Translate

21 януари 2009

Палеолитът в България и Европа 2-ра част

През ХХ век неговата хронологическа схема на палеолита е била усъвършенствана и допълнена от други френски и европейски учени, но названията, според мястото на находките образци (еталони) са останали. Най- ранен е дошелския период, следван от шелския (Шел – Chelles е разположен в кантона Сена и Марна, в района на Мо Meaux, недалеч от Париж). В самото селище Шел сега има Праисторически музей, който носи името на създателя си Алфред-Бонно (Alfred-Bonno). Веднага след шелския следва ашелският подпериод. Названието идва от Сен Ашел (Saint Achel Следващият подпериод на палеолита се нарича мустерски (Moustérien от Le Moustier). Le Moustier се намира в Дордона. Находките от тази фаза на средния палеолит покриват територията на цяла Европа през периода от 200 000 (доскоро се приемаше от 100 000 години) до 35 хиляди години пред Хр. Това са подпериодите на ранния палеолит. Късният палеолит се подрезделя на ориняшки (от Aurignac - Ориняк в Югозападна Франция), солютрейски (от Солютре, пак във Франция) и мадленски (от Ла Мадлен).
Aurignac Център на кантон в Горна Гарона (Haute Garonne, arr. Saints-Gaudens) Aurignacien култира от началота на късния, горния (supérieur) палеолит между 33 000 и 26 000 г. пр. Хр. Носи името си от пещерата на Ориняк и се характеризира с големите си каменни пластинки с ретуширани краища, характеризира се des pointes de sagaies en bois de renne frndues por l’emenchementq et surtout par l’apparition des premiers œuvres d’art gravées, peintes et sculpté. L’Aurignacien est connu dans toute l’Europe et au Moyen-Orient – Cro-Magon, Pataud.
Палеолитни солютрейски оръдия са открити в Solutré-Pouilly в община Saônne-et-Loire в района на Mâcon. От името на Солютре идва името на палеолитната култура Solutréenne, защато пре солютрейската скала през 1866 г. над едно струпване от конски кости са открити каменни оръдия с характерна форма. Находището е голямо. Простира се върху площ, надхвърляща 1 хектар. То свидетелствува за голяма група ловци, които са се специализирали в лов на коне. Това пралеолитно обиталище е било заето още през мустерския подпериод и след подпериода “Солютре” е продължил и през подпериода Мадлен.
Мадленската култура (Magdalénienne) съответства на апогея на развитието на късния горния (supérieur) палеолита. Французите датират този подпериод от 15 000 до 8 000 г. пр. Хр. Към нея се отнася пещерната живопис в пещерите и палеолитните стоянки: Altamira, Arsy-sur-Cure, Chancelade, les Combalelles, Etiolles, Font-deGaume, Lascaux, Marsoulas, Montespan, Niaux, Pincevent, Rouffignac, Solutré-Pouilly, Tuc-d’Adoubert.
Тази периодизация в много по-голяма степен важи за палеолита в Западна Европа, но тъй като изучаването на културите, които принадлежат към нея е изключително напреднало, тя има световно приложение.
Най-ранните (дошелските) оръдия на труда имали универсално предназначение. Те били от камък – кремък или други видове твърди скали, кост и дърво. Дървото не е оцеляло до наши дни. Поради примитивния си вид каменните сечива трудно се отличават от естествените камъни. Тениката на изработване се нарича “клактон” – от името на гр. Клактон он Сити в Югоизточна Англия. Те са обработени от едната или от двете страни. Такива оръдия са открити в Северозападна Африка и във Франция.
Шелските оръдия също са примитивни и трудно се отличават от дошелските. През този период кремъчни ядра (нуклеуси). От тях се отцепвали люспи (пластинки). След обработване – ретуширане те ставали оръдия на труда. Употребявал се и т. н. юмручен или двустранен клин. Той бил усъвършенстван през следващата ашелска епоха.
Тогава, през ашелската палеолитна епоха се появили и нови форми на каменни оръдия като оръдия за рязане, например. В края на ашелската епоха била изобретена техника на обработка на камъка, наречена “левалоазко” по името на Левалоа-Пере, близо до Париж. Тоза е техника за предварителна подготовка на призматични ядра, от които били отцепвани отломъци.
Основният поминат на най древните хора, ще ги наречем “архантропи” било събирателството – събиране на плодове и корени, а също така и лов на едри животни. Парадоксално е, че първите ловци налитали на едър, а не на дребен дивеч. Огънят бил вземан наготово от природата. Напоследък във френската научна и ежедневна преса се появиха съобщения, за твърде ранното въвеждане на огъня в бита на човека. Докато преди това се смяташе че огънят е бил въведен
Публикуване на коментар