не се стреми, пък може би и не може да представи борбата. Фигурките на героя и кентавъра само се държат за ръцете, но са статични. Превъзходството на героя-човек над полуживотното-получовека е изразено наивно само с мащабния приом – човекът е по-висок от кентавъра.
Публикуване на коментар